№ 241
гр. Ямбол, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20212330103905 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЮЦБ“ ЕООД против
М. Г. Д. , с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № *** г. на ЯРС – главница в размер на 49, 45 лв. – представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиенткси номер ***, сключен между ответника и
мобилния оператор „БТК“ ЕАД, представляващо сбор от трикратния размер за месечни
такси за всяка абонаметнта услуга от сключения договор, за което са издадени фактури и
разноски, както в заповедното производство, така и в настоящото.
В исковата молба се посочва, че по заявление на ищеца е издадена ЗИ по
горепосоченото ч.гр.д., като длъжникът в срока по чл. 414, ал.1 ГПК възразил, че не дължи ,
което поражда правният му интерес от предявяване на настоящия иск. Твърденията на
ищеца са за това, че е придобил вземането по договор за цесия от дата 01.10.2019 г. от
„С.Г.Груп“ ООД, което дружество от своя страна е собственик на вземанията по договор за
цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземанията „БТК“ АД по договор за
далекосъобщителни услуги и начислена неустойка по него.
На 07.06.2018 г. М. Г. Д. е подписала договор с мобилния оператор „БТК“ АД с
клиентски номер на абоната № *** за ползване на мобилни услуги за номер **********, за
ползване на мобилна интернет услуга, при избран тарифен план „ Smart М+“, с месечна
абонаметна такса 19,99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. За предоставените електронно
съобщителни услуги били издадени фактури за периода 01.07.2018 г. до 01.10.2018 г. на
обща стойност 160,31 лв., която сума не била заплатена. Поради неизпълнението на абоната
да заплати стойността на потребените и фактурирани електронно съобщителни услуги
мобилния оператор „БТК“ ЕАД, прекратил едностранно индивидуалния договор на
ответника. С оглед на това, че М. Г. Д. не била заплатила задължението си, в издадената
крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяването на договора за
мобилни услуги в размер на 49,95 лв. Съгласно уговорените правила за начисляване на
неустойка, същата била начислена по клиентски номер № *** неустойка по договор за
мобилни услуги и била в размер на тримесечни абонаметни такси ( без ДДС) в размер на
49,95 лв.- 3х16,65 лв. по избрания и посочения по-горе тарифен план.
1
Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция и
тези направени по заповедното производство.
В законоустановения едномесечен срок по чл.131 ГПК ответницата не е подала
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща и процесуален представител, като с молба
заявява, че поддържа претенциите и прави искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Ответникът, редовно уведомен, не се явява, както и не прави искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от
съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните
по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание.
Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение - искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК и чл. 92 ЗЗД.
Вероятната основателност на същия се установява от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства – договор за мобилни услуги, ДС, ОУ, фактури и договор
за цесия. Събраните по делото доказателства, неоспорени от ответника, водят до
единствения и категоричен извод,че между страните е съществувало валидно облигационно
отношение , по което ищецът е бил изправна страна-факт отново неоспорен от ответника.
По делото не са релевирани твърдения, нито ангажирани доказателства за плащане на
процесната сума за неустойка. Искът е основателен и следва да бъде уважен в пълния си
предявен размер.
Само за пълнота съдът следва да отбележи, че Законът за електронните съобщения
урежда изрично случаите на недължимост на неустойка в хипотези на безвиновно
прекратяване от потребителя на договор за мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при
едностранно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги в периода на влизането му в
сила и в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно прекратяване на безсрочен договор за мобилни
услуги. Извън изрично уредените случаи уговарянето на неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги, което има действие занапред, е допустимо (арг.
и от чл. 228, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът изрично признава правото на кредитора да
обезпечи изпълнението с неустойка. В процесния случай договорната клауза е в
съответствие със специалния закон, като касае обезпечаването на срочен договор извън
посочените законови хипотези на недължимост на неустойка.Искът за неустойка се основава
на клауза в индивидуалния договор. Самото прекратяване е уредено в Общите условия.
Задължението за неустойка се предпоставя от неспазване на задължение от потребителя,
който в случая не е заплатил предоставените мобилни телефонни услуги. Прекратяването на
услугите е безспорен факт, т.е. операторът е упражнил правото си да прекрати договора
едностранно. Клаузата дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда
форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника. Т.е. може да
бъде и конклудентно – с действията по прекратяване на услугите. Тези действия стават
неминуемо достояние на абоната. Самата искова молба играе ролята на покана по смисъла
2
на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д.
№ 1306/2016 г., IV г.о., Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.).
Ответникът не е изпълнил паричното си задължение до приключване на съдебното дирене,
до който момент може да се приеме, че му е предоставен достатъчен срок от кредитора.
Ищецът не претендира договорения с клиента размер на неустойката - сумата от
стандартните за съответната програма месечни абонаменти до края на срока на договора, а
по-малък, договорен с КЗП.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и
да не изменя размера на същите. В този смисъл и на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в заповедното производство в размер на 205, 00 лв.
Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е
основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 205,00 лв.-заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Г. Д., ЕГН ********** дължи на “ЮБЦ“ ЕООД
, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК ***, сумата от 49,95 лв. главница,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиенткси номер ***,
сключен между ответника и мобилния оператор „БТК“ ЕАД, представляващо сбор от
трикратния размер за месечни такси за всяка абонаметнта услуга от сключения договор, за
което са издадени фактури, за която е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на
ЯРС.
ОСЪЖДА М. Г. Д., ЕГН ********** да заплати на“ЮБЦ“ ЕООД , със седалище и
адрес на управление гр. София, ЕИК *** , разноски в заповедното производство в размер на
205, 00 лв.
ОСЪЖДА М. Г. Д., ЕГН ********** да заплати на “ЮБЦ“ ЕООД , със седалище и
адрес на управление гр. София, ЕИК ***, разноски за настоящата инстанция в размер на
205, 00 лв.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3