О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№………./…………………02.2019 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
сложи за разглеждане в. ч. гр. дело № 175 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К.
Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на Глава Двадесет и първа от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на Р.Д.Р. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител срещу Определение № 11449/09.10.2018 год., допълнено с определение
№ 13147/13.11.2018 год., постановени по гр. дело № 13113/2018 год. на РС-Варна,
с което е прекратено производството по цитираното гражданско дело по отвод на
ответника „Енерго-про Продажби“ АД-Варна за
неподведомственост на делото на съда поради наличието на валидна арбитражна
клауза между страните за решаване на спора от арбитражен съд и в полза на
ответника са присъдени разноски.
В
жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно. Твърди се, че
към датата на депозиране на исковата молба на ищеца в съда (29.08.2018 год.) и
съответно къд датата на депозиране на отговора на
исковата молба, подаден от ответника „Енерго-про
Продажби“ АД-Варна, липсвала представена отделно жалба за неподведомственост на
спора, ответникът не е навел твърдения, нито е представител доказателства за
образувано по– рано производство пред арбитражен съд.
Оспорен е изводът на РС-Варна, че
между страните е налице валидно арбитражно споразумение. Твърди се, че
арбитражното споразумение е нищожно, тъй като е неравноправно, евентуално –
недействително на общите основание за недействителност. Жалбоподателят не е
подписвал договор с валидна арбитражна клауза и не е имал възможност за избор
на арбитраж. Оспорва и правосубектността на
Арбитражен съд – Варна и на Арбитражен съд Варна при СППМ. Навежда също, че
повдигнатия пред РС-Варна правен спор е неарбитрируем
по смисъла на § 6 от ПЗР на ЗИД на ГПК, ДВ, бр. 8/240.1.2017 год.
По
изложените съображения жалбоподателят счита, че определението е неправилно,
настоява за отмяната му и за връщане на делото на РС-Варна за продължаване на
процесуалните действия. Претендира присъждане на разноски за настоящото частно
производство.
В писмен
отговор, насрещната страна „Енерго-про Продажби“
АД-Варна оспорва жалбата. Счита, че правилно е уважен отвода му за
неподведомственост на спора пред гражданския съд (РС-Варна) – между страните е
налице валидно арбитражно споразумение, възражението е направено в установения
в закона срок, ищецът няма качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на Закона за защита на потребителите, тъй като, независимо че е физическо
лице, купува ел. енергия за обекта на потребление с аб.
№ ********** (магазин) не за битови нужди, а за небитови (стопански нужди), т.
е., осъществяване на търговска дейност, поради което и нормата на чл. 19, ал.
1, предложение последно ГПК в случая е неприложима.
Счита определението
за правилно, а частната жалба срещу него – за неоснователна и настоява да се
остави без уважение. Претендира присъждане на разноски за настоящото частно
производство.
Жалбата
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е
процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Производството по гр. дело № 13113/2018
год. по описа на РС-Варна е образувано по предявен от Р.Д.Р. от гр. Варна срещу
„Енерго- про Продажби“ АД,
с ЕИК ********* със седалище гр. Варна иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата
от 4804, 36
лева, представляваща стойност на начислено количество ел. енергия по фактура №
**********/22.08.2018 г., за периода 08.11.2016 г. до 07.11.2017 г., за обект с
кл. № ********** и аб. №
**********, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Иван Драсов“ № 31.
Ищецът
твърди, че е потребител на ел. енергия за обект с абонатен
№ **********. Уведомен е от ответното дружество,
че е извършена проверка на електромера, измерващ количествата доставяна до
обекта му ел. енергия, за която е съставен констативен протокол от 07.11.2017
г. В резултат на проверката е извършена корекция на количествата доставена до обекта му електроенергия
като за периода
08.11.2016 г. до 07.11.2017 г. му е начислено допълнително количество ел. енергия на
стойност от 4804, 36 лева, за която сума е издадена фактура от 22.08.2018 год.
Ищецът твърди, че не дължи горната сума. Оспорва корекционната процедура, както и начина и методиката за начисляване на процесната сума. Твърди, че не е потребил
начисленото допълнително количество ел. енергия.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-про
продажби“ АД-Варна, чрез процесуален представител е оспорил иска с доводи, че е
недопустим. Направил е отвод за неподведомственост на спора пред съда, като е изложил следните твърдения:
Ищецът е клиент на ответното дружество по сключен при общи условия договор за
продажба на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, Варна,
ул. „Иван Драсов“ № 31.
Обектът не е жилище, а е магазин, т. е. търговски обект. Начисленото количество
потребена от обекта на ищеца ел. енергия по фактура № **********/22.08.2018 г. на стойност от 4804, 36 лева е въз основа на осъществена поцедура по чл. 50 ПИКЕЕ (2013 год.). Основание за
предприемане на тази процедура е извършена на 07.11.2017 год. в обекта на ищеца
проверка, за която е съставен констативен протокол № 1201969. В подаденото от
ищеца съгласно ОУ на ДПЕЕ заявление за продажба на ел. енергия до „Енерго-про Продажби“ АД-Варна за процесния
обект на потребление с аб. № **********, ищецът е заявил съгласието си всички спорове, възникнали между
ищеца и „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна да бъдат отнасяни за решаване от
Арбитражен съд – гр. Варна при сдружение „ППМ“. Според подаденато
от ищеца заявление за сключване на договор за достъп и пренос на ел. енергия с
вх. № 3848270/08.07.2015 год. и сключения въз основа на това заявление договор
№ 3848270/17.07.2015 год. за достъп и пренос на ел. енергия за процесния обект, предназначението на обекта е магазин, а
заявената от ищеца за ползване ел. енергия е за небитови, стопански нужди. При
това положение, разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК, предл.
последно от ГПК, установяваща недействителност на арбитражни споразумения, е
неприложима в случая, тъй като ищецът купува ел. енергия от ответника не за
лични нужди, а за осъществяване на търговска дейност.
Предвид
изложеното ответникът счита, че между страните е налице валидна арбитражна
клауза, спорът не е подведомствен на съда и е отправено искане за прекратяване
на производството поради неподведомственост на делото.
С
обжалваното определение РС-Варна е приел, че отводът за неподведомственост на
делото е своевременно заявен, в срока по чл. 8 от ЗМТА, а по същество е основателен.
Изложил е съображения, че между страните е налице валидно сключено арбитражно
споразумение, съдържащо се в заявлението
за продажба на ел. енергия до „Енерго-про Продажби“
АД-Варна за процесния обект на потребление с аб. № **********, двустранно подписано, арбитражната клауза
е валидна, спорът е имуществен, следователно – арбитрируем,
ищецът няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй
като купува ел. енергия не за битови, а за стопански нужди.
Определението е правилно.
В случая
отводът за неподведомственост на делото е своевременно заявен от ответника – в
отговора му на исковата молба, в съответствие с чл. 8 от ЗМТА. Законът не съдържа
изискване възражението за неподведомственост на спора поради наличие на
арбитражна клауза да се съдържа в отделен документ, нито изисква наличие на вече
образувано пред арбитражния съд производство по същия спор. Поради това и
оплакванията на жалбоподателя в този смисъл са неосноватени.
В представеното
от ответника с отговора му на исковата молба заявление № 3848272/08.07.2015
год., подадено от ищеца до ответното дружество, се съдържат изявления и на двете страни, че
всички спорове възникнали между страните се отнасят за решаване пред Арбитражен
съд гр. Варна при Сдружение „МПП“. Документът е подписан и от двете
страни, в писмена форма е и удовлетворява изискванията на чл. 7, ал. 2 ЗМТА,
която предвижда, че „арбитражното споразумение трябва да бъде писмено, като се
смята, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от
страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за
съобщения“.
Възраженията на жалбоподателя, че арбитражната клауза била
недействителна поради неравноправния й характер са бланкетни,
няма наведени твърдения и доводи в какво се изразява неравноправния й характер,
нито с какво подобна уговорка вреди на обществото. Предвид липсата на конкретно
наведени твърдения, подкрепени и със съответни доказателства, възраженията на жалбоподателя
за недействителност на арбитражната клауза на общите основания за
недействителност също са неоснователни.
Възраженията
на жалбоподателя относно липсата на правосубектност
на Арбитражен съд – Варна и на Арбитражен съд Варна при СППМ също са бланкетни – липсват конкретни твърдения за факти, липсват
посочени правни норми, от които да се изведе извод за липсата на правосубектност. Не е ясно също чия правосубектност
се оспорва – на арбитражния съд или на ЮЛНЦ – Сдружение „Правна помощ и
медиация“ със седалище гр. Варна. Отделно от това нито ЗМТА, нито друг
нормативен акт предвижда правосубектност на
арбитражен орган, независимо дали е постоянно действащ или създаден „ад хок“, която да се придобива, респ. да е предпоставена
от от регистрационен или разрешителен режим.
Поради
това и възраженията в частната жалба относно липсата на правосубектност
на Арбитражен съд – Варна и на Арбитражен съд Варна при Сдружение „ППМ“
настоящият състав счита за неоснователни.
По тези
съображения съдът намира, че между страните е налице писмено споразумение,
подписано и от двете страни, което по същността си е арбитражно споразумение по
смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗМТА.
Материалноправният спор между страните не подада в изключенията на чл .19,
ал. 1 ГПК, тъй като ищецът Р.Д.Р. не е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ЗЗП. Видно от представените доказателства - заявление за сключване на договор
за достъп и пренос на ел. енергия с вх. № 3848270/08.07.2015 год. и сключения
въз основа на това заявление договор № 3848270/17.07.2015 год. за достъп и
пренос на ел. енергия за процесния обект (л. 28-32 от делото на РС-Варна) – обекта е „магазин“,
предназначен за стопанска дейност, съответно и заявената от ищеца за ползване
ел. енергия не е за битови нужди, а за стопанска дейност. Ищецът е „потребител
на енергийна услуга“ по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, но това не му
придава качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, към
която препраща нормата на чл. 19, ал. 1, предл.
последно ГПК, поради което и няма пречка спорът да бъде отнесен пред арбитраж
при наличието на валидна арбитражна клауза.
По тези съображения доводите на
ищеца, че арбитражната клауза е недействителна и спорът бил неарбитрируем
в хипотезата на чл. 19, ал. 1, предл. последно от
ГПК, тъй като имал качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП
са неоснователни.
Въз
основа на изложеното настоящият състав приема, че приложение намира
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗМТА, според която съдът, пред който е предявен
иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото,
ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Възражението
за наличие на арбитражно споразумение е направено от ответника в срока за
отговор на исковата молба, подкрепено е с доказателства и правилно РС-Варна е прекратил производството по
предявения от Р.Д.Р. от гр. Варна срещу „Енерго-про Продажби“
АД-Варна иск.
В
обобщение обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него – неосонвателна и същата следва да се остави без уважение.
С оглед
изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза на
ответника по жалбата „Енерго-про Продажби“ АД-Варна следва да се присъдят
разноски за настоящото частно производство в размер на сумата от 240 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Р.Д.Р. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Определение № 11449/09.10.2018 год., допълнено
с определение № 13147/13.11.2018 год., постановени по гр. дело № 13113/2018
год. на РС-Варна, с което е прекратено производството по цитираното гражданско
дело по отвод на ответника „Енерго-про Продажби“
АД-Варна за неподведомственост на делото на съда поради наличието на валидна
арбитражна клауза между страните за решаване на спора от арбитражен съд и в полза
на ответника са присъдени разноски;
ОСЪЖДА
Р.Д.Р. от гр. Варна ЕГН ********** *** да заплати на "Енерго - Про Продажби"
АД, с ЕИК103533691, със седалище гр. Варна, сумата от 240 лева (двеста и
четиридесет лева) – разноски за настоящото производство, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.