Решение по дело №135/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В. Г. М., [ЕГН] от [населено място], [улица]против Решение № 496 от 20.12.2023 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1910 по описа на съда за 2023 г.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 23-1158-002652 от 24.10.2023 г., издадено от началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Перник, с което на В. Г. М., за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание с чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания, глоба в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че неправилно е даден ход на делото по реда на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН, в отсъствието на жалбоподателя. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не депозира отговор.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован по реда на чл. 18, ал. 9 от АПК, не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът по жалбата, редовно призован не се явява за представител изпраща юрисконсулт В., редовно упълномощена с пълномощно депозирано в съдебно заседание. Същата оспорва жалбата. Моли решението на първоистанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В проведеното съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура - Перник предлага на съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.

А. съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Същото е постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон, а основанията за това са следните:

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че на 08.07.2023 г. в 16:34 часа на ПП І-6, в участъка на км. 84+450, спирка Метал, намиращ се в [населено място], преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип “ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 120СС88 заснело движещият се в посока към [населено място] лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № [рег. номер], който се управлявал със скорост от 139 км/ч при разрешена скорост от 80 км/ч, въведена с пътен знак В 26. За използването на системата полицейски служител попълнил протокол с рег. № 1158р-5468/13.07.2023г. При извършена справка в Ц. К. – МВР е установено, че превозното средство е собственост на Е. К. Д., [ЕГН]. Същият с писмено сведение от 08.08.2023 г. декларирал, че на 08.07.2023 г. около 08:00 часа предоставил на касатора собствения си автомобил за да ги закара на работа в [населено място], след което ги прибрал от обекта и към 17 часа му върнал автомолбила.

Въз основа на така приобщените доказателства, в присъствието на двама свидетели и в отсъствието на нарушителя, е съставен АУАН № 108535/30.09.2023 г., с който е поставено началото на административно-наказателно производство за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. На 04.10.2023 г., АУАН е предявен на нарушителя В. Г. М., който отказал да го подпише. Това обстоятелство е удостоверено по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН от Р. С. Е., след което М. получил препис от акта. Последният в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, не е депозирал възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на съставения АУАН, началник на сектор „ПП“ при ОДМВР - Перник е издал наказателно постановление № 23-1158-002652/24.10.2023 г., с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на касационния жалбоподател на основание чл. 182, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 750 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.

При така установеното от фактическа страна, Районен съд – Перник е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати сочените в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила. Констатирал е, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи, в изискуемата от закона форма и с предвидените реквизити. Достигнал е до извода, че от доказателствата по делото безспорно се установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и вината му. Изложил е аргументи за законосъобразното ангажиране отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП чрез налагане на кумлативно предвидените за него в чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП административни наказания глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Решението е правилно.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК. Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция напълно възприема установената от Районен съд - Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства. По смисъла на тази разпоредба съществува забрана за фактически установявания в касационното производство, като правомощията на съда се изразяват само в преценката дали въззивният съд правилно е приложил относимите материалноправни норми.

Настоящият касационен състав на А. съд - Перник намира, че решаващият съд при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е гласни и писмени доказателства и е приобщил веществени доказателствени средства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Формирал е изводите си след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. Посочил е фактите, които приема за установени и доказателствата, на които се основават. В тази връзка неоснователно е оплакването на касатора, че районният съд е нарушил принципите за обективност при разкриване на истината и за служебното начало в съдебното производство. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че съдът е допуснал съществено нарушение при призоваването му за съдебно заседание по насрочено АНД № 1910/2023 г. по описа на Районен съд – Перник. Съдът правилно е дал ход на делото, позовавайки се на разпоредбата на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН. Съгласно същата разпоредба, съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. Видно от жалбата против наказателното постановление, В. М. е посочил за адрес за призоваване [населено място], [улица], на който адрес не е открит от служителя на съда за връчване на призовки и съобщения. Отразено е в отрязъка от призовката, че съседка живуща на [улица]Н. Я. О. е дала сведения, че "къщата е необитаема". Видно от направената справка от НБД „Население“, която е приложена по делото в първоистанционното производство, е установено, че касаторът е адресно регистриран на постоянен и настоящ адрес [населено място], [улица]. Ето защо, настоящият касационен състав намира, че процесуалните действия при връчването на призовки и съобщения са правилни, поради което първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, както се твърди в касационната жалба.

Настоящият касационен състав изцяло споделя извода на районния съд, че от събраните доказателства по категоричен начин се установява, че на 08.07.2023 г. в 16.34 ч., В. Г. М., в населено място – [населено място], ПП І-6, в участъка на км. 84+450, спирка Метал посока към [населено място], е управлявал МПС – лек автомобил, [Марка], рег. № [рег. номер] със скорост 135 км/ч (след приспаднат толеранс от -3% в полза на водача), при ограничение по силата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП – 80 км/ч., въведено с пътен знак В 26 за населено място, което нарушение е заснето с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S1“, с № 120СС88.

Правилен е изводът на Районен съд – Перник, че така установените факти субсимират състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Административното наказание за това нарушение е предвидено в чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП съгласно, която за превишаване на разрешената скорост на движение в населено място над 50 км/ч се налага административно наказание глоба в размер на 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В настоящия случай превишаването на разрешената скорост е с 55 км/ч. Затова в съответствие със закона на нарушителя са наложени кумулативно предвидените по абсолютен начин административни наказания – глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Предвид горното, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци. При извършената съдебна проверка на обжалваното решение не се установиха пороци и във връзка с неговите валидност и допустимост. Съдебният акт е постановен и при правилно приложение на материалния закон, предвид на което същият следва да бъде оставен в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника, е основателно. С оглед на това следва да бъде осъден касатора да заплати на ответника направените деловодни разноски, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лв. за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правата помощ вр. чл. 63д ал. 5 от ЗАНН.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, настоящия касационен състав на А. съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 496 от 20.12.2023 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1910 по описа на съда за 2023 г.

ОСЪЖДА В. Г. М., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], да заплати на ОД на МВР – Перник, деловодни разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.