МОТИВИ
по
присъда № 8 от 27.01.2020 г. по НЧХД №1166/2019 г.
по описа на Районен съд – Велико Търново
Подадена е частна тъжба от Б.Т.Ч. с ЕГН **********
против К.М.К. с ЕГН ********** за това, че в периода от 16.02.2019 г. до 18.02.2019
г. в гр*****, в жилищна сграда на адрес: гр. **** ***, залепил ръчно написани
листовки, в които написал "Б.Ч. призна!!! Откраднал 51 840 лева!!!",
"Крадец", "самопризнание на Б.Ч.!... От 2007 г. до 2018 г. включително, са 12
години, по 12 месеца, по 360 лева наем, за антените, на месец, правят общо 51
840 лева.!!!" и "Б.Ч.!!! Продължаваш ли да крадеш???" и
"крадец", като с тях разгласил позорни обстоятелства и му приписал
престъпление - кражба на сумата от 51 840 лева, като клеветата е нанесена
публично и е разпространена по друг начин - посредством залепване на ръчно
изписани листовки - престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т.2,
предл. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
Приет е за съвместно
разглеждане в рамките на наказателното производство, предявен от частният
тъжител Б.Т.Ч. с ЕГН **********, граждански иск против К.М.К. ЕГН **********, за сумата от 7500 лева, представляващи
претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на деянието, ведно със
законната лихва върху тази сума, от извършване на деянието 18.02.2019 г. до
окончателното и изплащане.
В съдебно заседание частният
тъжител не се явява, представлява се от адв. Ф. от ВТАК. Заемат становище за
доказаност на частното обвинение, поддържат предявеният граждански иск и молят
за осъдителна присъда и уважаване на предявения граждански иск.
Подсъдимият заема становище лично, че не извършил
престъпление, моли за оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск.
Твърди, че само частният тъжител може да извърши твърдяното от него деяние.
Съдът като се запозна с частната тъжба, приетите и
вложени в делото писмени доказателства и приобщените писмени и гласни
доказателства, в рамките на съдебното следствие, разгледани поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Частният тъжител Б.Т.Ч. и подсъдимият К.М.К. живеят в
жилищна сграда в гр. **** на ***която представлява етажна собственост между
собствениците на обособени обекти в нея. В периода от 2009 г. до 09.01.2018 г. частният
тъжител Ч. е заемал длъжността председател на Управителния съвет на етажната
собственост, като с решение на общото събрание на етажната собственост на
сградата от 09.01.2018 г. е бил избран за член на Управителния съвет на същата.
През месец април 2007 г.
е бил подписан договор за наем, по силата на който етажната собственост е
отдала под наем част от покривното пространство на сградата, представляващо
общи части, срещу месечен наем, в размер на 400 лева, като договорът
първоначално е бил сключен с фирмата „Макс Телеком” ООД, а в последствие и с „Тиком“
ООД. С решение на общото събрание на етажната собственост са били вземани
решения, средствата от наемната цена да бъдат използвани за текущи ремонти на
общите части на сградата и заплащане на консумативи. С решение по протокол от
24.07.2014 г. Общото събрание на етажните собственици е взело решение по избор
на членове на Управителния съвет, контрольор, избор на Председател на Управителния
съвет, както и осигуряване на достъп на наемодателя до общите части на покрива
за инсталиране на допълнително оборудване и съоръжение, подписване на
допълнително споразумение за удължаване срока на договора с пет години. Взети
са решения да се извършат разходи за подобряване пожарната безопасност на
сградата, пръскане против вредни насекоми и гризачи, направа на метална врата,
търсене на изпълнител за измазване на мазила на външната стена на прозорците под
стълбището и периодично почистване на прозорците на стълбището. С протокол от
14.12.2017 г. на Общото събрание е взето решение за сключване на договор с
фирма „Тиком”, правоприемник на „Макс
Телеком”. Взето е решение да се разчистват площадките между етажите, да се
изчислят притежаваните проценти идеални части от общите части на етажната
собственост, да се плащат ежемесечни вноски
по 2,50 лева на месец, за първия етаж – 2.00 лева. С протокол от
23.01.2018 г. се е извършило предаване и приемане на касата на жилищния блок,
представляващ етажна собственост, от Б.Ч. на Драгомир Григоров, като в
приемо-предавателния протокол не са описани липси. През месец ноември 2017 г. обвиняемият К. е
направил предложение събраните средства да бъдат разпределени между
собствениците в етажната собственост, като общото събрание взема решение тези
средства да бъдат използвани за нуждите на етажната собственост, като набраните
средства от наеми по спестовната и разплащателна сметка да остават в фонд
„Ремонт и възстановяване на етажната собственост” и считано от 01.01.2018 г. от
тази сметка да се покриват направените разходи за поддържане на общите части и
да се спре събирането на индивидуалните вноски на живущите собственици,
определени с решение от 14.12.2017 г.
На 16.02.2019 г. подсъдимият К.М.К. залепил ръчно
написана листовка, в която е написал "Б.Ч.
призна!!! Откраднал 51 840 лева!!!", "Крадец". На 17.02. и 18.02
2019 г.
подсъдимият К. залепил листовки със същия текст, както и листовка с текст
"самопризнание на Б.Ч.!... От 2007 г. до 2018 г. включително, са 12
години, по 12 месеца, по 360 лева наем, за антените, на месец, правят общо 51
840 лева.!!!", както и листовки с текст "Б.Ч.!!! Продължаваш ли да
крадеш???" и "крадец".
Установеното от фактическа
страна се доказва от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
включително показанията на подсъдимия К. и представените от него становища от
24.01.2020 г., 21.11.2019 г., съображения от 01.11.2019 г. и възражение срещу
тъжбата подадена от Б.Ч. от 16.09.2019 г.
От разпитаните по делото
свидетели – *** фактическата обстановка, приета за установена се потвърждава
изцяло. Техните показания са стройни, последователни, взаимно допълващи се и
съответстват на събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът
им дава вяра. Събраните по делото писмени доказателства потвърждават изцяло
установената фактическа обстановка, поради което съдът я приема за безспорно
установена.
При така установената
фактическа обстановка, съдът счита, че от обективна и субективна страна е
налице извършено престъпно деяние от подсъдимия К.М.К. по чл. 148, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
От обективна страна
обвиняемият К. в периода от 16 до 18.02.2019 г. е залепил ръчно написани от
него листовки, в които е изписал "Б.Ч. призна!!! Откраднал 51 840
лева!!!", "Крадец", "самопризнание на Б.Ч.!... От 2007 г. до 2018 г. включително, са 12
години, по 12 месеца, по 360 лева наем, за антените, на месец, правят общо 51
840 лева.!!!" и "Б.Ч.!!! Продължаваш ли да крадеш???" и
"крадец". С тези си деяния обвиняемият К. е приписал на частният
тъжител Ч. престъпление, като е направил това публично, разлепвайки листовките
на общодостъпно място и разпространил същите, чрез залепването им в общите
части на етажната собственост. От обективна страна съставът на престъплението
по чл. 147 от НК е довършено, чрез приписването на конкретно посочено и
достатъчно ясно конкретизирано престъпление. Това е така, тъй като подсъдимият
описва обективните признаци на престъплението кражба, като посочва твърдяно от
него време на нейното извършване – от 2007 г. до 2018 г., извършител в лицето
на Б.Ч., както и предмета на престъпното деяние, а именно сумата от 51 840
лева. От обективна страна са налице квалифициранщите признаци на състава по чл.
148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от НК. Клеветата е нанесена
публично, тъй като листовките са с твърдения за извършено от частния тъжител
престъпно деяние са поставени на общодостъпно за неограничен кръг от хора
място, а именно общите части на етажната собственост, където живее подсъдимият
и частният тъжител. Клеветата е разпространена по друг начин, тъй като е
доведена до знанието на неограничен кръг от хора, посредством разлепването на
листовки с посочените по-горе твърдения.
От събраните по делото
доказателства може да се направи извод за липса на извършено от страна на
частният тъжител Ч. престъпно деяние, тъй като по делото не са събрани никакви
доказателства за това. В този смисъл, не е доказана истинността на приписаните
с твърденията престъпления и не приложим текстът на чл. 147, ал. 2 от НК.
Следва да се отбележи, че твърденията на подсъдимия К. относно наличието на
неправомерно поведение от страна на Ч. по повод претендираните от него за
получаване суми от събрани наеми за договор сключен от етажната собственост не
намират потвърждение в събраните по делото доказателства. Видно от тях е, че
твърдените от К. суми в размер на 51 840 лева са събрани от договор за
наем на общи части от етажната собственост, а именно покривно пространство,
като за тяхното събиране, разходване и
отчитане следва да се прилагат разпоредбите на Закона за управление на етажната
собственост. Същите не представляват съсобственост между отделните членове на
етажната собственост, както очевидно претендира г-н К. и съответно не подлежат
на делба, а съдбата им се решава съобразно решение на Общото събрание на
етажната собственост, взето по съответния ред, описан в ЗУЕС.
От субективна страна деянието
е извършено при пряк умисъл, като форма на вината, тъй като подсъдимият К. е
съзнавал всички елементи от обективната страна на деянието. Същия е съзнавал,
че приписва на частния тъжител престъпно деяние, както и че това деяние не е
било осъществено. Същият е съзнавал обществената опасност на деянието, неговата
противоправност, като е целял настъпването на общественоопасните последици.
За посочено престъпно деяние
законодателят е предвидил наказание глоба от 5000 до 15000 лева и обществено
порицание. Подсъдимият К. е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ
характер, не е освобождаван от наказателна отговорност и не му е налагано
административно наказание по чл. 78а от НК, от деянието не са причинени
имуществени вреди, поради което са налице кумулативно изискуемите предпоставки
за приложени на чл. 78а, ал. 1 от НК и деецът следва да бъде освободен от
наказателна отговорност, с налагане на административно наказание глоба. Не са
налице отрицателните предпоставки по чл. 78а, ал. 7 от НК. Съдът счита, че
глоба в минималният предвиден от закона размер, а именно 1000 лева би
осъществила целите на индивидуалната и обща превенция и съответства н тежестта
на деянието, неговата обществена опасност и тази на дееца.
По предявеният граждански иск,
съдът приема, че същият е основателен, тъй като по делото от разпитите на
разпитаните свидетели – Чобанова, Георгиев и Златев се установи, че частният
тъжител е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в унизяване
на неговата чест и достойнство пред семейството, приятелите и съседите си,
както и пред случайни граждани, тъй като деянието е извършено, чрез публично
разпространяване на твърденията за извършено престъпление. Неимуществените
вреди съдът приема за особено значителни, предвид изборната длъжност в
управителните органи на етажната собственост, която заема, частният тъжител и
високата степен на уронване на неговия престиж, чест и достойнство. Съдът
счита, че претендираният размер на обезщетението за това - 7 500 лева, представляват справедлив и
достатъчен размер, който би могъл да обезщети и възмезди причинените на
частният тъжител унижения и неудобства, поради което съдът е уважил изцяло
предявения граждански иск.
При този изход на делото съдът
е възложил на подсъдимият К. да заплати сторените от частният тъжител разноски
за процесуално представителство на един адвокат и държавна такса върху уважения
размер на гражданският иск.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: