О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19. 07. 2016г. град
Перник
Пернишкият окръжен съд
на 19. 07. 2016г.,
в закрито заседание в следния
състав :
Съдия :
Методи Величков
като разгледа докладваното търговско
дело № 817 по описа за 2015г., за да се
произнесе взе предвид следното :
По съображения изложени в
исковата молба ищецът – синдикът на „В.“ ЕООД гр. П. /в несъстоятелност/ Н.А.Г.,
моли да бъде обявена за недействителна по отношение кредиторите на
несъстоятелността на „В.“ ЕООД гр. П. /в несъстоятелност/, сделката, извършена
със споразумение от 10. 11. 2013г., с което „В.“ ЕООД, с ЕИК *********, е
опростило задължението на „М.“ ООД, с
ЕИК *********, в размер на 417 793,20лв.
Ищецът моли да бъде
осъден ответникът „М.“ ООД, с ЕИК *********, да възстанови в масата на
несъстоятелността на „В.“ ЕООД в несъстоятелност, с ЕИК *********, сумата
417 793,20лв.
Ответникът “М.” ООД
гр. П., е подал писмен отговор с вх. № 6477 / 24. 10. 2014г. на П. окръжен съд,
с който оспорва иска като неоснователен :
Оспорва да има
твърдения и данни по делото процесното вземане в размер на 417 793,20лв.
да е възниквало в полза на „В.“ ЕООД, т.е. то никога не е възниквало, тъй като
„В.“ ЕООД не му е доставяло никаква стока, нито е извършвало услуга, на такава
цена.
Евентуално навежда
доводи, че е погасено по давност.
Навежда доводи, че споразумението
от 10. 11. 2013г., не представлява опрощаване по смисъла на чл. 108 от ЗЗД.
Навежда доводи, че
със споразумение за прехвърляне от 10. 11. 2013г., е извършено прехвърляне на
вземането от „В.“ ЕООД на „Р.“ ЕООД и
самото дружество не е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск.
Ответникът „В.“
ЕООД /в несъстоятелност/ не е депозирало писмен отговор.
Ответникът „Р.“
ЕООД не е депозирал писмен отговор.
С допълнителена
искова молба вх. № 2146 / 13. 04. 2016г. по описа на Пернишкия окръжен съд, ищецът прави уточнения на предявените от него претенции, като
твърди, че с исковата молба е предявил следните претенции :
1.Иск за обявяване
на недействителни по отношение на кредиторите на „В.ЕООД /в несъстоятелност/ на
сделка, извършена със споразумение от 10. 11. 2013г., с което „В.“ ЕООД е
опростило задълженията към „М.“ ООД в размер на 417 793,20лв.
2.Иск за обявяване
на недействителна по отношение на кредиторите на „В.“ ЕООД /в несъстоятелност/ на
сделка, извършена между „В.“ ЕООД и „Р.“ ООД със споразумение за прехвърляне от
10. 11. 2013г., с което „В.“ ЕООД е прехвърлило безвъзмездно вземането си към
„Р.“ ЕООД.
3.В случай, че
исковете по т.1 и т.2 бъдат уважени като основателни, то да бъде осъдено „М.“
ООД да заплати на „В.“ ЕООД /в несъстоятелност/ 417 793,20лв., приети за
безспорни от страните по силата на т.1 от извънсъдебно споразумение от 10. 11.
2013г.
Твърди, че на 10.
11. 2013г. „М.“ ООД е сключил споразумение с „В.“ ЕООД, с което :
-Е прието за
безспорно между тях, че „М.“ ООД има задължение към „В.“ ЕООД в размер на
417 793,20лв.
-Същото задължение
на „М.“ ЕООД е опростено до размера на 417 793,20лв. с ДДС.
Навежда доводи, че
това споразумение, представлява опрощаване на задължението и оспорва
становището на „М.“ ООД, което е в противната насока.
Счита, че
споразумението от 10. 11. 2013г. между „М.“ ООД и „В.“ ЕООД, изключва
приложението на института на погасителната давност, тъй като задължението се
новира.
Навежда доводи, че
споразумението от 10. 11. 2013г. между „В.“ ЕООД и „Р.“ ЕООД представлява
договор за цесия, по силата на който „В.“ ЕООД е прехвърлило вземането си към
„М.“ ООД на „Р.“ ЕООД. Тъй като не е посочена цена или насрещна престация, то
счита, че тази сделка е привидна, а освен това е и безвъзмездна. Ако в хода на
съдебното производство се докаже, че страна на „Р.“ ЕООД са постъпили някакви
плащания за прехвърляне на вземането, то моли сделката да бъде обявена за
недействителна на основание чл. 647,
ал.1, т.3 от ТЗ, а имено : „възмездна сделка, при която даденото значително
надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок, но не по – рано
от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността“.
С допълнителен
отговор с вх. № 2624 от 05. 05. 2016г. ответникът „М.“ ООД, оспорва
допълнителната искова молба.
Счита, че в
исковата молба е формулиран иска и с допълнителната молба не може да бъде
предявен друг иск, а именно за недействителност по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „В.“ ЕООД на споразумение от 10. 11. 2013г. за извършване
на цесия между „В.“ ЕООД и „Р.“ ЕООД, поради което такъв иск не следва да се
разглежда.
Навежда довод, че
съгласно извършената цесия на 10. 11. 2013г. вземането на „В.“ ЕООД към дружеството
/което вземане не съществува/ е извършено цедиране на вземането на „В.“ ЕООД
към „М.“ ООД и по този начин то е
прехвърлено на „Репсол“ ЕООД, поради което дружество „М.“ ООД нищо не дължи на ищеца.
Твърди, че ищецът
не е представил годни доказателства във връзка с твърденията си и са налице
само компютърни извлечения, изготвени незнайно от кого и които са оспорени,
оспорват се и не могат да обвържат това дружество.
Оспорва, че е
налице признание на дължимостта на претендираното вземане и че същото е било
новирано.
Ответникът „В.“
ЕООД /в несъстоятелност/ не е депозирало писмен отговор.
Ответникът „Р.“
ЕООД не е депозирал писмен отговор.
Пернишкият окръжен
съд намира,
следното :
Ищецът и ответникът,
представляват търговски дружества, цената на иска е над 25 000лв., както и
искът е за попълване масата на несъстоятелността, поради което разглеждането на
иска следва да се извърши по реда на глава 32-ра от ГПК
Искът се явява
редовен.
Искът е процесуално
допустим.
Следва да бъдат
приети представените писмени доказателства, по опис – с исковата молба, както и тези представи с писмения отговор на
„М.“ ООД.
Съдът извършва
доклад по делото, както следва :
Ищецът твърди, че
„В.“ ЕООД е в несъстоятелност, с начална дата на неплатежоспособността 28. 03.
2012г.. Твърди, че в така наречения подозрителен период - със споразумение от
10. 11. 2013г., „В.“ ЕООД е опростило задължението на „М.“ ООД, в размер на 417 793,20лв. и последното
дружество отказва да заплати тази сума, с което се обуславя правния интерес за предявяване на
иска.
С него синдикът на
„В.“ ЕООД гр. П. /в несъстоятелност/ Н.А.Г., моли да бъде обявена за
недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на „В.“ ЕООД гр. П.
/в несъстоятелност/, сделката, извършена със споразумение от 10. 11. 2013г., с
което „В.“ ЕООД, е опростило задължението на „М.“ ООД, в размер на 417 793,20лв.
Ищецът моли да бъде
осъден ответникът „М.“ ООД, да възстанови в масата на несъстоятелността на „В.“
ЕООД в несъстоятелност, сумата 417 793,20лв.
С допълнителната
искова молба ищецът може само да поясни и допълни първоначалната /чл. 372, ал.2
от ГПК/, поради което е процесуално недопустимо предявяването на нови искови
претенции – така, както е сторил ищецът. Следователно същите не са предмет на
разглеждане в настоящето производство.
Така предявените
искове са с правно основание чл. 647, ал.1,т.2 от ТЗ и чл. 649,ал.2 от ТЗ.
Ответникът „М.“
твърди, че споразумението от 10. 11. 2013г., между „В.“ ЕООД и „М.“ ООД, не представлява опрощаване на вземане в
размер на 417 793,20лв. Представените с исковата молба доказателства не са оспорени от ответника „М.“, а с
допълнителната искова молба пък не са представяни други доказателства, поради
което доводите, в допълнителния писмен отговор, че ищецът не е представил годни
доказателства във връзка с твърденията си и са налице само компютърни
извлечения, изготвени незнайно от кого и които са оспорени, оспорват се и не могат
да обвържат това дружество, не намират опора в доказателствата по делото.
Не са налице права
и обстоятелства, които да се признават.
Не са налице
обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
Върху ищеца тежи
доказателствената тежест да докаже при условията на главно и пълно доказване
иска си – че „В.“ ЕООД е имал вземане към „М.“
ООД, в размер на 417 793,20лв., както и кога и на какво основание е
възникнало същото, а също и обстоятелството, че със споразумението от 10. 11.
2013г., „В.“ ЕООД е опростило на „М.“ ООД
това вземане в размер на 417 793,20лв.
Указва на ищеца, че
не сочи доказателства, към 10. 11. 2013г. „В.“ ЕООД да е имало вземане към „М.“ ООД в размер на 417 793,20лв., както и кога и
на какво основание е възникнало същото.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
Напътва страните да
постигнат спогодба или да решат спора си по извънсъдебен способ.
Приема и прилага представените
писмени доказателства, по опис – с
исковата молба и с писмения отговор на ответника „М.“ ООД.
Извършва доклад по
делото, така, както е отразено в мотивите на настоящето определение.
Дава възможност на
страните в седмичен срок от получаване на настоящето определение, да изложат
становището си във връзка с извършения доклад и във връзка с дадените указания,
както и да предприемат съответните процесуални процесуални действия. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по – късно, освен в случаите по
чл. 147 ГПК.
Насрочва съдебно
заседание за 20. 09. 2016г. от 15. 30ч., за която дата и час да се призоват страните.
Преписи от
настоящето определение да се изпратят на страните.
Препис от
допълнителния отговор на ответника да се изпрати на ищеца.
Определението не
подлежи на обжалване.
Съдия :