РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 04.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА адм.д. № 112 / 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по гл. Десета, раздел І от АПК.
В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от л.св. С.Б.Б., ЕГН: **********,***, срещу Заповед № 701/24.04.2015 г. на Началника на Затвора – Ловеч и Заповед № 231/14.01.2018 г. на Началника на Затвора – Ловеч, с искане съдът да обяви същите заповеди за нищожни.
С определение от з.с.з. на 22.03.2019 г. съдът е констатирал, че видно от представените копия на двете заповеди, същите не се намират във връзка по между си, като отделно съвместното разглеждане на жалбите срещу двете заповеди ще бъде значително затруднено. Поради това със същото определение производството по делото е разделено на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като производството по настоящото дело е продължило по жалба на л.св. С.Б.Б., ЕГН: **********,***, срещу Заповед № 701/24.04.2015 г. на Началника на Затвора – Ловеч, а в останалата част относно жалбата срещу Заповед № 231/14.01.2018 г. на Началника на Затвора – Ловеч производството по делото е разделено от настоящото за образуване на друго дело.
Със същото определение предвид твърдението на жалбоподателя, че Заповед № 701/24.04.2015 г. на Началника на Затвора – Ловеч е общ административен акт е изискано писмено становище от ответника за допустимост на жалбата, както и изрична справка провеждано ли е производство по реда на чл. 65 - чл. 74 от АПК при издаване на обжалваната Заповед № 701/24.04.2015 г. на Началника на Затвора – Ловеч.
Със същото определение жалбата е оставена без движение с указание в 7-дн. срок от съобщението жалбоподателят да посочи: 1. дали поддържа искане за обявяване на нищожност и/или отмяна на Заповед № 701/24.04.2015 г. на Началника на Затвора – Ловеч; 2. да представи доказателства по какъв начин е уведомен за обжалваната заповед; 3. да представи доказателства по какъв начин с издаването на обжалваната заповед са засегнати пряко и непосредствено негови лични права и интереси, като при неизпълнение на горното е указано на жалбоподателя, че съдът ще остави жалбата без разглеждане и ще прекрати производството по делото.
С писмо вх. № 1149/29.03.2019 г. на ответника се изразява становище за недопустимост на жалбата, като се сочи, че същата не е общ административен акт, нито индивидуален административен акт, а вътрешноведомствен акт, изрично изключен от обхвата на АПК по силата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. Ответникът сочи, че с обжалваната заповед са създадени вътрешноорганизационни правила, с които са породени права и задължения единствено за служителите на администрацията на затвора. Сочи, че с обжалваната заповед не засяга права, свободи и законни интереси на лишените от свобода. Допълнително се сочат мотиви за липса на правен интерес от обжалването на Заповед № 701/24.04.2015 г. на Началника на Затвора – Ловеч. Сочи, че заповедта е издадена с цел усъвършенстване работата с парични средства на лишените от свобода, цели избягването на злоупотреби с тях и решава въпроси от организационно естество. Ответникът се позовава на Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВАС, с което аргументира липсата на правен интерес на жалбоподателя.
С молба вх. № 1252/05.04.2019 г. на жалбоподателя се сочи, че жалбоподателят поддържа искане само за обявяване на нищожност на Заповед № 701/24.04.2015 г. на Началника на Затвора – Ловеч, поради което и съдът е приел с оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, че искането за обявяване на нищожност не е ограничено със срок, поради което делото е насрочено.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. По повод възражението на ответника за липса на активна процесуална легитимация, жалбоподателят се позовава на РКС № 21/26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г., като сочи, че дори и обжалваната заповед да е вътрешнослужебен акт, същата подлежи на обжалване предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от КРБ.
Ответникът Началник на Затвора – Ловеч, редовно призован не се явява и представлява и не ангажира становище в съдебно заседание.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт, намира за установено следното:
Жалбоподателят претендира обявяване на нищожност на Заповед № 701/24.04.2015 г. на Началника на Затвора – Ловеч, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК искането за обявяване на нищожност не е ограничено със срок.
По отношение на възражението на ответника за липса на активна процесуална легитимация и с оглед служебната проверка за допустимост на жалбата по чл. 159, т. 4 от АПК съдът съобрази следното.
С обжалваната Заповед № 701/24.04.2015 г. на Началника на Затвора – Ловеч, е наредено следното:
1. Личните средства на л.св. се набират от следните източници: заработени средства, получени пенсионни записи от НОИ, записи от техните близки, банкови преводи по набирателна сметка на затвора и др.
2. Записите на л.св. се теглят от Български пощи ЕАД, само от упълномощени от началника на затвора служители. Пълномощните са входират в Български пощи ЕАД.
3. Всички заявления на л.св., касаещи разпореждане с личните им средства в Затвора Ловеч, да постъпват във финансовата служба само подписани лично от л.св. в присъствието на И „СДВР“ и след разрешение от началника на затвора.
4. По изключение и след съответното разрешение, лични средства във валута могат да се обменят в банкови институции в български лева.
В обжалваната заповед изрично е посочено, че се издава за усъвършенстване на организацията по документооборота и дейностите с парични средства на лишени от свобода.
В диспозитива на Решение на КС № 21/26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г. се сочи: „Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешнослужебните, щом тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени изрично със закон от съдебно обжалване“.
Ето защо цитираното от жалбоподателя Решение на КС № 21/26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г. не дерогира дължимата от съда служебна проверка за допустимост на жалбата по чл. 159, т. 4 от АПК. Независимо от тълкуването на Конституционния съд в РКС № 21/26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г., съдът винаги и по всяко време на делото дължи служебна проверка дали обжалваната заповед е акт, който нарушава или застрашава права или законни интереси – видно от РКС № 21/26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г.
В Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВАС е прието:
„Обявяването на нищожността от съда може да стане по два
начина – когато при оспорване на административен акт, в законово определения
срок, съдът констатира, че актът е нищожен, и при изрично сезиране на съда с
искане за прогласяване на нищожност - безсрочно по реда на чл. 149, ал. 5 АПК.
В двата случая за оспорването е необходимо да е налице правен интерес на
оспорващия.
Правен интерес за оспорващия, в по-широк смисъл, ще е налице, когато с оглед
правната сигурност и силата на пресъдено нещо, каквато съдебният акт несъмнено
има – се прогласи erga omnes какви са правните последици, респ. липсата на
такива, от евентуална нищожност. Интересът на оспорващия е мотивиран и
имплицитно свързан с правото му да може да изисква от всички участници в
правния оборот да се съобразят с правноустановеното в съответно съдебно
решение.
Такъв интерес за оспорващия е налице, ако без това оспорване не би могъл да
защити своите права и законни интереси, ако искането за прогласяване на
нищожност е абсолютно необходим и единствен процесуален способ за правната му
защита с оглед избягване на неблагоприятни правни последици. С други думи,
правният интерес от обявяването на нищожността се състои в промяна в правното
положение на заинтересувания, което настъпва в резултат от обявяването на
нищожността.
Процесуалноправният интерес е инструментът за защита на засегнатите права и
интереси, представляващи същността на материалноправния интерес, и
съотношението е като средство към цел. Това е причината за изискването той да е
налице към момента на оспорването - подаване на жалбата или искането за
обявяване на нищожност. Процесуалноправният интерес е положителна процесуална
предпоставка, от категорията на абсолютните. Той трябва да е личен – никой не
може от свое име да търси съдебна защита на чужди права. Трябва да е и пряк, и
непосредствен. Пряко засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат
засегнати или са засегнати права и законни интереси, регламентирани от
материалното право, т.е. се изменят, отменят или ограничават права, или
административният акт създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия
или за които той поражда задължения…….Във всички случаи, при оспорване на
административните актове с искане за прогласяване на нищожност, трябва да се докаже пред съда, че е налице
засягане или предстоящо засягане на права или законни интереси. В тази
връзка следва да се има предвид решение № 5/17.04.2007 г. по к.д. №11/2006 г.,
съгласно което „Прогресивният характер на легитимацията е възможност да се
обжалват административните актове не само когато са налице пряко нарушени
права, но и при предстоящо засягане на права“. Правният интерес следва да е
правомерен, личен и обоснован, както и да е налице към момента на предявяване
на претенцията пред съда. Преценката в тази насока е в правомощията на съда за
всеки конкретен казус и по отношение на всеки един от оспорващите.“
Освен цитираното Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВАС, налице са и редица други тълкувателни решения, относно правния интерес по чл. 159, т. 4 от АПК, като: Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. по т.д. № 4/2009 г., Тълкувателно решение № 2 от 22.04.2008 г. по т.д. № 21/2007 г., Тълкувателно решение № 5 от 18.10.2011 г. по т.д. № 8/2010 г., Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2009 г. по т.д. № 6/2008 г., Тълкувателно решение № 1 от 18.04.2006 г. по т.д. № 1/2006 г., както и както и константна съдебна практика.
Предвид сочените тълкувателни решения и в унисон със съдебната практика, в настоящия случай съдът следва да извърши преценка дали с обжалваната заповед с цитираното по-горе съдържание са засегнати/или предстои засягане на права и законни интереси на жалбоподателя.
Съдът намира, че видно от цитираното дословно съдържание на обжалваната Заповед № 701/24.04.2015 г. на Началника на Затвора – Ловеч, със същата нито се засягат, нито предстои да се засегнат лично, пряко и непосредствено права и законни интереси на жалбоподателя С.Б.Б.. Заповедта има характер на вътрешнослужебен акт, изрично изключен от обхвата на АПК по силата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. Видно е, че с обжалваната заповед е създадена организация по повод начина на използване на личните средства на лишените от свобода. Нещо повече, ако липсва подобно организация, т.е. ако липсва издаден такъв вътрешнослужебен акт правата и законните интереси на лишените от свобода биха били засегнати/евентуално негативно.
По тези съображение съдът намира за основателно възражението на ответника за недопустимост на жалбата поради липса на активна процесуална легитимация – правен интерес – чл. 159, т. 4 от АПК.
Отделно съдът намира, че обжалваната заповед е вътрешнослужебен акт, който е изключен от съдебния контрол, поради което и е налице предпоставката за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото и на основание – чл. 159, т. 1 от АПК.
Водим от горното съдът намира, че липсва активна процесуална легитимация на жалбоподателя, както и обжалваната заповед не подлежи на оспорване, поради което и жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото прекрати, като настоящето решение има характер на определение по чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК и подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7-мо дневен срок от съобщението до страните.
На основание гореизложеното и чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на л.св. С.Б.Б., ЕГН: **********,***, срещу Заповед № 701/24.04.2015 г. на Началника на Затвора – Ловеч.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото адм.д. № 112/2019 г. на Административен съд - Ловеч.
Решението има характер на определение по чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК и подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7-мо дневен срок от съобщението до жалбоподателя.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: