№ 7577
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110168002 по описа за 2022 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът *** извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че
Б. С. Г. , в качеството си на собственик на топлоснабден имот, е негов клиент, поради което
следва да му заплати сумата: 738,85лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.5.2019 г. до 30.4.2021 г., мораторна лихва в размер на
105,26 лв. за периода от 15.9.2020 г. до 9.8.2022 г., сумата от 44,20 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2019 г. до 30.4.2021г. ,
мораторна лихва в размер на 9,13лв. за периода от 31.8.2019 г. до 30.4.2021 г.,. при
твърдение, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ***.
Ищецът твърди, че ответницата, като собственик на посочения имот, е страна по
неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за
който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово
разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е
издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон,
публикувани в интернет станицата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на
общата фактура, ответницата е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва.
Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се
заплащат на него.
Ответникът , в писмения отговор, оспорва основанието на претенцията, с довод, че е
налице погасителна давност, оспорва се качеството потребител, както и липса на
облигационна връзка, и претенцията за дялово разпределение.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание
1
чл.86,ал.2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди.
Поради което ответникът, като собственик на имота, по силата на договор за
дарение, е страна по облигационното правоотношение, по продажба на ТЕ за битови нужди
и без да е необходимо да сключва с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови
нужди.
Ето защо, следва да се приеме, че като собственик на имота, при липса на данни за
лице, подало заявление до ищеца, различно от ответника, той е страна по правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за
енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване.
Начислената топлинна енергия не е спорна по делото, и същата е отделена за безспорна, ето
защо, основанието е доказано по делото.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ, приложим към правоотношението, като възражението на ответната страна,
че не е поставена в забава, е неоснователно.
Относно общата фактура след 2017г., приложими са общите условия, одобрени от
КЕВР на 27.6.2016г.
2
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по
чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и
ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на
определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общите
фактури е основателен.
По възражението за давност. Давността за вземането за главница, е тригодишна,
съгласно приетото в ТР № 3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с предявяване на иска, на
основание чл.116, б. Б ЗЗД, давността се прекъсва.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
3
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3/ по реална месечна консумация От представените към исковата молба
извлечения от счетоводната система на ищеца, е видно, че издаваните ежемесечни фактури
съдържат ежемесечна консумация, въз основа дистанционен отчет на уредите.
Следователно, фактурите са издавани на база реална консумация. Исковата молба е
подадена на 14.12.2022г., като съгласно чл.33, ал.2 ОУ, след изтичане на периода, за който
се отнася фактурата, съдържаща реално ползваното отчетено количество, и изтичане на 45-
дни след датата на издаването на фактурата, настъпва падежът на вземането, поради което и
в погасителна давност са вземанията на ищеца с настъпил на 14.12.2019г. падеж.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155,
ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Видно от цитираните правила на ОУ от 2016г.,
изравнението не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове,
а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение
в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е.,
задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на
месечните вноски. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на
топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този
случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите,
от изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени
след 7.2016г., откогато се прилагат новите ОУ. Поради изложеното по - горе, погасителната
давност за вземанията за топлинна енергия за период от м.05.2019г. до м.04.2020г., започва
да тече за всяка отделна фактура, от изтичането на 45 – дневен срок от датата на издаването
й, защото от този срок, кредиторът – ищец може да иска изпълнение на задължението по
нея. Относимо към делото, към датата на предявяване на иска в съда в погасителна давност
са всички вземания с настъпил към 14.12.2019г. падеж.
Относимо към спора, изравнението, с обща фактура от 31.7.2020г., съдържа
посочване на сторнирано вземане на ищеца по прогнозни фактури за период 5.2019г.-
4.2020г. на стойност 484,33 лева, които са сторнирани и е издадена обща фактура на
стойност 393,38 лева, след като е прихваната сума за възстановяване на клиента за вземания
4
от бъдещи сметки, на стойност 21,17 лева и 21,20 лева за 6.2020г/ която е прогнозно
вземане/. Сумите за връщане на абоната, касаят негова претенция към ищеца, като не се
твърди, нито се установява, през този отоплителен сезон да е извършвано текущо плащане.
Когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя изравнителната сметка и ако
прогнозно определената цена надвишава определената по изравнителна сметка, разликата се
приспада с кредитно известие, а при обратния случай – сумата се добавя към фактурата,
изготвена въз основа дяловото разпределение. Следователно, двете вземания възникват от
издаване на фактурата.
С оглед изложеното по –горе, в погасителна давност са всички вземания по
прогнозна фактура, издадена от 5.2019г. до 10.2019г. включително, които са на стойност
183,26 лв, а извън нея – вземането за 210,12 лева по тази изравнителна сметка / от нея,
видно от извлечение от счетоводните книги на ищеца към исковата молба, ищецът
претендира сумата 372,21лева, от която се изважда сумата 183,26 лева/ и дължимата сума
възлиза на 188,95 лева за период от 11.2019г. до 4.2020г. На основание чл.119 ЗЗД, в
погасителна давност е вземането за обезщетение за забава върху тази главница за период
15.9.2020г –до 9.8.2022г., като върху дължимата сума се следва обезщетение за забава за
същия период, изчислено от съда, на основание чл.162 ГПК на сумата от 34,44 лева, за
която искът е основателен.
Останалите, претендирани от ищеца суми, са извън давностния период, поради което
и за период от м.11.2019г. до 4.2021г., искът за главница е основателен , ведно с претенцията
за обезщетение за забава.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
Не е представен договор, сключен между третото лице и ЕС, а само протокол, с
който е взето решение да се премине към дялово разпределение, и да се сключи договор с
него. От там, макар ищецът да е представил договор, с който на ищеца да е възложено
събиране на главницата за услугата дялово разпределение, не е доказано основанието
третото лице да начисли сумата, нито неговия размер - цената на услугата е изцяло
недоказана – липсва договор, сключен между ФДР и ЕС, с оглед на което, искът следва да
се отхвърли – за главница и лихва за забава, а, доколкото исковете се отхвърлят, съдът не
разглежда възражението за погасителна давност на вземанията по тези искове.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски в общ размер 300лева, от които 200лева държавна такса,
5
сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.От сторените от
ищеца разноски , ответникът, съразмерно с основателната част на исковете, дължи сумата
от 208,43 лева.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение за исковото производство, за
платено адвокатско възнаграждение от 400 лева, като съразмерно с неоснователната част на
исковете, му се следва сумата 122,10лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. С. Г. ЕГН ********** с адрес град ***, ап.27 да заплати на *** ЕИК
*** с адрес *** сумата 555,59 лева – начислена и дължима топлинна енергия за период от
11.2019г. до 4.2021г., за топлоснабден имот с адрес ***, ап.27, аб.№ 116433, заедно със
законната лихва от предявяване на иска - 14.12.2022г. до плащането, сумата 67,91 лева
лихва за забава от 15.9.2020г –до 9.8.2022г и сторените разноски от 208,43 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** ЕИК *** с адрес *** против Б. С. Г. ЕГН **********
с адрес град ***, ап.27 за : топлинна енергия за горницата над уважения размер от 555,59
лева до пълния предявен размер от 738,85 лева, както топлинна енергия за 1.5.2019г до
м.11.2019г. включително, за горницата над уважения размер на обезщетението за забава от
67,91 лева до пълния предявен размер на вземането от 105,26 лева, както и за дялово
разпределение от 44,20 лева за период от 1.7.2019г. до 30.4.2021г., както и за обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение , в размер на 9,13 лева, дължимо за
31.8.2019г.- 9.8.2022г.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** с адрес ***, да заплати на Б. С. Г. ЕГН ********** с
адрес град ***, ап.27 сторените по делото разноски от 122,10 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца Бруната ООД.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6