РЕШЕНИЕ
№ 1605
гр. Русе, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520102748 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Ищците И. И. Л. и С. И. Л. твърдят, че баба им Ц. Л. починала на 25.03.2022 г.
Приживе, с нот. акт № 39, том IV, per.№ 6964, дело № 1024/28.02.1995 г. на РН, тя и
дядо им прехвърлили на Ц.И. Л. своите 2/3 идеални части от недвижим имот, подробно
описан в исковата молба, срещу задължение за издръжка и гледане /хранене, обличане,
лекуване при болест, а след смъртта им да ги погребе по установения обичай/, като
прехвърлителите си запазили правото докато са живи заедно и поотделно да ползват и
обитават целия имот.
Дядо им И.И.Л. починал на 03.03.1995 г. След неговата смърт законни
наследници му били Ц. Л. - съпруга, И. Л. - син и Ц. Л. - син. На 12.09.2010 г. починал
чичото на ищците Ц. И. Л., а негови законни наследници били ответниците Д. Л. Л. —
съпруга и В. Ц. Л. — дъщеря, които станали собственици на 2/3 идеални части от
процесния имот срещу задължението за издръжка и гледане на баба им Ц. Л. докато е
жива. Тъй като те не полагали грижи за нея, Ц. Л. образувала съдебно производство по
чл. 79 от ЗЗД срещу ответниците, като с решение от 03.05.2018 г. по в.гр.д.№ 662/2017
г. по описа на Окръжен съд-Русе, съдът трансформирал задълженията на Д. Л. лично и
като майка и законен представител на малолетното дете В. Л. по алеаторния договор в
задължение за солидарно заплащане на пожизнена месечна изцръжка в размер на 200
лева, считано от 02.07.2016 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,
1
както и сумата 2400 лева — компенсаторно обезщетение за неизпълнение за периода
01.07.2015 г. до 01.07.2016 г. Ответниците не заплатили нито издръжката за минал
период, нито тази за периода 02.07.2016 г. - 16.02.2019 г. Предвид липсата на
доброволно изпълнение на трансформираното в издръжка задължение, на 19.07.2018 г.
Ц. Л. образувала изпълнително дело № 629/2018 г. по описа на ЧСИ Васил Николов
срещу ответниците за присъдената издръжка. След направена справка по същото дело
се установило, че суми не са постъпвали за периодите: 19.07.2018 г. - 16.02.2019 г.;
04.04.2019 г. - 12.01.2021 г. и 12.01.2021 г. - 13.04.2021 г. За някои от месеците
платените суми били в размер по-малък от 200 лева.
Според ищците, неизпълнението на трансформираното в ежемесечна издръжка
задължение било съществено. Ответниците не осигурили на бабата на ищците спокоен
и нормален живот дори и след остойностяването на дължимите грижи и издръжка в
натура, в техния паричен еквивалент. Приживе, в полза на баба им се породило
потестативното преобразуващо субективно право да развали договора поради
неизпълнение, на основание чл.87 ЗЗД. В актива на наследството се включвало и
правото по чл. 87 ЗЗД. Към момента наследници на баба им Ц. Л., по право на
заместване на баща им И. И. Л., се легитимирали двамата ищци, както и ответницата
В. Ц. Л., по право на заместване на нейния баща. Правата на всеки от тях били 1/3 ид.
част от наследствената маса. Баба ми била собственик на 1/3 ид.част от процесния
имот и всеки от тях имал право да иска разваляне на сключения договор за издръжка и
гледане до размер на 1/12 ид. част от имота.
Молят да бъде постановено решение, с което сключеният с нот. акт № 39, том
IV, peг.№ 6964, дело № 1024/28.02.1995 г. на нотариус с район на действие Районен
съд, гр. Русе, договор за издръжка и гледане бъде развален до размера на oбщо 1/6
идеална част, или до размера на наследствения дял на всеки от ищците от 1/12 ид.част,
на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, поради неизпълнение на трансформираното в месечна
издръжка задължение за издръжка и гледане. Претендират и присъждане на разноските
по делото.
В отговора на исковата молба ответниците излагат твърдения, че предявените
искове са недопутими, неоснователни и недоказани и молят като такива да бъдат
отхвърлени, като им се присъдят и сторените разноски.
Тъй като втората ответница също е внучка на починалата Ц. Л., предявената
претенция спрямо нея била недопустима и неоснователна.
Изчислените идеални части в петитума на исковата молба не били съобразени
правилно. По право на заместване В. Л. имала 1/2 от претендираната 1/3, а ищците
имали общо двамата 1/2 от 1/3.
По образуваното срещу ответниците изп.производство били предприети
действия по изпълнение чрез налагането на запори върху трудовото възнаграждение на
2
Д. Л.а. Правени били удръжки и не било вярно твърдението, че по делото не са
постъпвали суми. При тези обстоятелства ответниците считат, че не са налице
предпоставките за разваляне на процесния договор поради неизпълнение. След смъртта
на взискателя по изпълнението - Ц. Л., съдебният изпълнител поканил чрез съобщения
наследниците да продължат производството като конституирани страни в
производството. Същите, вместо да продължат изпълнителното дело и да реализират
правата си на взискатели по изпълнението при съответно полагащите им се части,
подали молба за прекратяване на изпълнителното производство. По този начин
ответниците не дължали каквито и да било суми по трансформацията на този договор,
включително и при хипотезата на това, че самите кредитори сами са се поставили в
положение, в което са се отказали от тези си вземания.
Ответниците били в невъзможност да продължат да изпълняват задълженията
си. Правят и следното възражение: в самия алеаторен договор било записано изрично
признание от страна на прехвърлителите за полагани грижи и издръжка до момента на
сключване на договора. Налице била кумулативна възмездна сделка и за минали
грижи, призната от прехвърлителката с подписването на договора.
В случай, че бъде постановено разваляне на процесния алеаторен договор,
първата ответница прави възражение за връщане от ищците на дадените от нея и
нейния правоприемник насрещни престации, като бъде компенсирана съответно на
даденото, в това число и събраните суми по изпълнителното дело. Следвало да се
съобразят и направените разходи по кремацията на наследодателката, като дадено по
договора за гледане и издръжка.
Правят и възражение, че е налице хипотезата на чл.87, ал.4 от ЗЗД, при която не
се допуска разваляне на договора, когато неизпълнената част от задължението е
незначителна с оглед интереса на кредитора. Правят и възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 28.02.1995 г., с нотариален акт № 39, т.ІV, д.№ 1024/95 г. по описа на нотариус
при РРС, Ц. Ц. Л.а и съпругът й И.И. Л. прехвърлят на сина си Ц. И. Л. 2/3 ид.части от
апартамент в гр.Р, ул.“М..Е. 4, бл.“И.В.“, вх.3, ет.3, ап.6, срещу дадените досега грижи
и издръжка от приобретателя към прехвърлителите и поемане на задължение и
занапред да ги гледа, храни, облича, при болест лекува, а след смъртта им да ги
погребе.
Няма спор между страните, че прехвърлителят И. Л. е починал на 03.03.1995 г.
На 12.09.2010 г. почива и синът му - приобретателят Ц. Л., чиито наследници по закон
са преживялата му съпруга Д. Л. Л. и дъщеря му В. Ц. Л..
С влязло в сила решение № 208/03.05.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 662/2017
3
г. по описа на ОС-Русе, задълженията на Д. Л., действаща лично и като майка и
законен представител на малолетното дете В. Л., двете като законни наследници на Ц.
Л., по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка на Ц. Л.а, са трансформирани в задължение за солидарно заплащане на
пожизнена месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 02.07.2016 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, както и сумата от 2400 лв. –
компенсаторно обезщетение за неизпълнение за периода 01.07.2015 г. – 01.07.2016 г.
На 07.12.2020 г. почива и другият син на Ц. Л.а – И. И. Л. и оставя за свои
наследници по закон синовете си С. Л. и И. Л.-ищци по настоящото дело.
В качеството на свидетел е разпитана тяхната майка – Г.А., която изнася данни,
че до 2020 г. Ц. Л.а живеела със сина си И. Л., който до смъртта си се грижил за майка
си. Ответниците живеели във Варна и не полагали грижи за нея. Възрастната жена
споделила на свидетелката, че не й стигат парите, пенсията й също не стигала. След
смъртта на баща им, ищците посещавали баба си, носели й храна, пазарували й.
По молба на Ц. Л.а е образувано изп.дело № 629/2018 г. по описа на ЧСИ Васил
Николов въз основа на изп.лист, издаден по цитираното гр.дело. Към изпълнителното
дело е приложено удостоверение от ЧСИ, от което се установява, че в периода
16.02.2019 г. – 13.03.2022 г. от длъжника Д. Л. е изплатена сума на взискателя в общ
размер 3011.81 лв. След смъртта на взискателката на 25.03.2022 г., с постановление на
ЧСИ от 10.05.2022 г., като взискатели по изп.дело са конституирани И. Л. и С. Л.,
всеки от който има парично вземане от 5657.60 лв. главница, 1983.76 лв. лихва за
забава и 936.50 лв. остатък от неолихвяеми вземания по изп.лист.
По молба на новоконституираните взискатели, оригиналът на изпълнителния
лист, издаден по гр.д.№ 662/2017 г. по описа на ОС-Русе, им е върнат на 25.05.2022 г.,
т.е непосредствено преди образуването на настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Алеаторният договор е такъв, при който кредиторът, срещу прехвърляне право
на собственост върху недвижим имот, получава като насрещна престация грижи и
издръжка. За да е налице точно изпълнение на същия от страна на длъжника,
последният следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в
натура на кредитора в обем да бъдат задоволени нуждите му от храна, отопление,
осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. При смърт
на приобретателя, той може да бъде успешно заместен от правоприемниците си, които
са длъжни да полагат грижи и да осигуряват издръжка на прехвърлителката на
недвижимия имот в необходимия обем.
Прекратителното действие на договора с прехвърляне на право на собственост
срещу издръжка и гледане настъпва със смъртта на прехвърлителя(ите). Ако са
4
останали нереализирани вземания до момента на смъртта на прехвърлителя, които
преминават върху неговите наследници, всеки от тях има основание да получи дробна
част от тези вземания, съответстваща на наследствения му дял, като в наследственото
имущество се включва и правото на иск. Включва се и правото да се иска разваляне на
договора поради неизпълнение, допуснато приживе на кредитора-прехвърлител.
Дължимата престация по своя характер е неделима и поради това задължението на
множеството длъжници по алеаторния договор е също неделимо, съгласно чл. 128, ал.
1 ЗЗД.
В настоящия случай първо настъпва смъртта на приобретателя по алеаторния
договор, който е бил заместен от неговите наследници – двете ответници по делото.
Предвид констатираното от съда по в.гр.д.№ 662/2017 г. по описа на ОС-Русе
неизпълнение от страна на последните да се грижат и дават издръжка на
прехвърлителката Ц. Л.а, считано от 01.07.2015 г., задълженията им са
трансформирани в задължение за солидарно заплащане на месечна издръжка от 200 лв.,
считано от 02.07.2016 г., а за периода 01.07.2015 г. – 01.07.2016 г. на ищцата е
присъдено компенсаторно обезщетение за неизпълнение от 2400 лв.
Приложеното изпълнително дело е образувано приживе от кредитора Ц. Л. на
12.07.2018 г. поради продължаващото неизпълнение на трансформираното задължение
за месечна издръжка. От данните по същото е видно, че неизпълнение на процесния
алеаторен договор от страна на наследниците на приобретателя е било налице в
периодите: 01.07.2015 г. – 31.01.2019 г.; 01.05.2019 г. – 31.12.2020 г., както и за
месеците 02 и 03.2021 г. В 4 от общо направените 16 вноски от ответницата Д. Л.
сумите са под определената от съда месечна вноска от 200 лв., а именно: 80 лв., 97.28
лв., 182.48 лв. и 84.80 лв.
След смъртта на прехвърлителката, нереализираните й вземания приживе
преминават върху наследниците й, които имат правото на иск за разваляне на
алеаторния договор поради неизпълнение, като част от наследственото имущество.
Наследодателката Ц. Л. е наследена от тримата си внуци – ищците И. Л. и С. Л.
по право на заместване от своя баща И.Л. и от ответницата В. Л. също по право на
заместване от своя баща Ц. Л.. Двамата ищци притежават по 1/12 ид.част от
наследствената маса на своята баба, която е била собственик на 1/3 ид.част от
недвижимия имот, предмет на алеаторната сделка. Следователно, всеки от ищците
притежава право да иска разваляне на договора за гледане и издръжка до размера от
1/12 ид. част от имота.
Съгласно съдебната практика, когато се допуска трансформирането на
задължението за даване издръжка в натура в паричния й еквивалент, договорът не
променя своя характер. Същият продължава да обслужва страните с оглед целта, за
която е сключен, тъй като сумите, които се плащат, се дават пак с оглед задоволяване
5
жизнените и битови нужди на кредитора. С оглед тази специфика на алеаторния
договор, дори и частичното неизпълнение се приравнява на пълно неизпълнение.
Несъстоятелно е възражението на ответниците, че предвид признати в самия
нотариален акт от прехвърлителката минали грижи, следва да се установи обективната
имуществена пропорция между двете части на договора. Когато договорът е и за
минали грижи и издръжка, той е със смесен характер – отчасти продажба, отчасти
алеаторен договор. Независимо от компибинането на договора за издръжка и гледане с
друг договор, се касае за единен договор, фигуриращ в един документ, поради което
неизпълнението на едната част от него влече разваляне на целия договор.
В настоящия случай ищците, като наследници на кредитора по контракта, са
избрали своята защита чрез предявяване на претенция за разваляне на договора, на
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД - поради неговото неизпълнение, до размера на
притежаваните от всеки от тях ид.части от наследствената маса, вместо да встъпят и
продължат изпълнителното производство, образувано приживе от тяхната баба.
Направеният от тях избор на защита, при наличието на двете възможности, не влече
след себе си недопустимост на иска.
За да се развали договор за гледане и издръжка следва да е налице неизпълнение
на поетите с него задължения от приобретателя, а в случая от неговите наследници.
Изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не
епизодично. Полагането на грижи от време навреме или по начин, който не
съответства на всички нужди на прехвърлителя, е неточно изпълнение на договора от
страна на приобретателя и е основание за развалянето му.
В случая трансформираното задължение за заплащане на пожизнена месечна
издръжка също следва да се изпълнява точно, т.е., за да са изправни наследниците на
приобретателя по договора, е необходимо ежемесечно, до последното число на месеца,
за който се дължи, да са заплащали определената от съда издръжка на прехвърлителя.
Както беше посочено по-горе, безспорно е налице неизпълнение на трансформираното
задължение по алеаторния договор. Налице е период от три години и половина, в който
изобщо не са полагани грижи, нито е заплащана издръжка, а след 2019 г. такава е
давана, но нередовно и невинаги в размера, определен с цитираното решение на ОС-
Русе. По изложените вече мотиви относно приравняването на всяко неизпълнение по
алеаторен договор на пълно неизпълнение, неоснователно е и възражението на
ответниците, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на ал.4 на чл.87
ЗЗД.
Правото на ищците да искат разваляне на договора не е погасено по давност,
каквото възражение е наведено в отговора на исковата молба, тъй като от открИ.е
наследството на тяхната наследодателка до образуване на делото е изминал период
само от три месеца. Установеното неизпълнение на договора за гледане и издръжка и
6
по в.гр.д.№ 662/2017 г. по описа на ОС-Русе също обхваща период преди изтичането
на пет години от предявяване на настоящия иск.
Съобразно предмета на иска, недопустимо е под формата на възражение да се
претендира връщане на дадените от ответницата и нейния правоприемник насрещни
престации.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора, в тежест на ответниците следва да се присъдят
разноските, направени от ищците в хода на настоящото производство, в общ размер
1005 лв., от които 100 лв. държавна такса, 5 лв. за съдебно удостоверение и 900 лв.
изплатен адвокатски хонорар. Неоснователно е възражението на пълномощника на
ответниците за прекомерност на адв.възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й към датата на заплащане на адв.хонорар от страна на
ищците, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за разваляне
на договори с предмет вещни права върху недвижими имоти, възнаграждението се
определя съобразно интереса на представляваната страна, според правилата на ал. 2, но
не по-малко от 600 лв. В случая ищците са заплатили възнаграждение от 900 лв. за
процесуалното им представителство по предявените от тях общо два иска.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, сключения с нот.акт № 39, том IV, peг.
№ 6964, дело № 1024/28.02.1995 г. по описа на РН, договор за гледане и издръжка, с
който Ц. Ц. Л.а, с ЕГН **********, починала на 25.03.2022 г., прехвърля на сина си Ц.
И. Л., с ЕГН **********, починал на 12.09.2020 г., своята 1/3 идеална част срещу
задължение за гледане и издръжка от следния недвижим имот: Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 63427.2.4902.1.205, находящ се в гр. Р., по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18/16.05.2007 г. на ИД на
АК, с адрес на имота: гр. Р., бул.„М.Е." № 4, вх.8, ет.2, ап.6., който самостоятелен
обект се намира в сграда №1 /едно/, разположена в поземлен имот с идентифинатор №
63427.2.4902, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 1 /едно/, посочена в документа площ: 101,92 кв.м. /сто и един
квадратни метра и 92 дециметра/, с прилежащи части: Изба № 12 /дванадесет/ и 2.903
% ид.ч. /две цяло деветстотин и три процента идеални части/ от общите части на
сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 63427.2.4902.1.201,
под обекта: 63427.2.4902.1.199, над обекта: 63427.2.4902.1.202, поради неизпълнение
7
на трансформираното в месечна издръжка задължение за издръжка и гледане, до
размера от oбщо 1/6 идеална част от описания недвижим имот, като наследственият
дял на всеки от ищците И. И. Л., с ЕГН ********** и С. И. Л., с ЕГН **********, се
равнява на 1/12 идеална част от имота.
ОСЪЖДА Д. Л. Л., с ЕГН **********, действаща в лично качество и като майка
и законен представител на В. Ц. Л., с ЕГН **********, да заплати на И. И. Л., с ЕГН
********** и С. И. Л., с ЕГН **********, 1005 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8