Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 21.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на осми март две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Виктория Иванова, като разгледа търг. дело № 468 по описа
за 2021 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба, вх. № 293920/18.03.2021 г., предявена от „Р.“ ООД, ЕИК ******,
за осъждане на „Н.Б.С.“ ООД, ЕИК ******, да му заплати сумата 34201 лева – част,
представляваща 3 % от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР, задържана като
гаранция за качествено изпълнение, сумата 8448 лева – претендирана като възнаграждение
за изпълнени СМР по фактура № 3787/08.07.2019 г. и при условията на
евентуалност – като вземане за изравняване на неоснователно обогатяване и
сумата 3420 лева – мораторна неустойка в максимален размер от 10 % върху
забавената главница за връщане на задържаната гаранция, начислена след
24.03.2020 г. за период повече от 50 дни.
В исковата молба са изложени
твърдения, че с договор за строителство от 30.04.2019 г. ответникът възложил
конструктивното изграждане (груб строеж) на многофамилна жилищна сграда с
подземни гаражи, срещу заплащане на възнаграждение в общ размер от 1018508,14
лева, без ДДС, което следвало да се заплати чрез междинни плащания въз основа
на протокол за извършени СМР и фактура. Съгласно чл. 13 от договора от всяко
междинно плащане ответникът задържал 3 % като гаранция за качествено
изпълнение, която следвало да бъде заплатена до 7 дни след подписване на акт,
образец 14. Забавеното изпълнение на това задължение било скрепено с дължимост
на мораторна неустойка от 0,2 % за всеки ден, но не повече от 10 %. Ищецът изпълнил
и подготвителни действия за привеждане на обекта в състояние, годно за
започване на строителството, за които бил издаден акт образец № 19/03.07.2019
г. и за които се дължало възнаграждение от 8448 лева, което не било заплатено.
Ответникът, „Н.Б.С.“ ООД, е депозирало отговор на исковата молба в срок, в
който прави неоснователни възражения за връчени му неподписана искова молба и
незаверени доказателства, което не засяга редовността на предявената такава,
тъй като няма изискване на ответника да се връчват подписани/заверени по чл.
183 ГПК преписи от документи. Установената в ГПК форма касае представените по
делото такива, а те съответстват на нормативните изисквания.
По същество оспорва иска за връщане
на гаранцията като твърди, че ищецът забавил изпълнението на задълженията си по
договора, които следвало да изпълни в рамките на 285 календарни дни от
откриване на строителната площадка, което било осъществено на 21.05.2019 г..
Представеният с исковата молба акт образец 19 от 06.03.2020 г. не бил подписан
от ответника, който не подписал и акт образец 14. Забавата на ищеца пораждала
задължението му да заплати мораторна неустойка в размер на 42777,42 лева, с
която заявява, че предявява процесуално възражение за прихващане. От друга
страна възложителят констатирал некачествено изпълнени СМР, за поправянето на
които извършил разходи в размер на 16609,33 лева, с която сума също претендира
да бъде прихваната главната претенция на ищеца. По отношение на претендираното
заплащане на дейности за подготовка на строителството, „Н.Б.С.“ ООД оспорва да е възлагало подобни допълнителни
работи за изпълнение на ищеца „Р.“ ООД.
В допълнителна искова молба ищецът „Р.“ ООД поддържа предявените искове. Срокът за
изпълнение на възложените СМР бил 285 дни, но започвал да тече от
освобождаването на строителната площадка от преминаващи проводи и съоръжения,
които препятствали изпълнението на строителството. Площадката била освободена
на 10.06.2020 г., от който момент започнал да тече и договореният срок за
изпълнението на грубия строеж. Строителните работи били приети от възложителя
чрез цялостното плащане на всички актувани СМР и издадени фактури. В този
смисъл не била налице забава в изпълнението и ищецът не дължал престиране на
мораторна неустойка. Доколкото изпълнените СМР били приети без възражения не се
дължала сума за поправката им. Подготвителните СМР били извън предмета на
договора и затова били допълнително възложени от ответника. С оглед оспорване
на възлагането от ответника, добавя като евентуално основание за дължимост на
сумата – изравняване на неоснователно обогатяване.
В допълнителния отговор на „Н.Б.С.“ ООД също се поддържат неоснователни възражения за
връчени неподписани документи, които съдът не намира необходимост отново да
обсъжда. Счита, че наличието на кабелно трасе не е препятствало изпълнението на
изкопните работи, които били изпълнени 22 дни предсрочно спрямо приложения към
договора линеен график. Заплащането на възнаграждение не означавало приемане на
изпълнената работа без възражения. Твърди, че разчистването на строителната площадка
било извършено от трето лице, а не от ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Страните
не спорят и от представения договор за строителство, сключен на 30.04.2019 г.,
се установява, че същите постигнали съгласие „Р.“ ООД да изпълни по възлагане
на „Н.Б.С.“ ООД конструктивно изграждане (груб строеж) на многофамилна жилищна
сграда с подземни гаражи в поземлен имот с идентификатор 68134.610.2105, а
именно: земни работи, хидро и топлоизолационни работи в основи и канал сутерен
основи, без СКО, СВО и заземяване, бетонови работи, кофражни, армировъчни и
зидарски работи, както и всички други СМР, описани в количествено-стойностната
сметка, съставляваща приложение № 1 към договора, срещу възнаграждение в размер
на 1018508,14 лева, без ДДС. Съгласно чл. 12 от договора допълнително
възникнали СМР, поради промени в одобрения проект следвало да се договорят в
анекс към договора. Допълнителните СМР по искане на възложителя, страните се
съгласили да се изпълняват само след негово писмено указание, вписано в
заповедната книга на обекта – чл. 14 от договора. Срокът за изпълнение на
цялостното строителство, съгласно чл. 3 от договора бил 285 календарни дни и
започвал да тече от подписването на протокол образец 2 за откриване на
строителна площадка и фактическото предаване на строителната площадка от
възложителя на изпълнителя, освободена от преминаващи проводи или съоръжения,
ако такива са налични.
За
дължимото възнаграждение изпълнителят следвало да издаде фактура, включваща ДДС
до 3 дни след подписването от двете страни на всеки акт образец 19, която фактура
възложителят следвало да заплати в тридневен срок от издаването ѝ,
съгласно чл. 10 от договора. Страните се съгласили възложителят да заплати
аванс в размер 15 % от стойността на договора (152776,20 лева без ДДС), 15 % от
който аванс се приспадали от стойността на всеки акт образец 19 за реално
изпълнени СМР. Съгласно чл. 13.2 от
договора от всяко междинно плащане възложителят задържал 3 % като гаранция за качествено
изпълнение, която се освобождавала в 7-дневен срок след подписване на акт
образец 14 за приемане на конструкцията – чл. 13.4 от договора. Некачествено
изпълнените СМР не подлежали на заплащане – чл. 17 от договора.
Забавата
на изпълнителя да изпълни и предаде обекта в предвидения срок пораждала в
негова тежест, съгласно чл. 41 от договора, задължение за престиране на
мораторна неустойка в размер на 0,2 % за всеки просрочен ден, но не повече от 10
% от стойността на договора. Забавените плащания от страна на възложителя също
пораждали задължение за заплащане на неустойка от 0,2 % за всеки просрочен ден,
но не повече от 10 % от дължимата сума – чл. 42 от договора.
Протокол
за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строежа е подписан на 21.05.2019 г.. Акт за приемане на конструкцията е
подписан на 16.03.2020 г. без участие на представител на възложителя „Н.Б.С.“
ООД, в който акт е удостоверено, че конструктивните елементи на строежа са
изпълнени в съответствие с одобрените проекти, не са констатирани недостатъци и
пропуски при изпълнението. В акт за установяване състоянието на строежа при
спиране на строителството, подписан на 30.06.2020 г. от изпълнителя,
възложителя и строителния надзор, е установено, че по време на строителството
са съставени съответните актове образец 7 за приемане на извършени СМР по нива
и елементи, както и акт образец 14 за приемане на конструкцията от 16.03.2020
г., като няма изпълнени СМР в отклонение от одобрения проект.
В
производството са представени 11 акта образец 19 за установяване на извършените
и заплащане на натуралните видове СМР, от които акт № 1 и акт № 11 не са
подписани от представител на възложителя, а са едностранно съставени от „Р.“
ООД. Акт № 1/03.07.2019 г. обективира изпълнени СМР по подготовка на терен, а
именно: разчистване на терен, събаряне на ограда и постройка на стойност 1100
лева без ДДС и разчистване на терен и извозване на строителни отпадъци на
стойност 5940 лева без ДДС или общо 7040 лева без ДДС (8448 лева с включен ДДС).
Въз основа на този акт е съставена фактура № **********/08.07.2019 г. на
стойност 8448 лева с ДДС, която се твърди да не е заплатена от възложителя и
обективираното в същата възнаграждение е предмет на предявен в настоящото
производство осъдителен иск.
По
отношение на всички останали представени в производството актове образец 19,
включително и неподписаният от „Н.Б.С.“ ООД акт № 11/06.03.2020 г. от значение
е, че остойностените в тях СМР са отразени в съответна данъчна фактура, от стойността
им е приспаднат аванс от 15 % и гаранция от 3 %, като сумата по всяка фактура,
включваща данъчна основа и начислен ДДС, в съответствие с клаузата на чл. 10 от
договора, е заплатена на изпълнителя чрез банков превод.
Отразените във всеки
акт, образец 19 СМР, а именно: акт № 2/03.07.2019 г., акт № 3/15.08.2019
г., акт № 4/09.09.2019 г., акт № 5/01.10.2019 г., акт № 6/22.10.2019 г., акт №
7/15.11.2019 г., акт № 8/09.12.2019 г., акт № 9/27.12.2019 г., акт №
10/24.01.2020 г. и акт № 11/06.03.2020 г., възлизат на обща стойност 1140034,63
лева, с ДДС, която стойност, намалена със заплатения аванс от 183331,44 лева, с
включен ДДС и с предвидената в договора гаранция от 3 %, за която също са
издадени фактури на обща стойност 34201,05 лева с ДДС, възлиза на сумата
922502,14 лева (1140034,63 лева – 183331,44 лева – 34201,05 лева), която
напълно съответства на фактурите, заплатени от „Н.Б.С.“ ООД, които са на
стойност 922505,19 лева, като разликата от 3,15 лева е пренебрежима и е
резултат от прилаганото закръгляне при аритметичните операции (намаляване на
данъчнана основа с 15 % и с 3 %, след което и начисляване на 20 % ДДС).
С
оглед факта, че всички СМР, удостоверени в актовете образец 19 (без акт №
1/03.07.2019 г.) са изцяло заплатени от възложителя „Н.Б.С.“ ООД, е без
значение дали подписите, положени от името на Т.М.и П.Г.в оспорения акт № 2/03.07.2019
г. са автентични или не, още повече, че акт № 9 и акт № 10 са подписани по
напълно идентичен начин и сам ответникът твърди, че подписите в част от
актовете са изпълнени от Б.М., за когото по делото е представено и пълномощно,
с което му е учредена представителна власт по отношение „Н.Б.С.“ ООД. В тази
връзка, неавтентичността на подписите в акт № 2 на М.и Г.би имала за последица
документът да се разглежда като едностранно съставен от „Р.“ ООД, какъвто е и
акт № 11. Въпреки това всички включени в тези два акта СМР са заплатени от
възложителя. По тези съображения е безпредметно обсъждането на приетото
заключение на съдебно-почерковата експертиза, което ответното дружество изрично
оспорва, тъй като това обсъждане не би се отразило на правните изводи на съда.
В
производството е прието заключение на съдебно-оценителна експертиза, което
съдът кредитира като съответно на събраните в производството доказателства и
въз основа на което приема за установено, че разчистването на терен, събаряне
на сграда и постройка и извозване на строителни отпадъци към 03.07.2019 г.,
когато е съставен акт № 1/03.07.2019 г. и на база посочените в същия дейности
по подготовка на терен, имат пазарна стойност 5774 лева, без включена печалба за
изпълнителя и ДДС.
Събраните
в производството гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Ч.Б.Б.и
И.С.С.еднопосочно установяват, че в поземления имот, в който се извършвало
строителството по процесния договор, било установено наличието на подземни
кабели, които обусловили спиране на работата до установяване на обстоятелството
дали същите са функциониращи, като след като станало ясно, че се касае за старо
кабелно трасе, по което не протича ток и кабелите били премахнати от
изпълнителя „Р.“ ООД, работата продължила. Показанията на свидетелите обаче
значително се разминават по отношение на периода, за който изкопните дейности
били преустановени. Свидетелят Б.твърди, че след като уведомили възложителя на
29.05.2019 г. чрез електронно писмо за констатираните кабели, последният устно
към 6 - 7 юни уведомил изпълнителя, че може да продължи работа. Свидетелят
Стоянов пък е категоричен, че веднага след уведомяването, на следващия ден,
авариен екип на електроразпределителното дружество извършил замервания и
установил, че се касае за стар кабел, по който не протича ток, т. е.
възникналият проблем бил разрешен в рамките на два дни.
Представено
е електронно писмо от 29.05.2019 г., адресирано до „Н.Б.С.“ ООД на адрес novabuild@abv.bg, който е посочен в договора и обявен по
партидата на дружеството в търговския регистър, с което изпълнителят е
нотифицирал възложителя за наличието на кабелно трасе в ПИ с идентификатор
68134.610.2105 и поискал писмено да бъде уведомен след отстраняване на проблема,
за да продължи работа.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът
намира да са неотносими.
По отношение на главните осъдителни искове с
правна квалификация чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Основателността
на предявен иск за заплащане на възнаграждение за изпълнена след възлагане
работа, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да
е задължението за заплащане на възнаграждение за изпълнена и приета работа;
настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на
задълженото лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията за реално изпълнение, предвидена в чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С
оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността – а именно неосъществяване на дължимо престиране на съответната
парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва –
точно изпълнение. В случая, ответникът твърди изпълнителят да е в неизпълнение
на договора, поради което като неизправна страна няма право на удържаното
възнаграждение.
Сключеният
на 30.04.2019 г. договор е формална (по волята на страните съгласието е
обективирано в документ), консенсуална и кумутативна правна сделка, с предметно
съдържание, съответно на уредения в р. VІІІ от Особената част на ЗЗД договор за
изработка. Предметът на задължението на страната, дължаща характерната
престация - изпълнителя, е извършване на конкретни фактически действия –
строителни и монтажни работи за постигане на възложения с договора резултат –
изграждане на жилищна сграда с подземни гаражи до етап груб строеж. Посоченият
договор е юридическият факт породил облигационно отношение между страните, със
съдържание задължението на изпълнителя да изпълни СМР и съответстващото задължение
на възложителя да престира възнаграждение, за приетите като съответни на
възложеното СМР.
Възнаграждението,
следващо се за извършена възложена работа по правилото на чл. 266, ал. 1 ЗЗД е
изискуемо от приемане й. Приемането на извършена работа, възложена с договор за
изработка, обхваща два момента: 1). фактическото получаване на изработеното от
поръчващия (овеществен резултат на СМР) и 2). признанието, че изработеното
съответства на възложеното. Следователно, приемане има само когато реалното
получаване на изработеното се придружава от изрично или мълчаливо изразено
волеизявление на поръчващия (възложителя), че счита работата за съответна на
договора.
С
оглед обстоятелството, че за дължимото на изпълнителя „Р.“ ООД възнаграждение
са издадени данъчни фактури, които са изцяло заплатени, с изключение на фактура № **********/08.07.2019 г. на
стойност 8448 лева с ДДС, то извършените плащания представляват извънсъдебно
признание на получаването на изработеното, включително като съответно на възложеното,
т. е. без недостатъци, забележими при обикновен преглед (чл. 264, ал. 2 ЗЗД).
Този извод съответства и на изрично предвиденото в чл. 17 от договора, че
некачествено изпълнените СМР не подлежат на заплащане, което значи, че
заплатените такива са приети без възражения и не са били обременени с явни недостатъци.
Възложителят
не оспорва, че от стойността на издадените фактури съгласно договора не са
заплатени 3 % от възнаграждението, като тази част от всяко междинно плащане е
задържана като гаранция за качествено изпълнение. Това задържане следва да се
разбира в неговия правен аспект - 3 % от дължимото възнаграждение за приетите
без възражения СМР по съответния протокол образец 19, не се престира до
настъпване на предвиденото отлагателно условие за това – подписване на акт
образец 14. Гаранцията има ясна функция и предназначение – макар изпълнителят
да е предал във фактическа власт на възложителя материална престация на
определена стойност, срещу която му се дължи възнаграждение, част от това
възнаграждение не му се заплаща, т. е. възложителят не изпълнява задължението
за заплащане на част от възнаграждението (определен процент, предвиден в
договора между страните, в случая - 3 %), която незаплатената част от
възнаграждението става изискуема и подлежи на плащане при настъпване на
допълнителни факти – в случая подписване на акт, образец 14 и изтичане на 7-дневен
срок.
Акт,
образец 14 е оформен на 16.03.2020 г. и макар да не е подписан от представител
на възложителя „Н.Б.С.“ ООД, съставянето му е изрично признато в подписания от
страните на 30.06.2020 г. акт образец 10 за установяване състоянието на строежа
поради смяна на строителя. Това означава, че отлагателното условие, обуславящо
изпълнение на задължението за престиране на задължаната част от възнаграждението,
е настъпило на 16.03.2020 г., съответно плащането е станало изискуемо на
23.03.2020 г.. Няма спор, че 3 % от възнаграждението, съгласно издадените
фактури възлиза на сумата 34201,05 лева, като кредиторът претендира заплащането
на 34201 лева и съдът, в приложение на диспозитивното начало е ограничен до
този размер.
Това
обуславя основателност на предявения иск за заплащане на частта от дължимото
възнаграждение, задържана като гаранция за качествено изпълнение, тъй като
правопораждащите вземането факти и този, обуславящ изискуемостта му, са
осъществени.
Евентуално
допусната от изпълнителя забава в изпълнението поражда насрещно негово
задължение за престиране на мораторно обезщетение, но не освобождава
възложителя от задължението да заплати задържаната част от възнаграждението,
след като възложените СМР са изпълнени и предвиденото в договора условие за
освобождаване на гаранцията е настъпило.
По
отношение на претендираното възнаграждение за изпълнени дейности по подготовка
на терена, изразени в събаряне на ограда и постройка, съответно извозване на
строителни отпадъци, съгласно фактура № **********/08.07.2019 г., издадена за
сумата 8448 лева с ДДС, са възможни две разрешения. Ако се приеме, че същите
дейности са част от предметното съдържание на договора, то същите представляват
земни (изкопни) работи, означени в приложение № 1 и представляващи изкоп с
багер, извозване на земни маси със самосвал, такса разтоварище, които дейности
са включени в акт № 2/03.07.2019 г. и са изцяло заплатени от възложителя. Ако
се приеме, че тези подготвителни дейности са допълнително възложени и не са
визирани в приложение № 1 към договора, то ищецът не е доказал обективирано от
ответника волеизявление за възлагането им. Ако тези подготвителни операции не
са включени в предмета на сключения договор, то изпълнението им следва да е
било възложено от „Н.Б.С.“ ООД, съгласно клаузата на чл. 14 от договора, но
такова възлагане не е доказано. Затова заплащането на възнаграждение за тях в
резултат на допълнително възлагане от възложителя остава недоказано. Това
означава, че вземането не може да се основава на догонорно правоотношение между
страните.
Това
вземане ищецът претендира при условията на евентуалност и на извъндоговорно
основание – за изравняване на неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД. Посочената норма урежда състав, от който възниква вземане за
изравняване на неоснователно обогатяване, включващ елементите: обедняване на
едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и
обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между субектите. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът
носи процесуалната тежест да проведе пълно и главно доказване на елементите от
правопораждащия съдебно предявеното вземане фактически състав, като липсата на
кумулативен елемент, обуславя извод за неоснователност на иска. Така в решение
№ 252 от 23.01.2015 г. по гр. д. № 2858/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС е
разяснено, че с разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е предвидена възможността за
ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил
за сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил,
за да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на
обедняването.
Елементите
от посочения фактически състав обаче не са доказани. В акт образец 2 от
21.05.2019 г. за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво, подписан от „Р.“ ООД, е
удостоверено, че строителната площадка е оградена, поставена е информационна
табела на входа, почистена е от ниска растителност и изрично е отразено, че
налични в зоната на строителната площадка строежи и подлежащи на събаряне
постройки не са налице. Това изявление на „Р.“ ООД съдът разглежда като
извънсъдебно признание на факта, че към 21.05.2019 г. в поземления имот, в
който е предстояло извършването на строителство, не са били налични постройки и
ограда, подлежащи на събаряне, поради което и подготвителни дейности по
отношение на терена не са били въобще необходими. Затова претендираните
разходи, извършени след 21.05.2019 г. за подготовка на терена не могат да се
считат за релевантни. В този смисъл представените доказателства за сключен
договор с трето лице („Структиво“ ООД), което е извършило извозване на
строителни отпадъци, съгласно представени товарителници и предоставило услуги с
багер, нямат отношение към подготвителните дейности по процесната фактура №
**********/08.07.2019 г. на стойност 8448 лева с ДДС, тъй като са извършени
след 21.05.2019 г., а още тогава е удостоверено, че теренът е почистен и без
подлежащи на събаряне постройки. Ползваните от този подизпълнител услуги са
извършвани в следващ период и представляват част от изпълнението на изкопните
работи и извозването на земните маси, които пък дейности са включени в акт №
2/03.07.2019 г. образец 19 и съответно са заплатени.
Това
обуславя извод за неоснователност на претенцията за заплащане на сумата 8448
лева, както на договорно основание (възнаграждение за изпълнение на възложени
СМР), така и на извъндоговорно такова (изравняване на неоснователно
обогатяване).
По отношение на акцесорния иск, с правна
квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Неустойката
е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна
сделка да престира определена (глобално или в процент) парична сума в
обезщетение на вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да
е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането
на „Р.“ ООД за мораторна неустойка е необходимо да са осъществени
предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено обезпечаващо
го акцесорно задължение за неустойка, което е действително и осъществено
неточно във времево отношение изпълнение на главното задължение.
Страните
не спорят, че в чл. 42 от сключения на 30.04.2019 г. договор за строителство,
предвидили забавеното изпълнение на възложителя да извърши плащане да е
източник на акцесорно задължение за престиране на мораторна неустойка в размер
на 0,2 % от сумата за всеки ден забава,
но не повече от 10 % от забавеното плащане.
Съдебно
предявеното вземане за сумата 3420 лева – мораторна неустойка предполага да е
налице валидна (действителна) клауза, която да поражда задължение за
престирането й и да е налице виновно неизпълнение от страна на задълженото лице
на обезпеченото с неустойката главно задължение.
Клаузата
от договора за строителство за дължимост на уговорената мораторна неустойка е
действителна по следните съображения.
В
решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че неустойката освен
обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е
предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно
неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката
за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на
закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на
принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските
правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката
за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и препятства
възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Предпоставките
и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с
решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на
добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите
нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите
на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно
значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието
със закона - нищожност на договора, поради което при предявен иск за присъждане
на неустойка съдът следи служебно за съответствието на уговорката за неустойка
с добрите нрави като абсолютна предпоставка за нейната действителност.
Константната
практика, формирана по повод искове, с предмет вземания за мораторна неустойка,
е категорична, че съдът е длъжен да следи служебно за спазването на добрите
нрави, като при разрешаване на спор за заплащане на неустойка съдът дължи
самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо
дали страните са се позовали на нищожността й – в този смисъл решение №
247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и решение № 229 от
21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ Т. О.
В
изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената
клауза за неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че
същата не противоречи на закона, нито на добрите нрави, тъй като уговореният
размер от 0,2 % от забавеното плащане за всеки ден забава, но при уговорен
краен предел от 10 %, не нарушава принципа на справедливост – в съдебната
практика дори по-висок размер на мораторната неустойка от 0,5 % на ден,
уговорена между търговци (страните са такива по правноорганизационната си
форма) се счита, че не обуславя нищожност на клаузата – в този смисъл изрично
решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.
Налага се извод, че неустоечната клауза е изцяло действителна и поражда
целените от страните правни последици – възникване на задължение за престиране
на обезщетение за забавено изпълнение.
Предвиденият
да поражда акцесорното задължение за заплащане на мораторна неустойка факт е
неизпълнението на изискуемо плащане. Съдът прие дължимост на задържаното
плащане на 3 % от уговореното за изпълнени СМР възнаграждение, с настъпила на
23.03.2020 г. изискуемост, съответно от 24.03.2020 г. възложителят „Н.Б.С.“ ООД
е изпаднало в забава и дължи мораторна неустойка. Главното задължение не е
изпълнено и към приключване на устните състезания по спора, затова неустойката
е дължима в максимално уговорения размер от 10 % върху забавеното плащане,
достигнат на 13.05.2020 г. (след 50 дни), поради което искът за престиране на
сумата 3420 лева е основателен за пълния предявен размер.
При
извод за основателност на иска за освобождаване на задържаната гаранция и на
иска за престиране на мораторна неустойка върху нея, съдът дължи да разгледа
предявеното от ответника възражение за прихващане с насрещни негови вземания,
тъй като е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за това.
С
оглед изложеното по отношение валидността на неустоечната клауза за
санкциониране на вредите от забавеното изпълнение на задължението на възложителя
да извърши плащане по договора, валидна е аналогичната клауза, санкционираща изпълнителя
за забавено изпълнение на задължението да изпълни възложените му СМР в
уговорения в договора срок.
Няма
спор, че задължението, възникнало за „Р.“ ООД, с предмет изпълнение на
строително-монтажните дейности на сградата до етап груб строеж, е срочно и е
следвало да бъде изпълнено в рамките на 285 дни. За да се дължи мораторна
неустойка обаче изпълнението следва да е престирано след падежа, а за неговото
определяне от значение е да е поставено началото на срока. В чл. 3 от договора
страните са предвидили, че началото на срока се поставя при кумулативното осъществяване
на два факта: подписване на протокол образец 2 и фактическото предаване на
строителната площадка от възложителя на изпълнителя, освободена от преминаващи
проводи или съоръжения, ако има такива в имота. Протокол образец № 2 е подписан
на 21.05.2019 г., но свидетелските показания еднопосочно и безпротиворечиво
установяват наличието на кабелно трасе, преминаващо през обекта, което
означава, че за началото на срока е било необходимо да се осъществи и вторият
кумулативно предвиден факт – предаване на площадката освободена от
преминаващото кабелно трасе, тъй като такова е било налично. В тежест на
възложителя е било да проведе доказване на осъществено фактическо предаване на
обекта след освобождаването му от кабелното трасе, което да постави началото на
срока за изпълнение на грубия строеж. Началото на срока от 285 дни е от
съществено значение за преценка налице ли е или не забавено изпълнение. Затова дори
на обекта фактически са извършвани действия по осъществяване на строителството,
това е без значение. Същественото е в юридически смисъл да е поставено началото
на срока. А това начало може да се приеме, въз основа на свидетелските
показания на Ч.Б., че е поставено на 07.06.2019 г.. Това означава, че към
07.06.2019 г. са били изпълнени двете кумулативни условия, обуславящи началото
на срока от 285 дни, който при това положение изтича на 18.03.2020 г.. Акт
образец 14 е подписан на 16.03.2020 г., поради което изпълнението на „Р.“ ООД е
в рамките на уговорения срок и не може да се квалифицира като забавено,
съответно не е източник на породено задължение за престиране на мораторна
неустойка в размер на 42777,42 лева.
Не е
доказано в правната сфера на „Н.Б.С.“ ООД да е възникнало и вземане за сумата
16609,33 лева – стойност на разходите за поправка на некачествено изпълнени
СМР. Вземането ответникът основава единствено на изявлението на трето лице с
характер на търговска оферта за изпълнение на замазка и мазилка с увеличена
дебелина, което не представлява доказателство за наличие на недостатъци на
проетото без възражения от ответника изпълнение на възложените СМР. След
приемането на работата релевантни са само недостатъци, които не са могли да се
открият при обикновен преглед или такива, проявили се по-късно. Неравенството
на изпълнените плочи и наличието на провисване, е недостатък забележим, при
обикновен преглед, който няма как да се е проявил по-късно. По тази причина
възражението за наличие на такива недостатъци, е следвало да се обективира при
приемане на изработеното. Отделен е въпросът, че такива недостатъци остават
изцяло недоказани.
С
оглед изложеното, насрещни вземания на „Н.Б.С.“ ООД, с които да бъдат
компенсирани вземанията на „Р.“ ООД не са налице. В проложение на Тълкувателно
решение №2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът не дължи постановяване на диспозитив
за отхвърляне на възражението за прихващане, тъй като по задължителен за
съдилищата начин е прието, че по възражението за прихващане съдът се произнася
в диспозитива на решението само когато възражението е основателно. С
отхвърлянето на иска като погасен чрез прихващане в решението се
индивидуализират пасивното, но и активното вземане по основание и размер. Съдът
не се произнася по неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на
решението, зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу
предявения иск.
С
оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за настоящото
производство, се поражда за всяка от страните, пропорционално на уважената (чл.
78, ал. 1 ГПК), респ. отхвърлената част от исковете (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Ищецът
претендира разноски в общ размер 4692,76 лева, съгласно представен списък по
чл. 80 ГПК, в който не са отразени разходи за проведено обезпечително
производство, каквито за първи път се заявяват с депозираното становище по
същество. Искането за присъждане на разноски и представянето на доказателства
за извършването им се преклудира с приключване на устните състезания по спора.
Това означава, че съдът е ограничен от искането, така както е релевирано при
приключване на устните състезания – за присъждане на сумата 4692,76 лева, от
които разходи „Р.“ ООД има право да му бъдат възмездени 3832,22 лева.
Ответникът
доказва извършени разноски в размер на общо 3300 лева, от които заплатено
адвокатско възнаграждение в резмер на 2900 лева, което ищецът възразява да е
прекомерно. Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо
до минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. В чл. 36 ЗА се препраща
към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн. ДВ, бр. 64 от 23 юли
2004 г., като в чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата е предвидено адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство по дела с определен материален
интерес от 10000 лева до 100000 лева, да е 830 лева, плюс 3 % за горницата над
10000 лева. В конкретния случай, материалният интерес е 46069 лева и
определеното по правилата на Наредбата минимално възнаграждение е 1912,07 лева.
В определение № 374 от 20.11.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 687/2017 г., III г. о., ГК, е разяснено, че заплатеното адвокатско възнаграждение е равностойно на труда, когато
съответства на фактическата и правна сложност на исковото производство, развило
се пред съответната инстанция, а разликата в повече остава в тежест на
страната, която го е договорила. Страната, която с неоснователното си поведение
е предизвикала правния спор или го е отнесла до горната инстанция, е длъжна да
понесе само онези разноски, които насрещната е била принудена да направи, но
точно (само) тях. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда и ограничение в
дейността на съда по установяване на причинно-следствената връзка между
направения по делото разход и положените от адвоката усилия по конкретното
дело. Упражнявайки своето правомощие по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не може да
слезе под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/9.07.2004 г. на Висшия
адвокатски съвет в законовата делегация от чл. 36 ЗА Наредба № 1/9.07.2004 г.
(в случая – 1912,07 лева). До него законодателят фингира наличието на
причинно-следствената връзка. Липсата на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
законът приравнява на признание от длъжника, че платеното от насрещната страна
е еквивалентно на труда на адвоката. За разлика от стария ГПК, при такова признание
(липса на възражение за прекомерност) законодателят изключва компетентността на
съда служебно да установи причинно-следствената връзка, респ. да приведе
заплатеното с дължимото на адвоката. Следователно за разлика от отменения ГПК в
сега действащия законодателят придава особено значение (тежест) на признанията
на длъжника по осъществяването на релевантния факт - причинно-следствената
връзка. Това
следва от исторически анализ на чл. 64, ал. 4 ГПК (отм.)
и чл. 78, ал. 5 ГПК. Поради това
искането по чл. 78, ал. 5 ГПК е винаги неоснователно над размера, до който
страната, която е направила възражението за прекомерност - „Р.“ ООД, също е оценила труда на своя адвокат. С уговореното (и платеното) от нея тя признава, че на толкова възлиза
адвокатския труд по конкретното дело. По аргумент от чл. 6, ал. 2 ГПК
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не може да уважи над размер, заплатен от
страната, която е направила възражението, освен ако този размер е по-нисък от
минималния по Наредбата. Ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение от 2400
лева, поради което възражението за прекомерност следва да се уважи до този размер.
Така релевантните разноски на ответника възлизат на сумата 2800 лева, от която
следва да му се присъдят 513,46 лева.
Така
мотивиран, СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Н.Б.С.“ ООД, ЕИК ******, със седалище ***, да заплати на „Р.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище ***, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата 34201 (тридесет и четири
хиляди двеста и един) лева, представляваща 3 % от дължимо възнаграждение за
изпълнени СМР, задържана като гаранция за качествено изпълнение по договор за
строителство от 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяването на исковата молба – 18.03.2021 г. до окончателното й
погасяване, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата 3420 (три хиляди
четиристотин и двадесет) лева – мораторна неустойка в максимален размер от 10 % за забавеното плащане на
главницата, начислена след 24.03.2020 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от предявяването на исковата молба – 18.03.2021 г. до
окончателното й погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 3832,22
лева (три хиляди осемстотин тридесет и два лева и двадесет и две стотинки) –
разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на сумата 8448
лева, претендирана като възнаграждение за изпълнени СМР, за което е издадена
фактура № 00000003787/08.07.2019 г. и при условията на евентуалност - като
вземане, за изравняване на неоснователно обогатяване.
ОСЪЖДА „Р.“ ООД, ЕИК ******, със седалище ***,
да заплати на „Н.Б.С.“ ООД, ЕИК ******, със седалище ***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата 513,46 лева (петстотин и тринадесет лева и четиридесет и шест
стотинки) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: