Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./25.10.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесет и
първа година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА
КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13978/2020 г.
Производството
по делото е образувано по предявен от Р.Б.Л., ЕГН **********, адрес: *** срещу
ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ с искане да се осъди ответника да
й заплати сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в причинените й болки и страдания, както и
психически травми, настъпили в резултат на ПТП от 17.12.2018 г. изразяващи се в
съчетана травма на глава, гръб и гърди, обуславящи разстройство на здравето,
временно неопасно за живота, ведно със законната лихва, считано от датата на
прекратяване на ликвидационната преписка – 14.05.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба, ищецът твърди, че на 17.12.2018 г.
около 18.30 часа, в град Варна, на бул. „Т.М.“ срещу бл.4, Д.Й. – П., ЕГН **********
като водач на л.а. А. с рег. № ********, при наличие на пътен знак Д17
„пешеходна пътека“ и маркировка М1 „Единична непрекъсната линия, не я пропуска
и блъска при пресичане от ляво на дясно по пешеходната пътека. Съставен е АУАН
№ *****************г. като в последствие е издадено НП от 17.01.2019 г.
Заявява, че към датата на настъпване на ПТП е налице валидна застраховка при
ответника. В следствие на удара е получила съчетана травма – контузия на глава,
гръден кош /гръб и гърди/ и в ляво в областта на торса и ляв крак. Приведена е
спешен център, където са и извършени прегледи и консултации с неврохирург,
ортопед и са назначени рентгенови снимки на глава и крайници. Отказала е да
бъде хоспитализирана за стационарно лечение. Отправила е искане до ответника за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди
като й е определен размер от 1000 лева, който не е получила, тъй като четири
дни по – късно на 13.05.2019 г. е получила писмо от последния, с което е
уведомена, че ликвидационната преписка се прекратява. Твърди, че до
настъпването на ПТП е работела като касиер в Плувен комплекс „Приморски“.
Заявява, че след инцидента се наложило сестра й да се грижи за нея в рамките на
15 дни, тъй като трудно се придвижвала, ползвала бастун, не можела да се къпе и
облича и да върши ежедневните си дейности. Болките в гръдния кош довели до
затруднение в дишането и обличането, поради което била насочена за извършване
на физиотерапия. В последствие грижите за нея поела дъщеря й. Твърди, че
болките и страданията в резултат на уврежданията продължили 35-40 дни. В
резултат на удара на главата в последствие се появили пристъпно прилошаване,
епизоди на загуба на съзнание и често забравяне. Заявява, че към настоящия
момент чувства страх и несигурност при пресичане на пешеходни пътеки. Налице и
системно главоболие. Твърди, че в резултат на удара на главата е получила
увреждане на ретината – дегенерация на макулата и
задния полюс. Заявява, че болките в областта на торса и левия крак са
рецидивирали и болките при движение на тялото не са отшумели като движението на
лявата тазобедрена става е болезнено. Моли за уважаване на исковата претенция и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор, с който исковата
претенция се оспорва по основание и размер. Заявява, че твърдените в исковата
молба увреждания не са настъпили в резултат на ПТП като оспорва и твърдяната
продължителност на същите, както и че е провеждана физиотерапия. Описаните в
исковата молба оплаквания се дължат на възрастови дегенеративни изменения,
които са налице преди ПТП и нямат връзка с него. Заявява, че в деня на ПТП
ищцата е навлязла внезапно на пътното платно като не се е съобразила с отстоянието и скоростта на прибилжаващия
автомобил. Видимостта на водача е била ограничена предвид храстовидната
растителност отляво на разделителния остров. Ищцата се е възстановила към
настоящия момент и може сама да се обслужва. Оспорва наличието на страх у нея
за пресичане. Твърди, че е налице съпричиняване от
страна ищцата, изразяващо се във внезапно навлизане на пътното платно и
несъобразяване със скоростта и отстоянието на
приближаващия автомобил. Оспорва и началната дата, от която се претендира
заплащане на законна лихва. Моли исковата претенция да се отхвърли като
неоснователна и да се присъдят сторените в производството разноски.
С оглед събраните
по делото доказателства, съдът констатира следното от фактическа страна:
Обявени за безспорни между страните
са следните обстоятелства, че на 17.12.2018 г. в град Варна, бул. „Т.М.“
настъпва ПТП с участници ищеца Р.Б.Л. и автомобил „А.“ с рег. № ******** с
водач Д.Й.И. – П., както и че към датата на настъпване на ПТП е налице валидна
застраховка гражданска отговорност, сключена с ответника – „ОЗК – З.“ АД.
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3022/17.12.2018 г. се
установява, че участник 1 – ППС с рег. № ********, управляван от Д.Й.И. – П.не
пропуска и блъска пресичащ по пешеходна пътека, сигнализирана с пътен знак, от
дясно на ляво по посока на движението участник 2 – Р.Б.Л.,***.
Като писмено доказателство по делото е прието наказателно постановление №
18-0819-007793/17.01.2019 г., издадено от ОД на МВР, сектор Пътна полиция –
град Варна, от което се установява, че на Д.Й.И. – П. е наложена глоба за
нарушаване на ЗДвП – не пропуска преминаващ пешеходец, с което нарушава чл.
119, ал.1 ЗДвП и поради това, че управлява МПС с наложено наказание глоба с
фиш, незаплатена в срока за доброволно заплащане.
Горепосочените факти се установяват и от изисканата преписка за настъпилото
ПТП от ОД на МВР – град Варна, сектор Пътна полиция.
Приета като писмено доказателство по делото е наличната документация от Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна –
Варна“ АД, от която е видно, че на Р.Б.Л. е извършен преглед от датата
17.12.2018 г. и не е била хоспитализирана за стационарно лечение. Установено е,
че не е губила съзнание и е контактна и адекватна като се оплаква от болки в
гръдния кош.
Представена по делото е медицинска документация относно здравословното
състояние на Р.Б.Л. за периода от 28.05.2019 г. до 29.10.2020 г.
От страна на ЗАД „ОЗК З.“ е постъпил отговор от 09.05.2019 г. до Р.Б.Л., от
който се установява, че е определено обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 17.12.2018 г., в размер на
1000 лева. На 13.05.2019 г. е изпратено ново уведомление от застрахователя, че
прекратява преписката, тъй като не са представени всички документи.
По делото е приобщена изискана справка от ТД на НАП – град Варна, от която
се установява, че Р.Б.Л. полага труд при работодателя ОП „Спорт – Варна“
/поделение/, считано от 01.06.2014 г. като същото не е прекратено.
От изисканата информация от ТП на НОИ – град Варна е видно, че след
настъпване на ПТП на 17.12.2018 г. ищцата е ползвала обезщетение за временна
неработоспособност поради злополука за периода от 18.12.2018 г. до 28.12.2018
г.
Като писмено доказателство по делото е приета справка от РЗОК – град Варна
относно лицето Р.Б.Л.. От нея се установяват извършените медицински прегледи от
избрания общопрактикуващ лекар и от лекари –
специалисти.
По делото е прието заключение по САТЕ, от което се установява, че водачът
на л.а. с рег. № ******** е имал техническа възможност да възприеме навлизането
на пешеходката на платното за движение на бул. „Т.М.“, предвидено за движение в
посока запад към изток и при своевременна реакция да предотврати произшествието
чрез спиране. Механизмът на настъпване на ПТП е сблъскване на движещ се лек
автомобил при преминаване на напречна пътна маркировка М8.1 – пещеходна пътека с пешеходец, пресичащ пътното платно за
движение в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на л.а. в
рамките на маркировката. Техническите причини за настъпване на ПТП е навлизане
на л.а. с рег. № 4340 НС в рамките на пътната маркировка докато по нея се движи
пешеходката Р.Л.. Мястото на удара е на платното за движение на бул. „Т.М.“,
предвидено за движение в лявата лента. Експертът посочва, че пешеходката е била
в процес на пресичане, когато е била възприета от водачката на превозното
средство като опасност. Не са налице данни за обекти или други превозни
средства, които да са ограничавали видимостта на водачката на превозното
средство и пешеходката. Пешеходката е имала възможност да възприеме, идващото
от дясно ППС, но поради факта, че се е намирала на пешеходната пътека и лекият
автомобил се е движил с ниска скорост е възможно да не го възприеме като
опасност и да предположи, че водачът ще й осигури предимство и ще спази нейното
предимство. Експертът посочва, че скоростта на л.а. предвид и телесните
увреждания в момента на удара е вероятно в размер от около 30 км/ч.
От заключението на СМЕ се установява, че Р.Б.Л. е получила контузия на
глава в тилната област, контузия на лява гръдна половина и контузия на таза в
резултат на удар от детайл на МПС, последващо падане
и удар на главата в пътната настилка. Посочените травматични увреждания
отзвучават без дефицит за период от 2-3 седмици и обуславят временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Отразено е, че Л. има комплекс от
оплаквания, които се получават при значими травматични увреждания на мозъка, но
в конкретния случай не се касае за мозъчни увреждания; увреждания
на междупрешленните дискове в поясния
отдел – дългогодишно, хронично заболяване на междупрешленните
дискове – остеохондроза, което не е в причинна връзка
с ПТП; хипертоничната болест не е травматична, тъй като се касае за
дългогодишно заболяване на сърдечносъдовата система, съществувало и преди
травмата с изразени морфологични промени в очните дъна и ехографския
образ на сърцето. Контузиите на гръдния кош и таза биха могли да провокират
появата на болки и други оплаквания, но не и да определят развитието и
съществуването на хроничните дегенеративни заболявания. В съдебно заседание
вещото лице поддържа, че промените в очните дъна нямат категорично травматична
генеза. Това са увреждания, получени в резултат на дългогодишната съществуваща
хипертонична болест. Посочва, че е възможно и по – дълго време да изпитва болки
и страдания, но травмите сами по себе си не определят по-дълъг период на
възстановяване от посочения от 2-3 седмици. Заявява, че има данни за дългомесечни страдания, но те се дължат на хроничните
заболявания.
От заключението на СПЕ се установява, че вследствие на ПТП Р.Л. е развила
симптоми от невротипичния кръг, както като реакция
към прекараното ПТП, така и изводими от личностовата
й структура и късната зряла възраст. От значение са и придружаващите
заболявания на опорно двигателната система. Към момента на изследването
оплакванията й отговарят на критерии за специфична изолирана фобия, която е в
процес на преодоляване. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че става
въпрос за страх от пресичане на улици от това да не бъде ударена. Липсват данни
по делото ищцата да не е в състояние да участва активно в социалния живот,
както и невъзможност да упражнява професията си. Липсват и симптоми говорещи да
трайна промяна на личността на ищцата след инцидента. Не е провеждан консулт с
психиатър и психолог. Медикаментозно лечение е било препоръчително в началото и
същото е щяло да тушира емоционалните симптоми и реакцията на стрес и
разстройство в адаптацията след травмата, а сега препоръчва поведенческа
терапия – с цел преодоляване на страха, което и се прави от страна на ищцата и
затова е в процес на разграждане като в рамките на няколко години ще го
преодолее.
От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М. Б. Я. се
установява, че е сестра на Р.Л.. Разказва за настъпилото ПТП със сестра й, тъй
като преди това последната й била на гости, а след като си тръгнала, в
последствие й се обадила от линейката. Заедно със съпруга си отишли веднага в
спешното отделение. Посочва, че сестра й имала голям хематом от лявата страна
на тила. Р.Л. не пожелала да я хоспитализират и Я. я взела в дома си, където я
преоблякла и й изпрала дрехите. На следващия ден сестра й не била добре, не
можела сама да се облича, от лявата страна – таза и бедрото били сини. Това
продължило една – две седмици. Освен това се налагало да я придружава като дори
я е водила на рехабилитация в поликлиниката с колата. Заявява, че след това
сестра й изпитвала стрес/страх да пресича, който дори й предала, а освен това и
започнала да вдига кръвно.
Въз основа
на гореизложената фактическа обстановка, съдът констатира следното от правна
страна:
За уважаването на предявените от ищцата искови претенция в нейна доказателствена тежест е да установи следните правно
релевантни факти: че на посочената дата е пострадала в резултат на противоправно поведение на застрахования-водач на
автомобила, че последният е станал причина за ПТП с посочения механизъм, при
наличие на валидна застраховка с ответника към датата на ПТП; че в следствие на
ПТП са му били причинени сочените травматични увреждания виновно причинени от
водача на л.а. „А.“ с рег. № ********, които са в причинна връзка с ПТП, че в
следствие на травматичните увреждания в твърдяния в
исковата молба вид и обем е изпитал болки и страдания, стрес и негативни
психически изживявания; по отношение на претенцията за лихви следва да установи
момента на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие, или на уведомяването или предявяването на
застрахователна претенция от увреденото лице.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните
правно релевантни факти: че на 17.12.2018 г. в
град Варна, бул. „Т.М.“ настъпва ПТП с участници ищеца Р.Б.Л. и автомобил „А.“
с рег. № ******** с водач Д.Й.И. – П., както и че към датата на настъпване на
ПТП е налице валидна застраховка гражданска отговорност, сключена с ответника –
„ОЗК – З.“ АД.
Поради изложеното Р.Б. може да претендира обезщетение
за настъпилите увреждания в резултат на ПТП пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед гореизложеното следва изводът, че
е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, по силата на
който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В рамките на срока на
действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие - възникнала е
отговорност на водача на застрахованото МПС – л.а. „А.“ с рег. № ******** за
вреди в резултат от причинено от същия инцидент.
От събраните писмени и гласни доказателства и
заключенията по допуснатите САТЕ и СМЕ се установява по безспорен начин
настъпилото на 17.12.2019 г. ПТП, при което водачът на л.а. „А.“ с рег. № ********
навлиза в рамките на пътната маркировка – пешеходната пътека, докато по нея се
движи пешеходецът – Р.Б.Л. и ѝ нанася телесни увреждания. Последните са
настъпили в резултат на виновно действие от страна на шофьора на л.а., а именно
не пропускането на премиващ пешеходец, което е нарушение на нормативно
предвидените изисквания, разписани в нормата на чл. 119, ал.1 ЗДвП.
Механизмът на пътнотранспортното произшествие е
установен и от приетия констативен протокол, ползващ се с обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените от органите на
МВР действия и изявления. В този смисъл и трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. №
444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на
ВКС, II ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО,
решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и решение №
15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I ТО. Механизмът на ПТП се
доказва и от приетата по делото автотехническа
експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена
и неоспорена от страните. Същата съответства и на останалия събран по делото доказателствен материал.
От съвкупния анализ на приетите по делото писмени
доказателства и от заключението по назначената СМЕ се установява, че телесните
увреждания на ищцата, настъпили в резултат на ПТП се изразяват в контузия на тилната област – оток в тилна
област, контузия на лява гръдна половина, контузия на таза. Същите се намират в причинно – следствена
връзка с виновното поведение на водача на МПС, в резултат на което настъпва
ПТП, видно от приетото по делото заключение по СМЕ, което съдът кредитира като
обективно и съответстващо на останалия събран по делото доказателствен
материал.
От приетото по делото заключение по назначената СПЕ и
от разпита на вещото лице в съдебно заседание, се доказва, че в резултат на ПТП
ищцата е развила симптоми от невротичния кръг като към момента на изследването
оплакванията отговарят на специфична, изолирана фобия, която е в процес на
преодоляване и която в рамките на няколко години ще бъде преодоляна.
С оглед настъпилите увреждания – травматични и
неврологични такива, установени от СМЕ и СПИ, както и от събраните писмени и
гласни доказателства /последните чрез разпита на свидетеля М. Я./, които съдът
цени при съблюдаването на нормата на чл. 172 ГПК се установява, че Л. е
претърпяла болки, страдания и неудобства, а от също така е изпитвала страх,
който към настоящия момент все още не е преодолян. Същите представляват
претърпени от ищцата неимуществени вреди.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. При определяне размера на неимуществените
вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги
обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на деянието,
обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и пр. В
този смисъл Постановление на Пленума на ВС № 4/1968 г., което е запазило
действието си и към датата на постановяване на настоящия съдебен акт.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
както и от приетите заключения на допуснатите съдебно медицинска и съдебно психиатрична
експертиза се установява, че оздравителният процес във връзка с настъпилите
физически увреждания е траел 2/3 седмици, като към настоящия момент не се
установяват данни за възникнали усложнения във връзка с травматичните
увреждания, а наличното заболяване на сърдечното съдовата система с изразените
морфологични промени в очните дъна не са в причинно следствена връзка с
реализираното ПТП. Съдът не кредитира свидетелските показания в частта, относно
това, че след инцидента от 17.12.2018 г. ищцата е започнала да вдига кръвно,
доколкото чрез специалните знания на експерта по назначената СМЕ се установява,
че при Л. е налице дългогодишна хипертонична болест. От СПЕ се установява, че
повече от две години след датата на ПТП страхът не е преодолян. Същият е в
процес на разграждане, но ще са необходими още няколко години, за да го
преодолее. От събраните гласни доказателства, които съдът кредитира, се
установява, че в началото ищцата се е нуждаела от чужда помощ при извършване на
ежедневни дейности.
С оглед така установеното при съблюдаване възрастта на
ищцата /63 към датата на ПТП/, броя на телесните увреждания /три/ – всичките от
които леки такива, липсата на усложнения при оздравителния процес във връзка с
телесните увреждания, интензитета на болките, които са отшумели за три седмици,
необходимостта в началото от помощ при извършване на ежедневните дейности,
обстоятелството, че инцидентът е станал, докато Л. е пресичала на обособеното
за пешеходци място – пешеходната пътека и фактът, че е развила изолирана фобия
/страх от пресичане/, който и към настоящият момент – повече от две години след
инцидента не е преодолян и фактът, че ще са необходими още няколко години за
справянето със същият съдът счита, че справедлив размер на обезщетението е
сумата от 5300 лв. С оглед гореизложеното исковата претенция следва да се уважи
в горепосочения размер като за горницата над тази сума до пълно претендирания размер същата следва да бъде отхвърлена.
Твърденията, заявени своевременно в отговора на
исковата молба, за съпричиняване на вредоносния
резултат, остават неподкрепени с доказателства и съответно недоказани по
делото, поради което това възражение на ответника следва да бъде оставено без
уважение. Ответникът посочва, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на ПТП като не е
съобразила разстоянието до приближаващото се превозно средство и неговата
скорост на движение, пътната обстановка, както и че ненужно е удължила времето
си за пресичане. Последното твърдение не се доказва от приетите по делото
доказателства. Още повече, че от САТЕ, която съдът цени като компетентно
изготвена, се установява, че водачът на автомобилът е имал възможност да
възприеме минаващия на пешеходната пътека пешеходец и
да го пропусне като спре движението на МПС. В настоящия случай виновен за
настъпилото ПТП безспорно е водачът на л. а., тъй като не е спазил изискванията
на чл. 119, ал.1 ЗДвП, поради което за съпричиняване
от страна на пострадалия изобщо не може да се говори, аргумент от чл. 119, ал.5 ЗДвП. При
предприемане на маневра спиране преди пешеходната пътека е щял да възприема
пресичащата Л. и да предотврати удара с нея. Неправомерното виновно поведение
на водач на л. а. не може да доведе до извод за наличието на съпричиняване от страна на ищцата, която е предприела
пресичане на обозначеното за това място на пътното платно. В този смисъл е и
нормативната уредба, разписана в разпоредбата на чл. 119, ал.5 ЗДвП.
По отношение искането за присъждане на законна лихва
като законова последица от частичното уважаване на исковата претенция, съдът
намира следното от правна страна:
Съгласно изричната уредба дадена в чл. 493, ал.1, т.5 КЗ във връзка с чл.
429, ал.2, т.2 от новия КЗ относно съдържанието на договорните задължения по
договора за "Гражданска отговорност" следва да се приеме, че по
силата на законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза
на увреденото лице законна лихва, се начислява от момента дължими от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. С
други думи, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата /по силата на самия кодекс/ се поема
от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в
тежест на застрахователят да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл. 493 във връзка
с чл. 429, ал.2 във връзка с ал.3 КЗ, според която в застрахователното
обезщетение се включват само лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. В ал. 3 са
посочени две условия, ограничаващи размера на претенцията за лихви - първото е
тя да не надхвърля рамките на застрахователната сума (лимити на отговорността)
и второто условие е да се начисли от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. В настоящия казус не следва да
намери приложение нормата на чл. 497, ал.1 КЗ, доколкото същата е приложима
само при липса на определяне и изплащане на застрахователното обезщетение в
срок, т.е. при наличието на две кумулативни изисквания. В случая имаме
произнасяне и определяне на размер на обезщетението, което обаче не е прието от
пострадалото лице, тъй като не е предоставило изисканите документи. При
изложените изводи законната лихва за забава, която следва да се присъди на
увреденото лице, в настоящия случай Р.Л., върху определеното обезщетение е от
датата на сезиране на застрахователя като най-ранна в разглеждания казус. В
този смисъл е произнасянето по идентичен случай на Окръжен съд, град Варна, обективирано в решение по в. т. д. № 1682/2018 г.
В случая обаче ищецът претендира обезщетение за забава от датата на прекратяване на ликвидационната преписка, която е по-късната от тази посочена от съда и с оглед диспозитивното начало, съдът следва да уважи искането от посочената от ищеца дата.
По отношение
на разноските:
Двете страни в производството са поискали
присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Ищецът претендира
заплащането на сумата от 680 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът от своя
страна претендира заплащането на сумата от 840 лева, представляваща заплатен
адвокатски хонорар, съобразно договор за правна защита и съдействие. Предвид
частичното уважаване на исковата претенция на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 514,86 лева, а предвид отхвърляне на исковите претенции, в
полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 204 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 432 КЗ, ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Р.Б.Л., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 5300 лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в причинените й
болки и страдания както и психически травми, настъпили в резултат на ПТП от
17.12.2018 г. изразяващи се в съчетана травма на глава, гръб и гърди,
обуславящи разстройство на здравето, временно неопасно за живота, ведно със
законната лихва, считано от датата на прекратяване на ликвидационната преписка
– 14.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата като
отхвърля исковата претенция за горницата над 5500 лева до пълно претендирания размер от 7000 лева
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Р.Б.Л., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 514,86
лева, представляваща сторени от ищеца разноски в настоящото производство,
съразмерно на уважената част от исковата претенция
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, Р.Б.Л., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***04 лева,
представляваща сторени от ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част
от исковата претенция
УКАЗВА на ЗАД
„ОЗК – З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, че може
да заплати на Р.Б.Л., ЕГН **********, адрес: *** присъдената сума по банковата сметка, посочена в исковата
молба на страница 3 – IBAN *** „ОББ“ АД
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: