№ 356
гр. гр.В., 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20255210100650 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 237 ГПК
Образувано е по предявени от Х. М. Е. от гр. В., чрез адв. Е. Б., АК
Пазарджик, със служебен адрес: гр. В., ул. „С. П.“ № 5, против ВКТВ ЕООД с
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „А. И. П.“ №
1, представлявано от управителя Р. К. Т., искове с правна квалификация по чл.
222, ал. 3 от КТ; чл. 224 КТ и чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ, с които моли да се
осъди ответника да плати на ищецът следните суми: 7557,30 лв. - обезщетение
за пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно с мораторна лихва, считано от
24.07.2024 г. до предявяване на иска в размер на 929,92 лв.; 657,16 лв.
обезщетение за неизползван отпуск, ведно с мораторна лихва, считано от
24.07.2024 г. до предявяване на настоящия иск в размер на 80,86 лв.; сумата от
293,82 лв. брутно трудово възнаграждение за месец октомври 2024 г., ведно с
мораторна лихва върху главницата от 24.07.2024 г. до предявяване на
настоящия иск в размер на 36,16 лв., както и законна лихва върху всички
главници, считано от предявяване на настоящия иск.
Ищецът твърди, че до 24.07.2024 г. е работил в ответното дружество на
длъжност „каналджия“, от 20.08.2011 г., като със Заповед № 6/24.07.2024 г.,
когато било прекратено трудовото му правоотношение с ВКТВ ЕООД, поради
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – чл. 328, ал. 1, т.
10 от КТ. Сочи, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
ответното дружество било начислило и следвало да заплати на 24.07.2024 г.
претендираните по делото суми. Твърди, че многократно посещавал
1
работодателя за получаване на дължимото му, но поради финансови
затруднения му било отказано.
С молба с вх. № 4458/20.06.2025 г. ищецът уточнява, че уговореното
основно месечно трудово възнаграждение, считано от 01.01.2024 г. било 933
лв., както и допълнително – клас прослужено време 35% в размер на 326,55
лв.
Твърди, че за месец юли ищецът отработил 5 работни дни. Сочи, че
обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ било формирано от 6 БТВ, тъй като
ищецът е работил в ответното дружество преди пенсионирането си повече от
10 години без прекъсване, а именно 12 години, 11 месеца и 4 дни.
Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, с който оспорват исковете. Твърди се,
че ответното дружество е изготвило справка, от която било видно, че има
изплатена обща сума от обезщетението за пенсиониране на Х. Е. за сумата от
3160 лв., считано от 31.01.2025 г. до 11.06.2025 г., с която сума следвало да се
намали дължимото обезщетение за пенсиониране.
Сочи, че ответното дружество е платило месечни такси за телефонен
номер **********, за периода от 25.07.2024 г. до 08.07.2025 г., в размер на
164,15 лв., който номер се ползва от ищеца и след прекратяване на трудовото
му правоотношение.
Твърди, че няма неизползван платен годишен отпуск, тъй като целият е
използван преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Счита, че неправилно е изчислен и размера на неизплатеното брутно
трудово възнаграждение за месец юли за пет работни дни, който размер
възлизал на 202,83 лв., вместо на 293,82 лв. Претендира разноски.
С молба с вх. № 6643/02.10.2025 г. ищецът коригира цената на исковете
и ги изменя на основание чл. 214 ГПК. Моли да се осъди ответника да плати
на ищеца сумата от 5508,28 лв. остатък от обезщетение за пенсиониране по чл.
222, ал. 3 от КТ, ведно с мораторна лихва, считано от 24.07.2024 г. до
предявяване на иска в размер на 905,39 лв.; 65,10 лв. мораторна лихва за
забава на изплащането на платения годишен отпуск до датата на
окончателното му плащане – 28.03.2025 г. и 21,25 лв. мораторна лихва за
забава на изплащането на БТВ до датата на окончателното му плащане –
31.01.2025 г.С протоколно определение № 596/10.10.2025 г. е приет за
разглеждане изменения иск, а ответното дружество прави признание на така
изменения иск.
Съдът, като се запозна с приложените и приети писмени доказателства,
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
и изразеното искане на ищеца за постановяване на решение при признание на
иска, намира за установено следното:
В първото открито заседание по делото, с оглед твърденията на страните
2
и признанието на иска като безспорни са обявени всички факти, включени във
фактическия състав на спорното право. Същевременно съдът намира, че не са
налице отрицателните процесуални предпоставки, препятстващи
постановяване на решение при признание на иска, тъй като признатото право
не противоречи на закона и на добрите нрави, а ответната страна признава
право, с което може да се разпорежда. Адв. Г. е упълномощен и с правата да
признава исканията на другата страна. Следователно, налице са всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, като същия дължи
заплащане на процесните суми, поради което предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени в пълен размер.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати разноски, сторени от ищеца в настоящото производство. Ищецът не е
сторил разноски, тъй като същият е освободен от авансовото им внасяне, на
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК. Същият се представлява от адв. Б., който
претендира заплащане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. Съдът счита,
че следва да се определи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер на 600 лв., който е под минималния определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, с оглед това, че делото не
се отличава с фактическа или правна сложност, а освен това е приключило с
признание на иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да се осъди ответника да плати
по сметка на РС В. в размер на 320,33 лв. / от които 220,33 лв. по първия
предявен иск и по 50 лв. по исковете за мораторни лихви/, както и сумата от
300 лв. платена на вещото лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ВКТВ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. „А. И. П.“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Х. М. Е. с ЕГН
**********, от гр. В., следните суми: от 5508,28 лв. остатък от обезщетение
за пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно с мораторна лихва, считано от
24.07.2024 г. до предявяване на иска в размер на 905,39 лв.; 65,10 лв.
мораторна лихва за забава на изплащането на платения годишен отпуск до
датата на окончателното му плащане – 28.03.2025 г. и 21,25 лв. мораторна
лихва за забава на изплащането на БТВ до датата на окончателното му
плащане – 31.01.2025 г.
ОСЪЖДА ВКТВ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. „А. И. П.“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е. Г. Б. с Л№
********** вписан в АК Пазарджик, със съдебен адрес: гр. В., ул. „С. П.“ № 5
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сума в размер на 600 лева, представляваща
разноски по делото за един адвокат.
3
ОСЪЖДА ВКТВ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. „А. И. П.“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК дължимите държавни такси в размер на 320,33 лв., 300 лв.
възнаграждение на вещо лице, дължими на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС В., както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му за
присъденото обезщетение за работа и лихви на основание чл. 242, ал. 1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
пред ОС Пазарджик.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4