ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 565
04.11.2021г., гр. Стара Загора
Административен съд – Стара
Загора, седми състав, в закрито заседание на четвърти
ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Кр. Костова-Грозева
като разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева ч. а. д. № 300 по описа
за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.147, ал.3 от ДОПК.
Образувано е по жалба на
„БРИГС ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *********,
представлявано от А. Д., против Решение № 235/19.04.2021г. на Директор ДОДОП
Пловдив при ЦУ на НАП, с което е оставена без разглеждане жалба на дружеството
против ревизионен акт /РА/ №Р-16002419003940-091-001/18.03.2020г.
Жалбоподателят прави искане
същото да бъде обявено за нищожно,, като не надлежно подписано от изпълняващия
длъжността Директор, а именно Г.А., тъй като макар това лице да заемало
въпросната длъжност, то върху решението било отбелязано, че било подписано с
невалиден подпис, т.е. щом нямало подпис, то решението било нищожно. На второ
място се аргументира като довод за нищожността на решението и възникнало
съмнение кой бил истинският издател на акта, защото след номера на решението
било отбелязано друго име, това на Р. Й. П..
На следващо място се аргументира
и, че решението било незаконосъобразно. В процесното такова органът
аргументирал, че жалбата на частния жалбоподател против визирания РА била
просрочена към датата 22.04.2020г. и поради това се явявала недопустима. Сочи
се, че срокът по чл.152, ал.1 от ДОПК течал от връчването на РА, който в случая
обаче изобщо не бил връчен на дружеството, както и не им било изпращано
съобщение за изготвянето му, поради което и срокът за обжалване на РА не бил
почнал да тече. Оспорват се като неубедителни твърденията на органа, че РА бил
връчен по електронен път на електронна поща. Цитира се чл.30, ал.6 от ДОПК,
като се сочи, че в случая не се твърдял нито един от предвидените там способи.
Нямало данни, ако такова съобщение било изпратено до ревизираното лице, дали то
било издадено чрез ИС „Контрол“. Неясно било и дали имало изпратено
съобщение до адресата, за какво, кое лице било получател, съвпадал ли адресата
или изобщо имало ли получател. Следвало да бъде спазен и чл.84 от ДОПК относно
идентификацията на регистрираните лица, а органът не твърдял да имало
потвърждение, а ако имало такова, то да се считало, че то не изхождало от
жалбоподателя и неправилно била извършена идентификация на подателя като лице,
което можело да представлява дружеството. Не бил спазен и редът за връчване,
предвиден в чл.32 от ДОПК. Към твърдяната дата на адреса на дружеството не било
изпращано съобщение, данъчната администрация не направила никакви усилия да се
свържи с жалбоподателя и да го уведоми за издаването на такъв акт с такъв голям
размер на задължения.
Също така се сочи, че било
възможно и съобщението да било постъпило в спам или да имало друг проблем с
пощата, който не зависел от лицето и ако настъпването на такова обстоятелство
било налице, то се моли да се приеме, че страната била възпрепятствана да
подаде в срок жалбата противи РА и да се възстанови срока. В заключение се
твърди, че дори и да била просрочена жалбата, това не освобождавало
административния орган да се произнесе по оплакванията за нищожност на РА.
Частният жалбоподател, редовно
призован в с.з., се представлява от процесуален
представител, адв. К.от АК Стара Загора, който
поддържа частната жалба и излага съображения по същество на спора. Претендират
се разноски и се прилага списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, се
представлява от юрк. К., който оспорва частната жалба
и моли съдът да я отхвърли. Претендира разноски
Съдът, въз основа на приетия по
делото доказателствен материал, намира да установено от фактическа страна
следното:
Въз основа на Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-16002419003940-020-001/25.06.2019г. било
образувано против „БРИГС ТРАНС“ЕООД ревизионно производство с обхват задължения
по ДДС за периода 01.12.2013г.-31.05.2019г.
и 01.06. – 11.07.2019г.; за корпоративен данък за периода
01.01.2014г.-31.12.2018г. ЗВР била връчена по реда на чл.32 от ДОПК чрез
поставяне на съобщение за връчване, което било поставено на 15.07.2019г. и
свалено на 30.07.2019г. /л.358/. На 06.08.2019г. била издадена и ЗИЗВР, с която
ревизионното производство било продължено до 30.10.2019г. ЗВР и ЗИЗВР били
връчени на ревизираното лице по реда на чл.32 от ДОПК на 11.11.2019г. В хода на
ревизията бил съставен ревизионен доклад /РД/ №
Р-16002419003940-115-001/25.02.2020г., който бил изпратен и връчен по
електронен път на 26.02.2020г. чрез активиране на електронната препратка на IP адрес 178.169.207.175. Документът
бил изтеглен от имейл *****@***.**. /л.153/.
Против РД не било подадено възражение. На 18.03.2020г. от определения
ревизионен екип бил издаден РА № Р-16002419003940-091-001, с който на частния
жалбоподател били определени задължения за ДДС и корпоративен данък, ведно с
прилежащите лихви в размер на 829 315,33лв. До „Бригс
Транс“ЕООД било отправено по реда на чл.32 от ДОПК
съобщение за връчване относно издадения РА, което било качено на мястото за
поставяне на 16.04.2020г. и свалено на 22.04.2020г. /л.315/. Съгласно приложено
на л.179 от делото Удостоверение за извършено връчване по електронен път н ИС
„Контрол“ на НАП РА бил изпратен за връчване по електронен път на 16.04.2020г.,
като изпратената електронна препратка към съобщението за електронно връчване на
документи била активирана на 22.04.2020г. от IP 178.169.207.175. Документът
бил изтеглен от имейл *****@***.**.
Жалбата против РА №
Р-16002419003940-091-001 била подадена чрез пощенски оператор на 01.04.2021 г.
/л. 59/ и постъпила в ТД на НАП Пловдив на 02.04.2021г., където била
регистрирана под №6449 /л.26/. В жалбата се сочи, че РА бил нищожен, поради
издаването му от некомпетентен орган. С Решение № 235/19.04.2021г. Директорът
на ДОДОП Пловдив оставил без разглеждане подадената жалба като приел, че същата
била просрочена и поради това недопустима. Решението било подписано с
електронен подпис и съобщено на дружеството по електронен път на 21.04.2021г.
чрез активиране на електронна препратка от електронен адрес ХХХ@abv.bg
/л.23/. Частната жалба била подадена чрез куриерска фирма Еконт на 29.04.2021г. От
приложеното по дело писмено доказателство /л.6/ се удостоверява, че валидността
на електронния подпис на Г.А.е в периода 10.02.2021г.
до 10.02.2022г.
Други доказателства:
извлечение от електронното досие на дружеството в Търговския регистър, съгласно
което същото има вписан адрес на електронна поща *****@***.** /л.387/;
първоначално заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП
чрез ПИК /л.388/, където е деклариран електронен адрес *****@***.**;
По
искане на страните Съдът назначи съдебно техническа експертиза, която бе
изготвена от ВЛ инж. В.. По въпрос първи ВЛ сочи, че РА бил изпратен по
електронен път чрез ИС“Контрол“ на НАП, като IP адресът, от който е изпратен не
можел да бъде определен. Това можело да стане, ако имало получено писмо в
пощенската кутия на получателя. Направената справка с ИС „Контрол“ показвала,
че било изпратено електронно съобщение на електронен адрес *****@***.**, което
имало посоченото съдържание в Приложение №2. Била посочена и електронната
препратка, която следвало да се активира чрез натискане върху посочения линк,
за да бъдат свалени документите от получателя. Налице било и уведомление, че
след активиране на препратката ще се генерира електронно съобщение към
системата на НАП относно извършеното връчване. Електронното съобщение било
изпратено от с. Д. Й. с имейл адрес ХХХ.nra.bg.
В отговора
на въпрос втори ВЛ сочи, че направил проверка в пощенската кутия на
електронната поща *****@***.** през
телефонен апарат на Г. Д. и търсеното писмо не било открито в кутия на abv поща, писмото не било намерено в Спам, както и в
Кошче, обичайни места, където можело да бъде получено писмото. Експертът сочи,
че нямал информация за действия, свързани с пощенската кутия от този период, но
информацията, която може да се провери е в период от 30 дни.
На
трети въпрос, ВЛ отговаря, че в ИС на НАП „Контрол“ имало генериран документ,
удостоверяващ, че електронната препратка към съобщението за електронно връчване
на документи на 16.04.2020г. е активирана на 22.04.2020г., което показвало, че
документът бил изтеглен от имейл *****@***.** от IP 178.169.207.175. Според
отговора на въпрос четвърти, ИС на НАП „контрол“ съдържала информация, че
електронната препратка била активирана и документът изтеглен от имейл *****@***.**.
Активирането на връзката и изтеглянето на документи можело да бъде извършено от
всеки имащ данните за влизане в пощенската кутия. Това, което се виждало от ИС
на НАП било, че електронната препратка към съобщението за електронно връчване
на документи било изпратено на 16.04.2020г. и активирана на 22.04.2020г. от IP 178.169.207.175 и че
документът бил изтеглен от посочения имейл. Експертът сочи в отговора си на
въпрос пети, че И на НАП получавала потвърждение кога и от кой IP адрес и чрез
кой имейл адрес била активирана електронната връзка и тези данни се записвали в
системата. Генерирал се документ Удостоверение за извършено връчване по
електронен път, като информацията, която се съдържала в него показвала кога
била активирана връзката за изтегляне – на 22.04.2020г., от кое IP - 178.169.207.175 и от кой
имейл адрес било активирано - *****@***.**.
От допълнителното заключение на ВЛ в
отговор на въпрос, поставен от ответния орган се установява, че файл с наименование „235-1-04-2021.doc“ и Microsoft Word 97-2003 Document тип doc. В него
били добавени цифрови подписи, използващи разширения на XML-DSig, известен
като XAdES, който
определял точни профили на XML-DSig, което го
правело съвместим с цитирания от експерта европейски регламент, като електронен
подпис,
Технически изпълнен на базата на XAdES имал статут на усъвършенстван
електронен подпис, което означавало, че той бил уникално свързан с подписалия
го, бил в състояние да идентифицира подписалия се, като само той имал контрол
върху данните, използвани за създаване на подписа и можел да бъде
идентифициран, ако данните, прикрепени към подписа, били променени след
подписването. ВЛ сочи, че от направената справка в НАП въпросния електронен
документ бил подписан с два електронни подписа, единият на Г.А., а вторият на Р.
П.. Подписът на Г.А., с който бил подписан въпросния файл бил валиден, за което
се прилагат от експерта и писмени доказателства.
При
така установеното от фактическа страна, Съдът намира частната жалба за
основателна, като съобрази следното:
Процесното
решение е валиден административен акт, защото изхожда от компетентния
административен орган по см. на чл.152, ал.2 от ДОПК, вр.
с чл.147, ал.1 от ДОПК. Не се споделя довода на частният жалбоподател, че това
решение е нищожно, тъй като не е подписано от лицето, определено да изпълнява
длъжността Директор ДОДОП Пловдив. Няма спор и от приложените и не оспорени писмени
доказателства, се удостоверява, че издател на процесното решение е Г.Ж.А., че
решението e издадено чрез ИС“Контрол“
като електронен файл и е подписано с електронен подпис от издателя му. От отговора
на ВЛ в допълнителната експертиза, се удостоверява по несъмнен начин, че
поставеният електронен подпис е именно на лицето Г. Ж. А.и
този подпис е валиден към датата на полагането му, съгласно приложения
сертификат за валидност. Фактът на съдържащ се електронен подпис от друг
служител на дирекцията, а именно Р. П., при поставяне на административен номер
на акта, не прави жаленото решение невалидно поради издаването му от лице,
което не е надлежно оторизирано за това. Видно е, че подпис от лицето Р.П.не се съдържа в края на акта, т.е. след
разпоредителната му част, нито това лице се сочи като издател на решението.
Въпреки
това актът на ответника, с който се постановява оставяне на жалбата на „Бригс Транс“ЕООД без разглеждане като просрочена се явява
незаконосъобразно.
Преди всичко това е така, защото безспорно
в подадената от дружеството жалба против РА №
Р-16002419113940-091-001/18.03.2020г. се съдържа изрично възражение за неговата нищожност. При административно, респ. съдебно
обжалване на ревизионен акт, се прави проверка
за законосъобразността на акта, но
служебно задължение е да се извърши
и проверка относно валидността на същия акт. /в този смисъл вж. Определение № 14330/28.12.2016 г. по адм.дело № 13921/2016 г. на ВАС и
Определение №11085/2017г., по а.д.№10442/2017г./. В процесния случай
обаче горестоящият
орган не е
съобразил това искане в подадената жалба и вместо да извърши проверка относно валидността на жаления РА,
директно възприема извод за просрочие на административното обжалване против него и оставя без разглеждане
като просрочена подадената от дружеството жалба, като така не допуска същата да бъде
разгледана по същество. Това
налага отмяна на Решението на Директора на ДОДОП Пловдив дори и само на това
основание, като жалбата следва да се върне за ново произнасяне от горестоящия административен орган по същество, като се
отчете направеното възражение за нищожност /невалидност/ на РА №
Р-16002419113940-091-001/18.03.2020г.
Относно
това дали следва да бъде разгледан и по същество спорът за законосъобразността
на процесния РА, Съдът намира следното:
Фактически Директорът на ДОДОП Пловдив
мотивира, че жалбата против РА № Р-16002419113940-091-001/18.03.2020г. като
подадена едва на 01.04.2021г., когато е изпратена чрез куриерска фирма „Еконт
експрес“ ООД, се явява просрочена, защото РА е съобщен на лицето на
22.04.2020г. чрез извършено електронно връчване на акта на деклариран от лицето
електронен адрес - *****@***.**, видно от
Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“. Частният
жалбоподател оспорва факта на извършено на 22.04.2020г. електронно връчване на
РА, като се позовава на неспазване на чл.30, ал.6 от ДОПК.
Съдът, на първо място, не споделя
за основателен доводът на частния жалбоподател, че съобщенията в административното
производство следва да се връчват основно на адреса за кореспонденция, който е
този по чл.28, ал.1, т.2 от ДОПК. Според настоящият съдебен състав в чл.29 от ДОПК алтернативно законодателят установява кои са възможните и допустими начините
за връчване на съобщенията в административното производство. Новелата на текста
установява правилото, че съобщенията се връчват на адрес за кореспонденция, но
такъв за ЮЛ, каквото се явява частния жалбоподател, е не е само този по чл.28,
ал.1, т.2 от ДОПК, а и този по чл.28, ал.2 от ДОПК, т.е. и заявения от лицето електронен
адрес. Посочването на такъв електронен адрес обаче е една възможност, а не е
задължение за лицето. Това означава, че само, ако то е заявило пред органите по
приходите такъв адрес за кореспонденция, за приходната администрация е налице
възможността да връчва съобщенията в административното производство на този
електронен адрес. От ответната страна се претендира, че частният жалбоподател
декларирал в НАП електронен адрес за получаване на съобщения и това е *****@***.**, който
бил и електронният адрес, вписан в ТР.
В тази насока съдът намира, че е налице
е неправилно приложение на относимата норма от страна
на данъчния орган. Никъде в ДОПК не се установява, че вписаният в Търговския
регистър електронен адрес на търговеца следва да се счита за такъв по чл.28,
ал.2 от ДОПК. За търговеца е предвидена една възможност да декларира пред
органа по приходите такъв адрес, но не и задължение за това. Само при надлежно посочен
такъв адрес, органът по приходите може да извършва връчване на съобщения на
него по реда на чл.29, ал.4 от ДОПК. Данните пред съда обаче еднопосочно сочат,
че от „Бригс Транс“ ЕООД няма подадена нарочна
декларация/заявление до органа на приходите, че желае да получава съобщения на
конкретен електронен адрес. Независимо от това от страна на органа по приходите
е предприето връчване на електронно съобщение, към което е приложен под формата
на електронен файл процесния РА. Дори и предвид наличието на подадени през 2019г. заявления за ползване
на електронни услуги, предоставяни от НАП чрез персонален
идентификационен код за достъп до
информация, подаване на искания за
издаване на документи от значение
за признаване, упражняване или погасяване на права
или задължения на хартиен носител
и за подаване на декларации, документи или данни не следва да се приема, че така посоченият и вписан в това заявление
електронен адрес за кореспонденция с НАП е равнозначен на заявен електронен адрес
по чл. 28,
ал.2 ДОПК. Така соченият в заявлението електронен адрес се отнася единствено
до ползването на електронни услуги,
каквито връчването на РА в никакъв случай не следва да се
квалифицира /в този см. виж Решение № 4753/14.04.2021г., по а.д.
№ 13447/2020г. на първо отд. на ВАС/. Ето защо следва
да се възприеме извода, че съобщението за издадения на 18.03.2020г. РА №
Р-16002419113940-091-001/18.03.2020г. незаконосъобразно е изпратено за връчване
по електронен път на електронен адрес, който не такъв по чл.28, ал.2 от ДОПК и органът
по приходите действително е нарушил реда за връчване на съобщения, а
доказателства за редовно връчване на РА на адрес за кореспонденция по см. на
чл.28, ал.1, т.2 или ал.2 от ДОПК не се прилагат по делото, нито потвърждават,
че на 22.04.2020г. редовно е извършено връчването на РА. Няма никакви данни
съобщение за РА да е изпратено за връчване на лицето на адреса по чл.28, ал.1,
т.2 от ДОПК, като съотв. поради не намиране на никого
на този адрес органът по приходите да пристъпи към връчване по реда по чл.32 от ДОПК, който ред между другото е ползван успешно при връчване на ЗВР и нейното
изменение, както и на други документи, но при налични доказателства за
изпълнение на задължителните предпоставки на текста. По преписката се съдържат
данни за направен опит за връчване на РА и по реда на чл.32 от ДОПК, но не е
изчакан да изтече 14 дневния срок по чл.32, ал.6.
Не на последно място следва да се
посочи, че процесното решение не е връчено на „заявения“ електронен адрес *****@***.**, а на
коренно различен, който вероятно вече надлежно е посочен от лицето като такъв
по чл.28, ал.2 от ДОПК.
Гореизложено обосновава извода, че
неправилно се приема
от Директора
на ДОДОП Пловдив, че
процесният РА е надлежно съобщен по реда на
чл.29, ал.4 от ДОПК на датата 22.04.2020г., чрез изпратено съобщение
за неговото издаване на визариния електронен адрес, определен от ответника като
такъв за кореспонденция /електронна поща/. При липса на данни, че този електронен имейл е посочен от
частния жалбоподател и като адрес за
получаване на съобщения по чл.
28, ал.2 ДОПК, то органите по приходите
е следвало да изпращат
съобщения за своите актове, документи и книжа до ревизираното лице на адрес му по чл.28, ал.1, т.2 ДОПК или съотв. да докажат
наличие на предпоставките за приложение реда за връчване по чл.32 от ДОПК. Тъй
като се установява нарушение на реда и начина за връчване на РА, то следва да
се изведе правен извод, че на датата 22.04.2020г. няма извършено редовно
връчване на съобщението за акта, съгласно правилата на ДОПК. При липса на
обективно установена и доказана дата, на която да има редовно извършено
връчване на съобщението за издадения РА, то така подадената жалба против него
от частния жалбоподател на 01.04.2021г. следва да се приема за подадена в срок,
като при новото разглеждане следва и да се удостовери дали на 18.03.2021г. има
извършено съобщаване на РА на „Бригс Транс“ЕООД в каквато насока се излагат фактически твърдения
от дружеството в подадената от него жалба до Директора на ДООДП Пловдив.
При извод за основателност на частната жалба, Съдът намира за основателно
своевременно заявеното искане за разноски за заплатена ДТ и депозит за ВЛ в общ
размер на 300,00 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК на л. 421
от делото.
Водим от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ПО ЖАЛБА на „БРИГС ТРАНС“
ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от
А. Д., Решение № 235/19.04.2021г. на Директор ДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с
което е оставена без разглеждане жалба на дружеството против ревизионен акт
/РА/ №Р-16002419003940-091-001/18.03.2020г.
ВРЪЩА делото като преписка на административния орган за ново произнасяне при
съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона,
дадени от съда с настоящото определение.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на „БРИГС ТРАНС“
ЕООД, с ЕИК *********, разноски в размер
на 300 лева.
Настоящото определение е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: