Решение по дело №1018/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Д.Г.С. ЕГН **********, чрез адв. Ж.Г., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000495/24.04.2023 г. издадена от полицейски инспектор към ОД МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ /ПП/, с която на Д.Г.С. за управление на пътно превозно средство /ППС/ след употреба на наркотични вещества или техните аналози - нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена принудителна административни мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, отнето е СУМПС № *********.

Жалбоподателят сочи, че му е издаден талон за медицинско изследване, тъй като теста за наркотици е бил положителен. На 24.04.2023 г. е направил повторен тест на урината в две различни лаборатории МЦСМП „Надежда“ и СМДЛ „Рамус“ ООД, които са с отрицателен резултат за наркотични вещества. Намира оспорената заповед за незаконосъобразна. В съдебно заседание чрез адв. М. и адв. А. жалбата се поддържа. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените разноски.

Ответник – полицейски инспектор към ОД МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез юрисконсулт Г.и Г. оспорва жалбата. Изтъква че представените проби не са съобразно приложимата наредба. Доказана е употребата на наркотични вещества с техническо средство, то е полево и не е с пълна точност, но при установяване на положителен резултат законодателя е предвидил да се отнема СУМПС. По случая има образувано досъдебно производство и по този начин е започнал да се решава въпроса за отговорността на лицето, поради което е следвало да се приложи мярката. Проблемът е в забавеното изготвяне на кръвните проби, които не е в компетентността на органа. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът е установил следните факти:

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA №797222/22.04.2023 г. от мл. автокотрольор при ОД МВР – Варна, сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна, в който са посочени следните установявания: На 22.04.2023 г. в гр. Варна по ул. Т. до кръстовището с ул. Вярност в посока бул. Сливница, Д.Г.С. управлявал лек автомобил „БМВ 120Д“ с рег. № ****, собственост на Санита Р. Великова, под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабричен № ARPK – 0014, който е отчел употреба на метамфетамин. Издаден е талон за изследване № 1155349. Посочено е, че пробата е № 237.

Проба № 237 от 22.04.2023 г. в 1:21:24 часа с Дрегер Дръг тест 5000 с фабричен № ARPK – 0014 установява позитивен резултат за метамфетамин.

С Мотивирана резолюция № 22-0819-М000169/24.04.2023 г. на началник група в ОД МВР – Варна е прекратено административнонаказателното производство по АУАН Серия GА № 797222/22.04.2022 г. против Д.Г.С., поради това че е образувано Досъдебно производство № 148/2023 г. по описа на сектор „ПП“ към ОД МВР – Варна за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

От Докладна записка от 22.04.2023 г. изготвена от мл. инспектор в сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна се установява, че жалбоподателя е придружен до ВМА – Варна за вземане на проба за химичен анализ.

В писмо рег. № 202318991260ф/28.04.2023 г. по прокурорска преписка № 5467/2023 г. от прокурор при РП – Варна по искане на защитник на Д.Г.С. по ДП № 148/2023 г. е посочено, че срока за изготвяне заключението по съдебно - химическата експертиза е до 22.05.2023 г.

Издадена е ЗППАМ № 23-0819-000495/24.04.2023 г. от полицейски инспектор към ОД МВР – Варна, сектор „ПП“, в която са посочени следните фактическите установявания: Съставен е АУАН № GA797222/22.04.2023 г. На 22.04.2023 г. около 01,26 часа в гр. Варна, по ул. Т. до кръстовището с ул. Вярност в посока бул. Сливница, управлявал л.а. „БМВ 120Д“ с рег. № ****, собственост на С.Р.В., след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство „Дрегер Друг тест 5000“ с фабричен номер ARPK 0014, с проба № 237, който е отчел положителен резултат за метамфетамин. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 01155349. Прието е, че е извършено нарушение от жалбоподателя на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, с оглед управление на ППС след употребата на наркотични вещества и техните аналози. Наложена му е ПАМ на основание чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане не СУПМС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и е отнето СУМПС № *********.

От жалбоподателя са представени: изследвания от лаборатория „Надежда“ и СМДЛ „Рамус“ ООД от 22.04.2023 г., с отрицателен резултат от изследване на урина за наркотични вещества.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 04.05.2023 г. Жалбата е депозирана на 05.05.2023 г., в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП.

С т. 1.8 от Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на Директор на ОД МВР – Варна във връзка с 1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени да прилагат ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП полицейските инспектори в сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна за цялата територия обслужвана от ОД МВР – Варна.

По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи, съответно т.3 от посочената разпоредба ги задължава да не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОД МВР – Варна е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОД МВР – Варна, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл.171, т.1 от ЗДвП на полицейски инспектор в сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП.

Заповедта е издадена в писмена форма и са описани установените факти, поради което отговаря на изискването за форма.

От Протокол за сервизна проверка № *********-1000/29.08.2022 г. се установява, че Dreger DrugTest 5000 с идентификационен № ARPK-0014 е годен до 29.08.2023 г. С него е отчетено наличие на метамфетамин. Използваният дрегер е бил годен за употреба, но това не е пречка за оспорване на резултата от същия.

