Р Е Ш Е Н И Е
№ 1001
гр. Варна, 27.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 15026 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от З.а.д. „***“, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление ***, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. – изпълнителни директори,
чрез пълномощника им адв. С.Е.С. – АК София срещу С.Р.Д., с ЕГН ********** и
адрес ***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.213, ал.1 КЗ /отм./ за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена
Заповед № 3538/08.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 6621/2019г. по описа на ВРС:
сумата от 1498.18 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по сключен договор за
застраховка „Каско”, по застрахователна полица № ***, със срок на валидност от ***г. до ***г. за
настъпило ПТП, за което е създаден протокол за ПТП № ***г., заведена щета № ***
и възникнало регресно право срещу виновния водач – С.Р.Д..
сумата от 15,00 лв.,
представляваща направени ликвидационни разноски по щетата,
ведно със законната лихва върху сумата от
1513.18 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.05.2019
г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На *** г., около 08:00 часа, в гр. ***, по ул. „***“,
се движело МПС марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, управлявано от С.Р.Д.,
който при извършване на маневра „***“ по бул. „***“, не пропуснал движещото се
с предимство по бул. „***“ МПС марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, управлявано
от Г.Н.К., и го блъснал, вследствие на което настъпило ПТП с материални щети.
По повод инцидента бил съставен Протокол за ПТП № ***
г., по описа на ОД на МВР - Варна. От съставения протокол било видно, че
виновен за настъпване на произшествието е водачът на МПС марка „***“, модел „***“,
с ДКН ***. Спрямо него било взето
административно отношение с АУАН серия „***“ № ***, по описа на ОД на МВР -
Варна.
На *** г. собственикът на МПС марка „***“, модел „***“,
с ДКН ***, който имал валидна застраховка „Каско“ на МПС, сключена със „***"
АД, с полица № ***, валидна от *** г. до *** г., подал Уведомление за щета в
представителство на застрахователното дружество и претендирал изплащане на
застрахователно обезщетение. В тази връзка била заведена щета № *** и била
образувана ликвидационна преписка. На ***г., след което повторно на *** г. били
извършени огледи на увреденото МПС, по повод които били съставени Опис -
технически експертизи, в които били отразени увредените детайли. Ремонтът на
автомобила бил възложен на автосервиз „***" ООД. Общата стойност на
ремонтните дейности възлизала на 1426,18 лв. Съобразно изготвения Доклад № 1 по
щета № ***, „***“ АД признало разходите, описани в счетоводния документ, с
оглед на което разноските по ремонта били заплатени на автосервиза. Във връзка
с настъпилия пътен инцидент собственикът на увреденото МПС извършил имуществени
разходи на стойност 72 лв. за оказана пътна помощ, за които била издадена
Фактура № *** г., по описа на „***“ ЕООД. С Доклад № 2 по щета № ***
застрахователят признал разходите за основателни.
От горецитирания Протокол за ПТП, както и въз основа
на извършена справка в интернет страницата на „Гаранционен фонд“, било видно,
че С.Р.Д. виновно причинил настъпването на пътния инцидент, като управлявал
превозното средство без да притежава валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. Ищецът поддържа, че на основание чл. 213, ал. 1 КЗ претендира за
възстановяване от ответника изплатеното застрахователно обезщетение в размер на
1498,18 лв., както и сторените по щетата ликвидационни разноски в размер на 15
лв., или сума в общ размер на 1513,18 лв.
Покана за доброволно изпълнение на задължението била
изпратена до длъжника, като видно от разписката за доставяне, същата е останала
непотърсена от адресата.
Ищцовото дружество подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение за дължимите суми. По заявлението било образувано ч.гр.д.
№ 6621/2019г. по описа на ВРС и била издадена заповед за изпълнение. Ищцовото
дружество получило указания за предявяване на иск за установяване на
вземанията, за които била издадена заповед за изпълнение на основание чл.415,
ал.1, т.2 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищецът, не изпраща
представител. С писмена молба преди заседанието моли за даване на ход на делото
в негово отсъствие и прави процесуални искания.. Ответникът се явява лично и
заявява, че признава иска и ще заплаща доброволно сумите към ищеца, но не може
да заплати сумите наведнъж.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
В първото
по делото заседание ответникът се е явил лично и е заявил, че признава изцяло
предявените искове по основание и размер.
Спазени
са изискванията на чл.237, ал.3 ГПК за постановяване на решение при признание
на иска, тъй като ответникът е признал исковата претенция за основателна по
основание и размер, признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Ето
защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Разноските
в производството следва да бъдат възложени в тежест на ответника. За да бъде
приложена разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК и разноските да бъдат възложени в
тежест на ищеца следва кумулативно да са налице двете предвидени от закона
предпоставки – ответника да е признал иска и с поведението си да не е дал повод
за предявяване на иска, които предпоставки не са налице в случая.
Предвид
изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и
доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 430.50 лева в
исковото производство (30.50 лева внесена държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение)
и 430.50 лева в заповедното производство
по ч.гр.д.№ 6621/2019г. по описа на ВРС. Разноските в този размер следва да се
присъдят в тежест на ответника.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че С.Р.Д., с ЕГН ********** и адрес *** ДЪЛЖИ на „***“, с ЕИК *** и
седалище и адрес на управление *** следните суми, за които е издадена Заповед №
3538/08.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
6621/2019г. по описа на ВРС:
сумата от 1498.18 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Каско”, по
застрахователна полица № ***, със срок
на валидност от ***г. до ***г. за настъпило ПТП, за което е създаден протокол
за ПТП № ***г., заведена щета № *** и възникнало регресно право срещу виновния
водач – С.Р.Д..
сумата от 15,00 лв., представляваща направени
ликвидационни разноски по щетата,
ведно със
законната лихва върху сумата от 1513.18 лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С.Р.Д., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“,
с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 430.50 лв.
/четиристотин и тридесет лева и петдесет стотинки/, представляваща направени по
делото разноски, както и сумата от 430.50 лв. /четиристотин и тридесет лева и
петдесет стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№
6621/2019г. по описа на ВРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: