№ 14554
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110142178 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ЗД „Б И“ АД срещу ЗАД „О З“ АД.
Ищецът твърди, че на 09.04.2020г., в гр. Стара Загора, ул. „Стойчо Черногорски“ водачът на
МПС „Фолксваген Бора“ с рег. № .......... е причинил ПТП, при което било увредено
имуществото на трето лице - лек автомобил марка „Мерцедес Е 200“, с рег.№ ......., по
отношение на когото имало сключена валидна застраховка „Каско“ при ищеца. За
настъпилите вреди при ищеца имало образувана щета № **********, по която заплатил
сумата от 1156,90 лв. за отстраняване на повредите по увредения автомобил. Твърди, че
водачът на МПС „Фолксваген Бора“ с рег. № .......... е бил застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“ при ответникa, поради което
последният следвало да заплати на ищеца сумата от 1171,90 лв. (от която 1156,90 лв.
изплатено застрахователно обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски за определянето
му). Признава, че ответникът е платил извънсъдебно сумата от 842,55 лв., но останал
непогасен остатък в размер на 314,35 лв. Моли ответникът да бъде осъден да заплати
посочената сума, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на исковата молба 03.08.2022 г. до окончателно изплащане на задължението.
Ответникът ЗАД „О З“ АД е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Признава твърдените от ищеца
застрахователни правоотношения, както и механизма на ПТП, но намира, че с платената
извънсъдебнo сума били погасени изцяло задълженията му към ищеца. Счита, че
претенцията е завишена, като за част от уврежданията (предна дясна врата и лайсна предна
врата дясна) намира, че не са в причинна връзка с процесното ПТП. Моли за отхвърляне на
предявения иск.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с правно основание чл.
411 КЗ. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти:
да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, а именно – вреди, причинени от виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е сключена при него и ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди.
В настоящия случай, с оглед становището на ответната страна и на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и
4 ГПК, с изрично определение на съда всички обстоятелства, включени във фактическия
състав на спорното право са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване, включително: наличието на застрахователно правоотношение при ЗАД „О З“ АД
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек
автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № ..........; че ЗД „Б И“ АД е заплатил сумата от 1141,90
лв. за възстановяване на уврежданията, вследствие на процесното ПТП по застрахования лек
автомобил „Мерцедес Е 200“, с рег. № .......; настъпването на 09.04.2020 г. на твърдяното в
исковата молба ПТП между МПС „Мерцедес Е 200“, с рег. № ....... и МПС „Фолксваген
Бора“ с рег. № .......... с твърдения от ищеца механизъм; че ответното дружество е получило
регресна покана от ЗД „Б И“ АД за заплащане на вредите във връзка с процесното ПТП, по
която ответникът ЗАД „О З“ АД е заплатил сума в размер на 842,55 лв.
Спорни са единствено обстоятелствата, свързани с наличието на причинна връзка между
ПТП и част от уврежданията, както и относно размера на причинените вреди.
От приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ се установява, че щетите по лекия
автомобил са причинени в резултат на настъпилото събитие, а стойността необходима за
възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 1523,98 лв.
От отделените за безспорни обстоятелства се установява, че ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 1141,90 лв. Със заплащането на посочената сума,
ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора за имуществена застраховка
за изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
В резултат на извършеното плащане, на основание чл. 411 КЗ, в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач.
Размерът на регресната претенция следва да се определи съобразно действителната стойност
на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната
стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото
имущество към момента на настъпване на вредата или пазарната стойност на ремонта за
2
отстраняване на настъпилата вреда.
Съгласно неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че стойността
необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП, е 1523,98 лв.
От изложеното следва, че в полза на ищцовата страна е възникнало регресно вземане за
сумата от 1156,90 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на
1141,90 лева и 15,00 лева ликвидационни разноски за определянето му.
Предвид отделеното за безспорно обстоятелство, че вземането на ищеца е частично
погасено, тъй като по процесната щета ответникът е заплатил сума в размер на 842,55 лева,
то следва, че незаплатеният остатък от регресната претенция се равнява на 314,35 лв.
По изложените съображения, предявеният иск за главница за сумата от 314,35 лв. се явява
основателен и като такъв следва да се уважи изцяло. С оглед акцесорния характер на
претенцията, основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху уважената
главница за периода от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът за
сумите, както следва: 50 лв. – държавна такса, 250 лв. – разноски за експертиза и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. ....., ул. ..... № 7, ет. 5 да заплати на ЗД „Б И“ АД, с ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „.........“ № 87 сумата от 314,35 ЛЕВА,
представляваща непогасен остатък от регресна претенция по чл. 411 КЗ за платено
застрахователно обезщетение от ЗД „Б И“ АД по имуществена застраховка „Каско“ и
ликвидационни разноски за определянето му за вреди на МПС марка „Мерцедес“, модел
„Е200“, с рег. № ......., причинени от ПТП, настъпило на 09.04.2020г., в гр. Стара Загора, ул.
„Стойчо Черногорски“, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на
исковата молба – 03.08.2022г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото
разноски, а именно: 50 ЛЕВА – държавна такса, 250 ЛЕВА – разноски за експертиза и 100
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4