Р Е Ш Е Н И Е
№……………/………..07.2019 г.,
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и шести юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при участието на
секретаря Румяна Дучева
като разгледа
докладваното от съдията Маркова
в.т.д. № 821/2019
г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 25950/09.04.2019 г. на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ С.А., Франция, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д.срещу Решение №
1230/25.03.2019 г., по гр.д. № 13854/2018 г., на ВPC, XXXIX с., с което прието за установено, че И.Б.З.,
ЕГН **********,*** не дължи сумата 943.66 лв., главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 13.02.2014 г. до
окончателното изплащане, сумата 214.18
лв., печалба на кредитора и покриваща разходите по подготовка и обслужване
на заема, сумата 118.71 лв.,
мораторна лихва за периода 05.11.2012 г. - 28.01.2014 г., както и сумата 25.53 лв., разноски и 100.00 лв., юрисконсултско
възнаграждение, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 2050/2014 г., на ВРС, XI с., и е образувано изп. д. №
20188080400469 по описа на ЧСИ рег. № 808, на осн. чл. 439 ГПК. Претендира
разноски за две инстанции.
Въззивникът
излага, че първоинстанционното решение е неправилно. Счита за неправилен извода
на ВРС, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК не намира приложение в конкретия
случай и стабилизирането на заповедта било без значение. Счита, че съобразно
уредбата на заповедното производство се налага извода, че стабилизираната
заповед за изпълнение има последиците на влязло в сила решение за установяване
съществуването на вземането, поради което и с влизане на заповедта в сила е
прекъсната погасителната давност за вземането на кредитора и е започнала да
тече нова 5 годишна давност, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда. Сочи, че изпълнителното производство е започнало на 27.07.2018 г. като са
извършени и валидни изпълнителни действия – запор на банкови сметки и запор на
лек автомобил на длъжника, които и валидно са прекъснали давността. По същество
отправя искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск.
В с.з. не изпраща представител.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззивникът И.Б.З.,
депозира отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че
давността се прекъсва единствено с предявяване на иск за установяване
съществуване на вземането. Излага, че заповедното производство няма за цел
разрешаване на спор със сила на присъдено нещо. Излага, че в конкретния случай,
действието прекъсващо давността е образуването на изпълнителното производство и
предприемането на конкретни изпълнителни действия. Тъй като вземането е станало
изискуемо на 05.11.2012 г. и предвид липсата на предпоставки за приложение на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, то приложимия давностния срок по отношение на главницата е
5 години, а по отношение на лихвите е 3 годишен и са изтекли преди датата на
образуване на изпълнителното производство – 20.07.2018 г. По същество отправя
искане за потвърждаване на постановеното решение и претендира присъждане на
разноски. В с.з. чрез процесуален представител поддържа изложените в отговора
съображения.
ВОС по предмета на спора,
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от И.З., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 439 ГПК, за приемане за установено, че не дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А,
клон България, ЕИК ********* сумата 943.66 лв., главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението 13.02.2014 г. до окончателното
изплащане, сумата 214.18 лв., печалба на кредитора и покриваща разходите по
подготовка и обслужване на заема, сумата 118.71 лв., мораторна лихва за периода
05.11.2012 г. - 28.01.2014 г., дължими по силата на Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги от 18.08.2012 г., както и сумата 25.53 лв.,
разноски и 100.00 лв., юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена
Заповед по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2050/2014 г., на ВРС,
XI с., и е образувано изп. д. № 20188080400469 по описа на ЧСИ рег. № 808
Ищецът твърди, че по ч.гр.д. № 2050/2014 г., на ВРС, в полза на
ответника е била издадена Заповед по чл. 410 ГПК и на 28.09.2017 г.
