РЕШЕНИЕ
Номер 260174/11.06 Година
2021
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Апелативен съд І
търговски състав
На дванадесети май през 2021 Година
В открито
заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
Секретар: Цветелина Диминова
като разгледа
докладваното от съдия Н. Желязкова
търговско дело № 217 по описа за 2021
година,
за да се
произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано
е решение № 260075 от 16.10.2020г.,
постановено по т.д.№ 204 по описа за 2019 г. на ОС Стара Загора, в частта, с която е уважен предявения от М.Х.Г.
ЕГН ********** с адрес *** против ЗАД „Д. Ж.“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес
на управление ***.М. Д.№ 1 иск за заплащане на сумата над 8000 лв. до присъдените
16 667 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца
от ПТП, станало на 17.07.2018г., ведно със законната лихва за забава от 02.01.2019г. до окончателното й заплащане.
Решението
е обжалвано от „ЗАД Д.: Ж.“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***.М.
Д.№ 1, представлявано Изпълнителните
директори Ж.К.и Б.И., чрез юрисконсулт В.М. с твърдения за неправилност на
същото, като постановено в противоречие с материалния закон, нарушения на
процесуалните правила и поради необоснованост, а искането отправено до
въззивния съд е обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което
предявения иск да бъде отхвърлен, евентуално размера на присъденото обезщетение
да бъде намален като бъде отчетен по – висок принос на пострадалия. С
въззивната жалба се представят доказателства за платено на пострадалия
обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 8000 лв. и лихва върху платеното обезщетение в размер на 1515.68 лв.
за периода от 02.01.2019г. до 13.11.2020г.. Претендира разноски.
В
срока за отговор е постъпил такъв от ищеца М.Х.Г. ЕГН ********** с адрес ***,
представляван от адв. Д.Й., с който са оспорени твърденията на жалбоподателя за
неправилност на постановеното съдебно решение в частта, касаеща приложението на
чл. 52 ЗЗД и възражението за по-голям принос на увредения при настъпване на
вредите, а искането отправено до въззивният съд е оспореното решение да бъде
потвърдено изцяло. Претендира разноски.
Отговор
на въззивната жалба е подало и третото лице помагач на ответника ЗК „Л.“ АД със
седалище и адрес на управление ***, с който счита въззивната жалба за
основателна и настоява да бъде уважена.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство,
намери за установено следното.
Първоинстанционното
производство е образувано по иск на М.Х.Г. ЕГН ********** с адрес *** против от
„ЗАД Д.: Ж.“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***.М. Д.№ 1 с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Твърденията в исковата молба, на които са
основава иска се свеждат до следното: на 17.07.2018г. около 13.00 ч. в с. Г.С.,
община П. в района на кръстовището между ул. В.Л.и ул. Ш. водачът С.И.У.,
управлявайки микробус марка „Х.“, модел „**“ с рег. № ** е навлязъл в кръстовището със скорост от 86
км./ч. при разрешени 50 км./ч. или в
нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП и чл. 21, ал.1 ЗДвП, при което е настъпил сблъсък
между управлявания от него микробус и влекач „М.****“ с рег. № **. Твърди, че
вината на водача на микробуса с.У.е установена с решение № 76 от 21.02.2019г.,
постановено по АНД № 107/2019г. по описа на РС К.. Ищецът сочи, че в резултат
на станалото ПТП е получил телесно увреждане, изразяващо се в счупване на
лъчевата кост на лявата ръка, за което медицинска помощ му била указана в МБАЛ
„Д.“ гр. К.. Твърди, че движенията на лявата му ръка били силно болезнени, имал
оток и деформация в лявата гривнена област. Сочи, че му била извършена операция
при локална анестезия – репозиция на фрактурата и гипсова имобилизация за
период от 1 месец. Ищецът твърди, че в първите месеци след инцидента е изпитвал
постоянни болки в ръката, а движенията му били крайно ограничени, което
налагало чужда помощ при задоволяване на битови нужди, за което разчитал на
своите родители. Сочи, че се налагало да пази ръката си, вкл. и изпитвал
затруднения от това да държи дори леки предмети. Ищецът твърди, че след
станалото бил несигурен и неспокоен при возене в автомобил; започнал да се
стряска, да спи неспокойно и да сънува кошмари. Сочи, че като ученик в Х. и по
предмета скулптура му се налага да използва и двете ръце, което му било
непосилно, както и че не можел да покрива необходимите нормативи по физкултура.
Като заявява, че и понастоящем изпитва болки в счупената ръка при промяна на
времето и при физическо натоварване, както и че гражданската отговорност на
причинителя на ПТП-то е била застрахована при ответника, поради което и същия е
бил уведомен за заплащане на обезщетение от пострадалия, но искането му не било
удовлетворено, настоява съда да постанови решение, с което да осъди „ЗАД Д.: Ж.“ АД да му заплати сумата от 30
000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
физически и психически болки и страдания, претърпени вследствие телесните
увреждания, в резултат на претърпяното от него ПТП, ведно със законната лихва,
считано от уведомяване на застрахователя – 02.01.2019г. до окончателното й
заплащане. Претендира разноски.
Ответникът
– ЗАД Д.: Ж.“ АД, ЕИК ***със седалище и
адрес на управление ***.М. Д.№ 1, представляван от юрисконсулт Д.е депозирал
писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Не
оспорва обстоятелството, че отговорността на водача на лек автомобил «Х.» е
била застрахована при ответника със застрахователна полица от 09.08.2016г.. Оспорва
механизма на станалото ПТП, така както е описан в исковата молба и твърди, че
ПТП-то е причинено и по вина на Ж.М., който като водач на товарен автовлекач «М.****»
с рег. № ***с прикачено към него полуремарке марка «***» е отнел предимството на л.а. марка
«Х.», модел «**» с рег. № ** с водач С.У.. Навежда възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, като твърди, че
ищецът сам се е поставил в риск, като е решил да пътува в товарната каросерия
на амтомобила, вместо отпред в кабината. Освен това сочи, че ищецът е пътувал
не само на непредвидено за превоз на
пътници място, но и без поставен предпазен колан, което допълнително е
допринесло за настъпилия негативен резултат. Навежда и на самостоятелно
основание възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, което твърди да
се изразява в неспазване на дадени лекарски предписания, свързани с провеждане
на рехабилитация от ищеца. Оспорва да са настъпили твърдените от Г. вреди,
изразяващи се в психически увреди и стрес. Оспорва размера на предявения иск,
който счита за прекомерно завишен и в противоречие със съдебната практика. Оспорва и искането за присъждане на лихва за
забава от уведомяването му, като твърди, че ответника е изпаднал в забава едва
на 29.03.2019г.. Настоява иска да бъде отхвърлен, евентуално и в случай, че
съдът го намери за основателен да намали размера на претендираното обезщетение
като признае изключителен принос на пострадалия, а именно 90 %, който в
нарушение на чл. 134, ал.2 ЗДвП се е возил в каросерията на товарен автомобил,
без да са налице предвидените за това предпоставки и в нарушение на чл. 137 ЗДвП е пътувал без предпазен колан. Претендира разноски.
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал
допълнителна искова молба, с която поддържа
заявените твърдения в исковата молба.
От ответника е депозиран отговор на допълнителната
искова молба, с който подържа наведените с отговора възражения.
Съгласно чл.
498, ал.3 КЗ във вр. с чл.
496 КЗ във вр. с чл.
380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е
изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по
реда на чл.
380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя
по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай
застрахователят е сезиран по реда на чл.
380 КЗ с уведомление вх. № 48 от 07.01.2019г., изпратено по пощата с клеймо на
изпращане 02.01.2019г., по която същия с
уведомление изх. № 1147 от 29.03.2019г., след като е изискал допълнителни
документи от пострадалия, го е уведомил, че не са налице основания за изплащане
на обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си
за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера
на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане
на спора е приключила с постановения от застрахователя отказ да плати
застрахователно обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия
иск по чл.
432 КЗ.
Няма спор между страните, че с влязло
в законна сила решение, постановено по НАХД № 107/2019г. нарушителя С.И.У. е
признат за виновен в това, че на 17.07.2018г. в с. Г.С., община П., обл. С.З.при
управление на МПС – товарен автомобил марка «Х. **» с рег. № ** е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 ЗДВП, чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице: Г.К.К.и М.Х.Г., като по
отношение на последния е посочено, че увреждането се изразява в счупване на лявата
лъчева кост на типично място, довело до трайно затрудняване на движението на левия
горен крайник за срок от около 2.5 месеца.
Не се спори и че гражданската отговорност на с.У.е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество,
което обстоятелство се установява и от приложената на л.16 справка от проверка
за сключена застраховка «Гражданска отговорност».
Спорните между страните във
възивното производство факти и обстоятелства са очертани от посоченото във
въззивната жалба, която в случая е от застрахователя и се свеждат до неправилна
преценка и необоснованост на решението в частта, с която е определено дължимото
на увредения обезщетение, неправилност на извода на първоинстанционния съд
относно определения процент на съпричастност от страна на пострадалия при
станалото ПТП, както и неправилност на извода на първостепенния съд за
незачитане на наличие на съпричиняване от страна на Ж.М., водач на товарен
автомобил «М.****» с рег. № ** с прикачено към него полуремарке марка «***» с
рег. № ***за настъпилото ПТП и негативния резултат от него.
От значение за дължимия размер на
обещетението са събраните гласни доказателства и приетите СМЕ и автотехническа
експертиза.
Пред първоинстанционния съд е разпитан
в качеството на свидетел Г.К.К., другия пострадал при станалото ПТП, чиито
показания съдът кредитира като преки и непосредствени. Така свидетелят сочи, че
заедно с ищеца се возили в товарното отделение, въпреки че не превозвали товар.
Уточнява, че отпред имало свободни седалки, но решили да се возят отзад, както
и че не е възприел станалото ПТП, а само чул спирачки и удар.
В качеството на свидетел е
разпитан и водача на товарен автомобил «М.****» с рег. № ** с прикачено към
него полуремарке марка «***» с рег. № ***, който твърди, че удара настъпил при
предприета от него маневра завой на дясно и тъй като имало дърво не видял буса,
който се ударил в лявата му предна страна.
Аналогичен механизъм на ПТП е
установен и от приетата и без възражения от страните автотехническа експертиза,
която съдът кредитира като комепретно изготвена и неоспорена от страните. Като
причина за настъпване на ПТП-то от техническа гледна точна е посочено движение
с превишена скорост в населеното място от страна на водача на автомобил Х. ** и
е отречена непосредствена причина за настъпване на същото да е поведението на
водача на товарен автомобил «М.****» с рег. № **. Експертът е категоричен, че
карусерията на Х., модел ** с рег. № ** не е пригодена за превоз на пътници,
тъй като не е изпълнена като товарен фургон. Според експертът товария автомобил
Х. при удар с товарната композиция контактува с предните си челни съставки – в дясната
и централна част с преден ляв калник и предно ляво колело на седловия влекач М..
От приетата от съда и без
възражения от страните СМЕ се установява, че описаното травматично увреждане в
исковата молба – счупване на лявата лъчева кост на типично място т.е. в зоната
над гривнената става на М.Г. е в пряка причинна връзка със станалото на
17.06.2018г. ПТП. Установеното увреждане е наложило репозиция под местна
анестезия на фрактурата и гипсова имобилизация за срок от 4 седмици, като на 17.08.2019г.
е свалена гипсовата имобилизация и е проконтролирана фрактурата с
рентгенография. На 22.10.2018г. при преглед при ортопед е констатиран лек оток
на лявата предмишница, дефицит и болки при движение в лява киткова става, като
е препоръчана рехабилитация и щадящ двигателен режим, а при проведен на
22.11.2018г.преглед при ортопед е установен лек дефицит в крайноте градуси на
движение на лява радио карпална става и са дадени препоръки за избягване на
големи физически натоварвания, като липсват данни за последващи прегледи.
Според вещото лице ищеца е претърпял остри и силни болки през първите 1-4 дни,
а впоследствие болката е намаляла постепенно, като периода на пълно възстановяване
е 3-4 месеца. Уточнява, че ако ищеца е
пътувал в предната част на автомобила, където има две седалки и е използвал
предпазни колани би получил много по – малки травми. Експерта сочи, че въпреки
лекарските препоръки няма данни ищеца да е провеждал рехабилитация.
Показанията на св. Д.А., баба на
ищеца съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК и кредитири, като
подкрепени от останалите събрани доказателства – писмени и експертни становища
и същевременно като отчита, че факти и обстоятелства, досежно претърпени
физически и психически болки и страдания са достъпни на лица от най – близкия
на увредения кръг, в т.ч. и семейството. Така свидетелят твърди, че на деня следващ
станалото ПТП е посетила ищеца в болницата, където го намерила «…стресиран,
изплашен и пребледнял». Сочи, че М. бил с гипсирана ръка и изпитвал силни
болки, което наложило свидетелката да му вземе обезболяващи. Твърди, че му
помагала при обличане, събличане и тоалет, както и че травмата му попречила на
обичайните занимания в Х. и фитнеса и уточнява, че същата му довела и
психически травми, изразяващи се в страх и стрес при возене в автомобил.
Уточнява, че възстановяването на ищеца отнело период от 3 месеца, както и че
знае майка му да го е водила на психолог, както и че ищеца наред с
обезболяващите вземал и лекарства на билкова основа за стреса.
Изложените до тук данни, при
зачитане последиците на чл. 300 ГПК на влязлото в сила решение, постановено по
НАХД № 107/2019г. по описа на РС К. сочат на извода, че причиненото на 17.07.2018г.
ПТП е настъпило по вина на водача С.У.. Неоснователни са възраженията на
ответника заявени в първоинстанционното производство и подържани във въззивната
жалба, за това, че вина за настъпване на ПТП има и водача на товарен автомобил М.,
която е отречена и от приетата автотехническа експертиза. Дори и под условие да
се приеме, че е налице съпричиняване на увреждането от няколко деликвенти, то застрахователя
по застраховка «Гражданска отговорност», сключена с единия от тях отговаря
спрямо увредения за пълния размер на вредите до размера на застрахователната
сума, а не съразмерно на приноса за увреждането на застрахования при него
деликвент. Застрахователя на гражданската отговорност на един от деликвентите
не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите деликвенти или техни
застрахователи, предвид функционалната обусловеност на прякото право от
деликтното. Застрахователят по застраховка «Гражданска отговорност» отговаря по
отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахования при него
деликвент – за всички вреди за целия им размер, като отговорността на
застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по договора,
поради което и въззивният съд приема за неоснователни възраженията на
жалбоподателя застраховател.
Въз основа на коментираните
доказателства, настоящия състав на съда приема за установени описаните в
исковата молба болки и страдания, силен емоционален стрес и душевни мъки, и
причинната връзка между тях и процесното ПТП. Тези обстоятелства са приети за
установени и от първоинстанционния съд, като спорът е концентриран относно
размера на обезщетението.
Съдът
определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се ръководи от
критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като
взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
се зачетат. Такива обективни обстоятелства в конкретният случай е причиненото
телесно увреждане, представляващо средна телесна повреда, което е наложило обездвижване
на лявата ръка за период от около един месец и за което са налични данни за
пълно възстановяване в период от около 3-4 месеца. Твърденията за остатъчни
негативни последици за ищеца не са установени, нито са налице данни за
провеждана от него рехабилитация. Друго обстоятелство от значение за определяне
дължимия размер на обезщетението е претърпения физически дискомфорт –
интензивен в първите няколко дни и довел до невъзможността на ищцата да се
обслужва сам и обусловил психични травми, изразяващи се в стрес при пътуване с
автомобил. Преценявайки от една страна младата, учебна възраст на увредения,
чийто начин на живот са се променили за период от няколко месеца и отчитайки
установените психологични последици, съдът счита, че справедливия размер
на обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е 25 000 лв.. С посочения
размер, според настоящия състав на съда, ще се постигне целта на
института за репарация на търпените
от М.Г. неимуществени вреди, като се съобразят икономическите условия в страната
към момента на настъпване на ПТП-то и същевременно се спази общественото
разбиране за справедливост, ориентир за което са нормативно определените лимити
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Основателно
е заявеното от ответника в първоинстанционното производство и подържано в
настоящото в качеството му на жалбоподател възражение, че е налице
съпричиняване на настъпилия негативен резултат от увредения, изразяващо се в пътуване
в карусерията на „Х.“ ** и в нарушение на забраната по чл. 134 ЗДвП. Всъщност,
същото възражение е прието за основателно и от първоинстанционния съд, като от
жалбоподателя се оспорва единствено признатия размер на приноса на ищеца, а
именно 1/3 като се твърди, че същия е по - голям. Според настоящия състав на
съда действително е налице основание за корекция на приетия от
първоинстанционния съд процент на съпричиняване в посока неговото увеличаване
на ½ . Следва да се има предвид, че макар и непълнолетен, ищеца по
делото не се установява да е бил психически или емоционално незрял в по - ниска
степен от тази, типична за възрастта му, а знанието му за извършеното нарушение
се установява от разпита му по реда на чл. 176 ГПК и конкретно от отговора му
„Вярно е, че се качихме в карусерията на микробуса; не мога да обясня защо се
качихме отзад…“. По – големият размер
на приноса при настъпване на неблагоприятния резултат, съдът определя като
взема предвид данните от СМЕ, които сочат, че получените от ищеца травми биха
били по – малки в случай, че пътуваше в кабината на седалка с поставен
предпазен колан и уточнението направено при разпита му в проведеното съдебно
заседание на 15.09.2020г., че коланът действа при челен удар, какъвто е настъпилия
и няма да настъпи падане напред и леко завъртане на ръката, довело до
счупването й. Казаното означава, че приетия за справедлив размер от 25 000
лв. следва да бъде намален с ½ или дължими на ищеца са 12 500 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от които с
преводно нареждане от 13.11.2020г. са платени на ищеца от застрахователя 9000
лв. или дължимия остатък е 3500 лв.
По
изложените съображение решението, в частта, с който иска за неимуществени е уважен
за разликата над 3500 лв. до 16667 лв., ведно със законната лихва считано от 02.01.2019г.
до окончателното изплащане на главницата следва да бъде отменено, а иска за
сумата над 3500 лв. до 16667 лв. отхвърлен, а в останалата обжалвана част
решението следва да бъде потвърдено.
Неоснователна
е жалбата на застрахователя срещу решението в частта, с която е присъдена
законната лихва, считано от датата, на която застрахователя е уведомен от
увредения – 02.01.2019г..Обезщетението за вреди се дължи със законната лихва считано от датата на
увреждането, съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД, от който момент тя бе дължима и от
застрахователя при прилагането на отменения КЗ според формираната трайна
съдебна практика. Според сега действащата разпоредба на чл.
429, ал. 2 КЗ, приложима към процесното застрахователно събитие, в застрахователното
обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице, при условията на ал. 3. Съгласно ал.
3 от чл. 429 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума т.нар. лимит на отговорност. В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна. В конкретният случай застрахованият не е уведомил застрахователя за
произшествието, но това е сторено от увреденото лице – вж. молба на л.21,
изпратена по пощата с клеймо на изпращане от 02.01.2019г., от който момент и на
основание чл.
429, ал. 3 КЗ обезщетението за неимуществени вреди е дължимо, ведно със законната лихва,
предвид съдържанието на посочената разпоредба.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция
съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските на страните в
производството по делото.
На жалбоподателя се дължат разноски, който съразмерно с уважената част от
жалбата са в размер на 130.90 лв., представляващи платена държавна такса и
юристконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 25, ал.2 във
вр. с ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 450 лв..
На ответника по жалбата също се дължат разноски, които съразмерно с отхвърлената
част на жалбата, съдът констатира да са в размер на 160.30 лв., представляващи
платено възнаграждение за адвокат. Определеният размер е съобразен с наведеното
от застрахователя възражение за прекомерност на уговореното и платено
възнаграждение за адвокат в размер на 2284 лв., което съдът намери за
основателно. Спорът не се характеризира с особена фактическа и правна сложност,
поради което и същото следва да бъде намалено до минималния дължим размер от 763.35
лв., съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260075 от 16.10.2020г., постановено по т.д. № 204/2019г.
по описа на Окръжен съд С.З.в частта, с която е осъдено „ЗАД Д.: Ж.“ АД ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***.М. Д.№ 1 да
заплати на М.Х.Г. ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата над 3500 лв. до 16 667 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания – силен страх, стрес и
негативни емоции, вследствие претърпяното
травматично увреждане: счупване на лявата лъчева кост на лявата ръка,
вследствие на станалото на 17.06.2018г. ПТП, причинено от С.И.У., гражданската отговорност на който е застрахована при „ЗАД Д.: Ж.“ АД, ведно със законна лихва от 02.01.2018г.
до окончателното й заплащане
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Х.Г. ЕГН ********** с постоянен
адрес *** против „ЗАД Д.: Ж.“ АД ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***.М. Д.№
1 иск за заплащане на сумата над 3500
лв. до 16 667 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се
в душевни болки и страдания – силен страх, стрес и негативни емоции, вследствие претъпрените травматични
увреждания: счупване на лявата лъчева кост на лявата ръка, вследствие на
станалото на 17.06.2018г. ПТП, причинено от С.И.У., гражданската
отговорност на който е застрахована при „ЗАД Д.:
Ж.“ АД, ведно със
законна лихва от 02.01.2018г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260075 от 16.10.2020г., постановено по т.д. № 204/2019г.
по описа на Окръжен съд С.З.в останалата обжалвана част.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника ЗК „Л.“
АД, ЕИК ***с адрес за призоваване гр. С. 1407, район Л., бул. Ч.№ 51 Д.
ОСЪЖДА М.Х.Г. ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплати на „ЗАД Д.: Ж.“ АД ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***.М. Д.№ 1 сума
в размер на 130.90 лв., представляващи разноски пред
въззивната инстанция по платена държавна такса и юристконсултско възнаграждение,
сърезмерно с уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.: Ж.“ АД ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***.М. Д.№ 1 да
заплати на М.Х.Г. ЕГН ********** с постоянен адрес *** сума в размер
на 160.30 лв.,
представляващи разноски по заплатено възнаграждение за адвокат пред въззивната
инстанция, съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на касационно обжалване при
условията на чл.280, ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: