Р Е Ш
Е Н И Е № 1419
гр. Бургас, 27 октомври 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на осми
октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар Й. Б. и
с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия
ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 1647/2020 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, с ЕИК *********, чрез процесуален
представител адв. В., против решение № 683/24.06.2020г., постановено по анд № 343/2020г.
по опис на Районен съд гр. Бургас.
С решението е потвърдено Наказателно постановление 477848-F486937/12.11.2019г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което
на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 42, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, с ЕИК ********* е осъдена да заплати на НАП
гр. София сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът иска прогласяване отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон и е извършил
преценка на доказателствата в противоречие с процесуалните правила.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата
и направените с нея искания. Претендира присъждане на разноски по представен
списък.
Ответникът по касационната жалба не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че решението на
първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от
обжалването.
Разгледана по
същество е неоснователна.
За да потвърди наказателното постановление, първоинстанционният съд е
преценил, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения
и материалният закон е приложен правилно.
Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в тази насока ,
съображения, като препраща към мотивите на обжалваното решение на осн. чл. 221,
ал.2, пр.последно от АПК.
Касаторът е бил санкциониран за това, че на 25.04.2019г. в търговски
обект – магазин 5116, находящ се в гр. Бургас, ул. Александровска №114 не
съхранява свидетелството за регистрация на фискалното устройство с индивидуален
№ DT432593,
въведено в експлоатация и работещо на посочената дата.
Първоинстанционният съд е мотивирал преценката си по отношение на
свидетелските показания на служителя на касатора Маврудиев, която преценка този
състав на съда намира за съответна на останалите доказателства по делото.
Няма спор, че документът е бил търсен от служителите в обекта по време
на проверката. Само по себе си обаче, извършването на това действие не
предполага „намиране“, т.е. не налага автоматично извод, че търсената вещ се
намира в обекта.
Св. Мавров твърди, че впоследствие свидетелството е било намерено и
представено на проверяващите. Този свидетел не е възприел обаче, лично факта на
намиране. Информация за това му е била предадена на следващия ден. При това
положение остава неясно къде се е намирал документна преди предоставянето му на
контролния орган, в по-късен момент след приключване на проверката.
Съдът не споделя тезата, застъпена в цитираното в жалбата решение на
ВАС, че непредставянето на паспорта на устройството не предпоставя извод, че
същия не се съхранява в обекта.
Целта на законовото изискване за съхранение в обекта на посочения
документ, е да бъде гарантирана възможността във всеки един момент да може да
бъде извършена проверка за вида, техническите характеристики и
експлоатационната годност на устройството. Тази проверка може да бъде
извършвана само от контролни органи.
Поради това, непредставянето до приключване на проверката на
свидетелството за регистрация на фискалното устройство означава, че същото не
се съхранява в обекта. Обратното противоречи на житейската логика.
Предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН не са налице, защото
извършеното нарушение не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност
от други нарушения от същия вид.
При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира
пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
С оглед горните съображения намира, че не са налице и сочените в жалбата
касационни основания. Ето защо обжалваното решение, като постановено в
съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 683/24.06.2020г., постановено по
анд № 343/2020г. по опис на Районен съд гр. Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: