О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.Пазарджик,04.08.2017г.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД,гражданска
колегия, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря…………,като разгледа докладваното от районен съдия Харизанова гр.д.№3021
по описа за 2017г., за да се произнесе прие следното:
Производството е
по реда на чл.389 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано
по искова молба от „Строител АД“ЕООД с
ЕИК ********* , представлявано от управителя А.Ф.Т., чрез пълномощника адв.П.М.
срещу „Кападокия Фрут“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
село Ветрен дол, община Септември, представлявано от управителя Мустафа
Йълдъръм, в обстоятелствената част на която се твърди, че между двете дружества
е бил сключен договор за строителство от 10.06.2016г. Твърди се, че всички
предвидени в договора СМР били извършени от ищеца . Общата стойност на
договорените доставки възлиза на сумата от 308 098 .80 лв. с ДДС. Същите
са изрично отбелязани в договора и протокола за договорените цени на обекта ,
подписани и приети от ответника без възражение. Твърди се, че ищецът
изцяло и в срок е изпълнил договореното.
В тази връзка е издаден Акт обр.14 за
приемане на конструкцията от 01.11.2016г . Въпреки многократните разговори,
включително отправена до ответника нотариална покана рег.№3029/02.12.2016г ,
връчена му на 05.12.2016г последният отказал да плати на ищеца част от
изпълнените СМР-та. До момента общата заплатена сума е в размер на 302 220
лв. Съгласно протокол №001/01.11.2016г обр.19, общата стойност на изпълненото е
307 953.60 лв. , тоест в рамките на определената в договора стойност. В
процеса на строителството за
изпълнените СМР са издадени актове и
фактури, които ответникът заплатил изцяло и без възражения. Твърди се, че е
останал дължим и неплатен остатък в размер на 5 733.60 лв., за която сума
е издадена фактура №94/01.11.2016г. Твърди се, че поради отказ на
възложителя да се яви за приемане на
СМР, тази фактура и протокол обр.19 били изпратени на дружеството с
горепосочената нотариална покана. Ответникът е не направил до момента никакви
възражения по качеството и количеството
на извършените СМР по договора. Напротив, ползва се от обекта с въвеждането му
в експлоатация, без да се е издължил изцяло. Ищецът твърди, че е налице
частично договорно неизпълнение – неплащане на част от договорената и
документирана окончателна цена на СМР в размер на 5 733.60 лв. – главница
по фактура №94 от 01.11.2016г. Твърди се, че по време на действие на договора неколкократно
ответникът заплащал дължимите суми със закъснение и частично , което е
нарушение на чл.2 от договора. Твърди се, че е налице хипотезата на чл.6.2 от
договора – дължат се неустойки в
посочените размери а именно по 0.5% дневно от датата на която плащането е
дължимо. Същевременно не трябва да се надхвърля 5% от стойността на договора
или 15 404.94 лв. Твърди се, че общият размер на неустойките за периода от
27.06.2016г.до 02.06.2017г възлиза на 8 735.85 лв. Отчетени са изцяло
дните / работни такива/ и размерите на извършените от ответника плащания ,
която са по банков път. Неустойката от 0.5% дневно се начислява върху
съответната дължима сума и за периода на забавата и. От друга страна са
съобразени всички клаузи в раздел II от договора – цени, плащания, гаранция за изпълнение и
гаранционен срок- чл.2. и 2.2. Претендираната неустойка също е била предявена с
цитираната по-горе нотариална покана и е
бил даден 7 дневен срок за доброволно изпълнение , който е изтекъл на
12.12.2016г. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца общо сумата от 14 469.45 лв., то които
5 733.60 лв. с ДДС по фактура №94/01.11.2016г. и сумата от 8 735.85
лв. дължими договорни неустойки за периода от 27.06.2016г до 02.06.2017г.,
ведно със законната лихва върху тази суми, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С исковата молба са ангажирани писмени
доказателствени средства.
С исковата молба е направено искане за допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на запор на банковите сметки на
ответника до размера на вземанията. Обезпечителния си интерес обосновава с
твърдението за забава на ответника
повече от 8 месеца да изпълни задължението си и
високия размер на паричната си
претенция, при което реализирането на правата му по едно бъдещо
позитивно решение ще бъде затруднено.
Съдът след като разгледа исковата
молба във връзка с направеното искане за обезпечение намира следното:
Съгласно чл.389, ал.1 от ГПК
обезпечение може да се иска във всяко положение на делото до приключване на
съдебното дирене във въззивното производство от съда, пред който делото е
висящо като предпоставки за това са наличие на обезпечителна нужда, а именно-
когато без обезпечението за ищеца би било невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата му по бъдещо положително решение за него и то ако
искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства.
Съдът, изхождайки от фактическите
обстоятелства , изложени в исковата молба и формулирания петитум, счита, че е
сезиран с осъдителени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.258 и
сл. от ЗЗД, които се процесуално допустими.
Представените с исковата молба писмени
доказателства обезпечават
доказателствено предявените претенции, поради което съдът приема, че исковете
са вероятно основателни.
Досежно наличието на обезпечителна
нужда съдът счита, че същата е налице от
една страна с оглед твърденията за
настъпила изискуемост на вземанията и 8 месечна забава от страна на ответника
да изпълни задължението си по договора, след като е надлежно уведомен, които твърдения също се установяват от ангажираните писмени доказателства, а от друга – високия общ размер на заявените парични претенции.
Изложеното дотук обуславя извода, че при евентуално постановяване на позитивно
за ищеца съдебно решение, би се
затруднило, респективно би било невъзможно да се реализират правата по това
съдебно решение. На следващо място –
касае се за иск за парично вземане. При този вид искове обезпечителната нужда
се предполага , доколкото всяко разпореждане на длъжника с имуществото му води до смущаване правната сфера на неговия
кредитор и затруднява бъдещото му удовлетворяване.
От изложеното дотук съдът счита, че следва да се уважи
молбата и следва да се допусне обезпечение на
предявените осъдителни искове до общия им размер от 14 469.45 лв.
Посочената от молителя обезпечителна мярка – запор върху банковите сметки в
посочените в искова молба банки е
адекватна на обезпечителната нужда.
Воден от горното и на основание чл.389
от ГПК Пазарджишкият районен съд:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на
предявените от „Строител АД“ЕООД с ЕИК
********* , представлявано от управителя А.Ф.Т., чрез пълномощника адв.П.М.
срещу „Кападокия Фрут“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
село Ветрен дол, община Септември, представлявано от управителя Мустафа
Йълдъръм осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр.с чл.258 и
сл. от ЗЗД чрез налагане на запор на банковите сметки на „Кападокия Фрут“ООД с
ЕИК ********* в „Прокредит банк“АД,
„Обединена Българска банка“АД и „ Те Дже Зираат Банкасъ“АД
Запорът се налага до размера на 14 469.45лв.
Въз основа на определението да се
издаде обезпечителна заповед.
Определението е неокончателно и
подлежи на обжалване с частна жалба пред ПОС в едноседмичен срок, който за
молителя тече от връчването му, а за ответника от деня, в който му е връчено
съобщение от съдебния изпълнител за наложената обезпечителна мярка.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: