Решение по дело №2522/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1075
Дата: 22 юли 2020 г. (в сила от 21 август 2020 г.)
Съдия: Ивелина Христова Христова-Желева
Дело: 20203110202522
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                             №1075/22.7.2020г.         2020г.

 

                                   Година 2020                            Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На двадесет и първи юли                                          Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 2522 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на О.Ф.М., ЕГН********** срещу: Електронен фиш серия К№ 3036134 издаден от ОДМВР Варна,  с който на М. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП й е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП.         

            С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като незаконосъобразен, неправилен, издаден при допуснати процесуални нарушения и при нарушение на материалния закон. Твърди се, че посоченото в електронния фиш нарушение не е индивидуализирано по място на извършване, не било посочено и дали има специален пътен знак указваш разрешената скорост. Не бил отчетен и толеранс  +/- 3 км.

      В съдебно заседание, въззивникът не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита, която като цяло препокрива аргументите в жалбата, като се навеждат доводи и за недоказаност на нарушението.

      Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен  юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

      С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

       Електронният фиш /ЕФ/ серия К№3036134 е съставен от ОД на МВР-Варна, против О.Ф.М., затова че на 13.09.2019 г. в 22,00  часа, в обл.Варна, общ.Аврен, по път първи клас №9 /извън населено място/, в посока от гр.Бургас към гр.Варна, след кръстовището за к.к.“Камчия“  е извършено нарушение за скорост с автомобил „Хонда Сивик 5 ДР"   с peг. №А2121МС, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 003059047ВАА, като при разрешена скорост 90 км./ч. е установена скорост 106 км./ч.– нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.       

     Установено било, че собственик на превозното средство е  възз.М.. Поради това бил издаден електронния фиш, с който на същата, като собственик  на автомобила, била наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.

     В хода на въззивното производство бе приобщено писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, от които бе установено, че АТСС представлява стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения.

     По делото не са приложени категорични доказателства за датата на връчване на ЕФ. Видно от писмото на началника на сектор ПП-Варна, с което преписката е изпратена във ВРС  и от материалите по АНП, в информационната система на МВР е отразено, че ЕФ бил връчен на въззивницата на 30.05.2020г.. ОД на МВР-Варна обаче не представя доказателства за това- обратна разписка или др.документ удостоверяващ връчването. В писмото на Началника на Сектор ПП е посочено, че ЕФ бил изпратен за връчване и не бил върнат отговор за връчване.   

       На 11.06.2020г. възз. депозирал жалба срещу ЕФ чрез ОД на МВР-Варна.

       Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и веществени.

       Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и писмени събрани в хода на съдебното следствие.

 

          Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

        Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

         Съгласно разпоредбата на чл.189, л.5 от ЗДвП Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Във всички случаи обаче е необходима това връчване да бъде удостоверено с подпис на лицето, на което е връчено. В случая от страна на ОД на МВР-Варна до приключване на съдебното производство не са представени доказателства за връчване на ЕФ. Поради което и съдът намира, че същият не е връчен по надлежния ред и до датата на съденото заседание. Ето защо и жалбата срещу него се явява допустима и подадена в срок.

       Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство,  описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.  Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. 

    Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни. Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението- в обл.Варна, общ.Аврен, по път първи клас №9 /извън населено място/, в посока от гр.Бургас към гр.Варна, след кръстовището за к.к.“Камчия“, което е на територията на област Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. Съдът не споделя виждането в жалбата и писмената защита, че не било ясно мястото на нарушението. Напротив повече от подробно е описано къде е извършено нарушението, като няма никакво значение, че в ЕФ е посочено, че е извършено след кръстовището за к.к.Камчия, а в приложеното веществено доказателство – фотоснимка от нарушението било вписано, че се касае за разклона за к.к. Камчия. Последното отразява мястото на позиционирането на АТСС- разклона за к.к. Камчия, път №-9, км131383, посока СЗ, страна дясна. В същото е изрично посочено, че АТСС е позиционирано на път І-9, което безспорно съответства на описаното в ЕФ, че нарушението е заснето на път първи клас  №9. Горното не налага никакво съмнение, че нарушението е заснето именно с посоченото в ЕФ АТСС, позиционирано именно на разклона за к.к.Камчия. Отразеното в ЕФ, че нарушението е извършено след кръстовището за к.к.Камчия, при движение посока гр.Бургас-гр.Варна, идва да покаже, че нарушението е допуснато, респективно заснето след подминаване на пътят водещ към курортния комплекс, което напълно съответства и на приложената по делото фотоснимка, заснела задната част на лекия автомобил. Съдът не споделя и виждането, че в ЕФ следва да бъдат посочени точните координати на мястото на нарушението, тъй като такова изискване към съдържанието на ЕФ не е възведено от законодателя.   В този смисъл е неоснователно твърдението на въззивницата в този аспект за допуснато съществено процесуално нарушение.

       Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия. Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект.

     Като собственик на процесното МПС в електронния фиш е посочена възз.М..  Фактът, че се налага глоба, като е посочено физическото лице- собственик/ползвател, ясно сочи, че за процесното извършено нарушение при управление на МПС е ангажирана именно отговорността на въззивницата. Същата не оспорва, че именно тя е управлявала автомобила.

    От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство тип „SITRAFFIC Lynx ERS 400“ с идентификационен № № 003059047ВАА, което представлява стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения.

      Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

      В настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011г., изм., бр. 19 от 2015г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че  "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

          На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки  посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към дата на установеното с Ел.фиш нарушение- 13.09.2019г.,  нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, чрез използване както на мобилни, така и на стационарни АТСС.

     Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е и обстоятелството, че във фиша не е бил посочен вида на използваното АТСС – мобилна или стационарна камера, както и обстоятелството, дали същата е преминала метрологичен контрол, тъй като това не са задължителни реквизити на ЕФ. Ноторно известно е обстоятелството, че в конкретния пътен участък,  където е заснето нарушението има поставена стационарна видеорадарна система, която функционира от години и е видима при преминаване по този път.

     От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 – стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,  преминала метрологичен контрол на 25.07.2019г. и удостоверено с представени по административната преписка Протокол №38-С-ИСИ/25.07.2019г. на БИМ от проверка на стационарна система.

      Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г..

      Измерената скорост на движение на автомобила е 109 км/ч. /видно от приложените доказателства- снимка/, допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 106 км/ч.,след приспадане на допустимия толеранс, поради което не е налице процесуално нарушение визирано в жалбата. 

        От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „SITRAFFIC Lynx ERS 400“ с идентификационен № № 003059047ВАА било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 106 км./ч. /след приспадане на допустимия толеранс/ при ограничение от 90 км./ч. извън населено място- в обл.Варна, общ.Аврен, по път първи клас №9 /извън населено място/, в посока от гр.Бургас към гр.Варна, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е установено превишаване на скоростта с 16 км./ч. Абсолютно ирелевантни са възраженията, че не било посочено, че в участъкът, където се твърдяло, че е извършено нарушението има специален пътен знак. В ЕФ недвусмислено е посочено, че нарушението е извършено извън населено място, като възз. като правоспособен водач на МПС, получила своята правоспособност съгласно Протокол №1152 от 03.10.2011г. /видно от справката за нарушител/водач/ би следвало да е наясно, че разрешената скорост извън населено място е 90 км./ч. Същата не е санкционирана за действието на изричен пътен знак обозначаващ по-ниска скорост в конкретен участък извън населено място, а за превишение  на максимално допустимата скорост извън населено място. 

      На следващо място от наказаното лице не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението не е извършено на мястото, посочено в обжалвания електронен фиш. От друга страна, към административнонаказателната преписка е приложен снимков материал – оригинал на снимка с точни координати на нарушението. Предвид изложеното, следва да се приеме, че правото на защита не е било засегнато в този аспект. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.  От снимковия материал приложен по преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ. Няма никакво съмнение, че на снимката, макар и в тъмната част на денонощието е заснет автомобилът на възз., чиито рег. номер е виден съвсем ясно. Наличните светлини на снимката, видно от нейното съдържание, отразяват светещите прибори на заснетото превозно средство. Ето защо съдът приема, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин.

       Съдът намира , че  не е нужно да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак,, който предупреждава че се извършва заснемане на скорост. Действително такова изискване съществуваше в чл.7, ал.2 от Наредбата, която изискваше поставяне на пътен знак- „Пътният знак Е24“ преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи, а ал.1 от същия член изискваше оповестяване на контрола на интернет страницата на МВР или чрез средствата за масово осведомяване /изискване на чл.7, ал.1 –отм . от Наредбата- /. Тези две разпоредби на  НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. са отменени с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Изискването за оповестяването на местата за контрол, визирано в разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, също е отменено с ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017г. Поради горното към датата на визираното в ЕФ нарушение-13.09.2019г. контролните органи не са имали задължение предварително да обозначават и да оповестяват местата за контрол на скоростта.  Предвид изложеното, съдът намира, че разпоредбите на законодателството ни са спазени от наказващия орган и правото на защита не е било засегнато и в този аспект.

       Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител, респективно ползвател на превозното средство.  В конкретния случай видно от справката от централната база  на сектор ПП собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението е въззивницата. Възз. не е ангажирала пред органите на полицията доказателства, че друго лице е управлявало МПС, нито е попълнила декларация, че автомобилът се е управлявал в процесния ден от друго лице, като представи и копие от СУМПС на същото- изискване на чл.189, ал.5 от ЗДвП. В случая АНО няма задължение да събира доказателства, кой е управлявал МПС, а възз. като собственик на МПС е длъжен да представи такива-ако разбира се са налични. А очевидно в случая такива не са налични за процесната дата.

        Управлението на ППС с превишена скорост, извън населено място, е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 16км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 2 от същия текст е предвидил глоба в размер на 50 лева (петдесет лева) за превишение на скоростта от 11 до 20 км./ч. Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.

       Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 11 км/ч. в населено място, при налични и други нарушения на ЗДвП, отразени в справката нарушител/водач, следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.

       При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на установените процесуални правила, подробно разписани в издадената въз основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. Поради което и ЕФ следва да бъде потвърден, като законосъобразен.

    На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

    От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било  фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО, ограничило се до вземане на писмено становище, че ЕФ е правилен и законосъобразен. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в тежест на въззивника.

      

 

          Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                        Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К№ 3036134 издаден от ОДМВР Варна,  с който на О.Ф.М., ЕГН**********  за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП й е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП.

    

        ОСЪЖДА О.Ф.М., ЕГН**********  да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: