№ 81
гр. Стара Загора, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоньо М. Тонев
Членове:Мариана Д. Христакева Панова
Татяна Гьонева Коева
при участието на секретаря Нанка П. Коева
в присъствието на прокурора М. Д. Игн.
като разгледа докладваното от Тоньо М. Тонев Въззивно административно
наказателно дело № 20225500600211 по описа за 2022 година
Обжалвано е от адв.Т.Ж. В. – АК гр.Стара Загора, защитник на
обвиняемите ПЛ. Р. Р. и Р. ПЛ. Р., Решение № 260000/26.01.2022 год. по АНД
№ 20/2021 год. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което П.Р. и Р.Р. са
признати за виновни в извършване на престъпление по чл.131, ал.1,т.12, вр.
чл.130, ал.1 вр. чл.20,ал.2 НК и на основание чл.78а, ал. 1 от НК са
освободени от наказателна отговорност и им е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на по 1500 лева за всеки от двамата обвиняеми.
С решението съдът е осъдил обвиняемите да заплатят направените
по делото разноски в размер на 201,30 лева за изготвяне на
съдебномедицинска експертиза.
Според въззивната жалба и допълнението към нея, решението е
необосновано, защото приетата от съда за установена фактическа обстановка
не се подкрепя от събраните доказателства. Това от своя страна е
рефлектирало и върху направените правни изводи. При игнориране
показанията на заинтересованите свидетели извода, който се налага е, че
деянието не е извършено от обвиняемия Пламен Русенов, а действията на Р.Р.
1
представляват превишаване пределите на неизбежната отбрана.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
гр.Стара Загора застъпва становище, че решението е правилно и
законосъобразно, а опредения размер на санкцията е близо до предвидения в
закона минимум.
От своя страна обвиняемите П.Р. Росен Русенов и техния защитник
адв.Тих. В., поддържайки въззивна жалба пледират за отмяна на атакуваното
решение на КРС и признаване на обвиняемите за невинни с постановяване на
ново решение в този смисъл.
Фактическата обстановка, която РС-Гълъбово е приел, е следната:
Обвиняемите П.Р. и Р.Р. са баща и син, които живеят в гр.Гълъбово.
На 24.05.2020 год., около 12.00 часа, автомобил м.“Хюндай Санта
Фе“ с рег. №СТ5987 ВР, управляван от обв.Пл. Р. спрял пред търговски
обект-павилион, находящ се до ресторант „Чинара“ в гр.Гълъбово. В
павилиона работела св.Стефка Стефанова, която живеела на съпружески
начала със собственика на р-т „Чинара“ и на парцел до ресторанта, който бил
използван като паркинг от клиентите на заведението - св.Георги Каменов. В
парцела били поставени табели, указващи, че може да се ползва за спиране
единствено от посетителите на ресторанта.
Св.Ст. Стефанова обяснила на обвиняемия Пл. Р., че не следва да
спира пред павилиона. Същото сторил и свидетелят Красимир Илиев, който
работел като охрана на кооперативния пазар в гр.Гълъбово.
Обвиняемият не се вслушал в думите им, а започнал да спори със
св.Ст. Стефанова, доколко мястото, където е спрял е частен имот.
Св.Г. Каменов, който по това време бил вътре в ресторанта, чул
разправията и излязъл от заведението. И той поискал от обвиняемия Пл. Р. да
премести автомобила си от имота му и паркира на близкия общински
паркинг.
Обвиняемият се качил в автомобила и седнал на шофьорското място,
а на предната седалка до него седял синът му. Двамата – обв.Пл. Р. и св.Г.
Каменов, си разменяли реплики на висок глас, но без цинизми. Обв.Пл. Р.
запалил двигателя на автомобила и потеглил напред срещу св.Г. Каменов.
Последният отишъл до вратата на шофьора разгневен и попитал обвиняемия
2
защо постъпва така, като бутнал страничното огледало на автомобила и го
завъртял.
Обв.Пл. Р. помислил, че огледалото е счупено и угасил двигателя,
след което слязъл от автомобила. Между спрял друг автомобил и този
управляван от обвиняемия Пл. Р. двамата със св.Г. Каменов застанали един
срещу друг и започнали да се бутат един друг и да се обиждат. През това
време обв.Р. Р. слязъл от автомобила, заобиколил колата и отишъл при
спорещите. Опитал се да прекрати скандала вербално, но като не успял,
нанесъл удар с юмрук на св.Г. Каменов, след който двамата обвиняеми
нанесли побой на пострадалия.
Инцидентът бил прекратен от свидетелите Кр. Илиев, Ст. Стефанова
и Ст. Русев.
Въззивната инстанция прие, че фактическата обстановка е изложена
коректно от районния съд и на база събраните доказателства. В тази връзка
окръжният съд счита, че първоинстанционният съд правилно не е кредитирал
обясненията на обвиняемите, че св.Г. Каменов е „заплюл“ обв. Пл. Р., защото
те не са подкрепени от показанията на никой от свидетелите по делото.
Съдът се е постарал да групира гласните доказателствени средства с
оглед информацията която носят и тяхната надеждност, като е придал
доказателствена тежест на преките доказателства.
Въззивната инстанция счита, че оправдателните доказателства, на
които се позовава защитата са несъпоставими по тежест с обвинителните.
Анализирайки показанията на свидетеля-очевидец Кр. Илиев защитата
посочва два извода за предизвикано от пострадалия Г. Каменов поведение на
обв.Пл. Р., а именно, че Г. Каменов е провокирал обвиняемия и пръв
упражнил физическа сила в инцидента.
Окръжният съд не споделя становището на защитата, защото когато
св.Г. Каменов се появява пред ресторант „Чинара“ обвиняемият потегля и
насочва автомобила към свидетеля. Това е накарало пострадалият да отиде до
вратата на водача на превозното средство и поиска обяснение за действията
му. В тази връзка не може да се приеме, че пострадалият с действията си е
предизвикал ответната реакция на обв.Пл. Р., а оттук е обяснимо и бутането
на страничното огледало на автомобила от страна на св.Г. Каменов, възмутен
от действията на водача на МПС.
3
Съдът, с оглед на така приетото, счита за неоснователно и
изразеното в допълнението към въззивната жалба възражение, че пострадалия
пръв е упражнил физическа сила в конфликта. Обясненията на обвиняемите
са доказателствени средства, но с оглед техния процесуален статус,
обясненията им са противопоставими с резерви спрямо показанията на
свидетели-очевидци(Кр. Илиев и Ст. Русев), които са незаинтересовани от
изхода на делото.
Информационната стойност на преките доказателства е с особена
тежест спрямо останалите доказателства. Преките доказателства са ключови в
процеса на доказване, защото съдържат сведения, които влизат в състава на
главния факт в предмета на доказване и затова на тях се придава най-голяма
тежест(ценност). Качествените свойства на ключовите доказателства са
следните: регламентирани са в НПК (включени са в предмета на доказване),
източник са на доказателства, притежаващи преимуществената сила на
преките доказателства, те са съдържателни по своята информационна
същност и насочени към формирането на вътрешното убеждение на съда.
Действително законът(НПК) изисква да не се дава преимущество
на едно или друго доказателство, но с уточнението, че не е допустимо това да
става предварително.
Приетата от районния съд и споделена от въззивната инстанция
фактическа обстановка намира опора и в заключението на
съдебномедицинската експертиза, от която е видно, че пострадалият Г.
Каменов е получил множество кръвонасядания и отоци по лицето и главата.
Показателно е, че тези наранявания са в различни части на главата, вкл. и
лицето, което затвърждава извода на съда, че на св.Г. Каменов е нанесен
побой от обвиняемите, опровергавайки техните обяснения и съответно,
потвърждавайки показанията на свидетелите-очевидци.
При установената фактическа обстановка е законосъобразна и
правната квалификация на деянието на обвиняемите.
На първо място е безспорно, че на пострадалия Г. Каменов е
причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 НК, тъй като
според съдебномедицинската експертиза медикобиологичните признаци на
нараняванията представляват „разстройство на здравето“ извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК.
4
Изводът на районния съд, че деянието е извършено умишлено по
„хулигански подбуди“ също е обоснован и правилен.
В допълнението към въззивната жалба защитата на обвиняемите
акцентира в своите възражения именно върху наличието(липсата) на
квалифициращия признак „по хулигански подбуди“, който съществено
завишава обществената опасност на извършеното деяние.
Подбуждане, според тълковния речник, означава действие, което
предизвиква желание да се направи или да не се направи нещо. С други думи
подбудите представляват източника на активността на личността и в този
смисъл напълно съвпадат с понятието потребности, а потребностите лежат в
основата на мотива.
Мотивът не се разбира като материален или идеален предмет,
който подбужда поведението, а като смисъл на поведението, т.е. за какво е
извършено действието. Често,вкл. и при престъпно насилие по хулигански
подбуди, поведението на дееца е полимотивирано. Мотивацията се
състои(изгражда) от две нива:първото – външно, видимо и второ- дълбоко,
семантично. При причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди на
първо ниво деецът цели да утвърди себе си в очите на околните, а на второ –
да отмъсти(накаже).
Хулиганските мотиви се отличават от обичайните, общоприети
мотиви, защото в редица случаи имат абсурден, нелеп характер, което на пръв
поглед създава впечатление за отсъствие на мотив при разглежданото
престъпление. Мотивът за хулигански действия може да се прояви като
желание на лицето по неуважителен начин, с груба сила да демонстрира
пренебрежение към нормите на поведение и морала, да покаже
пренебрежение към личното достойнство на човека. Така извършването на
всяко престъпление по хулигански подбуди може да се сведе до един мотив –
деецът да се покаже, да утвърди себе си, включително и в собствените си
очи.
В психологически план хулиганските подбуди се определят като
стремеж и начин на дееца на самоутвърждение. Затова е задължително
винаги, когато се извършва престъпление свързано с нарушаване на
обществения ред да се изследва цялата палитра от доказателствени материали
и внимателно да се преценя дали деянието е извършено с мотив за
5
хулиганство или по хулигански мотиви.
В настоящия случай двамата обвиняеми, които очевидно са с
неустойчива психика(а има данни, че обв.Р. Р. е бил и под влияние алкохол) и
това е водещо при демонстрирано поведение, отклоняващо се от нормалните
житейски норми и в резултат водещо до нарушение на закона. Действията им
са с хулигански мотив, т.е. по хулигански подбуди. Те са демонстрирали
неуважение към обществото и обществения ред,но не грубо, обладани са от
мотиви, произтичащи от агресивността на личността и предизвикващи в
обвиняемите желание да нанесат побой на пострадалия Г. Каменов при това
от незначителен повод.
По отношение на определеното наказание при приложението на
чл.78а НК първоинстанционният съд е признал обвиняемите за виновни в
извършване на престъпление по чл.131,ал.1,т.12 предложение първо,
вр.чл.130,ал.1,във вр. чл.20,ал.2 НК и освободил от наказателна отговорност
като е определил наказание „глоба“ в близост да законовия минимум, а
именно по 1 500 лева за П.Р. и Р.Р..
Въззивната инстанция счита, че с оглед установената фактическа
обстановка по делото и конкретното поведение и на самия пострадал Г.
Каменов, определеното наказание е явно несправедливо и решението на РС-
Гълъбово в тази част следва да се измени, като размера на
административоното наказание „глоба“ се намали от 1 500 лева за всеки от
двамата обвиняеми на по 1 000 лева за П.Р. и Р.Р..
В изпълнение разпоредбата на чл.314,ал.1 от НПК, като провери
изцяло обжалваното решение, въззивната инстанция прие, че в останалата
част, извън размера на определеното административно наказание „глоба“,
същото е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл.337,ал.1,т.1, чл. 338 вр.
чл.334,т.3 и т.6 от НПК, вр. чл.78а,ал.1 от НК, окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Решение № 260000/26.01.2022 год. по АНД № 20/2021
год. по описа на Районен съд – Гълъбово, в частта, в която на обвиняемите
ПЛ. Р. Р. и Р. ПЛ. Р. е определено административно наказание „глоба“ в
6
размер на по 1 500 лева, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „глоба“ на
по 1 000(хиляда) лева за всеки един от обвиняемите.
ПОТВЪРДЖАВА Решение № 260000/26.01.2022 год. по АНД №
20/2021 год. по описа на Районен съд – Гълъбово в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7