Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260173
гр. Русе,
22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД РУСЕ, Гражданско отделение, VII-ми граждански състав, в публично
заседание на двадесети януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря КРАСИМИРА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
7206 по описа за 2019 г. на Районен съд Русе, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., с
която са предявени установителни искове срещу И.П.П., ЕГН **********,***, с
правно основание чл.422 ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД за съществуването на следните
вземания, които ищеца твърди, че са му прехвърлени по Договор за цесия от
27.07.2017 г. и Приложение от 11.012.2018 г.: 1/ сумата 759,78 лв. – главница,
представляваща вземане по чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 4 ЗПК за неплатена част от сумата, заета по Договор за потребителски
кредит № CREX-15909226 от 18.04.2018 г. за закупени стоки - телевизор и
хладилник фризер на обща стойност 1018 лв., платени на търговеца по фактура №
**********/18.04.2018 г., с първоначална вноска 50 лв. и остатък в размер на
968 лв., от които се признава, че са платени 208.22 лв., 2/ сумата 87,12 лв. –
вземане по чл. 99 във вр. чл. 368 от КЗ за неплатени вноски от застрахователна
премия по Застраховка „Защита на плащанията“ със Сертификат № CREX-15909226/18.04.2018
г., по която застрахована е И.П.П. и закупената от нея стока по Договор за
потребителски кредит № CREX-15909226 от 18.04.2018 г.; 3/ вземане по чл. 79,
ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 102,60 лв. – договорна лихва за
периода от 20.08.2018 г./падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
20.04.2019 г./падеж на последна погасителна вноска/, договорена за общо 216,28
лв., от които се признава, че са платени 113,68 лв.; 4/ вземане по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата 79 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.08.2018 г. до
29.08.2019 г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 30.08.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендира направените разноски.
Ищцовото
дружество твърди, че по силата на сключен с трето спрямо делото лице „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ договор за цесия от 27.07.2017 г.
и Приложение от 11.12.2018 г. към него е придобило вземане на последния спрямо
ответницата, произтичащо от Договор за потребителски кредит № CREX-15909226 от
18.04.2018 г., във връзка, с който е издадена фактура № **********/18.04.2018
г., за сумата 1018 лв. главница, представляваща цена на стоки /телевизор Samsung и
хладилник фризер Indesit/,
заплатена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ към магазин
„Зора“ гр. Русе, с първоначална вноска по кредита 50 лв. и остатък в размер на
968 лв., от които по делото се признава, че са платени 208.22 лв. Твърди, че
стоката, предмет на процесната фактура е получена от ответницата и съответно
същата не е заплатена изцяло. Срокът на Договора е изтекъл на 20.04.2019 г. и
не е обявяван за предсрочно изискуем. Твърди ответницата да е уведомена по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия с три уведомителни писма от
12.12.2018 г., от 19.06.2019 г. и от 13.11.2019 г., както и с исковата молба по
реда на чл. 47 ал. 1 ГПК.
Претендираното
право произтича от следните обстоятелства: 1/ възникване на облигационно
правоотношение по силата на сключен договор за цесия, по който ищецът е
придобил вземания с основание и размери, посочени по – горе; 2/ съществуване в
полза на цедентът на вземанията, предмет на договора за цесия, което включва
установяване на обстоятелствата на възникнало правоотношение по Договор за
потребителски кредит № CREX-15909226 от 18.04.2018 г. между цедентът и
ответницата по делото, настъпване на изискуемостта на вземането за продажната
цена и забава на ответницата за плащане на тази цена; 3/ уведомяване на
длъжника по цедираните вземания за сключения договор за продажба, от който
момент прехвърлянето на вземането има действие спрямо него.
Препис
от исковата молба е редовно връчен на ответницата и в указания срок е постъпил
писмен отговор от назначения й особен представител адв. Н.Р., с който оспорва:
надлежното уведомяване за извършената цесия на длъжника от цедента, респ.
легитимацията на ищеца, като счита за нищожен Договора за цесия, поради липса
на съгласие на ответницата за прехвърляне на вземането и липса на
правоприемство между продавача по Договора за цесия /БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД/ и кредитора по Договора за кредит /БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България/; оспорва процесното вземане, изцяло или отделна негова част, да
е било предмет на договора за цесия между ищеца и третото лице.
По
делото са приети като писмени доказателства, заверени преписи от: Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-15909226, сключен на 18.04.2018г.,
ведно с погасителен план и Общи условия към него; Сертификат за застраховка №
CREX-15909226 от 18.04.2018г.; Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредити; Фактура № **********/18.04.2018 г., за
сумата 1018 лв. общо цена на стоки /телевизор Samsung и хладилник фризер Indesit/,
заплатена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ към магазин
„Зора“ гр. Русе, подписана от И.П.П., като купувач и от продавача с подпис и
печат; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
27.07.2017 г.; Потвърждение за извършена цесия; Извлечение от Приложение № 1
към индивидуалния договор за цесия, с което се удостоверява, че вземането
спрямо ответника е предмет на договора за цесия; Пълномощно от БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България; Уведомителни писма за извършена цесия 3
бр., Известия за доставяне 3 бр., удостоверяващи изпращането на уведомително
писмо за извършената цесия до длъжника.
Изслушана
е и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, от заключението на която
се установява, че общ размер на главницата по Договора за паричен заем е 1055,12 лв., а остатъкът на задължението на
ответницата И.П.П. по Договора възлиза на сумата 846,90 лв. общо главница /от
които 759,78 лв. цена на стоките и 87,12 лв. застрахователна премия/и сумата 102,60
лв. договорна лихва по кредита за периода от 20.08.2018 г./падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 20.04.2019 г., договорена за общо 216,28 лв.,
от които са платени 113,68 лв. Размерът на лихвата за забава, който ответницата
дължи за забавено плащане по Договора за паричен заем за периода от датата на
изпадане в забава от 21.08.2018 г. до 30.08.2019 г. датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е 79,83 лв.
По
делото е изискано и приложено ч.гр.д. 5279/2019 г. по описа на РРС.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта и предмета на производството
От приложеното ч.гр.д. № 5279 по описа за 2019 г. на РРС, се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за следните
суми: 846,90 лв.
– главница /от която 759,78 лв.
е цена на стоките, а 87,12 лв.
застрахователна премия/, представляваща вземане за неплатена част от
заета сума по Договор за потребителски
кредит № CREX-15909226 от 18.04.2018 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България“ и И.П.П.; сумата 102,60 лв. договорна лихва за
периода от 20.08.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
20.04.2019 г. /падеж на последна вноска/; и 4/ сумата 79 лв. – обезщетение за
забава за периода от 21.08.2018 г. до 29.08.2019 г., представляваща вземане по
чл. 86 от ЗЗД. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47
ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415 ГПК на ищеца били дадени указания да
предяви иск за установяване на вземанията си. Исковата молба е депозирана в
указания срок за същите вземания и производството се явява допустимо.
По легитимацията на ищеца
Тъй като въпросът за легитимацията на
ищеца е общ по отношение на всички обективно кумулативно съединени искове, той
следва да бъде изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността
на всеки един от тях.
Неоснователен
е доводът, че уведомлението за цесията е ненадлежно връчено. Действително, от
изричния текст на чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД следва, че поначало легитимиран да
съобщи на длъжника за извършената цесия е цедентът (предходния кредитор). В
този смисъл има съдебна практика - решение № 123 от 24.06.2009 г. по търг. д. №
12/2008 г. на Върховен касационен съд. Това разрешение обаче, намира приложение
само в случаите, когато цесионерът не е снабден с нарочно пълномощно от цедента
да извърши от негово име съобщаването на цесията. Трайна е практиката на ВКС,
че ако цесионерът е надлежно упълномощен от цедента, той може да извърши
уведомяването по смисъла на чл. 99, ал.3 и чл. 99, ал.4 ЗЗД. Така решение № 156/30.11.2015 г., постановено по т.д. №
2639/2014 г., ВКС, II т.о.,
решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. 362/2015 г. на II т.о., ВКС. На лист 25 от делото е
приложено нарочно пълномощно от законния представител на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“, с което упълномощава ищеца да извърши
уведомяването за извършената цесия на всички длъжници, чиито задължения са
предмет на цесията. Пак съгласно константната практика на ВКС уведомлението за
извършената цесия може да се извърши и с връчване на препис от исковата молба,
точно какъвто е и настоящият случай, за което ищецът е направил особено искане
с исковата молба. Така решение 114 от 07.09.2016 г. по т. д. 362/2015 г. на II т.о.,
ВКС, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС.
Неоснователно е възражението
на процесуалния представител на ответницата за нищожност на Договора за цесия,
поради липса на съгласие на ответницата за прехвърляне на вземането, като видно
от т. 13 на Договора за потребителски кредит № CREX-15909226 от 18.04.2018 г.,
между страните е уговорено изрично, че Кредиторът може незабавно след сключване
на Договора или по всяко друго време да прехвърли правата си по този Договор на
избрано от него трето лице без да е нужно предварително да получи съгласието на
Кредитополучателя. С подписването на този Договор Кредитополучателят приел
горното за уведомление по чл. 99 от ЗЗД.
Неоснователно
е възражението на процесуалния представител на ответницата за липса на
правоприемство между продавача по Договора за цесия „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и кредитора по Договора за кредит „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България“, като Търговският регистър е публично достъпен и при
справка се установява наличието на правоприемство чрез вливане на БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД /заличено към 24.04.2018 г./ към БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България, който е и едноличен собственик на капитала на БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД.
Неоснователно
е възражението на процесуалния представител на ответницата, че процесното
вземане, изцяло или отделна негова част, не е било предмет на договора за цесия
между ищеца и третото лице, като видно от Приложение № 1 от 11.12.2018 г. на л.
23 по делото към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017 г. вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ в
общ размер на 967,92 лв. на длъжника И. П.П.
е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, като на л. 21 по делото
е прието като доказателство и писмено потвърждение за извършената продажба на
всички вземания.
По отношение
на исковете по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 99 във вр. чл. 368 от КЗ.
За да се уважи иск с правно основание
чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да са налице следните материалноправни предпоставки
(юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. предаване
на заемната сума от заемодателя на заемателя;
3. настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на
заемодателя; 4. липса на плащане от страна на заемодателя.
От събраните по делото доказателства
се установява, че на 18.04.2018 г. между
ответницата и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България“ е сключен Договор за потребителски кредит с № CREX-15909226/18.04.2018 г. В случая ответника не оспорва размера на задължението предмет на иска за
сумата 846,90 лв. – главница /от която 759,78 лв. е цена на стоките, а 87,12 лв. застрахователна премия/, което се установява
и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Приспадат
се постъпилите вноски за погасяването му в размер на 208,22 лв., с плащането на
които ответницата също е признала задължението си. Съответно, предявеният иск за
главницата с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 99
във вр. чл. 368 от КЗ, следва да бъде уважен изцяло за сумата 846,90 лв. главница с
включена застрахователна премия.
Като законна
последица от уважаване на иска с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за главницата ответницата следва да бъде
осъдена да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 30.08.2019
г., до окончателното й изплащане.
По отношение
на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.
За уважаване на иск с правно основание
чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се установят следните материалноправни предпоставки
(юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. наличие на
уговорка за заплащане на възнаградителна лихва;
3. настъпил падеж за заплащане на задължението за възнаградителна лихва;
4. липса на плащане от страна на заемодателя.
Вече бе отбелязано, че се установява
от събраните по делото доказателства, че на 18.04.2018 г. между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България“ е сключен Договор за потребителски кредит № CREX-15909226/18.04.2018 г. Съгласно договора се дължи договорна
лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35,51%, каквато е допустима съобразно
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Това е възнаграждението за кредитора за
предоставянето на известен капитал -парична сума и рискът, който поема да
отпуска кредити без каквото и да било обезпечение и на рискови клиенти, без
гаранция дали и кога ще успее да получи парите си обратно. Волята на страните е
меродавна, само ако тя не надвишава най-високия, допустим от чл. 19, ал. 4 ЗПК
размер. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
ответницата, че е налице неравноправна клауза след като сборът на договорната
лихва и другите разходи не надвишава фиксирания от законодателя максимален
размер на ГПР. С изменението на Закона за потребителския кредит, в сила от
23.07.2014 год., е въведен максимален размер на годишния процент на разходите,
изразяващ общите разходи по кредита (включващи в себе си лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид) и който не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България, което е около 50%. Видно от приложения към исковата молба договор,
определеният в раздел „Параметри и Условия" от същия годишен процент на
разходите 41,91 % не надвишава императивното ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че останалият
дължим за периода от 20.08.2018
г./падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.04.2019 г./падеж на
последна погасителна вноска/, договорена лихва за общо 216,28 лв., от които са
платени 113,68 лв. остатъка е в размер на 102,60 лв., респективно предявения иск с
правна квалификация чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се уважи изцяло.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД за
обезщетение за забава в размер на 79
лв. за периода от 21.08.2018 г. до 29.08.2019 г.
В тежест на
ищеца е да установи, че вземането за главница е възникнало и ответникът е
поставен в забава, респ. – да е уговорен между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България“ падеж на задължението или да е изпратена покана.
В чл. 3 от
условията към процесния договор за паричен заем страните са се договорили, че
при забава на плащане на задълженията на заемателя, по договора за предоставяне
на паричен заем, същият дължи законната лихва върху всяка забавена вноска. В
договора са уговорени датите на всяка от общо 12 равни погасителни вноски по
105,95 лв. всяка, считано от 20.05.2018 г. до 20.04.2019 г.
От
заключението на приетата и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
ответницата не е извършила плащане на остатъка по процесния договор за паричен
заем. Ищцовото дружество претендира лихва за просрочие върху дължимата главница
от 21.08.2018 г. до 29.08.2019 г., в размер на 79 лв., която според заключението
се дължи в размер на 79,83 лв. Тъй като е претендирана сумата от 79 лв. в този
размер искът по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава следва да се уважи изцяло, като основателен и
доказан.
По отношение
на разноските:
На основание
чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е доказал заплащането на държавна такса по настоящото дело в
размер на 125 лв., внесен депозит за особен представител 300 лв. и внесен депозит
за вещо лице в размер на 150 лв. Претендира на основание чл. 78, ал.8 ГПК да му
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Съдът
намира, че при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на
делото присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 300
лева. Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство възлизат на
875 лв. За заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер
на 75 лева. Ответницата не е извършила разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК вр. чл. 99 от ЗЗД по отношение на И.П.П., ЕГН **********,***, че
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните
вземания:
1/ сумата 759,78 лв. –
главница, представляваща вземане по чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК за неплатена част от сумата, заета по Договор за
потребителски кредит № CREX-15909226 от 18.04.2018 г. за закупени стоки -
телевизор и хладилник фризер на обща стойност 1018 лв., платени на търговеца по
фактура № **********/18.04.2018 г.;
2/
сумата 87,12 лв. – вземане по чл. 99
във вр. чл. 368 от КЗ за неплатени вноски от застрахователна премия по
Застраховка „Защита на плащанията“ със Сертификат № CREX-15909226/18.04.2018
г., по която застрахована е И.П.П. и закупената от нея стока по Договор за
потребителски кредит № CREX-15909226 от 18.04.2018 г.;
3/
сумата от 102,60 лв. – вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за
договорна лихва за периода от 20.08.2018 г./падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 20.04.2019 г./падеж на последна погасителна вноска/,
договорена за общо 216,28 лв.;
4/
сумата 79 лв. – вземане по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава за периода от 21.08.2018 г. до 29.08.2019 г.,
както и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2019
г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5279/2019 г. по описа на Русенския районен съд, като
ОСЪЖДА И.П.П.,
ЕГН **********,***, да заплати
на основание чл. 78, ал.1 ГПК на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, ЕИК
*********, сумата от 875 лв. представляващи
съдебно деловодни разноски за исковото производство и сумата от 75 лв. представляващи съдебно деловодни
разноски за заповедното производство.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/