Решение по дело №165/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 199
Дата: 19 октомври 2023 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20237240700165
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

199                                        19.10.2023 год.                     гр. Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Албена Ангелова и с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от  съдия М. Русев КАН дело №165 по описа за 2023 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.  с чл.63, ал.2 от ЗАНН, образувано по касационната жалба на Началника на Дирекция национален строителен контрол – гр. София, чрез процесалния си представител ст. юриск. Р.Р. против Решение №24/18.01.2023 год., постановено по А.Н.Д. №2918 по описа за 2022 год. на Районен съд Стара Загора. С решението е отменено наказателно постановление №СФ-19-ДНСК-204/12.10.2022 год. издадено от Началника на ДНСК гр. София с наложено на „Кастело прикаст”ООД административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000.00 лв. за това, че търговецът в качеството си на производител на строителни продукти – сглобяеми предварително напрегнати стоманобетоннови конструктивни елеменети, вложени директно в строеж Фабрика за печат, ламиниране и конфакциониране на гъвкави опаковки, за които няма доказателства, че отговарят на изискванията за огнеустойчивост. Като не е изпълнил това си задължение дружеството е нарушило чл.169а, ал.1 във връзка с чл.169, ал.1, т.1 в вр. с т.2 от ЗУТ, за което му е наложено наказание на основание чл.237, ал.1, т.12 от ЗУТ.

Изложените съображения в касационната жалба са следните:

Неправилен и необоснован е изводът на Pайонен съд - Стара Загора, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради факта, че нарушението е описано като продължено (трайно) — в решението липсват мотиви за тoвa заключение.

Времето на извършване на нарушението е периодът на влагане в строежа на произведените от „Кастело пpикaстООД сглобяеми конструктивни елементи, за които са издадени представените декларации. Установява се от датите на предаване на елементите от производителя „Кастело пpикaстООД на възложителя „АТЕ пластООД, посочени в Списък на елементите, приложение към молба вх.№Сф-21-2012-00-766/18.03.2022 год. Видно е, че посочените в приложение дати са 21.02.2022 год. и 18.03.2022 год., съответно това са началната и крайна дата на извършване на деянието.

Изразява се несъгласие с извода на Районен съд — Стара Загора, че посочените в наказателното постановление нарушени разпоредби са бланкетни и не са попълнени със съдържание от конкретни материалноправни норми, които да насочват към нарушените изисквания. Административнонаказателният състав на нарушението, за което е издадено обжалваното наказателно постановление е посочен в чл.237, aл.1, т.12 от ЗУТ и се свежда до налагане на имуществена санкция на производител на строителни продукти, доставяни за директно влагане на строителната площадка от местата на производство, несъответстващи на изискванията на чл.169а, aл.1 от ЗУТ. При тaзи формулировка, административно нарушение е извършено, когато производител на

строителни продукти, които директно cе влагат в строежите, ги произвежда и монтира на строежа в нарушение на изискването на чл.169а, aл.1 от ЗУТ в строежите да се влагат само строителни продукти, които осигуряват изпълнението на основните изисквания към строежите no чл.169, aл.1 и да отговарят на изискванията, определени със Закона за техническите изисквания към продуктите, и с наредбата no чл.9, aл.2, т.5 от същия закон. B АУАН и наказателното постановление подробно е описано, като част от фактическата обстановка, че „Кастело пpикaстООД са производители на сглобяеми предварително напрегнати стоманобетонови конструктивни елементи, които представляват строителни продукти за които няма влезли в сила хармонизирани стандарти, нe е издадена европейска техническа оценка /ЕТО/ и същите съгласно чл.13, aл.1, т.2 от Наредба №РД-02-20-1/05.02.2015 год., cе оценяват за съответствие с националните изисквания за влагането на строителни продукти в строежите от производителя въз основа на: протоколи oт изпитване, издадени oт лаборатории за изпитване; валидни сертификати за системи за управление на качеството или други документи, доказващи съответствие с изискванията. Твърди се, че поради спецификата на тези строителни продукти – същите едновременно представляват и продукти и сглобяеми конструктивни елементи, за тях са приложими разпоредбите на Наредба №Iз-1971/29.10.2009 год. за строително-текнически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, в т.ч. изискването нa чл.10, aл.2, т.1 и т.2 от наредбата за определяне огнеустойчивостта на тези конструктивни елементи въз основа на изпитвания или изчисления. Не се отрича, че „Кастело пpикaстООД са представили на 18.03.2022 год. декларации за карактеристики на произвежданите от тях строителни продукти: греди Lotos, греди тип LL, греди тип L и греди тип I, в които са посочени показателите на отделните строителни материали,от които се състои готовия продукт, нo липсват данни за необходимата минимална огнеустойчивост на сглобяемите предварително напрегнати стоманобетонови конструктивни елементи, както и доказателства за постигането й в процеса на производство - посредством направени oт проектанта изчисления или проведени изпитвания. Информацията за въпросната минимална огнеустойчивост на произведените конструктивни елементи е необходима, за да се докаже спазване изискванията на чл.169, aл.1, т.1 и т.2 oт ЗУT за механично съпротивление и устойчивост и безопасност в случай на пожар.

Неправилно било прието от районния съд, че по делото били налице данни за представени в PДHCK София област с вх. №Сф21-2012-00-957/05.04.2022 год. декларации, описани в приемо-предавателен протокол от 05.04.2022 год., които отговарят нa законовите изисквания, в т.ч. на изискванията на органите на ДНСК, тьй като са придружени от необходимия обем изчисления. По-късното съставяне и представяне на декларации с необходимото съдържание представлявало доказателство зa признание oт страна на „Кастело пpикaстООД за извършването нa административно нарушение и може дa обуслови единствено налагане на санкция, по-близка до минимума, поради настъпилото смекчаващо отговорността обетоятелство.

От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление,    както и да се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции.

Ответника – Кастело прикастООД, чрез адвокат Д.И. в подробно изложен отговор оспорва всички аргументи на касатора и иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение. Поддържа се изводът на съдът, за допуснато съществено процесуално нарушение и моли касационната жалба да бъде отхвърлена.

Представителя на Окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата и предлага на съда да остави в сила съдебното решение.

Административен съд Стара Загора след извършена служебна проверка за допустимост, валидност и материална законосъобразност на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от наказаното лице, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на „Кастело прикаст“ООД срещу наказателно постановление №СФ-19-ДНСК-204/12.10.2022 год. на Началника на ДНСК, с която за нарушение на чл.169а, ал.1 във връзка с чл.169, ал.1, т.1 във връзка с т.2 от ЗУТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000.00 лв. От фактическа страна от наказващия орган е прието,  че „Кастело прикаст“ООД в качеството си на производител на строителни продукти – договор №СР 258 1202/03.11.2021 год. за проектиране и строителство на промишлена сграда /включващ и производство, доставка и монтаж на сглобяеми стоманобетонни елементи/, сключен с „Ате пласт“ – възложител, е произвело строителни продукти за директно влагане – сглобяеми предварително напрегнати стоманобетонови конструктивни елементи, вложени в строеж „Фабрика за печат, ламиниране и конфекциониране на гъвкави опаковки“, находящ се в УПИ I-1654, кв.34, Индустриална зона „Загоре“, гр. Стара Загора. Произвежданите от „Кастело прикаст“ООД сглобяеми предварително напрегнати стоманобетонови конструктивни елементи, са строителни продукти, за които няма влезли в сила хармонизирани стандарти, не е издадена европейска техническа оценка /ЕТО/ и същите, съгласно чл.13, ал.1, т.2 от Наредба №РД-02-20-1/05.02.2015 год., се оценяват за съответствие с националните изисквания за влагането на строителни продукти в строежите от производителя или неговия упълномощен представител, въз основа на: протоколи от изпитване, издадени от лаборатории за изпитване, валидни сертификати за системи за управление на качеството, когато в обхвата им попада производството на продукти, или други документи, доказващи съответствие с изискванията. Към декларациите за характеристиките на строителните продукти на произвежданите от „Кастело прикаст“ООД сглобяеми предварително напрегнати стоманобетонови елементи за конкретния строеж, не е представена документация по определяне на необходимата огнеустойчивост и доказателства за постигането й в процеса на производство: липсват изчисления в конструктивния проект относно проектна огнеустойчивост, както и изпитвания, които да доказват, че произвежданите от „Кастело прикаст“ООД сглобяеми предварително напрегнати стоманобетонови конструктивни елементи, отговарят на чл.169, ал.1, т.1 във връзка с т.2 от ЗУТ. При извършения контрол на законосъобразност на оспореното наказателно постановление, районния съд е  приел, че наказателното постановление е издадени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел, че не може да се приеме, за продължено /трайно/ нарушение, както се сочело в наказателното постановление. В представената документация е представен списък на произведените и вложени в строежа готови продукти, с издадените за тях декларации в периода 01.02.2022 год. – 18.03.2022 год. Приел е също така, че разпоредбите на чл.169а, ал.1 във връзка с чл.169, ал.1, т.1, вр. с т.2 от ЗУТ са бланкетни и съдържанието им следва да се допълни  чрез конкретната материално правна разпоредба, което е нарушена и която съдържа съответните изисквания. Това не е сторено в наказателното постановление, тъй като не била посочена коя от хипотезата на регламента е приложима. Не било посочено също така дали изобщо липсват  уплътняване на отвори или са уплътнени с неподходящ материал съобразно Наредба №I-з1971/29.10.2009 год. В делото се съдържали данни, че наказаното дружество е представило декларации за съответствие по Наредба №РД-02-50/05.02.2015 год., в които се съдържали проектни изчисления за огнеустойчивост, резултати от механичен и термичен анализ при излагане на повишени температури, таблици с механичните свойства при подлагане на съответното термично въздействие и необходимото съответствие с приложимите стандарти. Всичко това го е мотивирало да постанови решение за отмяна на наказателното постановление и е осъдена ДНСК да заплати сторените разноски в на жалбоподателя в размер на 1 800.00 лв. С определение №648/01.06.2023 год., решението в частта за разноските е изменено, като е намален размера на договореното и платено адвокатско възнаграждение от 1 800.00 на 1 300.00 лв.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

На първо място относно касационното оплакване за посочването на периода на извършване на административното нарушение. Безспорно е, че по отношение на административните нарушения са неприложими разпоредбите на Наказателния кодекс относно института на продължаваното престъпление. Законодателно, по силата на чл. 11 от ЗАНН, е предвидено препращане само по отношение на неуредените в ЗАНН въпроси за вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формата на съучастие, приготовлението и опита.

В конкретния случай обаче следва да се отчете спецификата на нарушенията по ЗУТ, в частност тези по чл.169а, ал.1 във връзка чл.169а, ал.1, т.2 от ЗУТ. В текста на чл.169а, ал.1 от ЗУТ изисква влагането на строителни продукти, които осигуряват изпълнението на основните изисквания към строежите по чл.169, ал.1 от ЗУТ. Законодателят не напразно е употребил множественото число по отношение на строителните продукти, тъй като в един строеж се влагат множество строителни

 

продукти, като е невъзможно установяването на точната дата на влагане на всеки един от тях. Ето защо като е посочен периода, в който тези строителни продукти са вложени, наказващият орган е изпълнил изискването си по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Основателно е и второто касационно оплакване, че е неправилен извода на съда, че посочените в наказателното постановление норми са бланкетни и не са попълнени със съдържание с конкретните материалноправни норми, които да насочват към нарушените изисквания. Състава на административното нарушение по чл.237, ал.1, т.12 от ЗУТ, предполага влагането на строителни продукти, които изпълняват основните изисквания към строежите. В случая е налице посочване на нарушените разпоредби – чл.169а, ал.1 във връзка с чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ. Вложените в строежа продукти не са придружени със съответните документи, от които да се удостовери, че същите съответстват на основните изисквания за механично съпротивление и устойчивост и изискванията за безопасност в случай на пожар. Неправилно съдът е приел, че така посочените разпоредби следва да бъдат обвързани със съответните разпоредби от Регламент №305/2011 год. Следва да се отбележи, че същият не предвижда конкретни технически параметри или характеристики на строителния продукт, на които същият следва да отговаря, а само принципни изисквания. Този Регламент намира пряко приложение и е задължителен, считано от 01.07.2013 год. и не е необходимо неговото транспониране. С Наредба №РД-02-20-1 от 5.02.2015 год. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България, са регламентирани национални мерки за прилагането на изискванията на Регламент (ЕС) №305/2011 и на Регламент (ЕО) № 764/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на пазара в други държави членки, и за отмяна на Решение № 3052/95/ЕО (Регламент (ЕО) № 764/2008).

 Едни от изискванията на Регламента, съдържащи се в приложение №I, е че строежите като цяло и като отделни части трябва да са годни за предвидената за тях употреба, като по-специално се вземат предвид здравето и безопасността на лицата, участващи в целия жизнен цикъл на строежите. При условие че е налице нормално поддържане, строежите трябва да отговарят на тези основни изисквания за строежите в продължение на един икономически обоснован период на експлоатация. Такива изисквания са механичното съпротивление и устойчивост, като строежите трябва да са проектирани и изпълнени по такъв начин, че натоварванията, които е възможно да им въздействат по време на строителството и експлоатацията, да не доведат до някой от следните резултати: срутване на целия или част от строеж; недопустими стойности на деформация; повреда на други части от строежите, на съединения или на монтирано оборудване в резултат на недопустими стойности на деформацията на носещата конструкция; повреда, която е резултат от събитие и е непропорционална на първопричината. Други такива изисквания е за безопасност в случай на пожар. Същото изисква строежите трябва да са проектирани и изпълнени по такъв начин, че в случай на възникване на пожар: носимоспособността на конструкцията да е осигурена за определен период от време; възникването и разпространяването на пожар и дим в рамките на строежа да са ограничени; разпространяването на пожара към съседни строежи да е ограничено; обитателите да могат да напуснат строежите или да бъдат спасени с други средства; безопасността на спасителните групи да е взета предвид. Аналогични изисквания са предвидени и в чл.169, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ и които са цитирани в наказателното постановление.

Безспорно е, че по отношение на процесните предварително напрегнати стоманобетонови конструктивни елементи, няма издадена европейска техническа оценка. Следователно тяхната огнеустойчивост следва да бъде установена чрез съответните изпитвания и изчисления и поради друго обстоятелство – същите не са включени в приложение №5 към чл.10, ал.4 от Наредба №I-з1971/29.10.2009 год. Несъмнено вложените в строителния обект строителни продукти са били доставени със съответните декларации, в които обаче не е посочена тяхната огнеустойчивост. Едва на 05.04.2022 год. е съставен приемо-предавателен протокол за допълнително представени документи /декларации и проектни изчисления/ от които се установява, че вложените в строежа предварително напрегнати стоманобетонови елементи отговарят на законовите изисквания за огнеустойчивост. Представените декларации са с дата 31.03.2022 год., което означава, че в периода на влагането на строителните продукти /21.02.2022 год. – 18.03.2022 год./, тези строителни продукти не са били съпроводени с декларации относно тяхната огнеустойчивост. Последващото им представяне валидира пропуска на представяне на такива декларации и удостоверяването на качеството на строителния продукт със законовите изисквания. Това е така, тъй като както към момента на влагането им, така и към момента на издаване на наказателното постановление, е установено, че тези строителни елементи отговарят на законовите изисквания за огнеустойчивост и механично съпротивление. Законодателят допуска установяването на тези характеристики на продукта да се извърши по метода на изчисление, на база вложените в строителния продукт материали, което е сторено с представените декларации и изчисления. Няма данни след влагането им същите да са били подменяни, нито се твърди нещо подобно и от касатора. Нещо повече, от страна на касатора не са оспорени допълнително представените документи, нито излага мотиви, че същите са невалидни ли отразяват невярни обстоятелства. Законодателят изисква при влагането на строителните продукти, същите да отговарят на законовите изисквания, но не съществува законово задължение представянето на съответните декларации в определен момент. Представянето в по-късен момент на декларациите, не променя техническите им характеристики и параметри при влагането им. Само удостоверява съответствието им с изискванията на закона. Ето защо, деянието за което е наказано търговското дружество съгласно чл.237, ал.1, т.12 от ЗУТ предполага влагане на строителен продукт, съответстващ на закона, но не предвижда наказание за непредставянето на такива доказателства. В този смисъл, доколкото, чрез допълнително представените декларации и изчисления, се установява по безспорен начин, че вложените вече строителни продукти съответстват на законовите изисквания, не е налице изначало извършването на административно нарушение. Това обстоятелство е следвало да се има в предвид от наказващия орган при издаването на наказателното постановление.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с приложимия материален закон и при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения съдопроизводствените правила.

От двете страни е поискано присъждането на разноски по делото. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на ответника по касация пред административния съд за присъждане на разноски на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН касатора следва да бъде осъден да му заплати сумата 1 440.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за защита по КАНД №165/2023 год. по описа на Административен съд Стара Загора. Останалите разходи включващи транспортни разходи за кола под наем, платено гориво и разноски за хотел не следва да се присъждат.

           Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №24/18.01.2023 год., постановено по АНД №2918/2022 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

ОСЪЖДА ДНСК гр. София да заплати на „Кастело прикаст“ООД, ЕИК *********, представлявано от А.Б.Б. и Ф.Д.К. сумата от 1 440.00 лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                              

                                                                                         2.