РЕШЕНИЕ

           гр. София, 05.08.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на тридесети септември двехиляди двадесет и първа година, в състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.

                                                             ДИМИТЪР КОВАЧЕВА

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 12905 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

  Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 06.07.2019г. по гр. дело № 90077/2017г. на Софийски районен съд, 59 състав, с което са отхвърлени предявените от дружеството - жалбоподател срещу В.Г.Д. кумулативно съединени искове с правно основание  чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 4 492. 31 лв. – главница,  представляваща потребена топлинна енергия през периода м.04.2012г. – м.04.2014г., ведно със законната лихва от 12.09.2017г. до изплащане на вземането и  мораторна лихва в размер на сумата 851. 19 лв. за периода от 31.05.2012г. до 21.05.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 30617/2015г. на СРС, 59 с-в, като неоснователни и недоказани. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на ищеца – „П.И.“ ООД.

В жалбата се поддържат оплаквания  за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че по делото е доказано, че ответницата е носител на вещното право на ползване върху процесния имот, поради което е пасивно легитимирана по исковете и дължи заплащане на потребената топлинна енергия, а понятието „титуляр на партида“ има само вътрешно-счетоводно значение. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове. Претендира и присъждане на направените разноски по делото.

Въззиваемата – ответник В.Г.Д. оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Твърди, че по делото не е доказано, че е носител на правото на ползване върху процесния топлоснабден имот. Отделно поддържа, че процесното жилище е предоставено за ползване на трето неучастващо по делото лице - - В.Г./с фамилно име след брака – С./, по силата на решение № 25/16.02.2004г. по гр.д. № 2325/2003г. на СРС, с което е прекратен брака между сина на ответницата – Г.Г.и В. Г.. Сочи, че последната е титуляр на процесната партида и е ползвала имота за процесния период, съгласно представената по делото нотариално заверена декларация. Предвид изложеното, моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно, с присъждане на разноски.  

Третото лице - помагач „П.И.“ ООД не е депозирало писмен отговор на въззивната жалба и не заявява становище. 

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

По същество решението е частично неправилно.

Предявени са установителни искове за парични притезания за главница за потребена топлинна енергия и мораторна лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30617/2015г. на СРС, 59 с-в.

По делото е безспорно установено, че въззиваемата  В.Г.Д. се легитимира като носител на вещното право на ползване върху процесния имот, по силата на договор за дарение, сключен с нотариален акт № 30/2001г. на нотариусЯ., с дарител Г. С.Г.– син на ответницата. С оглед изложеното, доводът в жалбата за липсата на доказване на правото на ползване на ответницата е изцяло неоснователен.

Съгласно представеното по делото от ответницата решение от 16.02.2004г. по гр.д. № 2325/2003г. на СРС, 84 с-в, е прекратен брака между Г. С.Г.и В.М.Г., като процесният топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк ********ет. *******в качеството му на семейно жилище, е предоставено за ползване на В.М.Г. докато упражнява родителските права върху родените от брака деца - В., родена на *******. и С., роден на *******., които са й предоставени със съдебното решение.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 2/2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ независимо кой е фактическият ползвател на имота, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно мотивите на цитираното ТР, в хипотезата на  ползване на жилище след развод от един от бившите съпрузи, който е сключил писмен договор при публично известни Общи условия, например с откриването на индивидуална партида за целия имот, той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част. Предвид изложеното, изводите в обжалваното решение за наличие на облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия с В.М.Г. /С./ за периода след развода й със сина на ответницата до навършване на пълнолетие на родените от брака деца, са правилни. За посочения период посоченото трето за спора лице е открило партида на свое име и има качеството потребител на топлинна енергия за целия имот за периода на предоставеното по силата на съдебния акт облигационно ползване.

За останалата част от процесния период - 08.01.2013г. – м.04.2014г. обаче, когато двете деца са навършили пълнолетие, не е налице основание за облигационно ползване на имота от соченото лице – С., респ. наличие на сключен неформален договор при публично известни Общи условия между съпруга, на когото е предоставено ползването на семейното жилище и топлофикационното дружество. Такова договорно отношение се презумира по отношение на ищеца само за периода на упражняване на предоставените родителски права от съответния бивш съпруг след развода. За периода след отпадане на основанието за ползване на семейното жилище от бившия съпруг – несобственик, потребител на топлинна енергия е собственикът/носителят на вещното право на ползване на имота, а продължаващо фактическо ползване на имота в хипотезите на житейски допуск или друго основание, касае вътрешните отношения между ползвателя и собственика. Предвид изложеното, фактическото ползване на имота от С. за посочената част от процесния период е ирелевантно, респ. представената нотариално заверена декларация от 02.03.2017г., в която е налице признание на този факт от последната, е без значение за крайния извод за посочения период. Отделно представената декларация съставлява писмени свидетелски показания, респ. недопустимо доказателствено средство в процеса.

Предвид изложеното, за периода след навършване на пълнолетие на децата, ответницата е пасивно легитимирана по исковете, в качеството й на носител на вещното право на ползване и дължи заплащане на потребената топлинна енергия за целия имот, независимо от липсата на смяна на титуляра на партидата.    

Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния период, се  установява приетото от СРС заключение на СТЕ. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на третото лице – помагач с договор, също приет като писмено доказателство. Същият е сключен от упълномощени представители на етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание. Съгласно констатациите на приетата неоспорена СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби.     

Според приетите заключения на СТЕ и ССчЕ, размерът на главницата за посочения период 08.01.2013г. – м.04.2014г. възлиза на сумата 2 559. 09 лв., начислена като ТЕ за отопление, БГВ и сградна инсталация. Съгласно констатациите на вещото лице по СТЕ, консумираната топла вода е отчетена съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, поради липса на водомер за периода 2011г. – 2013г. и с водомер за периода 2013г. – 2014г. Вещото лице е констатирало, че са налице 2 броя констативни протоколи за неосигурен достъп от 19.05.2012г. и 29.04.2014г. и 1 брой отчет от 13.05.2014г. Тези констатации и заключението на СТЕ и ССчЕ не са оспорени от страните.

За визирания период, считано от 08.01.2013г., не е налице изтекла 3 - годишна давност, тъй като заявлението е подадено на 29.05.2015г. Предвид изложеното, направеното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност е неоснователно.

Неоснователно е оплакването на въззиваемата – ответник, че в процесната главница е включена сумата по обща фактура от 31.07.2014г. Посочената фактура е включена от вещото лице по ССчЕ при изчисляване на лихвата за забава, но сумата по фактурата не е включена повторно в главницата, противно на твърденията в отговора на жалбата.

С оглед изложеното, искът за главницата за сумата 2 559. 09 лв. за периода 08.01.2013г. – м.04.2014г., е основателен и доказан.

Предвид изложеното, частично основателен е и иска за мораторна лихва. Съобразно уговорения в чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищцовото дружество, одобрени през 2008г., падежът за плащане на месечните вноски е 30 - дни след изтичане на периода, за който се отнасят. Съобразно чл. 33, ал. 1 от следващите ОУ,  одобрени с решение от 03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 - дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие. Публикуването има характер на покана, но по делото не са ангажирани доказателства за отправена по този начин покана. Предвид изложеното, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е доказан за сумата 236. 30 лв. – лихва за забава за периода м.02.2013г. – м.03.2014г. и до този размер следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер е неоснователен и недоказан.

Предвид частичното несъвпадение на крайните изводи на двете инстанции,  решението на СРС следва да бъде частично отменено и частично потвърдено, съобразно гореизложеното.  Решението следва да бъде отменено и в частта досежно присъдените в полза на ответницата разноски за разликата над сумата 445. 05 лв. до пълния присъден размер от 927. 18 лв. – общо разноски за заповедното и първоинстанционното производство.

При този изход на спора, на въззивника – ищец следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски, както следва: сумата 85. 72 лв. – разноски за въззивното производство /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/, сумата 523. 57 лв. – разноски за първоинстанционното производство и сумата 81. 57 лв. – разноски за заповедното производство.

Въззиваемата страна има право на разноски, като претендира и доказва разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв. От въззивника е направено своевременно възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и възнаграждението следва да бъде намалено до минималния размер по чл. 7, 2, т. 3 НМРАВ от 597. 18 лв. Предвид изложеното,  с оглед изхода на спора, на въззиваемата следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на сумата 287 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

 РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение от 06.07.2019г. по гр. дело № 90077/2017г. на Софийски районен съд, 59 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу В.Г.Д. кумулативно съединени искове с правно основание  чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на сумата 2559. 09 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия за периода 08.01.2013г. – м.04.2014г., ведно със законната лихва от 29.05.2015г. до изплащане на вземането и на сумата 236. 30 лв. – лихва за забава за периода м.02.2013г. – м.03.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 30617/2015г. на СРС, 59 с-в, като неоснователни и недоказани, както и в частта, с  която е осъден ищеца „Т.С.“ ЕАД да заплати на В.Г.Д. разноски над сумата 445. 05 лв. до пълния присъден размер от 927. 18 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание  чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.Г.Д., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата 2559. 09 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия за периода 08.01.2013г. – м.04.2014г., ведно със законната лихва от 29.05.2015г. до изплащане на вземането и сумата 236. 30 лв. – лихва за забава за периода м.02.2013г. – м.03.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 30617/2015г. на СРС, 59 с-в.

ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.07.2019г. по гр. дело № 90077/2017г. на Софийски районен съд, 59 състав в останалата част.

ОСЪЖДА В.Г.Д., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 85. 72 лв. – разноски за въззивното производство, сумата 523. 57 лв. – разноски за първоинстанционното производство и сумата 81. 57 лв. – разноски за заповедното производство.

ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на В.Г.Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 287 лв. – разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца – „П.И.” ООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.