№ 665
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Величка Борилова
Капка Павлова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20241001000058 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във вр. чл. 613 а, ал. 1 ТЗ.
Образувано по повод въззивна жалба, подадена от „Мантар - А“ ООД против
решение № 105/ 07.08.223г., постановено по т.д.н.№ 174/202г. по описа на ОС-Благоевград, с
което е отхвърлена молбата на дружеството за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „Хидралифт Крейнс“ ЕООД със седалище и адрес на
управление в с.Марикостиново, Община Петрич.
Правят се оплаквания за необоснованост на решението, тъй като направените от съда
изводи били в противоречие с приетата по делото експертиза. От същата ставало ясно, че
ответното дружество имало трайно влошени финансови показатели за 2022г. При направения
от експерта анализ по метода Алтман било установено, че дружеството е в стрес зоната и
има вероятност от фалит на същото. Съдът основал изводите си на данните за
икономическото състояние на ответника до 2020г. без да отчете наличието на трайна
тенденция за влошаване на финансовото състояние на длъжника.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново,
с което да уважи молбата. прави се и искане да бъдат намалени разноските, присъдени на
„Хидралифт Крейнс“ ЕООД за първоинстанционното производство.
Ответната страна е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли
обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд извършвайки проверка на обжалваното решение по
1
повод въззивната жалба излага следните съображения:
„Мантар-А“ ООД е подало молба с правно основание чл.625 от ТЗ с искане да бъде
открито производство по несъстоятелност по отношение на „Хидралифт Крейнс“ ЕООД.
Излагат се твърдения, че молителят има по отношение на длъжника изискуемо вземане,
което произтича от търговска сделка. Същата представлявала договор за наем на склад за
промишлени стоки №4, сключен за срок от 10 години. С Анекс №4 от 16.12.2016г. било
уговорено ,че месечната наемна цена за този склад ще бъде в размер на 3250 евро без ДДС,
считано от 01.12.2016г.
Наемателят не заплащал редовно и изцяло дължимата наемна цена съгласно
издадените от молителя фактури като имало неплатени суми за месеците 02.2020г.,
08.2020г., 12.2021г., м.01.2022г., м.06.2022г.,м.07.2022г. Същият дължал и суми за
консумативни разходи – вода и ел.енергия за някои от месеците в периода м.11.2020г. –
м.06.2022г. като същите са посочени по размер и основание. „Мантар-А“ ООД отправяло
многократно покани за заплащане на дължимите суми, които били в общ размер на
39 944,23 лв. с ДДС, но плащане не било получено. Поради това дружеството счита, че
„Хидралифт Крейнс“ ЕООД е неплатежоспособно, тъй като не е в състояние да изпълни
своите задължения към молителя. Освен това от публикуваните счетоводни баланси на
дружеството било видно, че същото има и други задължения в общ размер на 788 000лв.
към 31.12.2020г.. Моли се тази неплатежоспособност да бъде обявена и съдът да открие
производство по несъстоятелност на длъжника като определи начална дата на
неплатежоспособността – 11.02.2020г.
Молителят счита, че е налице хипотезата на чл.608,ал.3 от ТЗ, според която
неплатежоспособността се предполага ,когато длъжникът е спрял плащанията.
При условията на евентуалност се моли да бъде обявена свръхзадължеността на
ответника и да бъде открито производство по несъстоятелност на това основание.
Ответното дружество „Хидралифт Крейнс“ ЕООД е оспорило така подадената молба с
твърдението, че в нито един момент от датата на своето регистриране същото не е било
състояние да не може да изпълни изискуемо парично задължение. Излага твърдения, че
заплаща суми към кредитора, подал молбата, както и че не са налице обстоятелства, които
да сочат на неплатежоспособност , респ. свръхзадълженост на ответника.
С обжалваното решение е прието, че по делото не е установено обективно състояние
на невъзможност на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения. Въз
основа на събраните по делото доказателства е прието, че не е налице и свърхзадълженост
на дружеството, тъй като стойността на притежаваното от него движимо и недвижимо
имущество превишава тази на неговите задължения. Поради това молбата за откриване на
производство по несъстоятелност е отхвърлена.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във
2
въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
В случая обжалваното решение е валидно и допустимо.
По съществото на спора, въззивният съд намира следното:
За да бъде уважена молба за откриване производство по несъстоятелност по
отношение на търговец следва да са налице следните кумулативни предпоставки: подадена
до компетентния по смисъла на чл. 613 ТЗ съд молба от лицата, изрично изброени в чл. 625
ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; да е налице изискуемо парично
задължение на длъжника, породено или отнасящо се до търговска сделка по смисъла на чл.
608, ал.1, т.1 ТЗ или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; наличие на
неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608 ТЗ и затрудненията на длъжника
да не са временни, като състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно (арг.
чл. 631 ТЗ).
В случая са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки за
разглеждане на спора, тъй като сезираният съд е този по седалището на ответника към
момента, посочен в чл.613 от ТЗ в редакцията му преди изменението от 2023г., а ответното
дружество е търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ с оглед правно организационната му
форма и по отношение на него може да бъде открито производство по несъстоятелност
поради неплатежоспособност.
Първата от материалноправните предпоставки за уважаване на молбата е същата да е
подадена от кредитор, който има вземане към ответника, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително и нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й.
В случая в хода на процеса е било постановено решение №340 от 19.10.20203г. по
гр.д.№428/2022г. по описа на РС-Петрич, с което „Хидралифт Крейнс“ ЕООД е осъдено да
заплати на „Мантар - А“ ООД сумата от 16957,49лв.,дължима по договор за наем,сключен
между страните и издадени в тази връзка фактури, ведно със законната лихва,считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Присъдени са и
разноски.
Това решение в влязло в сила на24.07.2024г.
По делото няма спор,че за така присъдените суми е издаден изпълнителен лист и е
образувано изпълнително производство – изп.дело № 74/2024г. по описа на ДСИ при РС-
Петрич.
От представените пред настоящата инстанция с писмена молба от 11.10.2024г. и
приети в с.з., проведено на 28.10.2024г. доказателства – разпореждане за приключване на
изпълнително производство и и сметка на дълга се установява, че всички дължими суми са
погасени. Следователно, към настоящия момент молителят в производството „Мантар - А“
ООД вече няма качеството на кредитор на „Хидралифт Крейнс“ ЕООД.
3
Кръгът на лицата, по чието искане може да бъде открито производство по
несъстоятелност е очертан в чл. 625 във вр. с чл.608, ал. 1 ТЗ. Това са длъжникът, кредитор,
притежаващ изискуемо парично вземане, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, Националната агенция по
приходите за изискуемите парични вземания по чл. 608, ал.1, т.2 и 3 ТЗ – публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или
частно държавно вземане, както и Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" за
изискуемите вземания по чл. 608, ал.1, т 4 ТЗ – задължения за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, които не са
изпълнени повече от два месеца.
При всички хипотези с изключение на първата, е необходимо наличието на непогасено
изискуемо вземане от съответния вид да бъде установи към момента на последните устни
състезания по делото. При липса на такова вземане молбата подлежи на отхвърляне, независимо от
финансовото състояние на ответника.
След като по настоящото дело беше доказано ,че задължените към подалия молбата
кредитор е погасено,то се налага изводът за неоснователност на подадената молба без да
бъдат обсъждани събраните в хода на процеса доказателства относно финансовото
състояние на ответника.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия краен извод, макар и по други
съображения, и обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
В подадената въззивна жалба „Мантар - А“ ООД прави изрично оплакване относно
присъдените в първоинстанционното производство разноски като поддържа, че заплатеният
адвокатски хонорар е прекомерен.
При приключване на делото пред настоящата инстанция е направено искане да не се
присъждат разноски на ответника.
Въззивният съд намира това искане за основателно по следните съображения: От
събрания по делото доказателствен материал и по-конкретно от прието пред настоящата
инстанция заключение на допуснатата съдебно- икономическа експертиза е видно, че
финансовото състояние на дружеството през 2021г. е било гранично, но все пак
коефициентите за финансовото му състояние са показвали възможността на дружеството да
погасява краткосрочните си задължения. През 2022г. и 2023г. обаче финансовото състояние
на дружеството може да се определи като лошо , което означава, че ако същото не беше
погасило задължението си към молителя, щеше да има основание за откриване на
производство по несъстоятелност. При това положение молителят е имал основание да
подаде молбата по чл.625 от ТЗ и до заплащане на задължението към него на 20.08.2024г. е
имал качеството кредитор на ответника. При това положение последният с поведението си
е дал повод за завеждане на делото по аргумент от чл.78,ал.2 от ГПК следва да понесе
4
разноските за водене на делото.
Предвид на изложеното първоинстанционното решение ще следва да бъде
потвърдено в частта му, с която се отхвърля молбата, подадена от „Мантар - А“ ООД за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Хидралифт Крейнс“
ЕООД.
Решението ще следва да бъде отменено в частта му, имаща характер на определение, с
която на „Хидралифт Крейнс“ ЕООД са присъдени разноски. Ответникът трябва да бъде
осъден да заплати на „Хидралифт Крейнс“ ЕООД сторените в първоинстанционното
производство разноски в размер на 2325лв.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и разноските, направени от молителя
пред настоящата инстанция, като същите са в размер на 2425 лв.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
описа на ОС-Благоевград в частта му, с която е отхвърлена молбата на дружеството за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Хидралифт Крейнс“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в с.Марикостиново, Община Петрич,п.к. 2870 ,
бул./ул. „Индустриална зона Мантар-А“.
ОТМЕНЯ решение № 105/ 07.08.223г., постановено по т.д.н.№ 174/202г. по описа на ОС-
Благоевград в частта му, имаща характер на определение, с която „Мантар - А“ ООД е осъдено да
заплати на „Хидралифт Крейнс“ ЕООД сумата от 5300лв. разноски, направени в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Хидралифт Крейнс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с.Марикостиново, Община Петрич, п.к. 2870 , бул./ул. „Индустриална зона Мантар-А“
да заплати на „Мантар - А“ ООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
с.Марикостиново, Община Петрич, п.к. 2870, Главен път Е 79 №1 сумата от 2325 лв. разноски,
направени от молителя в първоинстанционното производство и 2425 лв. разноски, направени пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в четиринадесет дневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Препис от решението да бъде изпратено на Агенцията по вписванията за обявяването му в
Търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6