№ 348
гр. Варна, 13.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20213100900496 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Еко Инвест продукт“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Акад. Андрей Сахаров“ №1,
срещу „ЗСК – Девня“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ЗПЗ, ул. „Уста Кольо Фичето“ №62, иск с правно
основание чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 420 000 евро, представляваща двойния размер на задатъка
по Предварителен договор за покупко-продажба на дялове от капитала на
еднолично дружество с ограничена отговорност от 23.12.2019г.
Ищецът твърди в исковата и уточняващата молба, че по силата на
предварителен договор за покупко-продажба на дялове от 23.12.2019г.,
ответникът "ЗСК-Девня" АД, в качеството си на собственик на Поземлен
Имот с идентификатор 31005.15.51 по КККР на Община Провадия,
представляващ земя-урбанизирана територия с площ от 491465 кв.м., с
административен адрес: с.Златина, Община Провадия, и с начин на трайно
ползване депо за индустриални отпадъци, се задължил да апортира имота и да
снабди сформирано специално за целите на договора търговско дружество
„Еко Провет" ЕООД, ЕИК *********, с изброените в чл.2 от договора
разрешения и документи, позволяващи изграждането и оперирането в имота
на „Депо за неопасни производствени отпадъци с капацитет 95т/денонощие и
34000т/годишно", след което да прехвърли на ищеца 100% от дяловете от
капитала на последното дружество, с окончателен договор с нотариална
заверка на подписите. На 23.12.2019г. ищецът изплатил договорения задатък
от 210 000 евро. За остатъчната цена и строителство на депото, ищецът
постигнал договореност за финансиране с „Общинска банка“ АД. До края на
м. юни 2021г. ищецът не получил информация за дата за сключване на
окончателния договор. В началото на м. юли извършил проверка в РИОСВ –
Варна и установил, че решението в процедурата по ОВОС е в процес на
1
обжалване от неправителствена организация. От справка в Община Провадия
установил, че ответникът не е предприел действия по чл.154 ЗУТ по промени
в одобрения инвестиционен проект. С покана, получена от ищеца на
15.07.2021г., ответникът поискал остатъка от цената и сключване на
окончателен договор. Междувременно финансиращата ищеца банка отказала
финансирането занапред. Поради неизпълнението на ответника, сключването
на окончателен договор станало безполезно за ищеца и той упражнил правото
си на отказ от предварителния договор по чл.4, ал.4 с уведомление от
15.07.2021г., като потвърдил позицията си и в кантората на нотариус
Пачолова на 23.07.2021г. Излага, че без изменени инвестиционни проекти,
имотът е непотребен за ищеца, който развива проекти в областта на
управление на отпадъците. Моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗСК – Девня“ АД е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Счита
изпълнението на задълженията на ответника по предварителния договор за
доказано от представените от ответника документи в кантората на нотариус
Пачолова, които се изброяват и се сочи, че не са представени в цялост от
ищеца. Изпълнителният директор Кр. Григоров е представил и изявление
относно поетите от ответника задължения и е възразил срещу неоснователно
разваляне на договора. Възразява се срещу твърдението, че финализирането
на сделката е станало безполезно за ищеца. Сочи се, че в предварителния
договор не са фиксирани срокове за изпълнение на задълженията на „ЗСК –
Девня“ АД, а и в отношенията между страните се е лансирала позиция
намеренията да се случат във времето, тъй като процесът е продължителен,
под мониторинга на институции и неправителствени организации, а
купувачът е демонстрирал постоянен интерес. Сочи се, че решението на
РИОСВ е влязло в сила. Излага се, че със заповед на гл. архитект на община
Провадия ответникът е заличен като титуляр на разрешението за строеж и
като такъв е вписано „Еко Провет“ ЕООД, като е отказана промяна на
възложителя в инвестиционните проекти, във връзка с което ответното
дружество е отправило изрично запитване, на което е получило отговор от гл.
архитект, че инвестиционният проект е неразделна част от разрешението за
строеж. Поради това, ищецът не би имал пречки по реализация на
инвестиционното си намерение. Моли за отхвърляне на предявения иск и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК, ищецът „Еко Инвест продукт“ ООД е
депозирал допълнителна искова молба, в която оспорва да е получил
становище на гл. архитект от 14.07.2020г. преди волеизявлението за отказ от
договора, като сочи, че поканата за сключване на окончателния договор е от
13.07.2021г. Сочи, че от ответника не са представени презаверени на името на
„Еко Провет“ ЕООД инвестиционен проект и строителни книжа,
включително Разрешително за водоползване на тръбен кладенец, което е
необходимо условие за сключване на окончателния договор. Твърди, че не
отговаря на истината твърдението, че не е бил налице срок за изпълнение на
предварителния договор. Поддържа, че самият ответник с поканата си е
определил срок на 23.07.2021г. Не оспорва, че първоначално в договора не е
била конкретизирана дата на окончателен договор, тъй като едно от условията
е било влизане в сила на решението на РИОСВ – Варна. Но се твърди, че
ответникът е проявил пасивност и е забавил процеса, излизайки извън
разумния срок. Излага се в допълнение, че рязката промяна в цените в
2
резултат от кризата, породена от Ковид – 19, е повишила себестойността на
строителството, и с оглед забавата на ответника, и намалената цена за
депониране на отпадъци, е щяло да се стигне до огромни загуби и фалит за
ищеца при пускане в експлоатация на депото. Поддържа се от ищеца, че
становището на гл. архитект от 14.07.2021г. не е за отказ за промяна на
инвестиционните проекти, а по-скоро, че няма пречка инвестиционният
проект да се презавери на името на „Еко Провет“ ЕООД, което ищецът счита,
че е могло да се случи чрез услуга номер 38 на община Провадия. Обръща
внимание, че съобразно Наредба 6/27.08.2013г., план –сметките трябва да
бъдат на името на „Еко Провет“ ЕООД, а съобразно ЗУО експлоатацията на
депата изисква разрешителен режим, статут „оператор на депо“, който е с
оглед личността. Счита, че ако инвестиционният проект не е презаверен на
името на „Еко Провет“ ЕООД, МОСВ не би издал разрешение за
експлоатация на депото. Излага, че в инвестиционния проект е предвидено
водозахранване на депото чрез собствен водоизточник – тръбен кладенец
„ЗСК – Слатина“, собственост на ответника, като съобразно Закона за водите,
разрешителното за водоползване е също индивидуално и всяка промяна в
титуляра му подлежи на разрешителен режим. Това разрешително е част от
строителните книжа и без неговото изменение, експлоатацията на депото би
била невъзможна.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК, ответникът е депозирал допълнителен
отговор на исковата молба, с който оспорва допълнителната искова молба.
Излага отново съображения, че инвестиционният проект е неразделна част от
строителното разрешение, като управителят на ищцовото дружество е
участвал в процедурата по промяна на титуляра на разрешението за строеж и
е знаел, че пресъгласуване на инвестиционните проекти не се осъществява.
Оспорва се твърдението, че община Провадия осъществява адм. процедура
номер 38, като се сочи, че съществуващата процедура „пресъгласуване и
преодобряване на архитектурни и конструктивни проекти на база РЗП“, няма
общо с промяна на възложителя в инвестиционния проект. Оспорват се
твърденията за неоправдана забава и се поддържа, че приложима в
отношенията между страните, е разпоредбата на чл.70 ЗЗД. Излага се, че
съобразно съдържанието на инвестиционния проект, за изграждане на депото
не се предвижда изграждане на ВиК мрежа, както и водоползване от
съществуващия сондаж.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа исковата и допълнителната искова молба. Оспорва,
че обектът ще се водозахранва чрез ретензионен басейн, твърдейки че е
предвидено в проекта и захранване от съществуващия сондаж. Обръща
внимание, че с решението за липса на необходимост за оценка по ОВОС,
както и от Басейнова дирекция, има поставено условие за влизане в сила на
тази заповед в разрешението за водоползване на сондажа да бъде внесено
изменение за това, че водният дебит от този кладенец ще се използва за
снабдяване с промишлени води на предприятието и ако няма такава промяна,
този обект не може да работи.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител, поддържа депозираните отговори. Относно твърденията, че
тръбният кладенец е част от строителните книжа, пояснява че
водоснабдяването на обекта според инвестиционния проект става чрез
ретензионно депо.
3
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за
установено следното от фактическа страна:
На основание чл.374, ал.2, вр. с чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, с доклада по
делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че между ищеца и ответника е възникнало валидно
облигационно отношение по предварителен договор за покупко-продажба на
дялове от 23.12.2019г., в което е включена действителна акцесорна реална
клауза, по силата на която ищецът е предал на ответника твърдяната и
уговорена сума под формата на задатък от 210 000 евро; че като възложител в
одобрените инвестиционни проекти за процесния обект е вписано
дружеството „ЗСК – Девня“ АД.
Съобразно приобщения по делото предварителен договор за покупко-
продажба на дялове от 23.12.2019г. /л.6-11/, сключен между страните,
продавачът се е задължил освен да учреди ЕООД с капитал, формиран от
непарична вноска с предмет описания в исковата молба недвижим имот,
чиито дялове да прехвърли, съобразно чл.2, т. „г” и да извърши съответните
действия, предвидени в ЗООС и подзаконовите му нормативни актове за
получаване от компетентния орган в лицето на РИОСВ – Варна, на влязло в
сила решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС с
преценка „да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда”
на инвестиционно предложение „Изграждане на депо за неопасни
производствени отпадъци с капацитет 96 т/денонощие и 34 000 т/годишно”.
Съобразно чл.2, т. „д” продавачът е поел задължение след вписване на
новоучреденото дружество в ТР, да извърши необходимите правни и
фактически действия за промяна на титуляра на издадените на продавача
разрешения за строеж, влязлото в сила решение по чл. 2, б. „г” и одобрените
от Общината архитектурни проекти и строителни книжа, които следва да
бъдат на името на новоучреденото дружество. Съгласно чл.4, ал.1 от
договора, условие за прехвърляне на дяловете и заплащане на продажната
цена в размер от 2 100 000 евро, е новоучреденото дружество да е вписано
като титуляр на издадените на продавача разрешения за строеж, както и
влязлото в сила решение по чл. 2, б. „г”, както и одобрените архитектурни
проекти и строителни книжа. Чл.4, ал.4 от договора предвижда в случай, че
продавачът откаже да извърши апорта и/или да прехвърли дяловете, и/или да
промени титуляра на издадените на продавача разрешения за строеж,
влязлото в сила решение за необходимостта от извършване на ОВОС с
преценка „да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда”
и одобрените архитектурни проекти и строителни книжа, купувачът да се
откаже от договора и да получи от продавача капарото в двоен размер. С чл.5
страните са приели започване изпълнението задълженията на продавача
незабавно след получаване на аванса, като доколкото договорът зависи от
трети лица в лицето на вещи лица и администрация, не може да бъде
определен конкретен срок за изпълнение задълженията на продавача, който
следва да прояви максимална оперативност и доборсъвестност да не се
получава каквото и да е закъснение, когато това зависи от неговата воля.
С платежно нареждане от 27.12.2019г. ищецът е заплатил на ответника
аванс по процесния договор в размер от 410 724.30лв., т.е. равностойността на
210 000 евро /л.12/.
Приобщени по делото са Инвестиционен проект, одобрен от Общинска
4
администрация – Провадия на 22.04.2019г. за обект „Изграждане на депо за
неопасни производствени отпадъци в ПИ ПИ 31005.15.51 в землището на с.
Златина, община Провадия – част технологична – л.264-281, част
водоснабдяване, канализация и пречистване на водите /л.282 – 311/ и част
сметна документация /л.312 – 320/. В обяснителната записка към част
водоснабдяване, канализация и пречистване на водите е посочено, че
територията на ИП няма ВиК мрежа. Има изграден и функциониращ дълбок
сондаж за водоползване от подземни води за производствени нужди.
Посочено е, че при липса на вода в ретензионния басейн, той може да се
напълни от съществуващия сондаж с прикачна помпа на обслужващия депото
трактор.
Прието по делото е Разрешение за строеж №9/22.04.2019г., издадено на
„ЗСК – Девня” АД да извърши строеж „Изграждане на депо за неопасни
производствени отпадъци” в ПИ 31005.15.51 в землището на с. Златина,
община Провадия /л.114/. В разрешението за строеж са вписани строителните
книжа, на база на които е издадено, сред които е и разрешително за
водовземане от подземни води №215/06.07.2015г. Със Заповед
№2/05.05.2020г. на Кмета на Община Провадия е вписан в разрешението за
строеж като възложител собственикът „Еко Провет” ЕООД /л.115/. Със
становище пот 14.07.2021г. Главният Архитект на Община Провадия е
уведомил управителя на „ЗСК – Девня” АД, че съгласно чл.148, ал.8 ЗУТ
одобреният инвестиционен проект е неразделна част от разрешението за
строеж, поради което с промяна на неговия титуляр, се счита, че „Еко Провет”
ЕООД е собственик и на одобрените инвестиционни проекти.
Съобразно удостоверение от 20.01.2021г. от Кмета на Община
Провадия /л.227/, в регистъра на административните услуги на Община
Провадия не фигурира услуга „смяна на титуляра на инвестиционните
проекти”. Ищецът е оспорил верността на удостовереното обстоятелство.
Съобразно представена справка на административните услуги в
Община Провадия, е налице услуга „Пресъгласуване и преодобряване на
архитектурни и конструктивни проекти, на база РЗП”.
Видно от приобщените на л.13 – 46 писмени доказателства, срещу
реализирането на инвестиционното предложение „Изграждане на депо за
неопасни производствени отпадъци с капацитет 96 т/денонощие и 34 000
т/годишно” е било получено възражение от Сдружение „Премиум” – гр.
София, като производството по него е приключило с влязло в сила
определение на Върховен административен съд от 14.06.2021г., с което е
отхвърлена жалбата на сдружението срещу решение на министъра на
околната среда и водите, с което е прекратено производството по обжалване.
Със становище от 22.06.2020г. /л.110-112/, т.е. след съгласуване на
представените инвестиционните проекти и издаване на разрешението за
строеж, относно преценката на необходимост от извършване на ОВОС,
Басейнова дирекция „Черноморски район” към МОСВ е уведомила РИОСВ –
Варна и „ЗСК – Девня” АД, че предложеният вариант за използване на
пречистени битово-фекални води за напояване, е неприемлив. Същото е
посочено и за предвиждането по отношение на производствените отпадъчни
води, досежно предвиждането да се използват за противопрахово оросяване.
Посочени са в раздел III на становището конкретни условия, при които може
да се реализира процесното инвестиционно предложение, за да не окаже
значително въздействие, сред които под т.2, съгласно чл.72, ал.1 от Закона за
5
водите, да се подаде заявление за изменение на разрешително №2153
0142/06.07.2015г. с цел промяна на целите и обекта на водоснабдяване от ТК
„ЗСК – Златина” и под т.5 изготвяне на план за собствен мониторинг. Самото
разрешително №2153 0142/06.07.2015г. за водовземане от подземни води,
чрез съществуващи водовземни съоръжения, за ТК „ЗСК – Златина”, е прието
по делото на л.223-225, като от него е видно, че титуляр на разрешителното е
„ЗСК – Девня” АД.
Приет по делото е учредителен акт на „Еко Провет” ЕООД, вписан в
Служба по вписванията на 29.06.2020г., от който е видно, че капиталът на
дружеството е формиран от непарична вноска с предмет описания в исковата
молба недвижим имот /л.89-92/.
С писмо от 03.02.2021г. на МОСВ, ответното дружество е получило
прието по делото Решение номер ВА – 16/ПР/2021г. за преценяване на
необходимостта от извършване на ОВОС на процесното инвестиционно
предложение, ведно с гореописаното становище на БДЧР, което е част от
основанието за издаване на решението /л.93-107/. В мотивите на това решение
е посочено, че е предвидено сондажът на тръбен кладенец „ЗСК Златина” да
продължи да се използва за целите на депото, за производствени цели при
необходимост за противопрахооросяване, както и за противопожарни нужди.
Посочено е, че водоснабдяването на площадката ще се осъществява за
питейни нужди от доставена бутилирана вода, а за производствени нужди –
рециркулация от ретензионен басейн и при необходимост /липса на дъждовни
води и образуван инфилтрат/, за производствени нужди да се ползва вода от
съществуващия тръбен кладенец „Златина“. Цитирани са становищата на
БДЧР, според които инвестиционното предложение няма да окаже значително
въздействие върху водните системи, при условие, че бъдат спазени
посочените в тези становища условия. Решението е да не се извършва оценка
върху въздействието на околната среда на инвестиционното предложение.
Посочено е, че решението се постановява на осн. чл.8, ал.1, т.6 от Наредбата
за ОВОС при изпълнение на конкретни условия. В тях,под т.17 фигурира
инвестиционният проект на депото за неопасни отпадъци преди
съгласуването и одобряването по реда на ЗУТ да се представи в РИОСВ –
Варна. Под т.30 фигурира поставено условие възложителят „ЗСК – Девня”
АД да подаде в ИАОС гр. София заявление за издаване на комплексно
разрешително, което съгласно чл.117, ал.1 ЗООС е основание за издаване на
разрешение за строеж и въвеждане на депо за неопасни производствени
отпадъци в експлоатация. Под т.31 е поставено условие на етап проектиране
да се представи в РИОСВ – Варна за съгласуване на част ВиК от проекта. Под
т. 35 е посочено, че не се разрешава отпадъчните води да се използват за
напояване. В заключителната част е посочено, че решението не отменя
задълженията на възложителя за изпълнение на ЗООС и други специални
закони.
С писмо от 05.07.2021г. РИОСВ – Варна е уведомила „ЗСК – Девня” АД
и „Еко Провет” ЕООД, че не е необходима промяна и Решение номер ВА –
16/ПР/2021г. за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС
може да послужи на новия възложител „Еко Провет” ЕООД, като е прието
заявлението за промяна на възложителя.
Съобразно Протокол от заседание на Съвета на директорите на „ЗСК –
Девня” АД от 12.07.2021г. /л.117/, е взето решение да се продадат 100% от
дяловете от капитала на „Еко Провет” ЕООД на купувача „Еко инвест
6
продукт” ООД.
С покана, изпратена по телепоща от 13.07.2021г., и получена на същата
дата, „ЗСК – Девня” АД е поканило „Еко Инвест Продукт” ООД за
прехвърляне на дружествените дялове на „Еко Провет” ЕООД /л.47 и 48/.
В отговор на поканата ищецът е изпратил писмо до ответника, получено
на 16.07.2021г., поради неизпълнение на чл.2, б.”д” от договора и забава на
продавача, е отправило изявление за разваляне на договора, позовавайки се на
чл.4, ал.4, изр. последно от него, предвиждащ правото на отказ от договора, и
е предоставило срок до 23.07.2021г. за получаване на задатъка в двоен размер
по посочена банкова сметка /л.50 - 52/.
С писмо от 22.07.2021г. Общинска банка АД е уведомила дружеството
– ищец, че във връзка с искането за кредит за придобиване на дяловете на
„Еко Провет” ЕООД, валидността на решението на банката за сключване на
кредит, е изтекла на 17.10.2020г. /л.49/.
На 23.07.2021г. е съставен констативен протокол от нотариус Ана
Пачолова с район на действие РС – Варна, съобразно който „ЗСК – Девня” АД
се е явило, представяйки описани подробно в протокола документи, с
готовност да бъде осъществена продажба на дружествените дялове на „Еко
Провет” ЕООД. За „Еко Инвест Продукт” ООД се е явил управителят на
дружеството, заявявайки, че няма задължение да сключи окончателен
договор, тъй като е развалило предварителния договор поради неизпълнение
на продавача /л.53-54/.
Съобразно заключението на вещото лице М.А. по приетата по делото
съдебно-оценителна експертиза /л.228-233/, стойността на СМР за изграждане
на депото за неопасни производствени отпадъци в ПИ 31005.15.51 към
23.04.2020г. е 2 034 068.52лв. без ДДС, а към 13.07.2021г. – 2 385 622.67лв.
без ДДС. Цените за приемане на битови и строителни отпадъци на
територията на Община Варна нямат промяна към 23.04.2020г. и 13.07.2021г.
Прието е по делото и заключение на вещото лице В.Г. по назначена
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно
дадено /л.327-338/, в което е описана издадената документация по повод ТК
„ЗСК – Златина“. От описа на вещото лице и приложеното писмо на МОСВ е
видно, че със становище изх. номер 05-9-218/А25/22.06.2020г. е поставено
условие съгласно чл.72, ал.1 от Закона за водите, да се подаде заявление за
изменение на Разрешително №2150142/06.07.2015г. с цел промяна на целите и
обекта на водоснадбдяване от ТК „ЗСК – Златина“, а към 20.05.2022г. в БДЧР
не е постъпило заявление за изменение на разрешителното, от което следва,
че целта и обекта на водоснабдяване не са променени. В писмото е посочено,
че не е изпълнено и условието на т.30 на Решение №ВА-16/ПР/2021г. на
РИОСВ – гр. Варна възложителят „ЗСК – Девня“ АД да подаде в ИАОС – гр.
София заявление за издаване на комплексно разрешително, което по чл.117,
ал.1 ЗООС е основание за издаване на разрешение за строеж и въвеждането на
депо за неопасни отпадъци в експлоатация. При издаване на комплексното
разрешително ще бъдат определени и пунктовете за мониторинг. Въз основа
на тази информация, вещото лице е отговорило, че в регистъра на БДЧР не е
вписвана промяна на издаденото разрешително от 2015г., че дебитът на
кладенеца ще се използва за депото за отпадъци. Вещото лице е посочило, че
в инвестиционния проект на „Проект Трой“ ЕООД, част Мониторинг, са
зададени еднакви координати на тръбен кладенец „ЗСК – Златина“ и ПВ 1,
7
което според вещото лице ще съставлява конфликт при функционирането им.
Дало е заключение, че за да се използва ТК „ЗСК – Златина“ за целите на
депото, може да се изгради тласкателен водопровод до клетка 1 /ретензионен
басейн/ с дължина 255м, или да се изпомпват водите с прикачна водна помпа
на обслужващ трактор. Вещото лице е изготвило и скица на
местоположението на кладенеца. Вещото лице дава отговор, че връзката,
която би се изградила от от тръбния кладенец до съоръжението за
компостиране на отпадъци не съставлява „довеждащ отвод“.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.93, ал.1 ЗЗД, задатъкът служи за доказателство, че е
сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Съобразно чл.93, ал.2,
изр.2 ЗЗД, ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила
задатъка, другата страна при отказ от договора, може да иска задатъка в
двоен размер.
Не са спорни в процеса твърденията на ищеца, че между него и
ответника е възникнало валидно облигационно отношение по двустранен
предварителен договор за покупко-продажба на дялове от 23.12.2019г., в
което е включена действителна акцесорна реална клауза, по силата на която
ищецът е предал на ответника твърдяната и уговорена сума под формата на
задатък от 210 000 евро.
Няма спор и че ответникът е изпълнил задължението си да учреди
дружеството, предвидено в чл.1 от процесния предварителен договор,
капиталът на което дружество е формиран от непарична вноска, съставляваща
описания в договора недвижим имот.
Спори се по делото, видно от твърденията и направените възражения,
относно изправността на продавача по правоотношението по изпълнение на
задълженията му за снабдяване на новоучреденото дружество с необходимите
строителни книжа за изграждането на депото за неопасни производствени
отпадъци, съответно упражнено ли е при наличието на предвидените в
договора и закона предпоставки правото на ищеца едностранно да се откаже
от договора, което обуславя дължимостта на платения задатък в двоен размер.
При така очертания предмет на спора, съдът намира следното:
Тълкувайки сключения договор по заложените критерии в чл.20 ЗЗД,
като разглежда свързаните уговорки, в смисъла който произтича от целия
договор, настоящият съдебен състав намира, че смисълът и целта на
процесния договор и каузата на купувача за сключването му, са купувачът
закупувайки дяловете от капитала на новоучреденото дружество,
кумулативно да придобие описания в чл.1 от договора поземлен имот, а също
така и в готов вид всички необходими строителни книжа за изграждане на
депо за неопасни производствени отпадъци по начин, че да е сигурна
възможността за изграждане и експлоатация на това депо. В този смисъл,
уговорките в чл.2, които е посочено, че са в изпълнение на задължението по
чл.1, продавачът да осигури чрез правни и фактически действия „разрешения
за строеж“, влязло в сила решение за необходимост от ОВОС и одобрени
архитектурни проекти и строителни книжа, които да са на името на
новоучреденото дружество, са част от същественото съдържание на
сключения договор, определено от страните. Т.е., дължимата към купувача
престация по окончателния договор е дялове от дружество, което е
8
собственик на имот, в който ще се изгради депо за отпадъци и разполагащо с
всички необходими строителни книжа, които правят сигурно реализирането
на инвестиционното намерение.
Видно е от гореизложената фактическа обстановка, че към датата на
сключване на предварителния договор е бил изготвен инвестиционен проект,
като е било издадено от Община Провадия разрешение за строеж на депо за
неопасни производствени отпадъци, намиращо се в ПИ 31005.15.51 в
землището на с. Златина, община Провадия, като със заповед от 05.05.2020г.
за титуляр на издаденото разрешение за строеж е вписано новоучреденото
дружество „Еко Провет“ ЕООД след заличаването на „ЗСК – Девня“ АД. Тук
следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не споделя довода на
ищеца, че невписването на „Еко Провет“ ЕООД като титуляр на
инвестиционния проект е пречка за реализиране на инвестиционното
намерение доколкото в действителност, по изрична законова разпоредба на
чл.148, ал.8 ЗУТ, инвестиционният проект е неразделна част от издаденото
разрешение за строеж. Чл. 154 ЗУТ не визира изменение на титуляра на
строителните книжа. Не бе в процеса успешно оборено и удостоверението, че
в регистъра на административните услуги не фигурира такава, чрез която да
се смени титуляр на инвестиционни проекти.
Основателни са обаче доводите на ищеца, пояснени с допълнителната
искова молба и в първо заседание, че ответникът не е изпълнил задължението
си за снабдяване с и прехвърляне на всички необходими строителни книжа, в
т.ч. свързаните с използването на тръбен кладенец „ЗСК – Златина“ за
нуждите на депото за отпадъци и които са необходими за реализиране на
разрешението за строеж. Съобразно чл.148, ал.10 ЗУТ, в случаите, в които се
предвижда водоснабдяване на обектите от собствен водоизточник,
разрешение за строеж се издава при спазване разпоредбите и на Закона за
водите. В случая е неоснователно възражението на ответника, че
водоснабдяването на депото става единствено чрез ретензионно депо, от
което се събират дъждовни води. От самия инвестиционен проект – Част
„водоснабдяване, канализация и пречистване“, представен от ответника,
както и от гореописаната документация на РИОСВ и Басейнова дирекция,
също и от решението по ОВОС, се установява, че ТК „ЗСК – Златина“ е
предвиден като необходим за използване за целите на бъдещото депо за
отпадъци за определени мероприятия. В подкрепа на това е и фактът, че е
видно, че при издаване на разрешението за строеж на депото за отпадъци и
именно за издаването му, е представено и разрешителното за водоползване от
подземни води от ТК „ЗСК – Златина“, поради което безспорно този източник
е предвиден за нуждите на депото, поради което изменение на титуляра на
това разрешение, което е част от строителните книжа, е необходима.
Ведно с това, Басейнова дирекция, чието становище е неразделна част
от решението по ОВОС, е приела част ВиК от инвестиционния проект за
неприемлива в определени части, поради което и на осн. чл.72 от Закона за
водите е поставила условие да се подаде заявление за изменение на
разрешителното за водоползване от 2015г. с цел промяна на целите и обекта
на водоснабдяване от ТК „ЗСК – Златина“, което видно от писмото на МОСВ
към съдебно-техническата експертиза не е сторено до настоящия момент.
Видно е и от гореописаното решение да не се извършва оценка на
въздействието върху околната среда за процесния обект – депо за отпадъци,
издадено след одобряване от общината на инвестиционния проект и издаване
9
на разрешение за строеж, че това решение е постановено с изрично
предвидени в него условия на осн. чл.8, ал.1, т.6 от Наредбата за ОВОС. Сред
тях е и съгласуване на ВиК проекта с оглед спазване на поставените от БДЧР
условия, като не е разрешена и една част от предвижданията във ВиК част на
инвестиционния проект. Поставено е и условие за подаване на заявление за
издаване на комплексно разрешително в ИАОС, което съобразно чл.117, ал.1
ЗООС е основание за издаване на разрешение за строеж и въвеждането на
депо за неопасни производствени отпадъци в експлоатация. Без изпълнението
на тези условия към инвестиционното предложение чрез изменението му,
решението да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда
не може да породи правно действие и предходно издадените строителни
книжа не могат да послужат на новоучреденото дружество за
законосъобразно изграждане на депото, респективно не може да се приеме, че
договорното задължение на ответника към ищеца за снабдяване със
строителни книжа, годни за реализиране на инвестиционното намерение,
както и за изпълняемо решение да не се извършва оценка на въздействието
върху околната среда, което на осн. чл.148, ал.8, изр.2 ЗУТ е неразделна част
от разрешението за строеж, е изпълнено.
