№ 203
гр. София, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502303 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Д. Р. В. срещу
решение № 262944/10.05.2021г. на СГС, ГО, 8 състав, постановено по гр.д. №
16214/18г. в частта, в която е отхвърлен искът му с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 10 000 лв. до пълния размер от 26 000 лв. за
обезщетение за неимуществени вреди.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“
АД частта, в която предявеният от иск е уважен над сумата от 2 000лв до
уважения размер от 10 000лв.
Жалбоподателят Д. В. твърди, че в обжалваната от него част
първоинстанционното съдебно решение е постановено в нарушение на
материалния закон, процесуалните правила и е необосновано. Съдът е
нарушил принципа за справедливост и чл.52 от ЗЗД. Определеното
обезщетение не е достатъчно за репариране на претърпените от него
неимуществени вреди. Поддържа, че е получил сътресение на мозъка със
загуба на съзнание, което е увреждане на здравето, временно опасно за
живота, независимо от времетраенето на това състояние. Допуснато е
отклонение от практиката на ВКС относно детерминирането на критерия за
1
справедливост от съществуващата в страната конюктура и от общественото
възприемане за справедливост. На всеки отделен етап от развитието на
обществото.
Затова Д. В. моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да уважи
изцяло предявения иск.
Жалбоподателят ЗД „Бул Инс“ АД излага несъгласие с
първоинстанционното решение за размера на определеното обезщетение за
неимуществени вреди над 2 000лв. до уважения размер. Счита, че то е
прекомерно и не отговаря на критериите за справедливост, установени в чл.52
от ЗЗД и ППВС № 4/68г. Ищецът е получил леки телесни увреждания. Имал е
сътресение на мозъка без изпадане в безсъзнателно състояние/ коматозно/ с
възможно степенно нарушение на съзнанието.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от него
част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск над сумата от
2 000 лв. до 10 000лв.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител Д. В. оспорва
жалбата на застрахователя.
ЗД „Бул Инс“ АД не изразява становище по въззивна жалба на ищеца.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът Д. В. твърди, че на
18.08.2018г. около 15.50ч. е пострадал при ПТП в гр. София. Управлявал е
велосипед „Балкан“ по бул. „Скобелев“ с посока на движение от Руски
паметник към бул „Хр. Ботев“. В района на № 67 водачът на спрелия в дясно
лек автомобил „Волво В70“ с рег. № ********, управляван от Г. С. А., е
отворил рязко предната лява врата на автомобила и ищецът се е ударил в нея.
От удара е паднал от велосипеда. Виновен за пътния инцидент е водачът на
МПС. В резултат от него е получил тежки травматични увреждания,
изразяващи се в ЧМТ със сътресение на мозъка и загуба на съзнание,
контузна рана на главата, огромен хематом в областта на дясната ръка,
2
охлузвания и хематом на лявата ръка. Няма спомен за случилото се. Бил е
приет по спешност в болница, където му е проведено медикаментозно
лечение. Собственикът и водачът на лекия автомобил е сключил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, която е
била валидна за периода 13.07.2018г до 12.07.2019г. Затова ищецът моли
съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 26 000 лв., в едно със законната лихва от 18.08.2018г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
заявява, че оспорва иска. Поддържа, че оспорва описаната в исковата молба
травма да е във връзка с ПТП. Оспорва да е настъпило ПТП и констативния
протокол за ПТП. Прави възражение за съпричиняване, тъй като ищецът не е
изпълнил задължението си по чл.15 от ЗДвП. Счита, че ищецът е получил
леки телесни увреждания и претендирания размер на обезщетението за
неимуществени вреди е завишен. Счита за справедлив такъв от 2000лв.
Безспорно е, че на 18.08.2018г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. За него са съставени писмени документи, изходящи от компетентните
органи – констативен протокол № К-547/18.08.2018г., протокол за оглед на
местопроизшествието от същата дата, фотоалбум. По делото е приложено
ДП № 315ЗМ11316/18г. на СДВР.
Не се спори, че за лек автомобил „Волво В70 с рег. № ******** е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника,
валидна към датата на произшествието.
Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 30.08.2018г. С писмо
от 12.09.2018г. ответникът е отказал да плати застрахователно обезщетение и
е поискал представянето на писмени доказателства
С оглед твърденията в исковата молба ищецът Д. В. е представил
медицински документи- епикриза, изходяща от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“
за престой от 18.08.2018г. до 21.08.2018г.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице лекар хирург и ортопед травматолог, в която са
описани травматичните увреждания, получени от ищеца: Мозъчно
3
сътресение. Контузия и разкъсно- контузна рана в лявата теменна област.
Охлузвания и хематоми на двете ръце. По своя медибиологичен характер
увредите са причинили на ищеца временно разстройство на здравето
неоспасно за живота. Мозъчното сътресение е от лека степен с временна
загуба на съзнание без остатъчни негативни неврологични последствия.
Спешна помощ му е оказана в УМБАЛСМ „Пирогов“, където са му
направени изследвания. Бил е в задоволително общо състояние, но без
спомен за случилото се, със силно главоболие, но без гадене и повръщане.
Бил е поставен на строг постелен режим заради мозъчното сътресение.
Изписан е с подобрение. Зарастването на мекотъканните увреждания и
разкъсно- контузната рана е завършило за 10-12дни. Тези травми са
причинили на пострадали интензивни болки в срок около 10-12дни, считано
от деня на злополуката. Мозъчното сътресение е протекло с главоболие и
световъртеж за около 30-40 дни, след което главоболието се е проявявало
само при мозъчна преумора и продължително гледане на телевизия или
четене. Ищецът е възстановен напълно към настоящия момент.
Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и
безпристрастно. Заключението е изготвено въз основа на писмени
доказателства, приети по делото и без преглед на ищеца. Експертът е дал
заключение въз основа на науката и професионалния опит.
По делото е допусната автотехническа експертиза, която е дала
заключение за механизма на ПТП, за причините, които са го причинили.
Вещото лице е приело, че виновен за пътния инцидент е водачът на лекия
автомобил, които не се е уверил, че с действията си няма да създаде опасност
на останалите участници в движението. Посочил е скоростта на
велосипедиста и опасната му зона на спиране. Приел, че той не би могъл да
предотврати удара чрез спиране.
Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и
неоспорено от страните, основаващо се на научните правила и
професионалния опит на експерта.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят В.а е съпруга на ищеца и желае да свидетелства. Тя
заявява, че ищецът е претърпял ПТП. Обадил й се е по телефона. Половин час
след обаждането го е видяла в болницата. Видяла е как го свалят на носилка
4
от линейката. Имал е рана на главата, кръвонасядане по ръката. Ищецът е
знаел какво се е случило от разкази на свидетели, а той не си е спомнял
нищо. Звънял е два пъти на свидетеля, за да й каже за инцидента, защото не е
помнел, че вече го е направил. Бил е в УМБАЛСМ „Пирогов“. Престоял е
четири дни и след като са го изписали се е прибрал в дома си. Изпитвал е
болки в ребрата и е бил по- трудно подвижен. Лекарите са му казали да бъде в
покой, да няма шум и ярка светлина. Било му е трудно да ляга и става от
леглото. Ходел е сам до тоалетната и се е хранил сам. Сега физически е
добре, но се оплаква от време на време от главоболие. Има проблем с
паметта. Не е сигурна, но още от инцидента не си е върнал паметта за
случилото се. Често му се случва да забрави думи и му трябва време, за да се
сети. И преди инцидента е имал страх от МПС и винаги е пресичал на
пешеходна пътека, но предпочита да пресича на светофар. От инцидента се
притеснява, когато е в уличното движение. От две години не се е качвал на
колело и не смее да кара. Той не е колоездач, но през летния сезон двамата са
карали колела. Свидетелят кара велосипед за удоволствие и няма
свидетелство за управление на МПС.
Свидетелят Станков е очевидец на произшествието. Той е бил на бул.
„Скобелев“ и е вървял към Руски паметник в дясно на движението и се е
готвел да пресече от другата страна. Тогава е видял колоездача, а водач е
отворил вратата на колата си. Тя е била „Волво“. Велосипедистът се е
блъснал във вратата и се е преметнал. Наблюдавал е инцидента от 10-
15метра. Между него и колоездача не е имало паркирани коли или кофи за
смет, а само минаващи автомобили. Видял е ясно инцидента. Автомобилът е
бил паркиран, а велосипедистът се е движел по платното. Последният се е
движел на половин до един метър от паркиралите автомобили. Било е лято и
времето е било слънчево. На мястото на инцидента е имало тротоар.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на
свидетеля В. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близките
отношения между нея и ищеца, а именно съпрузи, но ги счита за достоверни
и убедителни в по- голямата им част, с изключение на твърдението за
смущения на памет, той като не се подкрепят от останалите събрани
доказателства и няма медицински данни в тази насока.
5
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която е уважен
предявеният иск за 2000лв.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. /
опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а
и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция
към въззивника. В тримесечният срок застрахователят е отказал плащане. С
оглед на това следва да се приеме, че предявения иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
6
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Ищецът извежда своето субективно материално право като пострадало
лице от ПТП, за което вина има застрахования при ответника деликвент. Това
го легитимира да предяви прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието им с
всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между
деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за лек автомобил
„Волво В70“ е била застрахована при ответника- застраховател.
Застраховката е била валидна към момента на настъпване на произшествието.
Пред въззивния съд не се оспорва механизма на настъпилото ПТП. С
приетото заключение на автотехническата експертиза, следва да се приеме,
че са настъпили предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
поради което застрахователят е пасивно материално и процесуално
легитимиран да отговаря по предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
7
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната медицинска експертиза е посочила получените от
ищеца травми: Мозъчно сътресение. Контузия и разкъсно- контузна рана в
лявата теменна област. Охлузвания и хематоми на двете ръце. По своя
медибиологичен характер увредите са причинили на ищеца временно
разстройство на здравето неоспасно за живота. Мозъчното сътресение е от
лека степен с временна загуба на съзнание без остатъчни негативни
неврологични последствия. Възстановителният период за отделните травми
е различен като най- продължителен е този за мозъчното сътресение – 30-
40дни. Останалите травми имат по- кратък възстановителен период- 10-12
дни. От приетото заключение на медицинската експертиза, както и от
данните в приложената епикриза се установява, че е проведено консервативно
медикаментозно лечение по отношение на ищеца В., предписан му е режим за
избягване на пряка слънчева светлина, четене и силен шум. Поради което
следва да се приеме, че общо възстановителният и оздравителен период при
ищеца е бил около месец и половина. Болничният му престой,
непосредствено след инцидента е три дни. Травматичните увреди, които е
получил В. са му създали временен дискомфорт в обичайния му начин на
живот, създали са му затруднения. Не са установени фрактури, които да го
затрудняват. Според свидетеля той е изпитвал затруднения при лягане и
ставане от легло, но се е придвижвал и хранел сам. Не е имал нужда от
чужда помощ. Няма данни за остатъчни трайни последици, които да оказват
влияние върху начина му на живот. Настъпило пълно възстановяване без
посттравматични последици и без отпадна неврологична симптоматика. Като
взе предвид обективното състояние на Д. В. непосредствено след инцидента,
болките и страданията, които е изпитвал и които са продължили общо около
месец и половина, липсата на трайни увреждания на здравословното му
състояние, краткия възстановителен и оздравителен период, настъпилото
пълно възстановяване, съдът счита, че справедливият размер на дължимото
обезщетение е 10 000лв.
При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2018г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
8
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените
вреди./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС/.
Обезщетението отразява степента на уврежданията, трайните последици от
тях, ако има такива, както и други обективни факти, които са предмет на
доказване и които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният
размер на обезщетение на ищеца от 10 000 лв. представлява 19 минимални
работни заплати за страната за 2018г./510 лв. МРЗ за 2018г./ и 9 средно
месечни заплати при 1095 лв. средно месечна работна заплата за страната
за месец август на 2018г. Определеното обезщетение е съответно на
жизнения стандарт на страната към правнорелевантния момент.
Поради изложеното решението на СГС следва да се потвърди в
обжалваните части.
По разноските.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят- ищец се дължат разноски
за производството пред САС в размер на 200лв.
На адв. Н. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 802,50лв.
за въззивната инстанция.
На застрахователното дружество се дължат разноски за САС от 960лв. с
ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262944/10.05.2021г. на СГС, ГО, 8
състав, постановено по гр.д. № 16214/18г.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която е уважен
предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от 2000лв.
ОСЪЖДА Д. Р. В., ЕГН **********, гр. ***, бул. „***“ №**, вх. *, ет.*,
и със съдебен адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 12, ет.3 чрез адв. С. Н.
да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК831830482, гр. София, бул. „Дж. Баучер“
№ 87 сумата от 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева / разноски по делото
9
пред САС .
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК831830482, гр. София, бул. „Дж.
Баучер“ № 87 да заплати на адв. С.К. Н., гр. София, бул. „Македония“ № 12,
ет.3 сумата от 802, 50лв. /осемстотин и два лева и петдесет стотинки/
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. за
производството пред САС.
ОСЪЖДА „Бул Инс“ АД, ЕИК831830482, гр. София, бул. „Дж. Баучер“
№ 87 да заплати на Д. Р. В., ЕГН **********, гр. ***, бул. „***“ №**, вх. *,
ет.* и със съдебен адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 12, ет.3 чрез адв. С.
Н. сумата от 200лв./ двеста лева/ разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10