изпълнителен лист. Сочи, че издадената заповед му е връчена на 04.03.2014 г. и
възражение срещу нея не е било депозирано, нито пък са платени сумите. На
27.07.2018 г. било образувано изпълнително дело № 20188080400469, на ЧСИ № 808
КЧСИ, район на действие ВОС. Със съобщение от 07.08.2018 г. ищецът бил
уведомен, за наложен запор върху банкови сметки и притежаван лек автомобил като
липсвала информация запорът действително да е бил наложен, за да се приеме, че
е налице същинско изпълнително действие. Счита, че влизането в сила на
заповедта, не може да се приравни на влязло в сила съдебно решение за
вземането, за да е приложима 5 год. Давност. Твърди се, че до 03.09.2018 г. не
са налице данни за извършвани
изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността. Твърди, че давността
за вземанията е започнала да тече на 05.11.2012 г., като към датата на
образуване на изпълнителното дело е изтекла, както по отношение на главницата,
така и по отношение на претенцията за лихва.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът „„БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България депозира
писмен отговор, в който счита иска за неоснователен. Излага, че между страните
е бил сключен Договор за потребителски кредит за покупка на стоки или услуги
СREX-02895459 от 18.08.2012г., задълженията на ищеца, по който не били
изпълнявани и същият бил обявен за предсрочно изискуем на 05.11.2012 г. Сочи,
че след като в границите на заповедното производство от страна на длъжника-ищец
не постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, заповедта влязла в сила и в
негова полза бил издаден изпълнителен лист на 28.09.2017 г. и било образувано
посоченото от ищеца изпълнително дело. Счита, че погасителната давност по
отношение на вземанията е прекъсната с влизане в сила на заповедта и е
започнала да тече нова 5-годишна. Изпълнителното производство било образувано
на 07.08.2018 г., като извършените действия по налагане на запорите са реално
извършени и са валидни. Счита, че вземането му съществува, не е погасено по
давност и предявения иск е неоснователен.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна,
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на ВОС съобрази
следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен съдебен състав,
в границите на предоставената му правораздавателна компетентност и съдържа реквизитите по чл.
236 ГПК. Искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, е предявен при наличието
на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, видно от материалите по
ч.гр.д. № 2050/2014 г., на ВРС, XI с. и обоснован с твърдения за
новонастъпил факт – погасяване по давност на изпълняемото право на ответника,
след стабилизиране на изпълнителния титул, но преди образуването на изп.д. №
20188080400469, на ЧСИ № 808 КЧСИ, район на действие ВОС. Произнасянето на ВРС
съответства на заявената за разглеждане претенция, поради което обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предвид оплаквания в жалбата и становището на насрещната страна, следва
да се приеме, че в тази инстанция страните не спорят по отношение на приетите
за установени факти и обстоятелства. Същевременно, възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е резултат от правилна съвкупната
преценка на събраните доказателства.
Установява се по безспорен начин, че в полза на въззивника по ч.гр.д. №
2050/2014 г. на ВРС, XI с.
е издадена заповед по чл. 410 ГПК за сумата 943.66 лв., главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 13.02.2014 г. до
окончателното изплащане, сумата 214.18 лв., печалба на кредитора и покриваща
разходите по подготовка и обслужване на заема, сумата 118.71 лв., мораторна
лихва за периода 05.11.2012 г. - 28.01.2014 г., дължими по силата на Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги от 18.08.2012 г., както и сумата 25.53
лв., разноски и 100.00 лв., юрисконсултско възнаграждение. Не се спори между
страните и, че заповедта връчена на въззиваемия на 04.03.2014 г. като правото
на възражение по реда на чл. 414 ГПК не е било упражнено. Следователно същата е
влязла в сила на 19.03.2014 г.
С Разпореждане № 22802/30.05.2014 г. е отстранена ЯФГ в нея и е
постановено издаване на изпълнителен лист. Такъв е получен на 28.09.2017 г.
По издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № № 20188080400469,
на ЧСИ № 808 КЧСИ, район на действие ВОС, с разпореждане от 27.07.2018 г. С
молбата за образуване всички действия са възложени на ЧСИ, на осн. чл. 18 ЗЧСИ.
Видно от материалите по преписката е, че на 07.08.2018 г. е изпратено
запорно съобщение до „ПИБ“ АД и съобщение за наложен запор до ОДП – Варна,
Пътна полиция. Двете съобщения са получени на 13.08.2018 г. Видно от писмо от
ОД на МВР – Варна е, че запорът върху лекия автомобил е вписан в системата на
КАТ на 14.08.2018 г.
Основните спорни въпроси между страните пред настоящата инстанция са
прекъснала ли е теченето на давностния срок за вземането, влязлата в сила
заповед, приложима ли е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД в случая и изтекъл
ли е давностния срок за вземането преди образуване на изпълнителното дело.
По горните въпроси, настоящият състав на въззивния съд приема следното:
Самият въззивник е посочил, че вземането, предмет на издадената заповед –
главница, печалба на кредитора и мораторна лихва е станало предсрочно изискуемо
на 05.11.2012 г. Следователно от тази дата е започнал да тече и давностния срок
за вземането, според основанието, от което произтичат отделните негови части –
5 години за главницата и 3 години за възнаградителната и мораторната лихва,
съгл. Разпоредбите на чл. 110 ЗЗД и чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Както бе посочено по-горе, издадената Заповед № 1190/14.02.2014 г.,
поправена с Разпореждане № 22802/30.05.2014 г. е влязла в сила на 19.03.2014 г.
Настоящият състав намира, че с влизането в сила на издадената заповед теченето
на давностния срок за вземането е бил прекъснат и е започнал да тече нов
давностен срок. Доколкото се касае за вземане установено със заповед за
изпълнение, то приложение по отношение продължителността на новата давност
следва да намери разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Тази разпоредбата
предвижда, че ако вземането е установено с влязло в сила решение, то новата
давност всякога е 5 години.
Не е налице основание да бъде отречено схващането, че влязлата в сила
заповед има значение на влязло в сила решение по отношение на нейния предмет, в
случая парични задължения, доколкото съобразно разпоредбите на действащия
процесуален закон е приравнена по последици на този акт.
След влизане в сила на решението страните са длъжни да прекратят
съществуващия между тях спор и да приведат поведението си в съответствие с
приетото в решението. Ненаведените в производството по съответния процесуален
ред и срокове, факти и обстоятелства, а в определени случаи и възражения, се
преклудират и не могат да служат за повдигане на нов спор за същото право между
страните. Изключение от това правило е институтът на отмяната на влязло в сила
решение, допустимо в изчерпателно посочени хипотези и при възникване на нови
факти и обстоятелства след устните състаезания, които могат да служат като
основание за нов иск между същите страни за същото право.
По идентичен начин са уредени последици на влязлата в сила заповед.
Съдебната практика последователно се придържа към становището, че влизането в
сила на заповедта слага край на спора между страните и длъжникът следва, под
страх от преклудиране, да изчерпи всичките си възражения срещу вземането (ако има такива) в производството по чл. 422 ГПК. При
влезлите в сила заповеди също са предвидени изключения от правилото, когато
длъжникът може да оспорва съществуването или дължимостта на вземането, отново в
изчерпателно посочени хипотези - по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303,
ал. 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК. Следователно
оспорването на вземане установено с влязла в сила заповед е ограничено по начин
сходен с този за влезлите в сила решения.
Тези доводи отнесени към конкретния казус, водят до извода, че новият
давностен срок започнал да тече от влизането в сила на 19.03.2014 г. на Заповед
№ 1190/14.02.2014 г., поправена с Разпореждане № 22802/30.05.2014 г. е 5
години. Този срок последователно е бил прекъсван на 27.07.2018 г. – датата на
депозиране на молбата за образуване на изпълнително производство с възлагане по
реда на чл. 18 ЗЧСИ и 07.08.2018 г. – налагане на запори върху банковите сметки
на длъжника в ПИБ и върху притежавания от въззиваемия лек автомобил „Сааб 95“,
ДК № В 4276 НК. Това са именно действията, които съобразно разрешението дадено
по въпроса в т. 10 от ТР № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, прекъсват теченето на
давностния срок.
Следователно правото на принудително изпълнение на въззивника не е било
погасено и въззиваемия продължава да дължи изпълнение в полза на въззивника по
отношение на вземането по издадената
заповед, състоящо се от главница, печалба на кредитора и мораторна лихва.
Изхода от спора рефлектира и върху отговорността за
разноски в границите на заповедното производство, които не следва да бъдат
ревизирани и също са дължими.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а
предявения иск – отхвърлен като неоснователен.
Предвид резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
във вр. ал. 8 ГПК, на въззивникът се следват направените разноски за двете
инстанции, които се дължат от въззиваемия. Така за първоинстанционното
разглеждане на делото следва да бъде присъдено служебно определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв., а за въззивната инстанция
в размер на 150.00 лв., както и 44.25 лв. – държавна такса.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1230/25.03.2019 г., по гр.д. №
13854/2018 г., на ВPC, XXXIX с., изцяло И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от И.Б.З., ЕГН **********,***
за приемане за установено, че не дължи
на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Франция, действащо чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Димитър Димитров, сумата
943.66 лв. (деветстотин
четирдесет и три лева и 66 ст.), главница, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението 13.02.2014 г. до окончателното изплащане,
сумата 214.18 лв. (двеста и четиринадесет лева и 18 ст.), печалба на кредитора и покриваща разходите по подготовка и обслужване
на заема, сумата 118.71 лв. (сто и осемнадесет лева и 71 ст.), мораторна лихва за периода 05.11.2012 г. - 28.01.2014 г., както и
сумата 25.53 лв. (двадесет и пет лева и 53 ст.), разноски и 100.00 лв. (сто лева), юрисконсултско
възнаграждение, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 2050/2014 г., на ВРС, XI с., и е образувано изп. д. №
20188080400469 по описа на ЧСИ рег. № 808, на осн. чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА И.Б.З., ЕГН **********,***
да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ С.А., Франция, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров,
сумата 394.25 лв. (триста деветдесет и четири лева и 25 ст.), разноски за две инстанции, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, по арг. на чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.