РЕШЕНИЕ
№ 260507
гр. Пловдив, 18.02.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Катя Янева,
като разгледа докладваното гр. дело № 5679 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени В.Г.Н. против „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ***от
15.06.2018 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
82,03 лева, представляваща получена без правно основание за това по
недействителния договор за кредит от 15.06.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
задълженията.
Ищецът твърди, че
на 15.06.2018 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***от
15.06.2018 г. с установена сума по кредита от 1000 лева, като в договора са
уговорени заплащане на такси, свързани с управление на кредита, а именно „BANK
КОМБО ЖИВОТ“ в размер на 118,80 лева и „BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА“ в размер на
121,18 лева, които подлежат на заплащане, ведно с месечни погасителни вноски.
В исковата молба се
сочи, че ищцата е погасила сумата от 1082,03 лева. Счита, че договорът за
потребителски кредит е недействителен,
тъй като при сключването му е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.
11 от ЗПК. Счита, че не е спазено изискването за посочване на условията за
прилагане на лихвения процент и за изготвяне на погасителен план, съдържащ
информация за последователността на разпределение на вноските между различните
суми. Поддържа, че при фиксиран лихвен процент следва да е налице яснота
относно начина на изчисление на възнаградителната лихва на база целия размер на
кредита към датата на неговото сключване. Твърди, че в договора е посочен
лихвеният процент от 30.1 %, като е установено, че лихвата се изчислява по
метода на простата лихва. Счита, че именно начинът на изчисляване на лихвата
върху остатъчния размер на кредита нарушава правата на потребителя, който към
момента на сключване на договора не знае с всяка погасителна вноска каква част
от главницата погасява и съответно каква част от лихвата. Твърди, че на
основание чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът следва да съдържа погасителен
план, в който да са посочени условията за издължаване. В случая такъв
погасителен план липсвал, тъй като в договора не е посочена последователността
на разпределение на вноските между различните суми. Липсата на такава подробна
разбивка лишавала потребителя от възможността да е наясно с начина на
погасяване на неговото задължение. В този смисъл се позовава на практика на Окръжен
съд – Пловдив. По така изложените съображения, счита договорът за кредит за
недействителен, като предявява осъдителен иск за връщане на сумата 82,03 лева,
дадена без неговото правно основание за това и недействителен договор за
кредит.
В законоустановения
за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в
който се излагат съображения за неоснователност на предявените искове. Счита,
че договорът за кредит отговаря на изискванията за необходимо съдържание,
установени в ЗПК. В този смисъл в отговора на исковата молба представя подробна
таблица, в която посочва конкретния член от договора за кредит, в който се
съдържа необходимата информация, установена в разпоредбата на чл. 11 и чл. 12
от ЗПК. Твърди, че в изпълнение на задълженията си е предоставил на потребителя
преддоговорна информация, а именно Стандартен европейски формуляр, който се
прилага само в един екземпляр за връчване на потребителя, поради което и
последният не се съхранява в кредитното досие. Сочи, че в ЗПК е установен ред,
при неяснота за потребителя за клаузите за бъдещия договор за кредит,
последният да поиска да му бъде предоставен проект на договора за кредит.
Твърди, че размерът на възнаградителната лихва е ясно формулиран в договора за
кредит, в който смисъл са клаузите на чл. 9.1, чл. 9.2 и чл. 9.3 от договора.
Поддържа, че в договора изрично е установено, че лихвата се начислява
ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата,
като тези условия са достатъчни, за да се установи начинът на формулиране на
задължението за заплащане на възнаградителната лихва. Поддържа, че не е налице
нарушението по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в договора за кредит е
посочен погасителен план, с падеж на погасителните вноски и размер на всяка
една вноска. По този начин били спазени изискванията на посочената разпоредба,
като поддържа, че ищецът не прави разграничение между хипотезите на чл. 11, ал.
1, т. 11 и чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК. Сочи, че в разпоредбата на т. 12,
законодателят е предвидил задължение на кредитора да предоставя детайлна
разбивка на всяка погасителна вноска на потребителя, но само по негово искане,
която информация потребителят може да получи във всеки един момент и
безвъзмездно. Счита, че клаузите на договора, установяващи задължение за
заплащане на застрахователна премия, не са сключени в нарушение на чл. 10а, ал.
2 и чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, тъй като последните представляват такси за допълнителна
услуга по договора. По така изложените съображения счита договорът за кредит за
действителен, като моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 22 ЗПК за установяване недействителността на сключения
договор за кредит на посочените в исковата молба основания - поради нарушение
на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК, поради непредставяне на
преддоговорна информация в полза на потребителя и поради допуснато нарушение на
чл. 10 а, ал. 2 ЗПК.
При условията на кумулативност е предявен
осъдителен иск за заплащане на сумата от 82, 03 лв. на основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД – недължимо платена сума по договора за кредит.
По
предявените установителни искове съдът дължи произнасяне по релевираните от
ищеца в исковата молба основания за недействителност на договора за
потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК. Това е така, тъй като ищецът по
иск за недействителност на договор, за разлика от ответника по иск за
изпълнение на договорно задължение, не е длъжен в рамките на един иск или един
процес да изчерпи всичките си правоизключващи възражения.
В
производството по делото е представен договор за потребителски кредит № ***от 15.06.2018
г., сключен между ‘Ти Би Ай Банк” ЕАД и В.Г.Н., по силата на който ищецът се е
задължил да предостави на ответника сумата от 1 000 лв., представляваща чистата
стойност на предоставения на длъжника за ползване финансов ресурс. В клаузата
на чл. 7.1. от Договора е установено, че общият размер на кредита е от 1 388,
78 лв., в която сума се включва освен предоставената главница, и сумата от 118,
80 лв. застрахователна премия “Bank Комбо Живот” и сумата от 121, 18 лв.
застрахователна премия “Bank Комбо Безработица”. В договора е предвидена и
еднократна такса за оценка на риска в размер на сумата от 148, 80 лв. Установено
е, че таксата за оценка на риска, дължима в деня на подписване на договора за
кредит, се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите
месечни вноски съгласно погасителния план. В договора за кредит е посочено, че
годишния лихвен процент е в размер на 30, 10 %, а годишният процент на
разходите е от 46, 91 %. В договора за потребителски кредит е обективиран и
погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и нейния размер, като
падежът на първата дължима вноска е на 15.07.2018 г., а на последната на 15.06.2021
г., като размерът на първите погасителни вноски е от 59, 04 лв., а на последната
– 58, 76 лв. В клаузата на чл. 10 от Договора е установено, че общата сума
дължима от потребителя е в размер на сумата от 2 125, 16 лв.
С
клаузата на 25.13.1. от Договора потребителят е декларирал, че преди
сключването му е получил на хартиен носител необходимата информация под формата
на „Стандартен европейски формуляр“. От приложеното по делото кредитно досие се
установява, че ищецът е попълни заявление за сключване на договора, като към
досието не е приложен „Стандартен европейски формуляр“.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.
20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК
- изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Договорът за паричен заем е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е
чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният
годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и
размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя
да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и
предстоящи плащания.
В случая,
макар в договора да е обективирано изявлението на потребителя, че е получил
преддоговорна информация, не се установява, че на последния е предоставен „Стандартен
европейски формуляр“. Следва да се приеме, че потребителят е бил запознат с
условията на договора, тъй като част от уговорките, обективирани в последния,
се съдържат в попълненото от страна на потребителя заявление – декларация.
Следва да се посочи, че нарушението на чл. 5 ЗПК не е възведено от законодателя
като основание за недействителност на договора за потребителски кредит по чл.
22 ЗПК, поради което соченото от страна на потребителя нарушение не
представлява основание за уважаване на предявения положителен установителен
иск.
Договорът
за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер,
тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му
годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК,
включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на
потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него
се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване
на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира
се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия
ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански
плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите,
се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за
потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя –
арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Съдът
в настоящия съдебен състав намира, че не е налице соченото нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 9 ГПК, тъй като макар в договора за кредит да не е посочена сумата,
формираща размера на възнаградителната лихва, а единствено нейното процентно
изображение чрез формиращия я годишен лихвен процент, размерът на дължимата
сума е изводим при съпоставяне на общо дължимата сума по кредита и размерът на
посочената главница.
Договорен
е фиксиран лихвен процент на годишна основа, при което не е било необходимо
посочване на методика за изчисляване на лихвата. В този смисъл съдът не
възприема доводите на ищеца, изложени в исковата молба. Не е налице неяснота
относно начина на изчисляване на лихвения процент, тъй като размерът на
дължимата лихва е ясно определен, като обстоятелството, че лихвата се изчислява
върху непогасения размер на задължението е в интерес на потребителя и не
нарушава неговите права.
Размерът
на годишния лихвен процент съотнесен към задължението на кредитоплолучателя за
заплащане на главница, и представляващ цената за възмездно ползване на
представения финансов ресурс, е съобразен с изискванията на добросъвестността,
с оглед пазарната икономика и дейността на ответника по предоставяне по занятие
на парични средства срещу възнаграждение. В договора е посочен общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителната лихва и съотношението й с
главницата по кредита, поради което може да се осъществи и съответна проверка
дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
кредитодателя.
Твърди
се, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, според която
договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Последното не се установява от съда в настоящия съдебен състав, тъй като в
договора за потребителски кредит е обективиран погасителен план с посочване на
падежа и размера на дължимите погасителни вноски. Посочен е чистия размер на
кредита, размерът на дължимите такса и застрахователна премия, както и общия
размер на задължението на кредитополучателя, поради което начинът на съотнасяне
на дължимата погасителна вноска към погасяване на всички задължения по пера е
изводим при разделяне на размера на съответното, посочено в глобален размер в
договора за кредит задължение, разделено на броя на погасителните вноски.
Следва
да се посочи, че Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на
задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за
информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да
познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да
съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19
от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да
взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат
да вземат със себе си и да обмислят.
Нормативната
цел, която е установена в Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. е осигуряване на максимална информираност на потребителите,
при сключване на договори за кредит при условия, които са отнапред установени
от икономически по-силната страна в правоотношението. Следователно и при
нарушение на разпоредбите, установяващи необходимото съдържание на договора за
потребителски кредит, следва да намери приложение установената в чл. 22 ЗПК
санкция, единствено в случаите, когато за потребителя би останал неясен размера
на задължението по кредита и начина на неговото формиране. В процесния казус,
макар в договора за кредит да липсва погасителен план, който да съдържа
конкретизация на вноските, чрез посочване на частта от последните, с която се
погасяват установените в договора задължения, размерът на всяко едно
задължение, формиращо частта от погасителната вноска, е изводимо от клаузите на
договора – налице е посочване на общия размер на задължението и броя на
погасителните вноски.
Не е
налице и соченото от страна на ищеца нарушение на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, което да
е допуснато при включване на задължение за заплащане на застрахователна премия
по застраховка „Bank Комбо Живот“ и “Bank Комбо Безработица“.
Посочените задължения по са включени в годишния процент на разходите по кредита
и не представляват задължения, които да са такива дължими във връзка с
управление на кредита, а представляват допълнителна услуга, предоставяна от
кредитора и избрана от страна на потребителя. Този извод на съда следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
По
така изложените съображения съдът намира, че не са налице посочените от ищеца
нарушения на правилата, установени в Закона за потребителския кредит, които до
водят до изначална недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК,
поради което предявеният положителен установителен иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
По
предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че с оглед
наведените твърдения за недължимост на заплатената от страна на потребителя
сума от 82, 03 лв. и с оглед разпределената от съда доказателствена тежест,
следва да се произнесе и по ненаведените от страна на длъжника съображения за
недействителност на договора и на неговите клаузи. В този смисъл съдът съобрази
практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 233/ 31.07.2015 г., по гр.д. № 4380/2014
г., ВКС, IV г.о. и Решение № 33/02.07.2015 г., по гр.д. №
3903/2014 г., ВКС, I г.о., в които се приема, че в случаите, когато е
сезиран с установителен иск за прогласяване на недействителност на договор,
съдът е обвързан от основанията за недействителност, посочени от ищеца в
исковата молба.
Съдът
намира, че за длъжника не е възникнало задължение за заплащане на такса за
оценка на риска в размер от 148, 80 лв., установена в клаузата на ч. 7.1. от
договора, тъй като в посочената й част тази разпоредба е нищожна и не поражда
права и задължения между страните. Това е така, тъй като тази клауза от
договора е установена в противоречие с разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК,
съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за оценка
на риска, представляват разходи, свързани с усвояване на кредита. Нещо повече –
задължение на кредитодателя е да осъществи преценка за платежоспособността на
лицето, в чиято полза се предоставя за временно и възмездно ползване определен
финансов ресурс, като в противоречие с добросъвестността е да се възлага в
тежест на длъжника такса за оценка на кредитното му досие. Осъществяването му е
в полза на кредитодателя, който въз основа на оценката взима информирано
решение за кредитиране на длъжника на основание платежоспособността му към момента
на постигане на съгласие между страните.
От
представената по делото справка за осъществените от страна на длъжника плащания
по договора за кредит, се установява, че за погасяване на задълженията си по
договора длъжникът е платил сумата от общо 1 148, 03 лв., която е
разпределена за погасяване на задълженията по 28 погасителни вноски с настъпил
падеж, по които задължението за главница е погасено до размер на сумата от 965,
84 лв., а за възнаградителна лихва до размер на сумата от 542, 32 лв.
От
представената справка за осъществени плащания не се установява как със
заплащане на вноските за главница, сумата е разпределена за погасяване на
задълженията за чистата стойност на кредита, застрахователните премии и такса
за оценка на риска.
Съдът,
като съобрази, че общият размер на задължението за такса за оценка на риска е
от 148, 80 лв., както и обстоятелството, че задължението е разсрочено на 36
погасителни вноски, съдът установи, че частта от погасителната вноска,
формираща задължението за такса за оценка на риска е в размер на сумата от 4,
13 лв. (148, 80 лв./36 вноски).
Доколкото
от представената от ответника – кредитодател справка за осъществени плащания се
установява, че задължението за главница е погасено до размер на сумата от 965,
84 лв., с което са частично погасени 28 погасителни вноски, следва да се
приеме, че недължимо заплатената сума по таксата оценка на риска е в размер на
сумата от 115, 64 лв. (4,13 лв. х 28 вноски). По така изложените съображения
сумата от 115, 64 лв. е недължимо заплатена по договора, тъй като с нея е
погасено задължение за начислена такса за оценка на риска, основаваща се на
недействителна клауза, поради което предявеният осъдителен иск следва да бъде
уважен в пълния му предявен размер за сумата от 82, 03 лв.
При
този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски, съобразно уважената
част от предявените искове в размер на сумата от общо 350 лв., от които 50 лв.
за държавна такса и 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за уважения
осъдителен иск.
При
този изход на правния спор, предвид отхвърляне на част от предявените искове,
следва да се присъдят, по съразмерност разноски в полза на ответника, за
юрисконсултско възнаграждение от 50 лв. от общо определения от съда размер от
100 лв., при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото, на основание чл. 78, ал.
8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Г.Н., ЕГН **********, с адрес *** А,
против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52- 54, иск за приемане
за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
сключеният между тях договор за потребителски кредит № ***от 15.06.2018 г. е недействителен
на основание чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА
В.Г.Н. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата от 50
лв. – разноски в производството по гр.д. № 5679/2020 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА
на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев” № 52- 54, да заплати на В.Г.Н., ЕГН **********, с
адрес *** А, сумата от 82, 03
лв.,
представляваща получена без правно основание за това по клауза за такса „Оценка
на риска“ по договор за кредит от 15.06.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 27.05.2020 г., до окончателното
изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД на
В.Г.Н. сумата от 350 лв. –
съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. № 5679/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК