Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: …260077……. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 03.11.
2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ :АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 567 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
Районен съд
Велинград е сезиран с искова молба,подадена от З.Г.Б., ЕГН **********,*** и от П.Г.Б., ЕГН **********,***, против Г.К.Б. , ЕГН **********,*** и В.К.Б., ЕГН **********,***.
С исковата молба е
предявен конститутивен иск по чл. 64 от ЗС за определяне на площта ,която е
необходима за използване на постройка
според нейното предназначение.
С Решение № 76/ 05. 03.2020г. на
районен съд Велинград, постановено по гр. д. № 1173/2019г. по описа на същия съд, районния съд е определил необходимата площ по
вариант първи от заключението на
приетата по делото СТЕ.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивни
жалби и от двете страни в
първоинстанционното производство ,подадени
чрез
пълномощниците на страната.Във
въззивните жалби се излагат съображения за неправилност на обжалването
решение,поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Искането е да се отмени
решението на районния съд и се постанови
ново решение от въззивната инстанция
по съществото на спора, с което необходимата площ се определи по начините ,
които са посочени във въззивните жалби .Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски във
въззивната инстанция .
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК не са постъпили писмени отговори от противните страни по въззивните жалби.
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са
посочени във въззивните жалби , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата
инстанция , при спазване разпоредбата на чл.
235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивните жалби са процесуално допустими .
Жалбите са подадени от активно легитимирани страни в съдебното производство ( страни в производството пред
районния съд ).
Жалбите са
подадени в преклузивния
двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността
на решението . По допустимостта
на решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничен от посоченото в жалбата
.
Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение и
за неговата процесуална недопустимост.
Възраженията са свързани с правилността на обжалвания съдебен акт.
І.
Фактически състав на правната норма .
Текстът на чл. 64
от ЗС дава право на суперфициарния
собственик на постройката да използва земята ,върху която е построена
постройката само доколкото това е необходимо за използване на постройката
според нейното предназначение. В редица
свои решения ВКС е дал тълкуване на тази правна норма ( виж Р. № 66/ 01. 08. 2017г. по
гр. д.№ 4204/ 2016г. на ІІ-ро гр. отд.на ВКС; Определение № 19/ 15. 01. 2018г.
по гр. д. № 2133/ 2017г. на І-во гр.
отд. на ВКС; Р. № 33/ 26. 02. 2015г. по
гр. д.№ 6221/ 2014г. на ІІ-ро гр. отд.на ВКС; Р. № 363/ 17. 10. 2011г. по гр. д.№ 663/ 2010г. на І-во гр. отд.на
ВКС; Р. № 538/ 09. 07. 2010г. по гр.
д.№ 519/ 2009г. на ІV-то гр. отд.на ВКС; Определение № 886/ 15. 11. 2018г. по
гр. д. № 1682/ 2018г. на ІV-то гр. отд.
на ВКС; Определение № 430/ 03. 05. 2016г. по гр. д. № 5697/ 2015г. на
ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 43/ 29. 05.
2019г. по гр. д.№ 2463/ 2018г. на ІІ-ро
гр. отд.на ВКС;).
Какво приема
съдебната практика на ВКС в тези
решения ?
1/ На основание
чл. 22 ал.7 от ЗУТ правото по чл. 64 от
ЗС включва на първо място прилежащата
площ към съществуващата сграда, която е необходима за поддържане на сградата в
нормално и годно за ползване състояние. Как се определя тази прилежаща площ е казано в текста на чл. 22 ал. 7 от ЗУТ , който
препраща към чл. 21 ал. 2 от Наредба № 7 / 22. 12. 2003г.за правила и нормативи
за устройство на отделните територии,
която от своя страна препраща към
Приложение № 1 на Наредбата. От
заключението на приетата пред въззивната инстанция СТЕ се установява ,че площта
на изградената в имота жилищна сграда е
по –малко от 20 м.л. При това положение размера на прилежащата площ
следва да се определи по правилата на т. 1 и т. 2 на Приложение № 1 към Наредбата. Това означава ,че прилежащата площ следва да
се определи от всички ограждащи стени на
сградата , като разстоянието трябва да е най-малко 1/3 от
височината на сградата ,но не по-малко от 3 м. В случаите , когато това
разстояние не може да бъде спазено по отношение на всички ограждащи стени разликата се
компенсира чрез увеличаване разстоянието
на срещуположната ограждаща стена, което
става съответно на 2/3 от височината на
сградата ;
2/ Освен
прилежащата площ правото по чл. 64 от ЗС
включва и тази част от земята , която
е нужна за нормален достъп до сградата ;
3/ Правото по чл.
64 от ЗС включва и достъпа на
суперфициарния собственик до външните стени
на сградата , като общи части, с оглед на необходимостта от
извършването на ремонти, събирането на паднали предмети и т. н.
ІІ.
Какво е установено по делото от фактическа страна на спора.
От представените
по делото писмени доказателства ( преписи на нот. актове за
собственост , скици и схеми на
поземления имот и на жилищните сгради ,построени в имота ) , както и от
заключенията на приетите СТЕ пред първоинстанционния съд и пред въззивната
инстанция се установява ,че дворното място , в което са построени жилищните
сгради е с размери 259 кв. м. Собственици
на дворното място са двамата ответници при равни права – по ½ ид. част
от дворното място .
В имота са
построени следните сгради:
-
Многофамилна жилищна сграда със застроена площ от 141
кв. м. Сградата се състои от един
приземен и два редовни етажа. Редовните етажи са с площ от 78,50 кв. м. Ответникът Г.К.Б.
е собственик на 1-ви жилищен етаж.
Ищците са собственици на 2-ри жилищен етаж ;
-
Ответникът В.К.Б. е собственик на пристройка до
жилищната сграда , състояща се от
приземен и жилищен етаж. Пристройката е
изградена в източната част на дворното място до жилищната сграда;
-
В западната част на дворното място има построена
външна тоалетна с размери 3, 32 кв.м;
-
Назастроената част от дворното място е с размери 114,68 кв.м. ;
-
Жилищната сграда в процесния имот е построена на
калкан от северната страна с жилищна
сграда в съседния имот.
Достъпа до жилищната
сграда и до отделните етажи се
осъществява по следния начин :
-
Външният вход на сградата се обслужва от западната част на дворното
място с изграден вход към улицата от метална врата с ширина 1,20 м.
Този вход се ползва от ищците. Мястото
,което ищците ползват от входната врата
от улицата до входа на жилищната сграда е с размери 10, 32 кв. м. ;
-
Собственикът Г.К.Б. осъществява достъпа до първия
жилищен етаж чрез самостоятелен
вход откъм улицата . Освен този вход към
дворното място и към сградата са обособени
още два външни входа, които се ползват от ответниците .
-
До стълбите , в съседство с жилищната сграда , от западната
страна ответниците са заградили част от дворното място с мрежа. Заграденото дворно място е с ширина 2м. към уличната линия и дължина 8, 60 м. В
това дворно място е построена външната тоалетна и външна чешма ;
-
В жилищната сграда има изградени вътрешни стълби , които обслужват
жилищните етажи и приземния етаж;
ІІІ. Правни изводи .
С обжалваното
съдебно решение районния съд е признал правото на ищците да ползват онази част
от дворното място на ответниците, която им е необходима,за да имат достъп до
жилището си . В нарушение на закона и
на съдебната практика на ВКС районния съд не е определил правото на ищците да
ползват част от дворното място , което е
необходимо за обслужване на жилището им. Това е прилежащата площ към жилищната
сграда , която е необходима за
поддържането на сградата в нормално и годно за ползване състояние и за достъп
до външните стени на сградата , като общи части на жилището .
От заключението на
приетата пред въззивната инстанция СТЕ и
от обясненията на вещото лице ,дадени в с.з. на 15. 10. 2020г. , се установява
,че не е възможно прилежащата площ към
жилищната сграда да бъде определена от
всички ограждащи стени на сградата. Това е така , тъй като от северната ограждаща стена е на калкан със
стената на жилищната сграда в съседния имот пл. № ….. Източната стена на жилищната сграда граничи
с пристройката , собственост на
ответника В.К.Б.,поради което свободното дворно място не обхваща цялата ограждаща
стена , а част от нея . Освен това свободното дворно място от източната страна
на сградата няма отстояние 3м. от стената. От южната страна жилищната сграда граничи с улица,поради което също не е
възможно да се определи прилежаща площ,
която е необходима за обслужване на сградата. Единствената техническа възможност да се определи прилежаща площ за
обслужване на жилищната сграда е от към
западната страна на жилищната
сграда. Това е обяснението и на вещото лице , дадено в с. з. на 15. 10.
2020г. пред въззивния съд. При това
положение невъзможността на жилищната сграда да бъде обслужвана от трите и
страни( от трите ограждащи стени ) следва да се компенсира при условията на т. 2
от Приложение № 1 към Наредба № 7/ 22. 12. 2003г. чрез определяне на по-голяма прилежаща площ за
обслужване на сградата от западната страна на жилищната сграда. От заключението на
СТЕ приета и изслушана пред въззивната инстанция се установява ,че размера на
тази площ е 34, 77кв.м. Това е площта определена в жълт цвят по първи вариант от заключението на СТЕ и скицата – проект към този вариант. В тази
площ е включена и площта от 10,32 кв.м. , която първоначално е определена от районния съд за достъп на
ищците до жилищната сграда.
Въззивната
инстанция приема първия вариант от заключението на СТЕ,приета и изслушана пред
въззивната инстанция , като съобрази и
целта на правната норма по чл. 64 от ЗС , а именно -да се ограничи в максимална степен правото на суперфициарния собственик
да ползва част от чуждото дворно
място само до размера , който е
необходим за ползване на жилищната сграда , според нейното предназначение. При втория вариант от заключението на СТЕ
това право неоправдано се увеличава ,без да е необходимо увеличената площ да се използва за ползване
жилището на ищците според неговото предназначение. В този смисъл доводите ,
които са изложени в исковата молба относно невъзможността на ищците да
складират дървата си за огрев в дъното на дворното място , както са правели
предходни години , са без правно значение за приложението на чл. 64 от ЗС.
По изложените
съображения въззивната инстанция счита ,че ще следва да се отмени изцяло
решението на районния съд, като се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора
, с което се определи в полза на ищците необходима прилежаща площ за обслужване жилището на ищците по първи
вариант от заключението на СТЕ и скицата- проект към този вариант.
ІV.По
въпроса за разноските по делото.
Според практиката
на ВКС ( виж Определение № 73/ 03. 08. 2020г. по гр. д. №
1934/ 2019г. на І-во гр. отд. на ВКС;) производството по чл. 64 от ЗС е сходно с това по чл. 32 ал. 2 от ЗС , а
именно - спорна съдебна администрация
по граждански дела, която има за цел да уреди едно фактическо положение. По
тази причина разноските в производството
по чл. 64 от ЗС се разпределят по същия начин, както в производството по чл. 32 ал. 2 от ЗС. Това означава ,че разноските,
които страните са направили пред първата инстанция ,включително и възнаграждението
на един адвокат остават в тежест на страните ,така както са направени. Пред
въззивната инстанция разноските се разпределят
по реда на чл. 78 от ГПК в зависимост от изхода на спора пред въззивната
инстанция .
Решението на
районния е обжалвано и от двете страни по спора . Жалбите и на двете страни са
уважени,поради което разноските на страните следва да останат в тежест на всяка
една от тях , така както са ги направили.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение № 76/ 05. 03.2020г. на районен съд
Велинград, постановено по гр. д. № 1173/2019г.
по описа на същия съд, вместо което постановява:
По иска предявен
от З.Г.Б., ЕГН **********,***
и от П.Г.Б., ЕГН **********,***,
против Г.К.Б. , ЕГН **********,***
и В.К.Б., ЕГН **********,***,ОПРЕДЕЛЯ
, на основание чл. 64 от ЗС, че
ищците имат право да ползват площ от
34, 77 кв. м. от дворното място ,собственост на ответниците (по вариант 1-ви от заключението на СТЕ,изготвена от вещото лице Б.З.Г.
пред въззивната инстанция и скицата – проект към този вариант) , която площ е необходима за използване жилището на ищците според
неговото предназначение, а именно- апартамент на втори жилищен етаж със
застроена площ от 78,50 кв. м. ,таванско помещение , ½ ид. част от приземния етаж и съответните идеални части от общите части на
сградата.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване ( при положение ,че решенията по чл. 32 ал. 2 от ЗС на въззивната
инстанция не подлежат на касационно
обжалване ,при сходство на двете производства ,решението по чл. 64 от ЗС на
въззивната инстанция също не би следвало да
подлежи на касационно обжалване ) .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: