Р Е
Ш Е Н
И Е № ….
гр. София, 17.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно
заседание на 29.07.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня
Иванова
при секретаря Цветанка Павлова разгледа докладваното от съдия
Георгиев въззивно гражданско дело № 898 по описа на
съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 172/10.07.2019г., постановено
по гр.д. № 2233/2018г. по описа на Б.ския районен
съд, е признато за установено по
отношение на „Ч.Е.Б.” АД, че ищецът С.Н.Б. не му дължи сумата от 849,61лв., начислена по фактура № **********
от 14.11.2018г. въз основа на Констативен протокол № 1021416 от 20.09.2018г. на
„Ч.Р.Б.” АД за вземане за коригирана, неточно измерена електрическа енергия за
периода от 23.06.2018г. до 20.09.2018г. на обект на снабдяване - къща, находяща се в гр. Б., ул. „Св.
Св. К. и М.” № 48, с клиентски № 300126102865.
Настоящото производство е по реда на чл.
258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на „Ч.Е.Б.” АД срещу горното решение.
Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за неправилен, незаконосъобразен,
необоснован и постановен в нарушение на материалния закон. Счита, че, при
правилно установена фактическа обстановка, районният съд е направил неправилни
правни изводи. Оспорва решаващите му такива за липса на нормативна предпоставка
за извършване на корекция, както и за противоречие на ПИКЕЕ с нормите на
действащото законодателство, уреждащо потребителските права, а също и за
невъзможността да се въведе обективна отговорност на потребителя във връзка с
неправилно отчитане на електроенергия. Цитира съдебна практика. Моли съда да
уважи въззивната жалба и да отмени обжалваното
решение, като се произнесе по същество и отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият не е
подал отговор.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд
жалбоподателят не се представлява. От
процесуалния му представител е постъпила молба за даване ход на делото в негово
отсъствие, с която поддържа жалбата и представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият се представлява от адв.
В., който оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли, като потвърди обжалваното решение. Споделя изводите на
районния съд. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд третото
лице – помагач „Ч.Р.Б.” АД не
се представлява и не изразява становище.
Съдът
намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на
събраните в първоинстанционното производство
доказателства, е описана вярно и пълно в обжалваното решение, поради което не
следва да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт. Още повече, че същата не се
оспорва от страните.
В производството пред въззивната
инстанция не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
І. По валидност
В случая, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като са били налице
положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни
такива, а съдът се е произнесъл по действително предявения такъв.
ІІI. По
същество
Неоснователно жалбоподателят се позовава на Решение №
118/18.09.2017г. по т.д. № 961/2016г. на ВКС в подкрепа на тезата си, че всяка
намеса в параметрите на СТИ представлявала случай на непълно или неточно
отчитане или неотчитане на електроенергия, и давала право на едностранна
корекция. Съгласно мотивите към това решение, то е постановено по казус, в
който „…е било
налице неправомерно въздействие върху СТЕ, вследствие на което то неточно е
отчитало електроенергията, доставяна и потребявана в
обекта на ищеца“ и е доказано, че, при
задействане на допълнително поставеното устройство, електромерът измерва
консумираната енергия с грешка, непозволяваща да бъде измерена цялата
консумирана електроенергия от потребителя. За разлика от това, в настоящия
случай констативният протокол № 1767/30.10.2018г. на Българския институт по
метрология (л. 140 от първоинстанционното дело) и
заключението по допуснатата СТЕ (л. 121 – 127 от първоинстанционното
дело) непротиворечиво сочат, че процесният електромер
отчита точно потребената електроенергия, независимо
от добавеното електронно устройство, с което е променена електрическата му
схема. Видно от т. 4.4 и т. 4.6 на протокола, при пряко сравнение с еталон
(т.е. точен измерител) при различни условия, отчетените грешки са били изцяло в
рамките на допустимите им стойности, като дори не са били близки до граничните
такива. Поради това в случая не е доказано влияние на присъединеното устройство
върху точността на уреда, а това е съществена разлика между двата казуса, която
не позволява пряко прилагане на цитираната практика на ВКС по аналогия. В нея
решаващо обстоятелство за крайния изход на спора е било именно наличието на
връзка между неправомерната намесата в схемата на електромера и неточното
отчитане на потребената електроенергия, каквато
връзка по настоящото дело не е доказана.
Също така неоснователно е цитирано и Решение №
124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2018г. на ВКС ІІІ-то ГО. Според него,
нарушението на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ „…не
може да послужи като основание да се отрече дължимостта
на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред“. И в този
случай е констатирано „… наличието на допълнително монтирано
външно устройство, водещо до грешка при отчитането на консумираната електрическа
енергия в полза на потребителя …",
каквато обусловеност по настоящото дело няма. Както се посочи по- горе,
спорното задължение не е установено по съдебен ред, тъй като събраните в хода
на съдебното производство доказателства установяват, че електромерът измерва
точно. Поради това, изведеният в така цитираната практика принцип, че
нарушението на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ само по себе си не отрича дължимостта на сумата, не обуславя и обратен извод за
нейната дължимост, ако тя не бъде доказана по съдебен
ред. С оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК и разпределението на доказателствената тежест по отрицателен установителен
иск, правилно районният съд е указал на ответника, че в негова тежест е да
докаже основанието, размера и дължимостта на процесната сума, каквото пълно и главно доказване не е било
проведено.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав
намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като е достигнал до същия правен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено.
За пълнота на изложението, съдът отбелязва, че БРС е уважил
отрицателния установителен иск поради липса на
предвиден в Общите условия на ответника надлежен
ред за уведомяване на потребителя за извършената проверка, както и за
намерението на доставчика на електроенергия да извърши корекция за минал период
(чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ). От една страна, следва да се има предвид, че към
датата на проверката е била отменена само разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ,
докато отмяната на чл. 48 (Решение на ВАС от 21.02.2018г.) е влязла в сила едва
на 23.11.2018г., т.е. след момента на проверката. От друга страна, жалбоподателят
цитира в подкрепа на жалбата си изцяло стара съдебна практика отпреди отмяната
на чл. 47 и 48 от ПИКЕЕ, поради което относимостта на
същата към настоящия казус е дискусионна. Тези спорни въпроси, обаче, не е
необходимо да се обсъждат, тъй като няма да повлияят върху изхода на делото:
както се обоснова по- горе, липсва основание за извършената корекция, а това е
достатъчно за отхвърляне на предявения иск.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено искане в този
смисъл, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия
направените от него разноски във въззивното
производство, каквито се установяват в размер на 300 лв. – адвокатско
възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие, представен в
открито съдебно заседание на 29.07.2020г. Тъй като този размер съвпада с
минимума на възнаграждението за съответната цена на иска по НМРАВ, не следва да
се разглежда възражението за неговата прекомерност, направено под условие, че
същото надвишава този минимум.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
172/10.07.2019г., постановено по гр.д. № 2233/2018г. по описа на Б.ския районен съд.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, че ищецът с ЕИК **** да заплати на С.Н.Б. с ЕГН ********** сумата 300
лв. – разноски във въззивното производство.
Решението е постановено с участието на „Ч.Р.Б.” АД като трето лице – помагач на страната на жалбоподателя.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.