РЕШЕНИЕ
№ 1408
гр. Велико Търново, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20244110103520 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Й. Е. Ш. и Г. Е. Ш., в която се излагат
твърдения, че на 28.08.2019г. е сключен Договор за ипотечен кредит за рефинансиране „***”
№**-****-**** между „***” АД като кредитор, техният наследодател Е. Г. Ш. като
кредитополучател и ответника М. К. К. като солидарен длъжник. Изтъква се, че банката се
задължила да предостави на кредитополучателя сумата от 90000 лв., която последният да
върне в срок до 05.11.2032г. на 155 месечни вноски, с цел рефинансиране на сключени от Е.
Ш. договор за ипотечен кредит с „***” АД, договор за кредитна карта с „***” АД и „Бяла
карта” както и за рефинансиране на сключени от солидарния длъжник договор за ипотечен
кредит и овърдрафт с „***” АД, договори за потребителски кредити с „***“ АД и с ***” АД,
договор за кредитна карта „***” и договор за потребителски кредит с „***”, както и за
текущи нужди. Ищците твърдят, че средствата по кредита са предоставени на 02.09.2019г. и
24.09.2019г. по банкова сметка на наследодателят им, който превел по сметка на ответника
65197 лв., от които 63770 лв. са използвани за погасяване на кредитните му задължения.
Навеждат се доводи, че с посочената сума М. К. се е обогатила без основание за сметка на Е.
Ш. като за периода от 03.09.2019г. до 24.10.2024г. е погасила 26537 лв. по кредита от
28.08.2019г. и дължи разликата от 38660 лв. на наследниците му. С оглед изложеното се
отправя искане за осъждане на ответника да плати на ищците по 19330 лв., представляващи
извършени без основание плащания на 02.09.2019г. и 24.09.2019г. от Е. Ш. в полза на М. К.,
получени по Договор за ипотечен кредит за рефинансиране „***” №**-****-**** от
28.8.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.11.2024г. до
1
окончателното изплащане на задълженията, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на исковите претенции. Излага се становище, че ответникът и
наследодателят на ищците са живеели при условията на фактическо съпружеско
съжителство, по време на което М. К. сключила предварителен договор за продажба на
жилище и гараж, намиращи се в гр. ***, ул. „***” №14, като за плащане на част от цената
използвала лични средства. Навеждат се доводи, че на 21.05.2018г. е сключен окончателен
договор, с който между ответника и Е. Ш. възникнала съсобственост по отношение на
имотите при равни права, както и че за плащане на цената им и за извършване на
подобрения в тях М. К. ползвала кредитни средства, които впоследствие са погасени със
средства по сключения от наследодателя на ищците договор за кредит от 28.08.2019г.
Поради изложеното ответникът счита, че не се е обогатил за сметка на Е. Ш., тъй като
средствата по кредата са използвани за придобиване и за подобрения на съсобствени имоти,
от които 1/2 идеална част по наследствено правоприемство е преминала в патримониума на
ищците, като предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени с
присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са субективно съединени искове по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
М. К. и Е. Ш. живеели при условията на фактическо съпружеско съжителство като през
2007г. решили да придобият жилище и гараж в новострояща се сграда, намираща се в гр.
***, ул. „***” №**. Поради липса на достатъчно собствени средства и предвид по-големия
размер на получаваното от ответника трудово възнаграждение, на 19.04.2007г. последният
сключил договор за банков кредит с „***” АД, съгласно който в срок до 23.04.2010г. му е
предоставено ползване на сумата от 80000 лв. под формата на овърдрафт. Кредитът бил
обезпечен с договорна ипотека спрямо недвижим имот, собственост на родителите на
кредитополучателя. Последвало сключване на договор за изпълнение на строителство и
продажба на недвижим имот от 22.05.2007г., с който „***” ЕООД като изпълнител се
задължил да извърши строителство на сграда на горепосочения адрес, от която М. К. като
възложител да придобие собствеността спрямо апартамент №**, с площ 118,72 кв. м, на пети
жилищен етаж, ведно с прилежащото избено помещение №** с площ 2,92 кв. м, както и
гараж №* с площ 16,78 кв. м. В приложение №1 към договора страните уговорили степента
на завършеност на обектите и тяхната цена от 57656 евро, платима на четири вноски с
падежи от сключване на договора до съставянето на нотариален акт. От уговорената цена на
25.05.2007г., 05.12.2007г. и 23.05.2008г. ответникът платил на изпълнителя 71159,20 лв. На
21.05.2008г. между „***” ЕООД като продавач и М. К. и Е. Ш. като купувачи е сключен
договор за продажба на процесните имоти при цена от 13500 евро, платима от последния със
средства по договор за кредит с „***” за сумата от 20500 евро. На 23.05.2008г. Е. Ш. внесъл
по сметка на продавача 40500 лв. В продължение на няколко години съсобствениците
2
извършили довършителни строителни работи и закупили мебели за обзавеждане на
апартамента, стойността на които е определена на 32400 лв. Съжителите поддържали висок
стандарт на живот предвид получаваните от тях доходи, което наложило ползване на
допълнителни средства по сключени от двамата преди и след продажбата договори за
кредит. Същите решили да обединят задълженията си, за да намалят разходите за такси и
лихви, поради което на 28.08.2019г. е сключен Договор за ипотечен кредит за рефинансиране
„***” №**-****-**** между „***” АД като кредитор, Е. Г. Ш. като кредитополучател и М.
К. К. като солидарен длъжник. Банката предоставила на кредитополучателя сумата от 90000
лв., която следвало да се върне с начислените лихви и такси в срок до 05.11.2032г. на 155
месечни вноски, и да бъде използвана за текущи нужди, за рефинансиране на сключени от Е.
Ш. договор за ипотечен кредит с „***” АД, договор за кредитна карта с „***” АД и „Бяла
карта” както и за рефинансиране на сключени от солидарния длъжник договор за ипотечен
кредит и овърдрафт с „***” АД, договори за потребителски кредити с „***“ АД и с ***” АД,
договор за кредитна карта „***” и договор за потребителски кредит с „***”. От средствата
по кредита на 02.09.2019г. и 24.09.2019г. кредитополучателят превел по сметка на М. К.
65197 лв., от които 63770 лв. за погасяване на кредитните й задължения. Последната
започнала да внася дължимите вноски по кредита от 28.08.2019г. като за периода от
03.09.2019г. до 24.10.2024г. платила 26537 лв. На 18.10.2021г. Е. Ш. починал като оставил за
свои наследници по закон дъщерите си Й. Ш. и Г. Ш..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Наследодателят на ищците и ответникът са живели при условията на фактическо
съпружеско съжителство, което е започнало преди придобиване на процесните имоти и е
приключило няколко години след сключване на договора за кредит от 28.08.2019г. През този
период с получените доходи от трудови възнаграждения и средства от кредити съжителите
са задоволявали общите си потребности за снабдяване с храна, стоки, продукти и материали,
и са плащали необходимите за съвместния им живот разходи, задоволяването на които
произтичат от създадената между тях взаимност, подобна на тази между съпрузи. Поради
същите причини двамата са придобили недвижими имоти и са извършили подобрения в тях
с цел да ги направят годни за ползване при съвместния си живот. За постигане на тези цели
собствените им средства не са били достатъчни, за което е показателно сключването на
множество договори за кредит. Последните са обусловили допълнителни разходи за
обслужването им, поради което е взето решение от съжителите за сключване на процесния
договор за кредит, с който задълженията им да се обединят и да се изплащат при условията
на солидарност. Поради липсата на доказателства за вътрешните им отношения, приложение
намира презумпцията на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД като длъжниците е следвало да понесат
погасяването на общия дълг поравно. От изложеното се достига до извод за наличие на
основание за извършеното от Е. Ш. погасяване на кредитните задължения на ответника с
плащанията на 02.09.2019г. и 24.09.2019г. както и до липса на обогатяване на единия за
сметка на другия съжител след като тези действия са обусловени от общите разходи при
съвместния им живот, голяма част от които са свързани с придобиване и ремонт на два
3
имота. Поради изложеното предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени без да се извършва анализ на индивидуалния принос на всеки един от
съжителите за придобиване и ремонт на общото имущество.
При този изход на делото претенцията на ищците за присъждане на разноски са
неоснователни като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК всеки от тях следва да заплати на
ответника по 2500 лв., представляващи сбор от направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и за възнаграждения за вещи лица.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения от Й. Е. Ш. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул.
„***” №**, вх. *, ет. *, ап. * ,срещу М. К. К. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” №**, вх.
*, ет. *, ап. **, иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за плащане на сумата от 19330 лв. /деветнадесет
хиляди триста и тридесет лева/ - главница, представляваща извършено без основание
плащане на 02.09.2019г. и 24.09.2019г. от Е. Г. Ш. с ЕГН: ********** в полза на М. К. К. с
ЕГН: ********** с получени суми по Договор за ипотечен кредит за рефинансиране „***”
№**-****-**** от 28.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.11.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
Отхвърля като неоснователен предявения от Г. Е. Ш. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***”
№**, ет. *, ап. *, срещу М. К. К. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” №**, вх. *, ет. *, ап.
*, *иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за плащане на сумата от 19330 лв. /деветнадесет хиляди триста
и тридесет лева/ - главница, представляваща извършено без основание плащане на
02.09.2019г. и 24.09.2019г. от Е. Г. Ш. с ЕГН: ********** в полза на М. К. К. с ЕГН:
********** с получени суми по Договор за ипотечен кредит за рефинансиране „***” №**-
****-**** от 28.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.11.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
Осъжда Й. Е. Ш. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” №**, вх.*, ет. *, ап.*, да заплати на
М. К. К. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” №**, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 2500 лв.
/две хиляди и петстотин лева/, представляващи направени по делото разноски.
Осъжда Г. Е. Ш. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” №**, ет. *, ап. *, да заплати на М. К.
К. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” №**, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 2500 лв. /две
хиляди и петстотин лева/, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4
5