Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 217.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдията Тачева гр.д. №3222 по описа на СГС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника С.о.срещу решение от 16.12.2020 г. по гр.д. №60389/2019 г. на
Софийския районен съд, 31 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на
Й.К.Л. на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД
сумата от 4230 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
за ремонт на собствен на ищеца автомобил марка „Пежо 206“, рег. № ******,
увреден на 02.08.2019г. вследствие на паднало дърво, ведно със законната лихва
от 18.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение ответникът С.о.е
осъден да заплати на Й.К.Л. на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от
1306,46 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за
ремонт на собствен на ищеца автомобил марка „Мазда 6“, рег. № ******, увреден
на 02.08.2019г. вследствие на паднало дърво, ведно със законната лихва от
18.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 1678 лв. искът е отхвърлен.
В жалбата въззивникът твърди, че
решението на СРС, в частта, в която са частично уважени исковете е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че тополите не са създавали непосредствена опасност
за хората и за паркираните до тях автомобили, поради което не е имал основание
да ги премахва като опасни. Поддържа, че вредоносното събитие е настъпило в
резултат на непреодолима сила. Оспорва експертното заключение по съдебната
експертиза като изготвено при използване на негодни доказателствени материали
(предоставени от ищеца снимкови материали) и заявява, че районният съд
неправилно е кредитирал заключението. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивният съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения иск.
Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Й.К.Л., чрез надлежно упълномощен
процесуален представител в
срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да
бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Страните не спорят, а и по делото се установява, че Й.Л. е
собственик на леки автомобили с марка „Пежо 206“, рег. № ****** и „Мазда 6“, с
рег. № ******, както и че на 02.08.2019г. в гр. София е имало силна буря,
вследствие на която са паднали тополи върху двата леки автомобила, собственост
на ищеца, паркирани в гр. София, ж.к.******.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид
безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като
тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да се ангажира
отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят
общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна
отговорност, както и допълнителният факт на възлагане на работа на деликвента
от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа – виж
Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от
18.XI.1963 г., Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС и
Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието,
че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на
възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за
предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за
отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения,
които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на
възложената работа.
Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да
не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите
физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически
факт, елементи на който са: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/ вредата,
3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се
предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Когато се твърди, че вредите са
причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на
претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно задължение за
действие. В този смисъл, за да е противоправно бездействието на служители на
Столична община, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да
извършват дейност по поддържане на зелените площи. В ал. 2 от Наредба за
изграждане, поддържане и опазване на зелената система на С.о.е посочено, че на
зелените площи на всеки пет години се подлагат на преглед и преценка за
частична реконструкция. Наредбата забранява отсичането или изкореняване на
дълготрайни дървета, освен при наличие на изсъхнали и болни такива, както и
дървета застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението,
сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура.
Настоящата инстанция приема за
установено, че са налице всички предпоставки на визираната правна норма:
причинени вреди, които са в причинно-следствена връзка с процесното събитие -
увреждане на автомобилите от падане на дърво. Съгласно чл. 42 от Наредбата
всички собственици са длъжни да следят за наличие в имотите си на болни и
изсъхнали дървета, представляващи опасност за имуществото, здравето на
гражданите и са длъжни да и премахват своевременно и за своя сметка. Ответникът С.о.като юридическо лице е
осъществявала дейностите по чл.42 от Наредбата чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно
бездействието на последните е довело до неизпълнение на задължението по чл. 42
от посочената наредба, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените неимуществени вреди. Тези доводи са изложени от
районния съд, които настоящата инстанция споделя напълно.
Съдът не е длъжен да възприеме
заключението на вещото лице дори да не е оспорено от страните. Заключението на
експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата
пълнота, яснота и обоснованост /чл.202 ГПК/. В случая, обратно на твърдението
на жалбоподателя, снимковият материал, който вещото лице е използвал за
изготвяне на заключението си, не е негодно доказателство. Същите са предмети,
които възпроизвежда факт от значение за делото и от които могат да се направят
доказателствени изводи за този факт. След като съдържащите в тях данни могат да
бъдат интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални
знания, то може да се приеме, че снимковият материал може да бъде използван за
целите на доказването в гражданския процес.
Във въззивната жалба са развити
подробни доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение поради
това, че вредите се дължат на непреодолима сила. Доводите са неоснователни
поради следното:
В разглеждания случай е видно от
удостоверение от МВР Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ С.о.„Пожарна безопасност и защита на населението“, че на
02.08.2019г. в 22:43 ч., специализиран екип от СДПБЗН е оказал съдействие при
отстраняване на паднало дърво върху леки автомобили: „Пежо 206“, с рег. № ****** и „Мазда 6“, с
рег. № ******, на адрес в гр. София, ж.л. ******.
Според справка на Националния
институт по метеорология и хидрология, на 02.08.2019 г. в района на ж.к.
„Дружба 1“ има гръмотевична дейност от 22 ч. до 23:30 ч. От 22.25ч. до 23:30 ч.
вали дъжд. Количеството валежи по този процес в около 11 мм (л/м). В интервал
между 22ч. и 23ч. има усилване на вятъра, като към 22:30 ч. е регистрирана
максимална скорост на поривите 20 м/сек.
От заключението на вещото лице по
допусната автотехническа експертиза се установява, че всички увреждания по
леките автомобили на ищеца се намират в пряка – причинно – следствена връзка с
механизма на процесното събитие. От разпита на вещото лице в открито съдебно
заседание се установява, че не е извършвал оглед на процесните автомобили, а е
взел предвид снимковия материал по делото, от който ясно се вижда какъв е
характера на вредите и тяхната степен.
Непреодолима сила е такова
събитие, което е непредвидимо и не може да бъде предотвратено от дееца и
обществото като цяло с никакви мерки, при съвременно състояние на науката
техниката и икономиката. Отговорността за непозволено увреждане поради
наличието на непреодолима сила отпада тогава, когато събитието, обусловило
увреждането, а също така самото увреждане и причинната връзка между тях са
непредвидими и неизбежни. Всеки един от тези три елемента – събитие, причинна
връзка и увреждане, трябва да е непредвидим и неотстраним, за да отпадне
отговорността при непозволено увреждане за заплащане на причинените щети.
В разглеждания случай
гръмотевичните бури с валежи от дъжд могат да бъдат непредвидими и не биха
могли да бъдат избегнати, но последиците от тези атмосферни явления върху
общинската зелена площ /дървесната растителност/ могат да бъдат очаквани и
съответно могат да бъдат взети мерки за тяхното отстраняване, за да не настъпи
увреждане. Такава необходимост несъмнено има в хипотезите по чл. 44, ал. 2, т.
1 от Наредбата, но тя би била налице и в други случаи, тъй като при
изключителна атмосферна обстановка е нормално да се очаква, че ще бъдат
причинени щети. Негативното въздействие на природно явление върху процесното дърво
е могло да бъде предвидено.
По делото не са ангажирани
доказателства, че С.о.е положила грижата на добрия стопанин, а именно, че е
спазила всички законоустановени изисквания във връзка с изпълнението на
задължението по поддържането на зелените площи – не е ясно какъв е интензитета
на поддържане на дървесната растителност, каква категория е зелената площ, в
която попада процесното дърво, била ли е подлагана същата на преглед и преценка
за нужда от частична реконструкция. Действително
свидетелката к.е заявила, че е описвала топилите в ж.к. „Дружба“ пред 2018г. и
2019г. и нейното становище е било, че същите са здрави, но това й твърдение не
намира опора в нито едно от останалите доказателства по делото.
Същевременно необяснима се явява
необходимостта от последвалото, след инцидента, премахване на дървета в
процесния район, за което свидетелката к.твърди да е направено не във връзка с
инцидента, а поради това, че тополите били от страната на трамвая. По делото не
са представени доказателства за предпоставките по чл. 44, ал. 1, т. 3 от
Наредбата, а именно – при строителство на сгради, съоръжения, пътища и обекти
на инженерната инфраструктура при доказана невъзможност за запазването им, след
одобряване на инвестиционния проект. Настоящият съдебен състав изцяло се
солидаризира с приетото от първоинстанцинния съд, че и през 2018г. и през
2019г. трамвайната линия и тополите са били на същото място, но последните не
са премахнати тогава, а едва месец след процесния инцидент.
Следователно, макар събитието,
обусловило увреждането, да е било непредвидимо и неотстранимо, влиянието му
върху процесното дърво би могло да бъде предвидено, а последиците – предвидени
и избегнати, поради което и въззивният съд счита, че не е налице основание за
освобождаване на С.о.от отговорност за причинените на ищеца имуществени вреди.
Бездействието на длъжностните лица на ответника е противоправно. Общините са
длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона –
добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не
предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи
дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение.
Поради съвпадането на крайните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на
предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и
направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва
да се присъдят разноски във въззивното
производство. Доколкото обаче не са представени доказателства такива
действително да са сторени /единствено е приложен списък по чл. 80 от ГПК/, същите
не следва да бъдат присъдени.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.12.2020 г., постановено по гр.д. №60389/2019 г. по
описа на СРС, ГО, 31 състав, в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.