Жалбоподателят е оспорил резултата от дрегера, поради това е дал кръвна проба за изследване. Бил е съпроводен до ВМА – Варна от мл. инспектор Д. Димитров, където е взета кръвната проба, при спазване на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл. 171, т.1, б. „б от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

От процесуалния представител на ответника в публично съдебно заседание на 27.06.2023 г. е заявено, че резултатите от изследването не са изготвени. Протокол от химико-токсикологичното лабораторно изследване не е изготвен към момента на приключване на устните състезания по делото, поради което чл.142, ал.2 от АПК е неприложим. Не е предвидена правна възможност съдът да спре настоящото производство до изготвяне на Протокол за химико-токсикологично изследване.

Нормата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП установява, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая има наличие на кръвна проба, която не е изследвана, по причини независещи от жалбоподателя. При издаване на ПАМ по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП ответника няма оперативна самостоятелност, т.е. при наличие на посочените факти в нормата следва да издаде административен акт. При оспорване на пробата от дрегер, фактите от значение за издаване административен акт по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП са: налице ли е управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена чрез изследване от кръвна проба.

Изследване от кръвна проба започва с представяне на кръвната проба, съгласно чл. 23, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. В случая представяне на кръвна проба е направено на 22.04.2023 г., то е част от процедурата по изследване на кръвната проба, поради което изследването е започнало, но не е приключило с протокол за химико-токсикологично изследване за определяне употреба на наркотични вещества или техни аналози, който се съставя на основание чл. 24, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. При наличие на представена кръвна проба и започнала процедура по изследването й, административния орган задължително е следвало да установи резултата от изследването преди да наложи ПАМ, съгласно чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. В този смисъл е и нормата на чл. 6, ал.9 от Наредба №1 от 19.07.2017 г., която предвижда кога може да се използва резултата от техническо средство /дрегер/ - Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая предпоставките по чл. 6, ал.9 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. не са налице, поради което резултата от техническото средство не е годно доказателство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Годно доказателство за установяване употребата на наркотици или техните аналози е протокола съставен на основание чл.24, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 г., поради което представените от жалбоподателя резултати от две лаборатории не са доказателства, чрез което може да се установи факта има ли употреба на наркотици или техните аналози от водача на 22.04.2023 г. около 01,26 часа.

Изследването на кръвната проба не се осъществява от ответника и същия няма контрол над органите, които са компетентни да го извършат, но това не води до извод, че отпада изискването въведено с чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, а именно, че при оспорване резултата от дрегера изследването от кръвната проба е определящо.

След като е нормативноустановено, че резултата от кръвната проба е определящ, когато резултата от дрегера е оспорен е необходимо факта – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози да е установен с надлежно доказателство – протокол за химико-токсикологично изследване, за да се наложи ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

На основание чл. 172, ал.3 от ЗДвП - В случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение, но временното отнемане на СУМПС се осъществява със заповед по реда на чл.171, ал.1, б. „б“ от ЗДвП, поради което не може да се приеме, че след като изземването на СУМПС е на годно правно основание, то и временното отнемане също следва да се счита законосъобразно.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Налагането на ПАМ по ЗДвП не е обусловено от налагане на административно наказание, поради което съставения АУАН в случая служи само за потвърждаване на установените факти. В АУАН е посочен факта, че жалбоподателя е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, което е установено чрез дрегер, но не е посочен резултат от изследване от кръвна проба, което е от значение, с оглед оспорване резултата от дрегера. Следва че факт от значение за спора не е установен с нужното доказателство за да се счита, че АУАН има доказателствена сила до доказване на противното съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.

В случая факта, че жалбоподателя е управлявал след употреба на наркотични вещества или техните аналози не е доказано с надлежните доказателства – изследване на кръвна проба, с това е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяната на процесната заповед.

Това процесуално нарушение е довело до неправилно приемане от ответника, че е налице доказателство за факта, че жалбоподателя е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Процесната заповед е издадена в нарушение на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, защото не са налице всички факти за налагане на ПАМ.

Образуване на досъдебно производство срещу жалбоподателя за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК също не установява, че е налице нужния резултат от кръвната проба, за да се издаде заповед за ПАМ. В този смисъл е неоснователен довода на ответника, че процесната ПАМ след като е издадена до решаване на въпроса за отговорността и този въпрос не е решен, тя е издадена при наличие на изискуемия факт – управление на МПС след употреба на наркотични вещества, установено след изследване на кръвна проба.

Целта на закона е временно да се отнеме СУМПС, за да не се управлява ППС след употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози. При липса на установените факти, с надлежни доказателства се е стигнало до упражняване на власт, в нарушение на чл.22 от ЗАНН и чл. 6, ал.1 и 2 от АПК, тъй като не е безспорно установено, че жалбоподателя е извършил нарушение и е необходимо да му се наложи ПАМ за предотвратяване извършване на друго такова.

Оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което са налице основания за отмяната й съгласно чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК.

Жалбоподателят е заплатил държавна такса 10 лева и възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лева, заплатено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие сключен с адв. А. на 25.06.2023 г. На основание чл. 143, ал.1 от АПК искането му за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за един адвокат е основателно, поради което ОД МВР – Варна следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 610 лева.

Предвид изхода на спора по аргумент на противното на чл.143, ал.3 от АПК искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и се оставя без уважение от съда.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд - Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000495/24.04.2023 г. издадена от полицейски инспектор към ОД МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна да заплати в полза на Д.Г.С. ЕГН **********, сумата от 610 /шестстотин и десет/ лева, представляваща сторени разноски и възнаграждение за адвокат.

Решението е окончателно.

	Съдия: