Решение по дело №1087/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 355
Дата: 5 август 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Цветомира Георгиева Велчева
Дело: 20194310101087
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ловеч 05.08.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публично заседание на двадесет и втори юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ М., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1087/2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от Е.К.М. против „Технокороза“ АД за установяване незаконност на уволнение и неговата отмяна, възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение.

            В исковата молба се навеждат твърдения, че по силата на трудов договор от 10.04.2018 г. ищецът е назначена на длъжност “механик промишлено предприятие” при ответника. Ищецът твърди, че на 26.03.2019 г. му е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение поради съкращаване на щата, а считано от 25.04.2019 г. трудовото му правоотношение е прекратено. Ищецът оспорва заеманата от него длъжност да е съкратена, а ако е съкратена да е извършен подбор по критериите, разписани в закона. Твърди, че е трудоустроен, като му е определен процент намалена работоспособност, а решението на ТЕЛК е предоставено на ответника. Оспорва при прекратяване на трудовата връзка да е изискал и получил становище и разрешение от ТЕЛК и Инспекция по труда.

След уволнението си ищеца твърди, че е оставал без работа, поради което има вземане за заплащане на обезщетение в размер на 3 600,00 лв. за периода от датата на уволнението - 25.04.2019 г. до 25.10.2019 г.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението на ищеца и отмени заповедта, с която то е извършено, като го възстанови на длъжността, заемане преди това – “механик промишлено предприятие” и осъди ответника да му заплати обезщетение за оставането му без работа в размер на 3 600,00 лв. за периода от 25.04.2019 г. до 25.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането на вземането.

В депозиран по делото отговор на исковата молба ответникът оспорва основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Твърди, че с утвърждаването на ново щатно разписание от 01.03.2019 г. е съкратена длъжността, заемана от ищеца. Намален е общия брой на длъжностите „механик“, а комисия, назначена от него, е извършила подбор, съобразно критериите по чл. 329 КТр, след което е представен протокол, въз основа на който е извършено съкращаване. Ответникът оспорва ищецът да се ползва със защита при уволнение. Твърди, че ищецът не е посочил да страда от болестите, посочени в Наредба № 5. В ангажираното от него решение на ТЕЛК не са дадени препоръки за трудоустрояване, поради което той не се ползва от защита като трудоустроен работник.

В хода на делото ищеца участва лично и с адв. М., която по същество излага становище за основателност на заявените искове, а подробни съображения развива в писмени бележки. В хода на пренията адв. М. заявява искане за присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът се представлява по делото от адв. Тихолов, който по същество излага становище за неоснователност на исковете по съображения, изложени в отговора.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните е постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на който ищецът е назначена на длъжност „механик промишлено предприятие” с възнаграждение до 2 000,00 лв., от което 600,00 лв. минимално, а разликата до сумата от 2 000,00 лв., с оглед качеството на изпълняваната от него работа и допълнително за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година трудов стаж на същата или сходна длъжност, при 8-часов работен ден, с двадесет дни платен годишен отпуск. В договора страните са уговорили показатели за оценка на свършената работа и тежест в проценти, както следва: 25 % при своевременно и в най-кратки срокове извършени ремонтни дейности; 20 % при изпълнение на задълженията за монтиране и ремонт на електрически инсталации, машини, апарати и уреди; 25 % при своевременно обслужване електрическата част на работното оборудване и други превантивни дейности за избягване на престой; 10 % при изпълнение на останалите задължения по длъжностна характеристика; 10 % при спазване на правилата, установени в правилника за вътрешния трудов ред. Работникът е удостоверил, че е постъпила на работа на 1.04.2018 г., като му е връчена длъжностна характеристика. Препис от последната е приложен по делото, като върху нея ищецът е удостоверели, че я е получил, полагайки подпис. Казаното се установява от ангажирания по делото трудов договор № 1892/10.04.2018 г. и длъжностна характеристика.

С ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ „д-р Георги Странски” ЕАД Плевен от 06.12.2017 г. на Е.К. Тодоров са определи 52 % ТНР за срок от две години, с начална дата на инвалидизация – 11.01.2016 г., с водеща диагноза: Травма на окото и очната орбита, без вписани противопоказания относно условията на труд.

Със Заповед от 17.12.2018 г. е разпоредено на Е.К.М., на длъжност „механик”, да се заплати минималната работна заплата за м. ноември 2018 г., с мотив: некачествено произведена продукция.

В рамките на периода на съществуване на трудовата връзка между страните, от ангажираните по делото фишове за начислени възнаграждения на ответника, се установява, че той е получавал освен основното си трудово възнаграждение в размер на 600,00 лв. и целеви награди и бонуси в различни размери, изклюае месеците ноември 2018 г., март и април 2019 г.

Според утвърдено от ответника щатно разписание, действащо от 01.01.2018 г., в структурно звено ЕМО има 10 длъжности механик, за заемането на което се изисква средно образование, при подневна форма на заплащане.

Със заповед на изпълнителния директор на дружеството ответник от 01.03.2019 г. е утвърдено ново щатно разписание, което влиза в сила от 01.03.2019 г. Според ангажирания препис от него в звено ЕМО има 7 длъжности механик, за заемането на което се изисква средно образование, при подневна форма на заплащане.

Със заповед от 08.03.2019 г. ответникът е назначил комисия в състав от трима души, като им е възложил на извършат подбор на работници и служители в „Технокороза” АД, заемащи длъжността „техник –механик”. В заповедта са определени критериите за подбор – квалификация и начин на изпълнение на задачите, възложени им за изпълнение, като е определен срок за извършване на подбора – до 14.03.2019 г. и за представяне на протокол за резултати от работата ѝ – до 19.03.2019 г. След извършването на подбора в заповедта е оказано, че на лицата, за които е предвидено освобождаване, следва да се връчат предизвестия, като се съберат данни по чл. 333 КТр във връзка със закрилата при уволнение.

От протокол за работата на комисия, назначена за извършване на подбор, се установява, че е извършен преглед на щатното разписание и е направена преценка на квалификацията и начина на изпълнение на възложените задачи от служители, заемащи длъжността „техник – механик”, като в резултата на извършената преценка от комисията, тя е предложила да се прекратят договорните отношения с Ангели Илиев Ангелов и Е.К.М., двамата на длъжност „механик”. По отношения на Ангелов и Илиев комисията е приела, че те не притежават удостоверение за придобита втора квалификационна група по безопасност при работа с ел. уреди, ел. централи и ел. мрежи, като не са преминали през изпитни тестове и не са оценени. В протокола е отразено, че останалите служители, заемащи същата длъжност, имат такова удостоверение и са преминали изпитни тестове, за което имат приложени документи в досиетата си. По отношение на качеството на изпълнение на възложените задачи за Ангелов и Илиев комисията е отразила в протокола, че според оценката, дадена от прекия им ръководител, те не изпълняват възложените им работа качествено и в срок, не са били достатъчно отговорни при извършването ѝ, като не реагират своевременно при отстраняване на аварии, което затруднява и възпрепятства производствения процес. Посочено е в протокола, че при преценка по този показател за подбор са прегледани всички трудови досиета, като са взети предвид нивото на изпълнение на възложената работа, професионалните знания и умения, образование и професионална квалификация.

На 26.03.2019 г. на ищеца е връчено предизвестие, с което той е уведомен, че трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТр, поради съкращаване на щата, след утвърждавана на ново щатно разписание на дружество ответник от 01.03.2019 г. На същата датата е издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца /заповед № 30/26.03.2019 г./. В заповедта е посочено правното основание за издаването ѝ – чл. 328, ал. 1, т. 2 /съкращаване на щата/ КТр, както и фактическите основания за издаването ѝ – приемането на ново щатно разписание от 01.03.2019 г. Отразено е, че на М. е връчено предизвестие на 26.03.2019 г. и момента на прекратяване на трудовото му правоотношение – считано от 25.04.2019 г. Върху заповедта е отразено, че тя е връчена срещу подпис на ищеца на 26.03.2019 г.

Ищецът е регистриран в Дирекция „Бюро по труда”, за което на 25.4.2019 г. му е издадена регистрационна, карта, в която е отразено, че е явил на среща на 03.06.2019 г.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

При условията на първоначално обективно съединяване на искове съдът е сезиран с три искови претенции: за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна – иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТр; възстановяване на предишната работа – иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТр, за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение – искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 връзка чл. 225, ал. 1 КТр.

Искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е предявен от лице, страна по трудовото правоотношение, срещу работодателя, т. е. от и против лица, които са активно и пасивно легитимирани да водят, респективно да отговарят по такива искове.

Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е издадена от директора на „Технокороза” АД – работодател, т. е. от овластено лице, носител на работодателска власт, в кръга на неговите правомощия.

В титулната част на заповедта, като правно основание за издавена на същата, е посочена разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТр, а в текстовата ѝ част е посочил като фактическо основание за нейното издаване - съкращаването на щата и утвърдено ново щатно разписание от 01.03.2019 г.

При съпоставката на двете щатни разписания, съставени от ответника /действалото към 01.01.2018 г. и действащото от 01.03.2019 г./ се установява, че е намалена общата численост на персонала на ответника в структурно звено „ЕМО”. Съгласно щатното разписание към 01.01.2018 г. в звеното е имало шест щата за длъжността „техник механик”, а към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца /25.04.2019 г./ щатовете са намалени на седем. Тази съпоставка дава основание да се направи извода, че е намалена общата численост на лицата, работещи по трудово правоотношение на длъжност “техник механик” в звено “ЕМО”. Промяната е свързана със съкращаването на три щатни бройки за длъжност „техник механик”. Така извършеното съкращаване съдът приема, че е реално, а не фиктивно, доколкото е намален общия числен състав на лицата, заети в звено „ЕМО” на длъжност “техник механик”. Трудовите функции, възложени на ищеца, продължават да се изпълняват от други лица в същото звено, но общия брой на длъжностите, на които това е възложено, е редуциран.

Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено поради съкращаване на щата. Съкращението е засегнало множество еднородни функции /при ответника преди утвърждаването на новото щатно разписание от 01.03.2019 г. е имало десет щата за длъжността механик, които са редуцирани на седем/, поради което ответникът е бил задължен да извърши подбор между тях. Подборът той следва да се извърши по критериите, разписани в закона – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, чрез съпоставка между работниците и служителите между които той се извършва. Законът не разписва технология, чрез която да се извърши подбора, като това е въпрос, който стои изцяло в преценката на работодателя.

Ответникът е възложил дейността по извършване на подбор на нарочна комисия. Тя е трябвало, в определен ѝ срок, да извърши преценка относно квалификацията и начина на изпълнение на задачите, възложени за изпълнение на работници, заемащи длъжността механик. Заложените в работа на комисията критерии за оценка, съответстват на разписаните в закона /квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа/. Тежестта на критериите, която ще се отдаде в хода на процедурата е въпрос на преценка на работодателя, с оглед конкретната на неговата стопанска дейност. Извършвайки своята проверка, за това правомерно ли е упражнил правото си на уволнение работодателят, в частност извършен ли е подбор, съдът изследва обективно съответства ли оценката по приетите критерии с действителните качества на работника. За да извърши съдът тази оценъчна дейност от ангажираните по делото доказателства следва да се установява между кои лица, заемащи съответната длъжност, е извършен подбора, каква е оценката по заложените критерии, дадена за всеки от тях, както и че предложените за уволнение имат най-ниски показатели.

В кориците на делото е ангажиран протокол за работа на комисия, назначена за извършване на подбор. В него общо е отбелязано, че подборът се извършва между лица, заемащи длъжността механик, но не са посочени поименно лицата, участващи в подбора. В протокола са налични данни само относно лицата, предложени за уволнение, тяхната квалификация и ниво на изпълнение на задачите, но не и за тези, които комисията е приела, че имат по-висока квалификация и работят по-добре. При оценка работата на двамата, предложени за уволнение работници, комисията не е била наясно с това, какво включва преценката по заложените критерии, като въпроси, свързани с квалификацията – професионални знания и умения, образувание и професионална правоспособност, ги е отнесла към оценка нивото на изпълнение на възложената работа. Запознавайки се с протокола от работата на комисията съдът остава с впечатлението, че на длъжността механик работя две лица и двете са предложени за уволнение, доколкото липсват данни за другите, участвали в подбора. Относно нивото на изпълнение на задачите комисията е приела, че двамата предложени за изпълнение не изпълняват качествено и в срок работа си, не реагират на аварии, като едновременно затрудняват и възпрепятстват производствения процес. На фона на тази оценка прави впечатление, че в рамките на срока на съществуване на трудовата връзка с ищеца той нееднократно е получавал целеви награди и бонуси /за тринадесет месеца, в които е работил при ответника само три месеца не е получавал бонуси и целеви награди/, което влиза в противоречие с дадената му негативна оценка от комисията.

Преценката на ответника е с какви доказателствени средства той ще доказва извършения подбор, но с тях той трябва да установи между кои лица е сторил това, по какви показатели и че за запазени трудовите правоотношения с тези работници и служители, които са по-квалифицирани и работят по-дорбе. С оглед на изложеното по горе съдът приема, че доказване в тези рамки с ангажираните доказателства, не е проведено. В тежест на работодателя е да докаже, че надлежно е упражнила правото си на уволнение, в частност, че е извърши подбор, в следствие на което е оставил на работа тези работници и служители, които са по-високо квалифицирани и работят добре. Пълно и главно доказване по тези факти от предмета на доказване на е проведено от ответника.

За пълнота на изложението съдът следва да изложи съображения и по възраженията на ищеца, че се ползва със защита, разписана в чл. 333 КТр и за да упражни работодателят му субективното си право на уволнение е трябвало да я преодолее, получавайки съответните мнения, разрешения и съгласия.

В хода на производството не се установи ищецът да страда от заболявания № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда.

С ЕР на ТЕЛК на ищеца е определен процент трайно намалена работоспособност за срок от две години, който към датата на прекратяване на трудовата връзка не е изтекъл. Ответникът е имал знание за решението на медицинските органи, с което ищецът е освидетелстван, тъй като препис от него е приложен в трудовото му досие. Спорен между страните е въпроса с издаването на обсъжданото експертно решение трудоустроен ли е ищеца, респективно ползва ли се той със защита и преодоляна ли е тя.

Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТр е приложима по отношение на трудоустроен работник или служител, на който с решение на ТЕЛК е определен процент намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд. Без правно значение е дали работника или служителя е заемал длъжност, която е определяна за заемане от трудоустроен или не. Трудоустрояването задължава работодателя да съобрази изпълняваната работа от работника с противопоказанията на работата, като при нужда то налага преместване, когато изпълняваната работа не съответства на предписанията. В този случай предписанията, дадени от съответния медицински орган, се считат фактически извършени. Изискването на закона за вземане на предварително становище от ТЕЛК и разрешение от инспекция по труда във връзка с предстоящо уволнение е с оглед това, как ще се отрази смяната на работа на здравословния статус на трудоустроеното лице и адаптирането му в нова среда. Предварителната закрила за трудоустроени работници обхваща всички случаи, при които работникът страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд, без оглед на това дали заема длъжност за трудоустроен /становището последователно е застъпвано в практиката на ВКС решение № 137 от 02.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 20/2009 г., ІV г.о.; решение № 174 от 30.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1269/2011 г., ІІІ г.о.; решение № 431 от 17.01.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2869/2013 г., ІV г.о.; решение № 443 от 24.03. 2016г. по гр. д. № 2569/2015г. на ІV г.о./.

От данните по делото се установява, че на ищеца е определен процент трайно намалена работоспособност, за което му е издадено експертно решение. В него здравните органи не са посочили противопоказни условия на труд. След като не са налице кумулативно две обсъдени по горе предпоставки, М. не е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. При прекратяване на трудовото му правоотношение той не се е ползвал със защита, която работодателят му да трябва да преодолее, с оглед законност на уволнението му.

По изложените съображения, съдът приема, че издадена от ответника заповед за уволнение на ищеца е незаконосъобразна, което е основание за отмяната ѝ.

Уважаването на втората обективно съединена претенция е предпоставяно от признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Уволнението на ищеца е признато за незаконно. Към датата на прекратяване на трудовата му връзка с ответника, той е работил по безсрочен трудов договор. При тези данни следва да се уважи искането му за възстановяване на длъжността, заемна преди уволнението - „техник механик”.

Предпоставките за уважаване на третата искова претенция за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултата на незаконно уволнение са: 1/ незаконност на уволнението /уважаване на иска по чл. 344, ал. 1 КТр/; 2/ претърпяна от работника/служителя вреда, изразяваща се в пропусната полза; 3/ причинна връзка между незаконното уволнение и претърпяната вреда от работника/служителя.

За периода 25.04.2019 г. до 03.06.2019 г. по делото са ангажирани доказателства, че ищецът е останал без работа. В деня на прекратяване на трудовата му връзка с ответника, той се е регистрирал като лице, активно търсещо работа в Дирекция „Бюро по труда”, като последно се е явил на среща на 03.06.2019 г. След тази дата по делото няма доказателства, че ищецът не е започнал работа. С оглед казаното съдът приема, че искът е основателен за периода 25.04.2019 г. до 03.06.2019 г. В месеца, предхождащ прекратяването на трудовото му правоотношение /м. март 2019 г./ брутното му трудово възнаграждение е в размер на 600,00 лв., като то следва да се ползва за база за определяне на обезщетението. За периода, за който претенцията е основателна, обезщетението е 771,43 лв., до който претенцията следва да се уважи, а за горницата до сумата от 3 600,00 лв. да се отхвърли.

Ответникът е заявил искане за разноски, като по делото той е представляван от адвокат. Ангажирани са доказателства за заплатено му възнаграждение в размер на 560,00 лв. Доказателства за други разноски не са представени. С оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложи заплащане на разноски в размер на 560,00 лв.

            На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавни такси в размера на 130,00 лв. /50,00 лв. по иска за отмяна на заповед за уволнение, 30,00 лв. по иска за възстановяване на работа и 50,00 лв. по иска за заплащане на обезщетение върху уважения му размер/ в полза на РС Ловеч.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТр за НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Е.К. М., с ЕГН **********, извършено със Заповед № 30/26.03.2019 г., издадена от „Технокороза” АД и я ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТр Е.К. М. на заеманата от него длъжност преди уволнението – механик.

ОСЪЖДА на основание чл. 225, ал. 1 КТр „ТЕХНОКОРОЗА” АД, с ЕИК *********, с адрес гр. Ловеч, ул. „Гурко” № 1 да заплати на Е.К. М., с ЕГН **********,*** сумата от 771,43 лв. /седемстотин седемдесет и един лева и четиридесет и три стотинки/ обезщетение за оставане без работа в резултата на незаконно уволнение за периода 25.04.2019 г. до 03.06.2019 г. вкл., в едно със законната лихва от 03.06.2019 г. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до сумата от 3 600,00 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТЕХНОКОРОЗА” АД, с ЕИК *********, с адрес гр. Ловеч, ул. „Гурко” № 1 да заплати на Е.К. М., с ЕГН **********,*** сумата от 560,00 лв. /петстотин и шестдесет лева/ сторени разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ТЕХНОКОРОЗА” АД, с ЕИК *********, с адрес гр. Ловеч, ул. „Гурко” № 1 да заплати в полза на Районен съд Ловеч държавна такса в размера на 130,00 лв. /сто тридесет лева/.

 

Решението може да бъде обжалвано в 2 - седмичен срок от 05.08.2019 г. пред Ловешки окръжен съд.

 

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: