№ 774
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110203599 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ КРУШАРСКИ
и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията
1
НАХД № 3599 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 22-2200045 от 16.02.2022 г.,
издадено от директора на дирекция ДИТ – София, с което на „АТМ 98” АД, с
ЕИК: ********* му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева,
за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление (НП), поради което се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и
искания. Претендира присъждането на разноски.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване
на НП. Претендира и присъждането на разноски.
Съдът, като установи събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 25.01.2022 г. на жалбоподателя му е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че при извършена проверка е
било констатирано, че жалбоподателят, в качеството си на работодател, не е
изпълнил задължително предписание на контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, дадено под № 2 от протокол за извършена
проверка с № ПР 2137055 от 10.11.2021 г., връчен на дружеството на същата
дата, а именно: „работодателят да изплати на начисленото във ведомостта за
месец февруари 2021 г. трудово възнаграждение на Г.А.Д., съгласно чл. 128,
т. 2 от КТ“, което предписание е следвало да бъде изпълнено до 01.12.2021 г.,
но не е било изпълнено – нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 415, ал. 1, от КТ
2
на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото. От показанията на свидетеля
Д.Т. (актосъставител) – л. 79 от делото, се установява, времето, мястото и
обстоятелствата, при които е било констатирано нарушението. Показанията
на свидетеля са логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи с
писмените доказателства по делото (напр. л. 9 и сл. от делото). Поради
взаимната кореспонденция на обсъдените доказателствени източници, съдът
ги кредитира като достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си
убеждение.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Неоснователни се
явяват оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални
нарушения, при съставянето на АУАН и НП. Видно от тяхното съдържание, в
същите, възведното нарушение е било конкретизирано по време и място, били
са описани всички негови съставомерни признаци, като по този начин
правото на защита на санкционираното лице е било гарантирано в най-пълна
степен. Както АУАН, така и НП са били издадени и от компетентни органи
(спр. л. 48 и сл. от делото), поради което и това оплакване на жалбоподателя
се явява неоснователно.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение на чл. 415, ал. 1
от КТ, като в качеството си на работодател, не е изпълнил задължително
предписание на контролен орган в предоставения му срок. От събраните по
делото доказателства се установи, че жалбоподателят не е изплатил
дължимата сума на свой работник, в какъвто смисъл са му били дадени
предписания, поради което възражението му, е извършил вмененото му
нарушение и АНО правилно е ангажирал отговорността му.
3
С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се
налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил имуществена санкция в размер на 2000 лева, в близост до
минимално предвидения от закона размер. По делото се установяват редица
отегчаващи отговорността обстоятелства – например продължителния период
от време, през който заплатата на работничката не е била заплатена,
констатираните редица други нарушения на трудовото законодателство, при
извършената проверка. Всичко това сочи на завишена степен на обществена
опасност, както на нарушението, така и на нарушителя, поради което
наложената санкция не следва да бъде намалявана, тъй като това би довело до
усещане за безнаказаност у нарушителя и не би компрометирало постигането
на целите на административното санкциониране.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 415в от КТ,
която е специална норма по отношение на чл. 28 от ЗАНН. Вредните
последици не са били отстранени веднага след констатиране на нарушението
(не е било платено дължимото на работника въпреки задължителните
указания, дадени от административния орган), поради което не са налице
формалните предпоставки за приложимостта на тази разпоредба.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова
следва да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери,
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-2200045 от
16.02.2022 г., издадено от директора на дирекция ДИТ – София, с което на
„АТМ 98” АД, с ЕИК: ********* му е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН„АТМ 98” АД, с ЕИК:
*********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, сума в размер на 100 лева, дължими за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5