№ 178
гр. Пловдив, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225300600690 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК и същото е образувано въз
основа на въззивна жалба на адв. З.К. като защитник на подс.П.Г. срещу
осъдителната наказателна част на Присъда №70/29.03.2022 г. по НЧХД
№7807/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив,ХХІV н.с. С последната
подзащитният му е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.148, ал.2, пр.1 вр. чл.148, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.147, ал.1, пр.1 НК, като
на осн. чл.78А, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.
Оневинен е и на осн. чл.304 НПК е оправдан касателно това позорното
обстоятелство да е било разгласено пред колеги на частния тъжител, негови
ученици в учебното заведение, приятели, познати и сред обществеността в
гр.Р., както и относно това с преписаното престъпление да е била използвана
сила под формата на физическо насилие. Подсъдимият е осъден да заплати на
частния тъжител и граждански ищец Б.З. обезщетение за причинените му с
клеветата неимуществени вреди в размер на 300 лева, ведно със законната
лихва, считано от 24.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като
до пълния му претендиран размер от 3000 лева гражданският иск е отхвърлен
1
като неоснователен. В тежест на подс.Г. са възложени направените от
тъжителя разноски в размер на 450 лева, платими в негова полза, както и
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50
лева, платима в полза на бюджета на ВСС по сметка на Районен съд-
Пловдив. Претендира се отмяна на съдебния акт в жалената му част.
В съдебно заседание частният тъжител Б.З. се явява лично и с
повереника си адв.Д.И.. Пледират за потвърждаване на първоинстанционния
съдебен акт и присъждане на направените разноски.
Подсъдимият П.Г. не се явява в съдебно заседание. Защитникът му
адв.З.К. настоява за оправдаване на подзащитния му, като поддържа и
представеното допълнение към въззивната жалба.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се
запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки ги поотделно и
в тяхната съвкупност, както и с наведените във въззивната жалба и
допълнението й оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната
присъда в пределите на чл.314 НПК, счете за установено следното:
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е приел следното
от фактическа страна:
Подсъдимият П. АНДР. Г. е роден на ***, Б., български гражданин,
женен, с висше образование, неосъждан, *** на Община Р., ЕГН **********.
Частният тъжител Б.З. заема длъжността „***“ теоретично обучение,
направление „икономика“ в Професионална гимназия „***“ в гр. Р..
Подсъдимият П. Г. през есента на 2019 г. заемал длъжността *** на
Община Р. и предвид протичащата предизборна кампания, провеждаща се за
местни избори, бил кандидат за заемане повторно на същата длъжност. На
електронния сайт на Община Р. от граждани постъпвали различни въпроси,
свързани с дейността и правомощията на ***а. Тъй като нямало отговор на
същите, частният тъжител З. решил да разпечата на хартиен носител част от
поставените на интернет страницата от гражданите въпроси с цел да бъдат
разнесени по домовете на последните. След реализираното разпечатване, З.
потърсил услугите на свидетелите П.Б. и приятелят му Т.И., които от своя
страна срещу заплащане се съгласили доброволно да разнесат по пощите в гр.
Р. въпросника. На 23.10.2019 г. вечерта двамата сторили това, оставяйки го в
пощенските кутии на жителите на гр.Р. в кв. „****“. Вечерта на цитираната
дата, около 21.30 часа свид. М.М. получил обаждане от свои приятели, че
някакви деца ходят по улиците и хвърлят провокатитивни листовки, касаещи
***а. Подсъдимият, бъдейки в този момент *** на Община Р., бил уведомен
2
за случващото се от указания свидетел, явяващ се и кандидат за общински
съветник от листата на подс.Г.. Последният заедно със свидетелите М и П.А.-
*** на общинско предприятие, разбрали кои са момчетата, разнасящи
въпросника, поради което ги пресрещнали с автомобили на улицата, спрели
ги и сигнализирали за случващото се РУ - Р.. Установили разнасяните от тях
въпросници. Тогава подсъдимият с назидателен тон обяснил на свид. Б., че
благодарение на това, което върши в момента, няма да може да си намери
работа занапред. След това на място пристигнал полицейски патрул, който
отвел в сградата на РУ - Р. свидетелите Б. и И., където двамата обяснили кой
им е дал въпросниците и защо, след което били освободени.
Във връзка със случилото се и предвид дадените писмени обяснения, на
24.10.2019 г. била образувана пр.пр. № 9138/ 2019 г. по описа на Районна
прокуратура - Пловдив по депозирана от страна на подс. Г. жалба, като с
Постановление от 24.10.2019 г. било отказано образуването на досъдебно
производство.
На 24.10.2019 г. подс. Г. депозирал жалба с вх.№ 27/24.10.2019 г. до ***а
на Професионална гимназия „***“ гр. Р., ведно с копие до РУО гр. Пловдив, в
която посочил, че „лицето Б.З. очевидно абсолютно недобросъвестно се е
възползвало от служебното си положение - преподавател и е упражнил
въздействие върху свои ученици, превишил е властта си и грубо е нарушил
задълженията, предвидени в качеството му на учител в ЗПУО и
подзаконовите нормативни актове в образователната система“,…
„Категорично забранено е на педагогическите специалисти (какъвто би
трябвало да бъде и З., но очевидно е такъв само по длъжност) да прилагат
форми на физическо и психическо насилие върху ученици и да накърняват
личното достойнство. В частност да бъдат „заплашвани“ да извършат
исканата от тях дейност, под угрозата на лоши оценки в училище и
недопускане да се премине в следващ клас/етап на обучение“. Подадената
жалба довела до извършване на проверки от ***а на училището свид. К., от
РУО гр. Пловдив, както и от Районна прокуратура - Пловдив, по които
частният тъжител дал обяснения. Съставен бил Констативен протокол № КД-
04-91/ 04.11.2019 г. на РУО- Пловдив за извършените проверки. В доклад от
главен юрисконсулт при РУО- Пловдив с № ЕД-04-103/ 04.11.2019 г. е
направен изводът, че ***ът на училището е извършил проверка по подадения
сигнал, изяснил е твърденията на страните. От извършените проверки се
установило, че частният тъжител не е извършил никакво нарушение или
престъпление. И двамата ученици, разнасяли материалите, са пълнолетни,
като даването на материалите и разнасянето им не е станало в учебно време,
нито на територията на училището. Не се е установило основание за временно
отстраняване от работа по отношение на частния тъжител Б.З.. Частният
тъжител бил притеснен от проверките предвид подадените срещу него жалби
от страна на подсъдимия.
Гореизложената фактология се установява от събрания в хода на
3
съдебното следствие пред първоинстанционния съд и предходната въззивна
инстанция доказателствен материал:
I писмени доказателства и доказателствени средства: справка за
съдимост, извлечение от електронна деловодна система, ползвана от РУО-
Пловдив, жалба с вх. № ПД-04- 118/ 24.10.2019 г. и уточнение вх. № АД- 02-
801/ 24.10.2019 г. от подс. П.Г., въпросник, Заповед за извършване на
проверка № РД-04- 111/ 28.10.2019 г., Констативен протокол № КД- 04-91/
04.11.2019г., писмени обяснения, Констатитвен протокол № 8 от 25.10.2019
г., Доклад до *** на РУО- Пловдив № ЕД 04-103/ 04.11.2019 г., Отговор до
подателя на сигнала № АД – 02-818/ 07.11.2019 г, Писмо до ТД на НАП
Пловдив с изх. № АД- 01- 2680/ 07.11.2019 г., Писмо от Професионална
гимназия „***“ гр. Р. с изх.№ 305/ 10.09.2021г., Трудов договор № 17/
01.09.2004 г. и пр.пр. № 9138/ 2019г. по описа на Районна прокуратура-
Пловдив, прочетени и приети по надлежния ред;
II гласни доказателствени средства: обясненията на подс.Г., както и
показанията на свидетелите Т.И., П.Б., П.А., М.М., П К. и Г.З..
След реализиран изключително подробен и задълбочен анализ на
събраните гласни доказателствени източници, напълно правилно
първоинстанционният съд е приел, че на инкриминираните дата и място
подсъдимият публично е разгласил позорно обстоятелство за Б.З. и му е
приписал престъпление по чл.143 НК и то в качеството на длъжностно лице
на последния по повод изпълнение на службата му чрез подаване на жалба.
Изцяло законосъобразна се явява изложената оценка на инкорпорираната по
делото доказателствена маса. В тази връзка коректно е отчетен двойният
статут на обясненията на подсъдимия. Близките отношения на свидетелите М
и А с подсъдимия, служебната зависимост на свид.А от подс.Г., както и
констатираната непоследователност в показанията им относно
интересуващите процеса факти съвсем правилно са взети предвид при
преценката дали и в коя част на показанията на тази двама свидетели вяра да
бъде дадена. В тази връзка напълно правилно не са кредитирани показанията
им, както и обясненията на подсъдимия в частта, че последният с назидателен
тон не е обяснявал на свид.Б., че няма да си намери работа като
несъответстващи и с показанията на последно посочения свидетел, излагащ
детайлно и последователно заявеното му именно от подсъдимия, поради
което и изтъкнатото в тази насока възражение от страна на защитата е
неоснователно. Коректно е становището и касателно показанията на свид.З.
относно отражението, което процесното посегателство е дало върху
здравословното състояние на тъжителя, доколкото макар и същите да
изхождат от съпругата на пострадалия, то те са в пълна хармония с тези на
4
свид.К.- *** на училището, в което трудово ангажиран е З. и имащ преки
впечатления от въпросното му състояние по повод изпълняваната от
тъжителя работа.
Очевидно на 24.10.2019 г. подс. Г. е сезирал с жалба ***а на
Професионална гимназия „***“ гр.Р. и до РУО-Пловдив, до което копие от
същата е било изпратено в същия ден, с цитираното вече съдържание, което
всъщност не се оспорва от страните. Спорът е относно това съдържащото се в
жалбата осъществява ли признаците на престъпното посегателство клевета,
във връзка с което е бил сезиран първостепенният съд. Положителният
отговор на този въпрос е несъмнен и за въззивната инстанция. Във
въпросната жалба с автор подсъдимия ясно и недвусмислено е посочено
„Лицето Б.З. очевидно абсолютно недобросъвестно се е възползвало от
служебното си положение- преподавател и е упражнил въздействие върху
свои ученици, превишил е властта си и грубо е нарушил задълженията,
предвидени в качеството му на учител в ЗПУО и подзаконовите нормативни
актове в образователната система“,… „Категорично забранено е на
педагогическите специалисти (какъвто би трябвало да бъде и З., но очевидно
е такъв само по длъжност) да прилагат форми на физическо и психическо
насилие върху ученици и да накърняват личното достойнство. В частност да
бъдат „заплашвани“ да извършат исканата от тях дейност, под угрозата на
лоши оценки в училище и недопускане да се премине в следващ клас/етап на
обучение“. Така изложеното безспорно се отнася до личността на частния
тъжител и по своето естество накърнява доброто му име в обществото, като
подсъдимият е разгласил въпросното обстоятелство именно с такава цел.
Обективираните в жалбата изявления не са просто пресъздаване на
обстоятелства, възприети от подсъдимия по повод предстоящите избори, а
съдържа обстоятелство, с което се преследва да се въздейства негативно
върху доброто име на З. пред нейните адресати. Същите инкорпорират в себе
си твърдения за факти, които са обществено укорими и създават отрицателна
репутация за личността на тъжителя. Разгласеното обстоятелство налага
извод за поведение на Б.З., което е безспорно морално укоримо от гледна
точка на трудовата му ангажираност, създавайки несъмнено негативна оценка
за личността му.
Очевидно подсъдимият в условията на предизборна кампания е бил
недоволен от констатираното от него и приятели му разнасяне на
5
въпросниците от страна на Б. и И., считайки, че тези им действия
представляват предизборна агитация, реализирана в нарушение на закона.
Изхождайки от тази си позиция, същият е бил в правото си да се обърне към
компетентните органи за съдействие и отстраняване на нарушенията, ако
такива действителни бъдат констатирани. В контекста на изложеното, вместо
да изготви жалба до същите, в която детайлно да изложи възприятията си
относно случилото се, той е сигнализирал ***а на учебното заведение, в
което учител бил тъжителят, както и институцията, към която последното е
подчинено РУО - Пловдив не само отразявайки случилото се, но и давайки
собствени квалификации и интерпретации относно поведението на З. във
връзка със заеманото от последния служебно положение и отношението му
към констатираното. Именно тези му изявления са в противоречие с
установените норми на поведение и представляват клевета. Несъмнено нито
един от адресатите на процесната жалба няма правомощия да вземе
отношение относно претендираната от страна на подс.Г. като реализирана
предизборна кампания в нарушение на законовите изисквания, цитирани и в
допълнението към въззивната жалба. След като е сезирал още на 23.10.2019 г.
именно компетентия орган РУ-Р. и още на следващия ден е получил
произнасяне от РП-Пловдив, то очевидно с подаване на процесната жалба
целта му е била съвсем друга, а именно да въздейства негативно върху
доброто име на З. пред горепосочените лица, като изявленията си в жалбата е
обективирал именно с тази цел. Ето защо напълно несъстоятелно се явява и
изтъкнатото в тази насока възражение във въззивната жалба, както и в
пренията пред настоящата инстанция. Очевидно въпросът е не до кого може
да се подаде жалбата при недоволство от случващото се, а какво следва да
бъде нейното съдържание, така че да не се позори доброто име на
съответното лице, което обосновава още веднъж неоснователност на
претенцията на защитата за несъставомерност на извършеното от доверителя
му.
Отразеното в жалбата изявление, изхождащо от самия подсъдим, че като
учител тъжителят е принудил лицата П Ф Б. и Т.Г. И.- ученици, да извършат
нещо против волята им - да разнесат по пощите в гр.Р. въпросник към ***а,
като е употребил за това заплашване, а именно приложил е форма на
психическо насилие върху тях, накърнил е личното им достойнство, и ги е
заплашил да извършат исканата от него дейност, под угрозата на лоши
6
оценки в училище и недопускане да се премине в следващ клас/етап на
обучение” съставлява приписване на престъплението принуда по смисъла на
чл.143 НК на тъжителя З..
Посочените изявления на подс.Г. представляват разгласено от страна на
подсъдимия позорно обстоятелство по отношение на Б.З., от една страна, а от
друга приписване на престъпление на последния, с които се засяга неговото
добро име в обществото, разбирано като оценка, която останалите хора
формират и изразяват относно личността му въз основа на неговите лични,
професионални и обществени прояви. Същевременно, абсолютно правилно е
становището на първостепенния съд, че така разгласеното позорно
обстоятелство не отговаря на истината, а приписаното престъпление не е
извършено от частния тъжител, доколкото именно в тази насока са събраните
по делото доказателствени източници, които контролираната инстанция
изключително детайлно и напълно обосновано е анализирала. Съответен на
същите е изводът, че де факто частният тъжител по никакъв начин не се е
възползвал от служебното си положение, не е превишил властта си, както и не
е нарушил грубо задълженията си, респ. не е упражнил и неправомерно
въздействие върху ученици. Липсва извършено от същия каквото и да било
нарушение. В контекста на изложеното са на първо място напълно логичните,
последователни и хармониращи помежду си показания на двамата свидетели
Б. И И., ангажирани от тъжителя с разнасянето на въпросника. Не без
значение са и тези на ***а на учебното заведение, в което З. е трудово
ангажиран, както и заключението във връзка с реализираната проверка по
случая, с категоричност сочещи на липса относно каквито и да било
нарушения от страна на тъжителя във връзка със сезиращата жалба. Очевидно
не е било извършено от последния и приписаното му престъпление – принуда,
доколкото липсват каквито и да било доказателства, З. да е въздействал върху
психиката на Б. и И., в резултат на което същите да са предприели
реализиране на поведение противно на волята им, което не желаят, и при
възникнал у същите основателен страх. Всъщност извършеното от тях,
явяващо се основание подсъдимият да се жалва впоследствие, се оказва
осъществено напълно доброволно при липса на упражнено каквото и да било
въздействие – физическо или психическо от страна на тъжителя.
С подаване на жалбата до ***а на Професионална гимназия „***“ гр.Р.
7
с копие до РУО - Пловдив горепосочените изявления на подс.Г. са станали
достояние и на трети лица – указания ***, както и завеждащия РУО-Пловдив,
с копие до когото е представена, с което процесното посегателство се явява
довършено. Очевидно то се оказва реализирано публично спрямо Б.З. като
длъжностно лице по повод изпълнение на службата му – учител, като самата
клевета е разпространена по друг начин – чрез жалба по смисъла на нормата
на чл.148, ал.1, т.2, пр.2 НК. Съвсем резонно първостепенният съд е отчел
наличието на квалифициращия признак „публичност“ на осъщественото
престъпно посегателство, доколкото клеветата е доведена до знанието не само
на едно трето лице, каквото се явява ***ът на цитираната ПГ, но и до РУО-
Пловдив, представлявано от *** му И.К., тъй като копие от жалбата е
изпратена до посочената институция. Неправилно обаче е счетено, че
публичността на процесното деяние се определя и от обстоятелството, че
клеветата е възприета и от други цитирани от първоинстанционния съд лица,
наред със самите адресатите на жалбата. Фактът, че съдържанието й е станало
достояние на самия тъжител е ирелевантен, защото законодателят не е
поставил такова изискване за съставомерността на клеветата за разлика от
престъплението „обида“. От съществено значение е, че самият подсъдим е
адресирал клеветническите твърдения до един по-широк кръг от хора, а
именно гореспоменатите лица, което обстоятелство се е отразило в
съзнанието му. Фактът, че информацията в жалбата е станала достояние и на
други лица не е определящо за квалифициращия признак „публичност“,
доколкото макар повод за това да е самата жалба, то това е станало по
инициатива на адресатите й, което обстоятелство не е намерило отражение в
съзнанието на дееца към момента на извършване на посегателството и за
което същият отговорност не носи. В този смисъл необоснован се явява
изводът на контролирания съд, че публичността на извършеното
престъпление се определя от изброения действително широк кръг от лица,
възприели съдържанието на жалбата, защото това е станало по инициатива на
самите й адресати, а не е било инициирано от подсъдимия, адресирал жалбата
си единствено до ***а на ПГ и до РУО-Пловдив, поради което и съвсем
резонно е изтъкнатото в този смисъл възражение в допълнението към
въззивната жалба .
Очевидно въпросната клевета е доведена до знанието на трети лица
посредством обективирането й под двете форми на изпълнителното деяние в
8
документ, наименован жалба, изпратен до горецитираните адресати на
инкриминираната дата. В контекста на изложеното налице е осъществяване
на престъплението клевета чрез разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство и приписване на престъпление, разпространена освен
публично и по друг начин по смисъла на чл.148, ал.2 вр. с ал.1, т.2 НК - чрез
жалба до указаните в нея адресати, сред което не са органите на полицията. И
това е така, тъй като по този начин на разпространение на клеветата е
съществувала реална възможност същата да стане достояние на по-широк
кръг от хора, както и това в действителност е станало. Органите на полицията
са били сезирани на 23.10.2019 г. с нарочна жалба, тоест преди
инкриминираното деяние. Доколкото в самата присъда е изрично упоменато
до кого е била разпространена клеветата чрез подаване на жалба, което не е
било необходимо, то това налага коригирането й, като касателно органите на
полицията се постанови оправдателен акт. При липса на жалба на частния
тъжител, то корекция в насока, че разпространението е станало до РУО –
Пловдив вместо органите на полицията е недопустимо.
Очевидно тъжителят З. към инкриминираната дата е изпълнявал
длъжността учител в ПГ „***“ гр.Р. и в този смисъл същият е длъжностно
лице по смисъла на чл.93, т.1, б.А НК, след като му е било възложено да
изпълнява постоянно срещу възнаграждение служба в държавно учреждение,
която не е дейност само на материално изпълнение. Към инкриминираната
дата същият не е изпълнявал трудовите си ангажименти, но от съществено в
случая значение е, че подсъдимият при реализиране на престъпното
посегателство е бил мотивиран именно от изпълняваната от пострадалия
служба, съзнавайки длъжностното му качество, упоменавайки го изрично и в
самата жалба и изпращайки я точно до ***а на ПГ, в която пострадалият е
работил, както и до РУО-Пловдив. В този смисъл напълно коректна е
преценката на долустепенния съд за наличието и на квалифициращото
обстоятелство – извършване на деянието спрямо длъжностно лице по повод
изпълнение на службата му. Доколкото тъжителят е заемал длъжността
„учител“ във въпросната гимназия, то несъмнено работата на същия не може
да бъде квалифицирана като ръководна такава в юридическо лице, поради
което несъответна на инкорпорираната по делото доказателствена съвкупност
се явява преценката на долустепенния съд, че същият е длъжностно лице по
смисъла на чл.93, т.1, б.Б НК. Очевидно длъжностното му качество се
9
извежда от критериите, регламентирани в б.А на указаната разпоредба от НК.
В рамките на приетата за установена и доказана фактология,
законосъобразен се явява изводът на контролирания съд, че с
инкриминираното поведение подс.Г. е осъществил престъпния състав на
л.148, ал.2 пр. 1, вр. чл.148, ал.1, т.1, т.2 и т.3 , вр. чл.147, ал.1, пр.1 от НК.
Същият е изпълнил обективните съставомерни признаци чрез две от формите
на изпълнителното деяние – разгласяване на позорно обстоятелство и
приписване на престъпление, доколкото в депозирана от самия него жалба с
вх.№ 27/ 24.10.2019 г. до ***а на Професионална гимназия „***“ в гр.Р., е
разгласил позорно обстоятелство за Б. Г. З., ЕГН **********, в качеството му
на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му - учител, както
следва: „лицето Б.З. очевидно абсолютно недобросъвестно се е възползвало
от служебното си положение- преподавател и е упражнил въздействие върху
свои ученици, превишил е властта си и грубо е нарушил задълженията,
предвидени в качеството му на учител в ЗПУО и подзаконовите нормативни
актове в образователната система“, „Категорично забранено е на
педагогическите специалисти (какъвто би трябвало да бъде и З., но очевидно
е такъв само по длъжност) да прилагат форми на физическо и психическо
насилие върху ученици и да накърняват личното достойнство. В частност да
бъдат „заплашвани“ да извършат исканата от тях дейност, под угрозата на
лоши оценки в училище и недопускане да се премине в следващ клас/етап на
обучение“, което позорно обстоятелство е разгласил публично и
разпространил по друг начин - чрез подаване на жалба, както и за това, че на
24.10.2019 г. в град Р., в депозирана от него жалба с вх.№ 27/24.10.2019г. до
***а на Професионална гимназия „***“ в гр.Р., е приписал престъпление по
чл.143 НК на Б. Г. З., ЕГН: **********, в качеството му на длъжностно лице
по повод изпълнение на службата му - учител, за това, че е принудил лицата
П Ф Б. и Т.Г. И.- ученици, да извършат нещо против волята им - да разнесат
по пощите в гр.Р. въпросник към ***а, като е употребил за това заплашване, а
именно приложил е форма на психическо насилие върху тях, накърнил е
личното им достойнство, и ги е заплашил да извършат исканата от него
дейност, под угрозата на лоши оценки в училище и недопускане да се
премине в следващ клас/етап на обучение, което престъпление е приписал
публично и е разпространил по друг начин – чрез подаване на жалба.
10
Доколкото адресати на клеветата, разпространена чрез жалба, са
единствено ***ът на ПГ „***“ гр.Р. и РУО-Пловдив, както и в жалбата не се
съдържат твърдения за използване на сила от частния тъжител спрямо
учениците, то напълно законосъобразна се явява преценката на
долустепенния съд, че цитираното позорно обстоятелство оказва се не е било
разгласено пред колеги на частния тъжител, негови ученици в учебното
заведение, приятели, познати и сред обществеността в гр.Р., както и че с
приписаното престъпление не е използвана сила под формата на физическо
насилие, поради което съвсем коректно подсъдимият е признат за невинен и
на осн. чл.304 НПК ОПРАВДАН по повдигнатото в този смисъл обвинение.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъпното
посегателство умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с
непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици, като е
съзнавал противоправния характер на осъщественото, целял и искал
настъпването на забранените му последици. Обективираните в жалбата
негови изявления представляват твърдения относно обстоятелства, с които
подс.Г. е целял да въздейства негативно върху доброто име на З. пред
горепосочените лица и същите са обективирани именно с тази цел.
Признавайки подс. Г. за виновен по повдигнатото му обвинение,
първостепенният съд правилно е преценил, че налични в конкретния случай
са предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на осн. чл.78А, ал.1 НК. При
определяне размера на последното, обосновано като отегчаващи
отговорността обстоятелства са отчетени реализираните две форми на
изпълнителното деяние. Като такова следва да бъде отчетено и
осъществяване на посегателството при три квалифициращи обстоятелства.
Несъмнено смекчаващи се явяват чистото му съдебно минало и добрите му
характеристични данни предвид липсата на криминални прояви и социалния
му статус, което обуславя и извод за ниската му обществена опасност.
Неправилно е ценено като такова младата възраст на подсъдимия, доколкото
същата не е въобще в близост до навършване на пълнолетие, а напротив,
надхвърля с повече от двадесет години настъпването му. В контекста на
изложеното размерът на административното наказание ГЛОБА следва да се
определи при превес на смекчаващите обстоятелства, а не при баланс на
11
смекчаващи и отегчаващи такива, както е изтъкнато в мотивите на
контролирания съд, което би наложило определяне на ГЛОБА в размер на
3000 лева. Въз основа на посочената корекция относно индивидуализация на
наказанието, съответстващо на конкретната обществена опасност на
процесното деяние и на личността на подсъдимия се явява именно
наложеното административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева,
изцяло кореспондиращо на обществената опасност на дееца и на тежестта на
извършеното посегателство.
Относно приетия за съвместно разглеждане граждански иск
Основанието на предявения и приет за съвместно разглеждане
граждански иск е деянието, предмет на повдигнатото спрямо подсъдимия
обвинение. Предмет на същия в наказателния процес могат да бъдат само
вредите от престъплението, поради което основанието му може да бъде само
деликтно. Приетият граждански иск се явява изцяло доказан по основание,
тъй като именно в резултат на противоправното поведение на подсъдимия –
нанесената на тъжителя клевета, е засегнато доброто име на последния.
Разгласеното обстоятелство е позорно, доколкото обосновава изцяло
отрицателни изводи за пострадалия, засягайки във висока степен доброто му
име в обществото, разбирано като оценка, която останалите хора формират и
изразяват за личността му въз основа на неговите е лични, професионални и
обществени прояви. Приписването на престъплението води до аналогичния
извод касателно засягане на доброто му име в обществото. Именно така
разпространената клевета е и причината, поради която след инкриминираното
посегателство З. е бил под напрежение, съпътствано от безпокойство и
притеснение. Отчитайки свидетелските показания, безспорно установяващи,
че тъжителят е бил разстроен и в недобро състояние и разположение именно в
резултат на разпространената спрямо него клевета от страна на подсъдимия и
вземайки предвид характера, степента и продължителността на нанесените му
неимуществени вреди, обосновано първостепенният съд е приел, че приетият
за съвместно разглеждане граждански иск е частично доказан по размер и
правилно е определил същия от 300 лева, като за разликата до претендирания
такъв от 3000 лева го е отхвърлил като неоснователен.
Доколкото нормата на чл.84, ал.3 ЗЗД предвижда, че при задължение от
непозволено увреждане длъжникът /подсъдимият/ изпада в забава и без
12
покана, то искането на гражданския ищец за присъждане на законна лихва,
считано от датата на извършване на престъплението до окончателното
изплащане на сумата, се явява основателно и коректно е уважено.
Признаване на подсъдимия за виновен, законосъобразно е довело до
възлагане в негова тежест на осн. чл.189, ал. 3 НПК на направените от
частния тъжител разноски за адвокатско възнаграждение в хода на
производството 500 лева, както и заплащане в по сметка на РС-Пловдив ДТ
върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 лева.
След като не бяха констатирани допуснати в хода на съдебното
производство съществени отстраними нарушения на процесуалните правила,
даващи основание за отмяна на присъдата й връщане на делото за ново
разглеждане на първостепенния съд, както и липсват основания за отмяната
й, то същата следва да бъде изменена единствено в горепосочения смисъл,
както и в тежест на подсъдимия бъдат възложени направените от частния
тъжител разноски в размер на 500 лева за въззивното производство съобразно
представените доказателства и заявената в този смисъл претенция.
Предвид изложените съображения и на осн. чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.1,
т.2 НПК Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №70/29.03.2022 г. по НЧХД №7807/2021 г. по описа
на Районен съд - Пловдив,ХХІV н.с. като признава подс.П.Г. за НЕВИНЕН в
това разгласеното позорно обстоятелство относно П. З. и приписаното на
същия престъпление да е разпространил и до органите на полицията чрез
подадената жалба, поради което и на осн. чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по
повдигнатото в този смисъл обвинение.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подс.П. АНДР. Г. ДА ЗАПЛАТИ на Б. Г. З. направените
разноски във въззивното производство в размер на 500 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14