Вярно е, че в сключения между страните предварителен договор не е
уговорен краен срок за изпълнение на задълженията на продавача, при което
при липса на уговорен срок не е приложима и цитираната от ответника
разпоредба на чл.70 ЗЗД. В чл.5 от договора обаче са поставени изисквания за
максимална оперативност, гъвкавост и добросъвестност, така че да не се
получава каквото и да е било закъснение в изпълнението. Изцяло приложимо
към процесната сделка е и правилото на чл.302 ТЗ, изискващо полагане на
грижата на добрия търговец, която е квалифицирана спрямо общата грижа на
добрия стопанин на чл.63 ЗЗД. Условието на Басейнова дирекция
„Черноморски район“ към МОСВ към инвестиционното предложение за
подаване на заявление за изменение на разрешителното от 2015г. за
водоползване е поставено през м. юни 2020г., а условията в решението по
ОВОС са поставени на 03.02.2021г., като към датата на получаването на
изявлението на ищеца за отказ от договора от ответника не са предприети
каквито и да е действия по изпълнение на тези условия. Напротив, той е
отправил покана за сключване на окончателен договор с наличния набор от
строителни книжа, които както се посочи по-горе, не са достатъчни и годни за
реализация на депото. Непредприемането от ответника на следващите от
изискването за оперативност и добросъвестност действия по пълно
комплектоване на строителните книжа, факт, който е налице и към момента
на приключване на съдебното дирене по смисъла на чл.235, ал.3 ГПК, дава
достатъчно основание на купувача да упражни предвиденото си в чл.4, ал.4 от
договора и чл.93 ЗЗД право на отказ от договора в качеството си на изправна
страна.
При положителен извод досежно посочените от ищеца като главни
основания за отказ от сключения договор поради липса на точно изпълнение
на задължението за снабдяване с необходимите строителни книжа,
ирелевантно е обсъждането на наведено като второ поред основание с
допълнителната искова молба за отказ от договора.
Горните мотиви обуславят извода на настоящия съдебен състав, че
предявеният иск е основателен и доказан по размер, поради което подлежи на
уважаване в цялост.
10
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски. От ищеца се
претендират разноски, както следва: 32 895лв. заплатена държавна такса,
800лв. депозити за експертизи и 27500лв. адвокатско възнаграждение, за
което е представено доказателство за заплащане по банков път. От ответника
своевременно е отправено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Съобразно чл.7, ал.2,
т.5 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният еднократен размер на възнаграждението
възлиза в размер от 17958.97лв. Съобразявайки фактическата и правна
сложност на спора и извършените процесуални действия, настоящият съдебен
състав намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение в размер от
20 000лв. Така общият размер на разноски, които следва да бъдат присъдени
на ищеца възлиза в размер от 53 657.95лв., от които 32 857.95лв. държавна
такса в дължимия размер, 800лв. депозити за експертизи и 20 000лв.
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗСК – Девня“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ЗПЗ, ул. „Уста Кольо Фичето“ №62, да заплати на
„Еко Инвест продукт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Акад. Андрей Сахаров“ №1, сумата от 420 000
/четиристотин и двадесет хиляди/ евро, представляваща двойния размер на
задатъка по сключен между страните Предварителен договор за покупко-
продажба на дялове от капитала на еднолично дружество с ограничена
отговорност от 23.12.2019г., на основание чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЗСК – Девня“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ЗПЗ, ул. „Уста Кольо Фичето“ №62, да заплати на
„Еко Инвест продукт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Акад. Андрей Сахаров“ №1, сумата от
53 657.95лв. /петдесет и три хиляди шестстотин петдесет и седем лева и
деветдесет и пет стотинки/, представляваща сторени по делото разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на
ищеца по следната, посочена в исковата молба банкова сметка: IBAN BG 05
DEMI 92401000052038.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11