Определение по дело №160/2020 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 164
Дата: 9 юли 2020 г. (в сила от 8 октомври 2020 г.)
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20207100700160
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 164 / 09.07.2020 г. гр.Добрич

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V състав в закрито заседание на девети юли  през две хиляди и двадесета година като разгледа докладваното от съдия Т. Милева  адм. дело №160/2020 г. по описа на АС гр. Добрич установи следното:

Производство по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба, подадена от С.Г.М. ***, против Разрешение за строеж № 17/06.02.2020 г., издадено от Главния архитект на Община Добрич. Като аргумент за незаконосъобразност на разрешението за строеж се сочи, че по цялото протежение на общата част между ПИ 72624.618.316 и ПИ 72624.618.53 е изградена масивна ограда с височина 2 м., която съществува в този си вид повече от тридесет години. Твърди се, че с обжалваното РС, собственикът на ПИ 316 цели да премахне съществуващата ограда, тъй като твърди, че същата навлиза в неговия имот. Релевират се доводи, че регулацията между съседните имоти е приложена по всички предходни планове и последният регулационен план отразява имотите по идентичен начин с най-стария план на района. Навеждат се и доводи, че с оглед записаното в разрешението за строеж, че оградата попада изцяло в имота на УПИ ХІІ, пл.№316, кв.5 по плана на ЖК „Балик-Йовково“ Север, гр. Добрич се цели извънсъдебно предаване на владението на тясна ивица земя под съществуващата на терена масивна ограда, както и установяване на действителната граница между двата имота. Моли, да се отмени разрешението за строеж. Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – Главен архитект на община Добрич се явява лично и се представлява от юрск. Г., които молят жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Излагат се подробни съображения, че жалбоподателят е лице без правен интерес, тъй като не подада в кръга на заинтересованите лица по чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ. Алтернативно се излага и становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Д.И.К. ***, се представлява от адв. Ю.О. – ДАК, която в писмен отговор и в съдебна зала, поддържа становището, че жалбата е недопустима и производството по делото следва да бъде прекратено. В алтернатива се излагат и съображения за неоснователност на жалбата. Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като съобрази становищата на страните и приложените писмени доказателства приема за установено следното от фактическа  и правна страна:

Главният архитект на Община Добрич е издал разрешение за строеж № 17/06.02.2020 г., с което на основание чл. 147, ал. 1, т.7 ЗУТ е разрешено  извършването на строителство - "ограда", изпълнена изцяло в имота на възложителя Д.И.К. ***, с дължина 50.44 мл. Н на плътната част на оградата към съседните имоти = 2,20 м и Н на плътната част на оградата към улицата = 0,60 м. Строежът е от шеста категория.

С Нот. Покана, рег. №1320/04.03.2020 г. на нотариус Евгения Заркова, с район на действие РС Добрич, Д.И.К. е поканил жалбоподателя С.Г.М. на 17.03.2020 г. от 10.30 часа да присъства в имота и да даде необходимия достъп и съдействие за извършване на трасиране на притежавания от К. имот и на разположената между собствените им имоти ограда. Поканата е била връчена на М. на 05.03.2020 г. и именно тогава същият е узнал за издаденото разрешение за строеж и го е обжалвал пред съда.

С.Г.М. се легитимира като собственик на съседен имот УПИ Х, кв.29 по КП на ЖК „Балик-Йовково“ Север, имот идентификатор 72624.618.53 по КККР на гр. Добрич, като същият не твърди да притежава право на собственост или ограничени вещни права върху 72624.618.316 по КККР на гр. Добрич, където е предвидено да се изгради оградата. Твърденията му са, че има изградена масивна ограда, която попада в имота на К. и с разрешението за строеж се цели същата да бъда премахната и да се изгради нова такава. Наведените доводи са повече за спор за материално право.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, с оглед установяване именно, дали жалбоподателят е заинтересовано лице, независимо, че от всички представени по делото писмени доказателства безспорно се установява, че оградата ще бъде изградена изцяло в имота на Д.К.. От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че новата ограда ще бъде изградена изцяло в УПИ ХІІ-316. От вещото лице е посочено, че от представените документи се вижда, че издаденото строително разрешение за оградата за УПИ ХІІ-316 се покрива с имотната граница на имот 72624.618.316. Посочено е също така, че съществуващата на място масивна ограда между процесните имоти с цялата си ширина изцяло попада в площта на имот 72624.618.316 и не съвпада изцяло с границите по КК.

Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗУТ, заинтересувани лица, които могат да обжалват разрешението за строеж, в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са възложителят, собствениците или носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1-възложителят и собственикът на земята.

В конкретния случай категорично е налице хипотезата на предложение първо от разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ-изграждане на нов строеж, тъй като видно от съдържанието на оспореното разрешение за строеж № 17/06.02.2020 г. на главния архитект на Община Добрич и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, е разрешено да се извърши строителство на ограда изпълнена изцяло в имота на възложителя, с дължина 50.44 мл. Н на плътната част на оградата към съседните имоти = 2,20 м и Н на плътната част на оградата към улицата = 0,60 м. Строежът е от шеста категория.

Предвид това жалбоподателят следва да докаже, че попада в хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 1 предл. първо от ЗУТ, а именно-че е собственик или възложител на строителството или носител на ограничени вещни права в ПИ, респективно, че има правото да строи в процесния имот по силата на специален закон. Видно от приложените по преписката доказателства, от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, собственик на процесния ПИ към датата на издаване на разрешението за строеж и възложител на строежа по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ е Д.И.К., който е и заинтересовано по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗУТ лице да обжалва издаденото разрешение за строеж. Независимо от твърденията на жалбоподателя, че издаденото разрешение за строеж е незаконосъобразно, по делото не са налице никакви доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че той притежава право на собственост или ограничени вещи права или е инвеститор или притежава други релевантни за спора права по силата на специален закон върху процесния УПИ. В този смисъл жалбоподателят не притежава качеството на заинтересовани страни по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 предл. първо от ЗУТ, имащи правен интерес да обжалват издаденото разрешение за строеж.

Изложените в жалбата съображения за наличие на съществени разминавания в кадастралните и регулационните граници на имотите не следва да се обсъждат, тъй като не са предмет на настоящото производство, както не следва да се обсъждат и евентуалните твърдения, че е налице спор за материално право.

 Доколкото за допустимостта на жалба срещу разрешение за строеж се изисква наличието на две кумулативно определени предпоставки-същата да е подадена в 14-дневния срок за обжалване и от страна, имаща правен интерес от обжалването и с оглед установената от съвкупния доказателствен материал липса на втората кумулативна предпоставка-качеството на жалбоподателя на заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, обуславящо наличието на правен интерес, съдът достига до извод за недопустимост на жалбата, с оглед липсата на правен интерес от страна на жалбоподателя. Последният не е активно легитимирани да подава жалба срещу разрешението за строеж заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, поради което са налице основания за прекратяване на производството по депозираната жалба срещу разрешение за строеж.

На основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ответника и заинтересованата страна Д.И.К. следва да се присъдят своевременно заявените разноски, които се установяват в размер на 700 лева - 600 лева адвокатско възнаграждение и 100 лева, заплатен депозит за вещо лице за Д.И.К.  и 250 лева - 150 лева юрисконсултско възнаграждание и 100 лева, заплатен депозит за вещо лице за община Добрич.

 Воден от горното и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, съдът

 

 ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЖАЛБАТА на С.Г.М. ***, против Разрешение за строеж № 17/06.02.2020 г. на Главния архитект на Община Добрич.

ОСЪЖДА С.Г.М., ЕГН ********** *** да заплати на Община Добрич разноски по производство в размер на 250 /Двеста и петдесет лв./ лева.

ОСЪЖДА С.Г.М., ЕГН ********** *** да заплати на Д.И.К. ЕГН ********** *** разноски по производство в размер на 700 /Седемстотин лева/ лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 160/2020 г. по описа на Административен съд - Добрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                    СЪДИЯ: