Р Е Ш Е Н И Е
№……../……..06.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
двадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19725 по описа
за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Л.И.Б.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 439 ГПК срещу „Микроадванс” АД ЕИК
********* за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на
ответника не съществува вземане за сумата от 1250 лева частичен иск от целия в
размер на 126 816,38 лева- незаплатен остатък от главница по изпълнителен
лист от 28.05.2011г., издаден в по ч.гр.д.№ 7925/2011г. по описа на ВРС, въз
основа на който е образувано изпълнително дело №610/2011г.по описа на ЧСИ рег.
№ 807.
Ищецът твърди, че срещу
него са издадени заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д. №7925/2011г. на ВРС полза на кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД за процесните
суми. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително
производство изп.дело №610/2011г.по описа на ЧСИ рег. № 807., по което
ответникът е конституиран като взискател в качеството си на частен
правоприемник на кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД. Поддържа се, че на 27.03.2012г. по
изпълнителното дело е изготвено запорно съобщени до работодателя на ищеца, на
17.04.2012г. е изпратена на адрес в с.Круша, на 09.08.2013г. е депозирана от
взискателя молба за публична продан на ипотекиран имот на друг длъжник по
изпълнението. Поддържа се, че на 09.08.2013г. изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона. След тази датата по отношение на ищцата са
предприети други изпълнителни действия, вкл. налагане на възбрана върху
недвижим имот, които обаче не произвеждат целения ефект, доколкото са извършени
по перемирало изпълнително производство. Счита се, че последното валидно
изпълнително действие спрямо ищеца е проведено на 17.04.2012г., от която дата е
изтекъл петгодишен давностен срок, евентуално е изтекъл такъв срок и от дата на
прекратяване на изпълнителното производство. С оглед на изложеното настоява за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът признава иска. Намира, че страната не е
станала повод за завеждане на делото. Ответникът е признал настъпилата перемция
и дала съгласие за прекратяване на изпълнителното производство. Претендира
разноски по настоящото дело.
В съдебно заседание ответникът „М.“ АД не изпраща представител. С нарочна
молба ответникът признава иска и настоява за постановяване на решение при
признание на иска. Не претендира разноски, но счита, че такива не се дължат и
на ищецът, тъй като с поведението си дружеството не е станало причина за
предявяване на иска.
Ищецът не се явява и не се представлява в съдебно заседание. С нарочна
молба по хода поддържа исковата молба. С последваща молба, депозирана след
приключване на устните състезания страната настоява за постанояване на решение
при признание на иска.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Искането за постановяване на
решение при признание на иска се прави от ищеца в срок до приключването на
съдебното дирене, за да може съдът да прецени дали са налице предпоставките за
постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК, съответно при положителна
преценка да прекрати съдебното дирене. В случая конкретно искане от ищеца за
постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК
е направено, но след приключване на съдебното дирене. Следователно така
направено искането е несвоевременно и следа производството да бъде разгледано
по общия ред. Същевременно направеното от ответната страна признани следва да
се цени от съда като признание на правнорелевантни по делото факти и да се обсъди
с оглед всички доказаятелства по делото.
Посредство иска по чл. 439 ГПК длъжникът се позовава на факти, възникнали след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание срещу
него, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право
(например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла
давност, плащане, прихващане и др.). В този случай, в тежест на ищеца оспорващ
дължимостта на вземането по изпълнителният лист е да установи при условията на
пълно и главно доказване настъпването на твърдените от него правопогасяващи
факти и обстоятелства, а в случай на позоваване на изтекла погасителна давност
за вземането – в тежест на ответника –взискател по изп.дело е да установи, че
са налице предпоставките на чл.116 от ЗЗД за прекъсване на течащата в полза на
длъжника давност.
В случая не е спорно по дело, а и
се установява от приложеното изп. дело 20118070400610 на ЧСИ рег. №807 , че въз основа на изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.д.№7925/2011г. на ВРС е образувано изп. делото срещу
ищцата Л.Б.. Ответното дружество “М.“ АД се явява
взискател по изп. производство в качеството си на частен правоприемник на
титуляра на вземането по изп. лист- „Банка ДСК“ ЕАД.
Не е спорно между страните, че за период от
повече от две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия, поради което изпълнителното производство е прекратено с постановление
на съдебния изпълнител с постановление от 13.12.2019г. в хипотезата на чл. 433,
ал.1, т. 8 от ГПК. Установява се още, че от последното валидно изпълнително
действие до датата на прекатяването е изтекъл период по-голям от 5 години.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че след издаване на изпълнителното основание
в полза на ответника взискател е настъпил факт /в случая изтекла погасителна
давност/, в резултат на който изпълняемото право се явява погасено. Ето защо
исковата претенция се явявя основателна и следва да се уважи.
По
разноските:
Ответникът настоява и при този изход от
делото, разноските да не се възлагата на страната. За да останат за сметка на
ищеца разноските по делото при уважена искова претенция, е необходимо
ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и съшевременно да признае
иска, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК. В случая първата от така посочените
предоставки не е налице. Съдът приема, че поведението на ответника, изразяващо
се в поддържане на висящо изп. производство при наличие на предоставки за
прекратяването му съствлява достатъчен повод ищецът да упражни правото си на
иск по чл. 439 от ГПК. Прекратяването на производството е станало едва се
подаване на искова молба.
По изложените съображение сторените от ищеца
разноски за държавна такса и адв. възнаграждение в общ размер на 350 лева
следва да се възложат в тежест на ответника, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че в полза на „Микроадванс”
АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** не съществува вземане
срещу Л.И.Б., ЕГН ********* *** за сумата от 1250 лева частичен иск от целия в
размер на 126 816,38 лева- незаплатен остатък от главница по изпълнителен
лист от 28.05.2011г., издаден в по ч.гр.д.№ 7925/2011г. по описа на ВРС, въз
основа на който е образувано изпълнително дело №610/2011г.по описа на ЧСИ рег.
№ 807, поради изтекла погасителна давност, на осн. чл. 439 от ГПК.
ОСЪЖДА „Микроадванс” АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „Л.И.Б., ЕГН ********* *** сумата от 350 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: