№
гр.П.,
19.10.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийски
районен съд, І-ви състав, в публично заседание на първи октомври, през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
при
секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 215 по описа за
2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „а.“ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.П., обл.Варна, ул.“К.“ № 2 представлявано от
Управителя И.А.И.против НП № 03-011970 от 11.12.2019 год. на изпълняващия
длъжността Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с
което на въззивника е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 5 000 лв./пет
хиляди лева/ за административно нарушение по чл.62, ал.1 във вр. чл.1, ал.2 и
чл.61, ал.1 от КТ наказуемо по чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал.3 от КТ.
В
жалбата си въззивника твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, като изтъква обширни доводи в тази насока. Моли за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В
съдебно заседание представителят на въззиваемата страна не се явява и се
представлява само в първото по делото заседание, като оспорва жалбата.
Провадийската
районна прокуратура, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не
изпраща представител и не изразява становище.
След
като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално
допустима.
На
20.11.2019г. служители на Д“ИТ“-Варна извършили проверка по спазването на
трудовото законодателство на„а.“ЕООД, ЕИК ********* в качеството му на работодател, като по време
на проверката било установено да престира труд в полза на работодателя, лицето П.
Г. Ц., ЕГН **********, като изпълнявал трудовите функции на „касиер“, с
уговорено работно време от 06,00 часа до 14,00 часа и договорено трудово
възнаграждение в размер на 560,00 лева месечно, без да е налице сключен трудов
договор в писмена форма между страните по трудово правоотношение.
Поради
тази причина бил съставен АУАН, затова, че до работа е било допуснато лицето П.
Г. Ц., без да има сключен трудов договор.
Прието
било, че е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1, вр. чл.1 от КТ. Въззивника не е направил възражения по акта, като такива не са постъпили и
в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на съставения акт, административно наказващия орган е издал НП
№03-011970 от 11.12.2019г., като е възприел изцяло констатациите описани в
акта, приел е че е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1, вр.
чл.1 от КТ и на основание на чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложил
на въззивника, в качеството на работодател, административно наказание,
„Имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. / пет хиляди лева/.
Горните
обстоятелства съдът приема за установени въз основа на показанията на
разпитания в съдебно заседание свидетел К.В.Д., която излага фактическа
обстановка, която кореспондира с установената такава в хода на делото,
материалите съдържащите се в административно-наказателната преписка, която е
била изискана от съда и приложена по настоящото административно наказателно
производство.
Същата заявява, че при
справка в информационния масив на НАП установили, че няма запис за
регистриран трудов договор, заради което се наложило да пуснат официално писмо
до НАП и да поискат информация, дали към деня на проверката лицето има сключен
трудов договор. С официално писмо от НАП били сигнализирани, че на датата на
проверката - 20.11.2019 г. лицето е
нямало регистриран трудов договор в НАП, за което бил съставен акт.
По
административно-наказателната преписка е приета декларация по чл.402 от КТ от
12.11.2019г. в която П. Г. Ц. посочила, че работи във въззивното дружество,
като касиер с месечно трудово възнаграждение от 560 лева месечно, като
последното такова е получила на 15.11.2019г., с работно време от 6,00 до 14,00
часа.
В
хода на делото до разпит бе допусната св.П. Г. Ц. от показанията на която става
ясно, че същата е работила в а.“ ЕООД до 12.12.2019 г., като същата подала
молбата си за напускане на 13.11.2020 г. за да си спазя предизвестието. Била
освободена на 12.12.2019 г. Молбата подала в офиса на счетоводителката К.. До
12.12.2019 г. тя си полечавала заплата. Всички осигуровки до тогава са й били
платени. Докато работела в обекта, била извършена проверка от ДИТ. Предоставена
й била за попълване декларация по чл.402 КТ, която попълнила с ясното съзнание,
че е в срока на предизвестието си за напускане, а се оказало, че не се води на
работа.
До разпит бе допусната и св.И. С. К., от чийто
показания става ясно, че същата е била счетоводител на въззивното дружество.
Към 13 ноември, получила молба от П. Г. Ц. в която било написано: „Моля да бъда
освободена от заеманата длъжност….“ Подпис и дата 13.11.2019 г. К. я
освободила. Трудова книжка не й е била представена. Тази молба тя приеля, като
за прекратяване на трудов договор. Нито пишело от кога, нито пише „моля да бъде
приета като предизвестие“ и тя я приела, че прекратяването на трудовият договор
е с датата на подаване на молбата. Собственикът имал проблем с болното си дете
и тя я прекратила. Минала инспекцията по труда, дала всички документи и на 02-
03.12, когато получила графика за работа през ноември месец видяла, че
въпросното лице П. е на работа и собственикът й връща заповедта за прекратяване
и казал, че датата е сгрешена. От този момент нататък става ясно, че тази молба
би трябвало да бъде като предизвестие за прекратяване, едномесечно, но никъде в
молбата не пишело за нея. Подали
корекция в НАП за заличаване на уведомлението за прекратяване. Тя си влязла в
графика за ноември месец, било изплатено обезщетение за неползван годишен
отпуск декември месец, като трудовата книжка нямала корекция по нея по простата
причина, че тя не си я била дала, тъй като трудовият и договор продължавал.
Трудовата и книжка била чиста с дата прекратяване декември месец и нанесено
обезщетение на последната страница. Твърди, че е станало недоразумение с неправилно подадена молба за
прекратяване на трудов договор. НАП им направил ревизия и за целият период, в
който фирмата е работила според НАП, нарушения нямало. В трудовата книжка
твърди, че най-добре се вижда, че трудовият договор си е прекратен декември
месец по молба на служителя.
В тази връзка към доказателствата по делото бе
прието заверено копие на трудова книжка на П. Г. Ц. от която е видно, че същата
е постъпила на работа нън нъззивното дружество на 22.02.2019г. и е прекратила
трудовото си правоотношение на 12.12.2019г.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност прецени, че не е извършено посоченото в АУАН и НП нарушение.
От
доказателствата по делото става ясно, че към датата на извършване на проверката
и съставянето на АУАН П. Г. Ц. е била в трудово правно взаимоотношения с
работодателя „Еа.“ЕООД, което е видно от депозирана от нея молба от 13.11.2019г.,
в която същата е посочила, че иска трудовото и правоотношения с работодателя да
бъде прекратено на 12.12.2019г. и поради тази примчина същата същата в този
период е изпълнявала трудовите си задължения от момента на подаване на молбата,
до момента на прекратяването действието на д.трудовия договор.
Видно
от показанията на св.К.-счетоводител на дружеството същата
погрешно е подала уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ на 16.11.2019 г. като на
02.12.2019 г. са били предприети действия за заличаване на погрешно подаденият
запис. Към момента на подаване на погрешното уведомление, заповед за
прекратяване на трудовият договор не е била изготвена и подписана. Към момента
на съставяне на АУАН П. Ц. е била в трудово правни взаимоотношения с „а.“ ЕООД.
Като
съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че въззивника не е осъществил
състава на нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 във вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Административно
наказващия орган не е обсъдил всички представени по делото доказателства и е
определил наказание на въззивното дружество.
Съдът счита, че описаното нарушение не се доказа предвид приетите по делото
доказателства и в тази връзка счита, че атакуваното наказателно постановление не е
постановено в съответствие с разпоредбите на закона и страда от пороци, които налагат отмяната
му.
Водим
от горното Провадийският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №03-011970 от
11.12.2019 год. на изпълняващия длъжността Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „а.“ЕООД, ЕИК ********* е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв./пет хиляди лева/ за
административно нарушение по чл.62, ал.1 във вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ
наказуемо по чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал.3 от КТ.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд-Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: