РЕШЕНИЕ
№913/10.5.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
двадесет и втори април Година две хиляди и
деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 5677
по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „Д.” ООД, представлявано от Х. Д. Е.,
против Наказателно постановление № 375 319- F 401 279 /
12.11.2018г. на Началника на Отдел
„Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП
, с което на „Д. ” ООД, е наложено административно наказание "Имуществена
санкция" в размер на 600 лева на
основание чл.185 ал.1 от ЗДДС.
С жалбата не се оспорва, че не е била издадена
касова бележка за извършено плащане , но
се твърди, че купувачът не е изчакал извършването на продажбата и издаването на
касов бон, а се е легитимирал и е започнал проверката.На следващо място се
навеждат доводи, че с оглед размера на дневния оборот за около 15 дни, то в
обекта е създадена организация за провеждане на установената фискална политика,
свързана с издаване на касови бележки , регистриране на продажбите и отчитане
на реализираните приходи.Поради това и се твърди, че в случая наказващият орган
е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, което той не е
сторил.Поради тези и други съображения се иска отмяна на наказателното
постановление , а в условията на алтернативност - наложената санкция да бъде
намалена в предвидения в закона минимум.В жалбата се навеждат още доводи за
това, че ако постановлението бъде потвърдено, то ще бъде изпълнена и наложената
от данъчните органи принудителна административна мярка „ запечатване на обект“
за срок от 7 дни, което сериозно би затруднило дейността на дружеството.
В съдебно заседание, въззивната
страна, редовно призована , представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв. П. отново пледира за отмяна на
постановлението, като твърди, че с оглед на всички обстоятелства, свързани с
нарушението, същото представлява маловажен случай.
Въззиваемата
страна, редовно призована, представлява се от процесуален представител , който оспорва жалбата и моли
постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на
въззивника и с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
14.08.2018г. данъчните служители – св.М.Д.
и Н.Д., в изпълнение на своите
задължения се намирали в КК „Златни пясъци“.Около 11,30ч. св.Д. решил да си
закупи закуска рогче на цена 1 лв. от намиращ се в близост търговски обект- Пекарна „Добруджа“. Той заплатил сумата на работещата в
обекта с две монети от по 50ст. , която му дала закуската, но не издала касов
бон.Свидетелят се върнал при колегите си, разговарял с тях дали още някой не
иска закуска и след това се върнал в търговския обект, където се легитимирал и
извършил проверка.Установило се, че пекарната се стопанисва от „Д.“ ООД и че в
нея има монтиран ЕКАФП. Било установено, че фактическата наличност в обекта е
253 лв., че има служебно въвеждане на 100лв. в касата, както и че разчетената
касова наличност е 152лв., т.е. имало разлика от 1 лв. между касовата и
фактическа наличност.Бил изведен и междинен дневен финансов отчет, в който било
отразено, че след часа на покупката са били извършени и други продажби, за
които били издадени касови бонове.
Своите констатациите св. Д.
отразил в констативен протокол и
представляващ търговеца бил поканен да се яви в сградата на ТД на НАП за
документална проверка.
Поради
установеното нарушение, на 22.08.2018 год. св.Д. съставил против „Д.“ ООД, акт за установяване на административно
нарушение, в който посочил, че на 14.08.2018г. при извършена в 11,30ч.
покупка на закуска на стойност 1 лв., не е бил издаден фискален касов бон от
въведения в експлоатация и работещ
ЕКАПФ. Описаното нарушение било
квалифицирано като такова по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на
МФ .Така съставения акт бил връчен на
представляващият дружеството, като
тогава и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени и депозирани
възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното НП №
375 319- F 401 279 / 12.11.2018г., с което наказващият орган изцяло възприел описаната фактическа обстановка и правната
квалификация на нарушението по чл.25
ал.1 вр. чл.3 ал.1 от №Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118 от ЗДДС, като било
констатирано, че нарушението е извършено за първи път. За него, на ”Д.” ООД било наложено наказание „Имуществена санкция”
в размер на 600лв. на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан М.Д. -актосъставител , чиито показания съдът кредитира като пълни,
последователни и логични.От тях се установи, че нарушението е констатирано при извършена покупка, както
и че свидетелят е изчакал известно време след продажбата и едва тогава е
започнал проверката.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е
процесуално допустима .
Наказателното постановление № № 375 319-
F 401 279 / 12.11.2018г.. е издадено от компетентен орган- от Началника на Отдел „Оперативни
дейности“-Варна в ЦУ на НАП, съгласно
заповед № ЗЦУ- ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на ЦУна НАП. Актът
също е бил съставен от компетентно лице-св.
Д., който е инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна и като такъв е оправомощен с посочената заповед именно да съставя актове
за нарушения по ЗДДС. Актът е бил
издаден в предвидения в чл.34 ал.1 от ЗАНН срок от извършване на данъчното нарушение. Наказателното постановление също е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок. В хода на
производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения и по
никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят , което той е упражнил с подаването на жалба
до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в
хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.
Следва да се отбележи, че в случая предмет на разглеждане е издаденото против „Д.“
ООД наказателно постановление, а не издадената ЗППАМ, като начините и реда за нейното
обжалване са визирани в АПК.
По делото безспорно е установено, а
и не се оспорва, че на 14.08.2018г. в търговски обект, стопанисван от „Д.“ ООД
е било извършено плащане на закуска на стойност 1лв. , за което не е била издадена касова бележка
от въведения в експлоатация ЕКАПФ.Това е било установено при извършената
покупка от данъчния служител и се
потвърждава от установените в хода на проверката касови и фактически
наличности. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по закона лице да регистрира
и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална, касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг
данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и
да я съхранява до напускане на обекта.
Разпоредбата на чл. 25 от Наредба Н-18/2006 г. пък предвижда, че касова
бележка се издава за всяка продажба при извършване на плащането.В случая такова
плащане е било извършено, но не е бил издаден касов бон в момента на неговото приемане ,
въпреки че монтираното фискално устройство е било работещо. Твърденията
в жалбата, че инспектора по приходите не е изчакал извършването на продажбата и
направо е започнал проверката, се опровергават от показанията на св.Д. и от
съдържанието на приложения по преписката междинен финансов отчет.От него е
видно, че след покупката на свидетеля са били извършени и други продажби, за
които са били издадени касови бонове, от което може да се направи извод, че
описаните възражения са неоснователни.Поради това съдът намира, че описаното в
акта и постановлението нарушение е извършено.
Съдът намира обаче, че административно-наказващият орган е следвало
да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, което не е било сторено. Съгласно ТР
№ 1 от 12.12.2007г. на НК на ВКС преценката за
„маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебният
контрол се включва и проверка относно законосъобразността на преценката по
чл.28 от ЗАНН. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота
фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички
въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на
делото.
За да се установи дали случая е маловажен или не, следва да се обсъди
степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като негово обективно
качество, за да се установи дали е
социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно
наказателната отговорност.В конкретния случай, видно от съдържанието на
постановлението, е че нарушението е извършено за първи път, т.е. налице е
инцидентен случай.От друга страна установено е неиздаване на една касова
бележка за извършена продажба на стойност 1 лев.Действително, стойността на
предлаганите стоки е от 1лв. до 1,50лв., но само по себе си това обстоятелство
не следва да се приема като такова, изключващо приложението на чл.28 от ЗАНН. Поради това, като съобрази всички
обстоятелства, свързани с допуснатото нарушение , съдът намира че то е с
по-ниска степен на обществена опасност от останалите от този вид и че с него не
е бил нарушен грубо и в съществена степен предвиденият в закона ред за деклариране и отчитане на
доходи. С оглед на това, съдът
намира че нарушението е с явно
незначителна обществена опасност и засяга в малка степен установения ред за
държавно управление. Поради това съдът намира, че е следвало да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен.
Наказващият орган от своя страна в постановлението не е изложил мотиви защо
приема, че случаят не е такъв и без обсъждане на всички обстоятелства,
установени в хода на проверката е издал наказателно постановление.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление
е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 375 319- F
401 279 / 12.11.2018г. на Началника на
Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП
, с което на „Д. ” ООД, е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 600
лева на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред
Административен Съд –Варна по реда на
АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: