РЕШЕНИЕ
№ 2236
гр. Пловдив, 06.11.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в
открито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря Таня Костадинова, и
прокурор ДАНАИЛА СТАНКОВА като разгледа докладваното от съдия Вълчев
административно дело №1999 по описа
на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 и сл. АПК, във вр. чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба на М.А.З., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв.
Т.Т., съдебен адрес: ***, оф.
10 депозирана против Община Пловдив,
с която е предявен иск да бъде осъден ответникът да заплати претърпени от ищеца
имуществени вреди-платено адвокатско възнаграждение за обжалване на
незаконосъобразните актове- фиш № ********** от 07.02.2019 г. и издаден във връзка
с него Акт за установяване на административно нарушение № КТ 038785 и
представляващи сторените в хода на съдебното обжалване по АНД № 1238/2019 г. по опис на Пловдивски Районен съд -9
състав и ЧКАНД № 949/2019 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив 24 състав,
разноски за изплатено адвокатско възнаграждение общо в
размер на 500.00 лева.
Редовно
призован, в съдебното производство се представлява от адв.Т.,
който поддържа исковата молба. По същество на спора взима становище, че
исковата молба е доказана по своето основание и размер и счита, че следва да
бъде уважена. Претендира направените по настоящото дело разноски в общ размер 510.00
лева, съгласно представен списък.
Ответникът Община
Пловдив- гр.Пловдив, от процесуалния представител юрисконсулт Кр. М. взима становище за неоснователност и недоказаност на
предявения пред съда иск и го оспорва изцяло. Представя писмен отговор на
исковата молба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Участвалият
в производството прокурор – представител на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив дава
заключение за основателност на предявения иск, като счита, че съдът следва да
направи съответната преценка за прекомерност.
Съдът, като
изслуша становищата на страните и обсъди приетите по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа
страна:
Издаден е
фиш № ********** от 07.02.2019 г. от полицай при сектор Общинска полиция на ОД на МВР-Пловдив,
с който е наложена глоба в размер на 20 лв. Така издаденият Фиш е обжалван по съдебен ред, като в
тази връзка е сключен и договор за правна помощ и защита и съдействие сериен № **********/2019г. между М.З. и адв. Т. Тенев, по което е било уговорено и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева. По подадената до съда жалба
срещу фиша било образувано и се е провело съдебно производство по АНД №1238/2019г.
по описа на Районен съд-гр.Пловдив - IX наказателен състав. С Разпореждане
№ 392 от 26.02.2019 г. съдебния състав е оставил жалбата без разглеждане като
недопустима и е прекратил производството по делото. Недоволен от решението
ищеца чрез защитника си адв. Т.
Тенев го е обжалвано пред касационната съдебна инстанция, за което било
образувано съдебно производство по ЧКАНД № 949/2019 г. С Определение № 805 от
15.04.2019 г. е оставено в сила
Разпореждане № 392 от 26.02.2019 г. по АНД № 1238/2019г. В мотивите на
съдебното определение било посочено, че нормата на чл.59, ал.1 от ЗАНН изрично
предвижда, че на обжалване пред съд подлежат наказателните постановления и
електронните фишове. Законът императивно е определил обхвата на актовете,
подлежащи на съдебно обжалване, и този обхват не може да бъде разширяван. В
настоящия случай не се касае за електронен фиш, следователно глобата с фиш не
подлежи на пряк съдебен контрол и жалбата е била недопустима. На съдебен
контрол ще подлежи не фиша, а наказателното постановление, което административнонаказващият орган е длъжен да издаде, когато
нарушителят е оспорил нарушението или е отказал да плати глобата.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства: материали по АНД №1238/2019 по опис на Районен
съд-Пловдив в едно с материалите по ЧКАНД №949/2019г на Административен съд –Пловдив
с приложен договор за правна защита и съдействие № **********/2019г., в който е
уговореното възнаграждение е в размер на по 500 лева, като е отбелязано, че
сумата е платена в брой.
При така изяснената фактическа обстановка,
като обсъди събраните по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие следното от
правна страна:
По отношение
допустимостта и подсъдността на производството настоящият съдебен състав взе
предвид, че така предявените искове са подсъдни на административните съдилища
съобразно правните норми на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да искат репариране
на вреди, причинени им от незаконна административна дейност. Като обективно условие,
за да се претендира обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, то следва да
са изпълнени изискванията на чл.204 ал.1 от АПК, същият да е отменен с влязъл в
сила друг административен или съдебен акт. В настоящият случай освен тези, са
налице и останалите реквизити на исковата молба по чл.127 ал.1 от ГПК- посочени
са страни, размер на претенцията, произхода й /конкретен незаконосъобразен акт
на определена администрация, издаден от служители при същата, който е отменен/,
което обуславя нейната допустимост.
Разгледан по
същество, искът е неоснователен по
следните съображения :
Доколкото
искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. Съгласно разпоредбата
на чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава
единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност
се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Нормата на
чл.1 от ЗОДОВ определя, че държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на АПК.
За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо
наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки: на първо място, да
има причинена вреда - имуществена или неимуществена; на следващо място, да
е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината; и трето-незаконосъобразният акт,
действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на
административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При
липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал.
1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В
конкретният случай е издаден фиш №
********** от 07.02.2019 г. от полицай при сектор Общинска полиция на ОД на
МВР-Пловдив,обжалван пред ПРС, като жалбата е оставена без разглеждане като
недопустима и производството е било прекратено. Съставен е АУАН № КТ 038785 от
03.05.2019 г., който е обжалван по съдебен ред, като в приложено по
делото пред ПРС писмо с изх. №19СД-948-2 от 07.06.2019 г. на зам. кмет „Обществен ред“ е посочено, че относно
обжалване на АУАН № КТ 038785 от 03.05.2019 г., Община Пловдив няма да издава
наказателно постановление поради незаконосъобразност на съставения АУАН по
глоба с фиш № ********** от 07.02.2019г.. Във връзка с обжалване на АУАН
№038785 от 03.05.2019 г. е изпратено писмо с изх. № 15641 от 11.06.2019г. до М.З.
от зам.- председателя на ПРС, с което същият е уведомен, че Община Пловдив няма
да издава НП спрямо З., поради незаконосъобразност на съставения АУАН.
Съгласно чл.
186, ал. 1 от ЗДвП за административни нарушения, които са установени в момента
на извършването им и за които не е предвидено наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, на мястото
на нарушението може да бъде наложена с фиш глоба или в минималния размер, или в
размера, посочен в административнонаказателната
разпоредба за съответното нарушение. Издаденият за наложената глоба фиш трябва
да съдържа следните данни: за самоличността на служителя, наложил глобата; за
самоличността на нарушителя; за мястото и времето на нарушението; за моторното
превозно средство, с което е извършено нарушението; за нарушените разпоредби,
за размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното й заплащане.
Фишът се подписва от служителя, наложил глобата, и от нарушителя, когато е
съгласен да плати глобата. Законодателят в ал. 3 на същия член е предвидил един
особен случай относно подобен тип административни нарушения, а именно, че фиш
за неправилно паркирано моторно превозно средство може да се издаде и в
отсъствие на нарушителя. В този случай фишът се издава на собственика на
моторното превозно средство, като първият екземпляр от фиша му се изпраща, а
вторият и третият екземпляр остават за съхранение в службата за контрол. Към
моторното превозно средство се закрепва уведомление, в което се посочват
мястото и времето на нарушението, моторното превозно средство, с което е
извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът,
сметката или мястото за доброволното й заплащане. Закрепването на уведомлението
към моторното превозно средство се смята за връчване на фиша.
Следва да
бъде уточнено, че уредения в чл. 186 от ЗДвП "фиш", като форма на
писмено обективирано властническо волеизявление на административно наказващ
орган, не подлежи на съдебен контрол. Това разбира се, не означава, че фишът не
може да бъде оспорен от неговия адресат. Възможността за това е изрично
установено в чл. 39, ал. 3 от ЗАНН, чл. 186, ал. 2 от ЗДВП. Оспорването обаче,
следва да бъде насочено спрямо контролния административен орган, съставил фиша.
В случая вместо да насочи претенцията си спрямо контролния административен
орган, съставил фиша, от ищецът е предприето съдебно обжалване, за което е
ангажиран адвокат Т.Т., сключен е договор за правна
защита и съдействие и е заплатено възнаграждение в размер на 500 лева за
осъществяване на процесуално представителство в хода на образуваното съдебно производство
пред ПРС.
Съдът намира,
че с предявения иск, ищецът цели да получи обезщетение за вреди, за претърпяването
на които е станал причина със собственото си бездействие - предприетото
оспорване пред контролния орган, каквото в случая не е налице, което изключва
възможността, фишът сам по себе си, да породи каквито и да е правни последици по
отношение на неговия адресат. Обратно, при оспорване за издателя на фиша се
създава задължение или да състави акт за установяване на административно
нарушение или пък да откаже да състави такъв акт. Съответно, ако бъде съставен
АУАН, то същият заедно с цялата преписка, следва при условията на чл. 44, ал. 3
от ЗАНН да бъде изпратен на съответния компетентен наказващ орган. Едва, ако
бъде издадено наказателно постановление, то вече ще може да бъде обжалвано от
неговия адресат пред съда по реда на Раздел V от ЗАНН. В конкретния случай ако
оспорването беше насочено спрямо контролния административен орган, съставил
фиша, ищецът, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би
представлявало вреда. Отделно
от това от доказателствата по делото, че с Разпореждане № 392 от 26.02.2019 г.
по АНД №1238/2019г. по описа на Районен съд-гр.Пловдив - IX наказателен състав
съдебния състав е оставил жалбата на З. срещу съставения фиш без разглеждане
като недопустима и е прекратил производството по делото. Ищецът е бил и надлежно уведомен, че Община Пловдив няма да издава
НП спрямо него, поради незаконосъобразност на съставения АУАН. На основание
чл.1 ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Следователно, един от елементите на
отговорността е наличието на причинна връзка между незаконосъобразния акт /в
случая фиш и АУАН/ и твърдяната вреда. В случая не е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразен акт и настъпилата за
лицето вреда, поради което и ответникът не следва да заплати на ищеца
обезщетение за причинените му имуществени вреди. В доказателствена
тежест на ищеца е било установяване наличието на всички предпоставки на закона.
В случая това не е било сторено, а отговорността не се презумира
от закона. От изложеното следва, че искът е не е доказан по основание и размер
и като такъв не следва да бъде уважен.
При този
изход от спора, разноски на ищеца не се дължат, а на ответника не следва да
бъдат присъждани с оглед на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ,
които тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на
общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 и чл. 143 АПК. Липсата на
изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, от което следва, че
претенцията на Община Пловдив за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна и не следва да бъде уважена. (В този смисъл Решение № 11723 от
5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4468/2019 г., III о.; Решение № 11811 от 9.08.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 12966/2018 г., III о.; Решение № 11616 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. №
11943/2017 г., III о.)
По
изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от М.А.З.,
ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно
основание чл.1 и чл. 7 от ЗОДОВ срещу Община- Пловдив в размер на 500.00 /петстотин
/лева, представляващ обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено
адвокатско възнаграждение за обжалване по съдебен ред на фиш № ********** от
07.02.2019 г. и издаден във връзка с него Акт за установяване на
административно нарушение № КТ 038785 от 03.05.2019 г..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за присъждане
на разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните по реда на Глава ХII от АПК.
СЪДИЯ:/п/