№ 1298
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20251110200088 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на сдружение “Б. Б.” ЕООД против Наказателно постановление №
800882- F84138/06.12.2024г., издадено от началник отдел “Оперативни дейности“-София в
Централно управление на НАП София, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание :
На основание чл.278б,ал.3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК /,
имуществена санкция в размер на 11089.56 /единадесет хиляди осемдесет и девет и 56ст /
лева, за нарушение на чл.127и, ал.1 от ДОПК.
В жалбата се сочи, че не обжалваното НП е издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила, свързано с непосочване на място на извършване на твърдяно
нарушение, както и неправилно посочване на дата на нарушение. Оспорва се извършване на
нарушение по посочен текст от ДОПК. В условията на алтернативност се прави искане за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на НП и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбоподателя редовно призован, не се явява, не сочи уважителни причини за неявяването
си.
Въззиваемата страна – редовно призована, представлява се от юрисконсулт Е./с пълномощно
по делото/. В съдебно заседание моли да се потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно. Намира, че в хода на проведено административно наказателно
1
производство не са допуснати процесуални нарушения. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
гласни доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление, датата на връчване
на същото /11.12.2024 г./ и датата на депозиране на жалбата срещу него /19.12.2024 г./ съдът
приема, че жалбата е постъпила в законовия срок от връчването му, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е депозирана от субект, имащ
право на жалба срещу процесното постановление.
Разгледана по същество е неоснователна.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 22.08.2024 г. в 07: 21 часа била извършена проверка на ГКПП Дунав мост 2 на МПС -
товарен автомобил с рег. № ****** и ремарке с рег. № ******* в присъствието на водача е
установено, че товарният автомобил е натоварен със стока с висок фискален риск.
Движението на превозната стока е от Румъния за България, като получател на стоката е “Б.
Б.” ЕООД. За констатациите при тази проверка бил съставен Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск № 050903185389-1/22.08.2024г. На ТС е поставено
техническо средство за контрол.
На 23.08.2024 г., инспектор по приходите, ГД ''ФК'', и Р .Р. - инспектор по приходите,
извършили проверка на адреса на разтоварване на стоката - склад, находящ се с.Мусачево,
стопанисван от жалбоподател, във връзка с осъществен ВОП на стоки по протокол съставен
на ГКПП Дунав мост 2 при извършена проверка на горепосоченото транспортно средство и
установена липса на данни за предварително деклариране на превоза до влизане на
транспортно средство на територията на страната, като подадения уникален номер за превоз
№ 2024082210283 е издаден с час 10.32 на 22.08.2024г. При тази проверка се потвърдило,
установеното на 22.08.2024г в 07.21 ч., че превозваната стока представлява: Мляко и
сметана, неконцентрирани, нито с прибавка на захар или други подсладители и попада в
списъка на стоки с висок фискален риск.
По документи било установено, че общата стойност на стоката с висок фискален риск е
19 485,90 кг., 27 723,89 лева, а получател на стоката е “Б. Б.” ЕООД. Установено е, че
превозът на стоката е извършен от Румъния до Р. България. Проверяващите констатирали, че
до влизане на транспортно средство на територията на Р. България не е бил деклариран
превоза.
За установеното нарушение на жалбоподател е съставен АУАН № F784138/23.08.2024 г.
2
срещу дружеството жалбоподател за нарушение на чл. 127и от ДОПК. АУАН бил връчен на
23.08.2024 г. на упълномощено лице, което го подписала без да изложи възражения.Такива
не са постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа на съставен АУАН на 06.12.2024г. било издадено обжалваното Наказателно
постановление № 800882- F84138/06.12.2024г.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си съдът
следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по които то
е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно
постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения
нормативен акт случаи, субсидиарно се прилагат разпоредбите на НК и НПК. В
производството по обжалване на наказателно постановление, административно-наказващия
орган е този, които поддържа административно-наказателното обвинение, съответно
тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно
нарушение фактически констатации нямат доказателствена стоиност по презумпция. Същите
не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на
доказателствата в наказателния процес.
В настоящия случаи съдът счита, че в хода на съдебното производство се установи, че
установеното с атакуваното Наказателно постановление административно нарушение на чл.
127и, ал. 1 от ДОПК е било извършено.
Съдът кредитира показанията на св. П. дадени в хода на проведено съдебно дирене, относно
извършената проверка и резултатите от нея. Показанията на този свидетел кореспондират в
описаното в констативните протоколи, приобщените документи, относно стоката и АУАН.
По делото не са събрани други гласни или писмени доказателства които да оборят
твърденията на св.П..
Съгласно разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК при превоз на стока с висок фискален
риск, които започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и
завършва на територията на страната, получателят или купувачът/ придобиващият в
тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки
предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно
средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до
края на деня, следващ деня на пристигането и на мястото на получаване/разтоварване.
Анализът на посочените разпоредби води до извода, че данните за превоза трябва да се
декларират предварително до влизане на транспортното средство на територията на
страната. Това обаче не е сторено при преминаването от Румъния в Република България на
транспортно средство товарен автомобил с рег. № ****** и ремарке с рег. № *******
превозващо стоки с висок фискален риск, с начало на превоза Румъния и място на
разтоварване склад стопанисван от жалбоподател в с.Мусачево. Разпоредбата на чл. 127и от
3
ДОПК въвежда две отделни, самостоятелни задължения, първото от които е свързано с
деклариране на данни за превоза предварително, преди влизане на транспортното средство
на територията на страната, а второто – отделно и самостоятелно задължение е след
пристигане на стоката на мястото на получаване/разтоварване да бъде потвърдено нейното
получаване. Неизпълнението на което и да е от тези две отделни задължения, самостоятелно
осъществява състава на чл. 127и от ДОПК.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел. Последното обаче не е от естество да
опорочи съставянето на АУАН до степен, че същият да бъде отменен. Видно е, че същият е
съставен от правоимащо длъжностно лице в кръга на службата му и в присъствието на
свидетелят С.. Нужно е да се отбележи, че актосъставителят е и лицето установило
нарушението непосредствено, в качеството си на контролен орган, извършил проверката на
място в склада на дружеството - жалбоподател.
Неоснователни са възраженията, че в издадено НП не е описано твърдяно нарушение и
датата на извършване, тъй като в съставен АУАН и в НП изрично е описана стоката, за която
е възникнало задължение за дружеството, за предварително деклариране, нейната стойност
по фактура, а кодът по номенклатура и индивидуализиращите данни на превозното средство
са обективирани в съставения ПИПСВФР, чийто номер е посочен в АУАН. Съдът не намира,
че не е налице съществен дефицит при словестното описание на вмененото нарушение.
Неоснователно е възражението, че в АУАН липсва фактическо описание на извършеното
нарушение. В АУАН се съдържа описание на обстоятелствата, които са от значение за
преценката дали е осъществен фактическият състав на посоченото нарушение, съобразно
изискването на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Ясно е посочено, че на 22.08.2024 г. е била извършена
проверка на ГКПП "Дунав мост 2" при влизане на ППС на територията на Република
България, а на 23.08.2024 г. е извършена проверка на адреса на разтоварване на стоката-
склад в с.Мусачево. Точно е описан видът и количеството на превозваните стоки, цитирани
са фактурите, както и тяхната стойност. В тази връзка, настоящият състав намира, че
издадените АУАН и НП съдържат ясно и конкретно описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите
разпоредби, които са нарушени, които съответстват на посочените обстоятелства. Всички
елементи от фактическия състав на нарушението са описани в НП, поради което и то
отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН. При издаването му не са допуснати
нарушения на административно производствените правила, които да са ограничили правото
на защита на санкционираното лице.
В АУАН ясно е посочено кога превозното средство е преминало границата – 22.08.2024 г.,
което е и датата на извършеното нарушение. Безсъмнено е, че мястото на извършеното
нарушение е мястото, на което дружеството има задължение да декларира предварително
данните за превоза, което в конкретния случай и съобразно чл. 48, ал. 2 от ЗАНН е [населено
място]. Липсата на изрично конкретизиране в АУАН на датата и мястото на извършеното
нарушение по никакъв начин не е препятствало правото на дружеството да разбере за какво
именно нарушение е образувано административнонаказателното производство и не
4
ограничило възможността му да се защити.
Тъй като наказаният субект е ЮЛ, въпросът за субективната страна на нарушението не
следва да бъде обсъждан, защото в случая се касае за отговорност, която е обективна и
невиновна, чрез налагане на имуществена санкция по чл. 83 от ЗАНН. Нарушението, за
което е наложена административната санкция е формално по своя характер. Изпълнителното
деяние се изразява в бездействие.
За описаното административно нарушение е наложена съответната му санкция по чл. 278б,
ал. 4 от ДОПК, предвиждаща, че лице, което декларира неверни данни по чл. 127и, ал. 1 - 5,
се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица
и едноличните търговци в размер на 40 на сто от разликата между данъчната основа по
смисъла на Закона за данък върху добавената стойност на установените при проверка стоки
и данъчната основа на декларираните стоки, но не по-малко от 1000 лв.
Правилно е изчислена сумата на определеното обезпечение. Обсъдени са депозираните
възражения при постановяване на НП.
Предвид всичко изложено, съдът намери, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно
и като такова, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото претенцията на процесуалния представител на наказващия орган за
присъждане на разноски се явява основателна. Същият се е представлявал от юрисконсулт,
които се е явил в проведеното съдебно заседание. Съдът обаче счита, че производството не
се отличава с фактическа и правна сложност, поради което съгласно чл. 63д, ал. 5, във вр. с,
ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80 лв. за
процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.
ВОДИМ от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 800882- F84138/06.12.2024г., издадено от
началник отдел “Оперативни дейности“-София в Централно управление на НАП София, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание :
На основание чл.278б,ал.3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК /,
имуществена санкция в размер на 11089.56 /единадесет хиляди осемдесет и девет и 56ст /
лева, за нарушение на чл.127и, ал.1 от ДОПК.
ОСЪЖДА “Б. Б.” ЕООД да заплати на НАП, сумата в размер на 80 лева, разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6