№ 1370
***, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20244430104135 по описа за 2024 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225 от КТ.
Постъпила е искова молба от А. Л. Д. с ЕГН ********** против ***,
представлявана от директора В.Д., с адрес: ***, в която се твърди, че ищцата
работела като *** в ***, като на 08.07.2024 год. срещу подпис й била връчена
Заповед №21/02.07.2024 год. на директора на детската градина, с която на
основание чл.188 т.3 във вр. чл.190 ал.1 т.3 от КТ било прекратено трудовото й
правоотношение, поради извършени дисциплинарни нарушения на трудовата
дисциплина. В мотивите на Заповедта било посочено, че на 21.06.2024 год.
ищцата допуснала нарушения на механизма за действие в случай на деца,
жертви на насилие и възникване на инцидент с деца, като се опитала да
прикрие инцидент между две от децата в ***, при който било пострадало
детето А.Б.Н. на 6 години; не докладвала за инцидента на директора на
детската градина в определения в механизма срок и не извикала медицинската
сестра за оказване на помощ на пострадалото дете. Посочено било също, че на
26.06.2024 год. ищцата закъсняла за работа като се явила със закъснение от 40
минути и била в приповдигнато настроение и миришела на алкохол.
Отбелязано било още, че на същата дата й била връчена покана с изх.№229 за
предоставяне на писмени обяснения.
1
Ищцата твърди, че не е извършила вменените й със заповедта
нарушения на трудовата дисциплина, за които й е било наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение". Сочи, че действително на 21 юни
2024 год. преди обяд по време на занимания с поверената й като *** ***
възникнал инцидент, но описаното в мотивите на заповедта не отговаряло на
действително случилото се. Излага, че децата в група *** били 5-6 годишни,
като този ден били 11 деца. Около 11 часа ищцата била с тях в занималнята,
като всички седели по столовете и учителката им разказвала приказка. По
време на разказа си ищцата забелязала, че между две от децата - Р.К. и А.Б.
започнал някакъв спор. За да го предотврати спряла разказа си и накарала Р. и
А. да седнат на столовете от двете й страни като по този начин ги разделила и
си мислела, че е прекратила конфликта между тях. Въпреки това Р. зад гърба й
ударила А. в лицето и когато ищцата се обърнала към А. видяла, че от носа й
потекла кръв. Веднага станала, хванала А. за ръка и я повела към умивалника,
където измила лицето й. Излизайки от там ги срещнала Б.И. - помощник
възпитател, попитала какво се било случило и ищцата й казала.
Кръвотечението от носа на А. било спряло, но Б. извикала медицинската
сестра. Когато дошла, прегледала А.. Казала, че кръвта е спряла и нямало
проблем със здравето на детето. След като медицинската сестра заявила, че
всичко с А. било наред, заниманията продължили. Ищцата сочи, че не е
търсила родителите на А., тъй като нямала телефон за връзка с някой от тях.
Работно й място било във филиала на *** и била временно преместена в
детската градина в ***. Действително почистила няколкото петна от кръв по
пода в занималнята, но мислела, че това не е укоримо, а задължително, за да не
се стресират допълнително децата. Вечерта, когато майката на А. дошла да я
вземе от градината, ищцата разказала за случилото се, а тя на свой ред я
уверила, че нямало проблем. Не била виждала бащата на детето и той не е
искал среща с нея. Навежда довод, че не била съобщила на директора за
случилото се в разстояние на десет минути от инцидента, т.к. обективно
нямало как да го направи, т.к. този ден директорката отсъствала и била
натоварила да я замества Б. И., която същия ден била втора смяна на работа.
Ищцата твърди, че не било вярно и твърдението в мотивите на
заповедта, че на 26.06.2024 год. се била явила на работа в нетрезво състояние,
миришеща на алкохол, както и не било вярно, че й било поискано от директора
същия ден писмено обяснение, което била дала на 1 юли 2024 год. Сочи, че
2
действително на посочената дата отишла на работа със закъснение. Пояснява,
че живеела в *** и до *** пътувала с автобус, който тръгвал от *** в 7.00 часа.
Този ден не успяла да тръгне с автобуса в 7 часа, тъй като през цялата нощ не
се чувствала добре. Въпреки това помолила сина си да я закара до *** и се
явила на работа с около 40 минути закъснение. Целия ден била на работа.
Директорът на детската градина този ден отсъствал. По тази причина не било
възможно в 8.40 часа да я е канил да се яви при него и да й е връчвал покана
да даде писмени обяснения. Такава покана й била връчена в петък на
28.06.2024 год. да даде писмени обяснения в тридневен срок и тя предала
писмените си обяснения на 1 юли 2024 год.
Като следствие от изложеното се претендира постановяване на решение,
с което да се отмени атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание; да бъде възстановена ищцата на длъжността, заемана преди
уволнението, както и да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 10 200лв.
Претендират се и направените по делото разноски.
В о.с.з. на 16.09.2024г. е прието уточнение на периода, за който
претендира обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, като същия обхваща времето
от 02.07.2024г. до 02.01.2025г.
Ответникът *** е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с
който ангажира становище за неоснователност на исковите претенции.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра
необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа страна и
прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Безспорно е между страните и се установява от приложения препис на
трудова книжка на ищцата и подписана от нея длъжностна характеристика за
длъжността „учител в детска градина“, че същата е работила към м.юни 2024г.
при ответника *** на длъжност „***”.
Безспорно е също така и това се установява от приложената Заповед №
211 от 02.07.2024г., че на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение”.
Спорни във връзка с тази заповед са въпросите дали ищцата е
извършила описаните дисциплинарни нарушения и законосъобразно ли е
наложено най-тежкото наказание.
3
От приложения препис на Искане за писмени обяснения, изходящо от
директора на ответната детска градина е видно, че работодателя е поканил
ищцата да даде писмени обяснения по въпроси, свързани с причините за
физическа саморазправа между децата А.Б. и Р.К. на 20.06.2024г. и
предприетите от нея действия; за причините, поради които не е потърсила
помощ от медицинската сестра, не е подала сигнал до директора и не е
потърсила родителите на пострадалото дете, съгласно механизма за действие
при възникнали инциденти в детската градина, с който била запозната; за
случай на 26.06.2024г., когато била закъсняла за работа с 40 минути и от нея се
носела миризма на алкохол, която била усетена лично от директора.
Несъмнено е, че искането за обяснения е било връчено на ищцата, т.к. не
се оспорва съдържащия се в него подпис за получател.
Безспорно е също така, че ищцата е депозирала писмените си обяснения
на 01.07.2024г.
Това е достатъчно, за да се приеме, че работодателя е изпълнил
задължението си по чл.193 от ГПК, като ирелевантно за този извод е дали
действително искането е било връчено на 26.06.2024г. или на друга дата преди
тази, на която са постъпили обясненията.
Видно е от отразеното в атакуваната заповед, че работодателят е приел,
че са били извършени две нарушения: 1. При възникнал на 20.06.2024г.
конфликт между две деца в поверената на ищцата група се стигнало до
нараняване на детето А.Б.; учителката се е опитала да го прикрие, като сама
почистила пода в занималнята, който бил изцапан с кръв; на въпроси на
помощник- възпитателката Б.И. дали е съобщила на мед. сестра, директора и
родителите, ищцата отговорила: „Необходимо ли е?“; детето останало в
градината до 16.40 часа, когато майката го прибрала; вечерта споделило с
родителите си, че го боляла глава и те след консултация с лекар подали сигнал
за случилото се; 2. На 26.06.2024г. учителката закъсняла за работа с 40
минути; в 8.10 ч. влязла в двора на градината с неестествена походка, която
направила впечатление на колегите й и на родители; влязла в кухненеския
блок във видимо приповдигнато настроение; в 8:40ч. била поканена в
дирекцията за изясняване на закъснението, при което директорката лично
констатирала, че учителката миришела силно на алкохол.
Работодателят е приел, че с деянието на 20.06.2024г. е било осъществено
4
нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.7 от КТ,
като не изпълнила основни трудови отговорности по Длъжностна
характеристика, касаещи опазване живота и здравето на поверените й деца;
нарушила разписаните начини за действие при възникване на инцидент с
поверени деца в задължителния за всички служители документ „Механизъм за
действие при случай на деца, жертви на насилие и възникване на инцидент с
деца“; умишлено не съобщила на мед. сестра, което следвало да се направи
незабавно; умишлено не съобщила на родителите, което също следвало да се
направи незабавно; умишлено не съобщила на директора, което следвало да се
направи до 10 минути от възникване на инцидента.
Прието е било също така от работодателя, че с деянието на 26.06.2024 г.
ищцата извършила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.
187, ал.1,т.2 от КТ., което застрашавало живота и здравето на поверените й
деца.
От приложеното копие на Заповед №207/26.06.2024г. на директора на
ответната детска градина и таблица за отчитане явяването/неявяването на
работа през м.юни 2024г., е видно, че ищцата е била отстранена от работа за
периода от 27.06.2024г. до 28.06.2024г., при посочена причина, че на
26.06.2024г. се явила на работа в състояние, което не й позволявало да
изпълнява трудовите си задължения. Връчването на заповедта е било
извършено на същата дата при отказ, удостоверено с подпис на двама
служители.
Установява се от приложения препис на Заповед №85/05.01.2024г., че
със същата е било наложено на ищцата наказание предупреждение за
уволнение за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1,
т.2 и т.3 от КТ, като на 21.12.2023г. занесла на работното си място бурканче с
концентриран алкохол, употребила алкохол по време на работната си смяна
пред децата от поверената й група, с което грубо нарушила правила,
разписани в Правилник за вътрешния трудов ред и Правилник за устройството
и функциите на детската градина.
Приложените копия на писмени изявления, изходящи от Б.И., Е. Н. и М.
М. и входящи при ответника на 01.07.2024г., имат характер на частни
свидетелстващи документи и не се обсъждат от съда отделно от гласните
доказателства, събрани чрез непосредствения разпит на лицата.
5
От приложеното копие на Констативен протокол №2/01.07.2024г. е
видно, че работодателят е извършил оценка на събрани данни от писмените
изявления на служителите, приемайки, че са налице нарушения на трудовата
дисциплина, обосноваващи действия по налагане на дисциплинарно наказание
уволнение. Това писмено доказателство също има характер на частен
свидетелстващ документ, който няма обвързваща съда материална
доказателствена сила. Същият може да бъде разгледан като допълнителни
мотиви към заповедта за уволнение, но същата е достатъчно мотивирана по
смисъла на чл.195, ал.1 от КТ, поради което този документ е ирелевантен за
решаване на спора.
От приложеното копие на Задължения на служителите на *** при
възникване на инцидент с дете от ДГ, подписани от ищцата, е видно, че в
същите е регламентирано, че учител/служител, който е станал свидетел на
такъв инцидент, е длъжен незабавно да уведоми медицинската сестра и по
време на извършвания от последната преглед, да уведоми по телефон
родителите на пострадалото дете, като учителите са длъжни да поддържат
списъци на всички родители на поверените им деца с актуални телефони на
двамата родители – както лични, така и служебни номера, които да съхраняват
на видно място в групата си; станалият свидетел на инцидента учител е
задължен също така да съобщи на директора лично или по телефон до 10
минути от възникване на инцидента.
В хода на производството поделото са събрани гласни доказателства по
искане на страните.
Свидетелката Е. И. Н. излага в показанията си, че работи в ответната
детска градина като медицинска сестра и на 20.06.2024г. била на работа.
Твърди, че към 10.25ч. била уведомена от св.Б.И. за възникнал инцидент
между две деца в групата на ищцата, които се сбили и на едното потекла кръв
от носа, като била извикана да види пострадалото момиче. Сочи, че отишла на
площадката, където групата била излязла и установила, че в едната ноздра
имало засъхнала кръв, но нямало счупване; детето казало, че не го боли и се
било успокоило. Ищцата обяснила, че двете деца се скарали и предположила,
че можело да стане нещо по-сериозно, поради което седнала между тях, но
удара се случил зад гърба й. Св.Н. твърди също, че била запозната с
вътрешния акт на работодателя за задълженията им при възникнал инцидент в
6
детската градина, т.к. директорката всяка година им го четяла. Сочи, че не се
обадила на личния лекар, защото преценила, че нямало нещо сериозно. На
директорката трябвало да се обади учителят в групата, където е станал
инцидента и попитала ищцата дали е звъняла, а тя отговорила, че не й
вдигнала телефона. Сочи още, че към същия момент директорката не била в
детската градина и не знаела кога се била върнала. Пояснява, че детската
градина в *** имала още три филиала – в *** и било възможно директорката
да е била в някой от тях.
Свидетелката Б. Т. И. излага, че работела в ответната детска градина на
длъжност помощник-възпитател. Твърди, че разбрала за инцидента от
20.06.2024г. между две деца в групата на ищцата, когато същия предиобед
видяла в санитарния възел кръв по мивката, бидона и плочките, а в друго
помещение било мокро. Сочи, че ищцата й казала, че Р.К. била ударила А. по
носа и потекла кръв. Твърди още, че казала на ищцата да се обади на
директорката, а тя попитала дали е нужно. Казала й също да повика
медицинската сестра Е. Н., но тя не я повикала и св.И. отишла да я извика.
Сочи също, че казала на ищцата да се обади и на родителите, а тя отговорила,
че щяла да се обади само на родителите на А.. Св.И. излага още, че на другия
ден дошъл в детската градина бащата на А. и го чула да вика, но не разбрала
точно какво се говорело. Твърди, че тя уведомила писмено директорката за
случилото се, но не било в деня на инцидента, т.к. тогава я нямало.
Свидетелката Б.В. И. сочи, че също работи като учител в детската
градина. Твърди, че на 26 юни видяла, че към 07.50ч. ищцата все още не била
дошла на работа, а работното им време започвало в 7.30ч. Звъннала й по
телефон, а тя казала, че се била успала. Дошла към 8.15ч., като влязла в
кухнята и започнала да яде от доматите, които ***ката режела. Излага, че
ищцата й миришела на алкохол и споделила за това с ***ката. Твърди, че
подала за това писмен сигнал до директорката.
Свидетелката М. Г. М. сочи, че работи при ответника на длъжност ***.
Твърди за случай, при който ищцата идвайки на работа, влязла в кухнята и
според свидетелката изглеждала все едно е пила нещо, т.к. започнала да взема
от нарязаните домати и миришела на алкохол, говорела на висок тон, очите й
били зачервени. Твърди, че уведомила за това устно и писмено директорката.
Твърди още, че след случка с дете от групата на ищцата, бащата дошъл на
7
другия ден в детската градина и св.М. го чула да говори на учителката на
висок тон, казвайки „Как може такова нещо, обърнете внимание на случилото
се.“
Съдът намира, че излаганите от свидетелите непосредствено възприети
от всеки от тях факти, напълно кореспондират помежду си и не противоречат
на други доказателства, поради което ги кредитира и съобразява при решаване
на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Въз основа на обсъдените доказателства, съдът приема, че ищцата е
извършила на 20.06.2024г. описаното нарушение на трудовата дисциплина,
изразило се в неизпълнение на разписани задължения при възникване на
инцидент с деца.
Ищцата е била запозната със същите, т.к. е удостоверила това с подписа
си. Установи се и от показанията на свидетелката Е. Н., че всяка година
директора на детската градина е запознавала служителите със съдържанието
му.
Правилата, които не са били изпълнени при възникналия на 20.06.2024г.
инцидент между две деца от групата, са свързаните със задължително
уведомяване на медицинската сестра, което е трябвало да стане незабавно и
уведомяване на родителите по телефона, за което е разписано да стане по
време на извършвания от сестрата преглед – т.2.1 и т.2.3 от разписаните
задължения.
Установи се от показанията на свидетелите Е. Н. и Б.И., че ищцата сама
е помогнала на пострадалото дете да се измие и е продължила занятията, като
уведомяването на медицинската сестра е било извършено от св.И..
Уведомяване на родителите на двете деца също не е било извършено от
ищцата по разписания начин, като сочената в исковата молба причина – липса
на телефонни номера на разположение, не оправдава неизпълнението на
задължението, т.к. видно от разписаното в т.2.4. от задълженията на
служителите – едно от тях е било поддържането на списъци на всички
родители на децата с актуални телефони – лични и служебни, съхранявани на
видно място в групата.
8
Съдът приема, че неуведомяването на директорката в указаното време –
до 10 минути от възникване на инцидента, не може да се вмени на ищцата, т.к.
се установи от показанията на свидетелите Е. Н. и Б.И., че по време на
инцидента този ръководител не е бил в детската градина.
В същото време, обаче, не се установи уведомяване на директорката да е
било извършено по инициатива на ищцата и на следващия ден, за който не се
твърди да е отсъствала. Според отразеното в заповедта за уволнение,
сезирането е станало със сигнал на родител на пострадалото дете А..
Горното неизпълнение на разписани задължения – дори само за
неуведомяване на медицинската сестра, която е била на работа и родителите,
което задължително е следвало да бъде извършвано при инцидент с участието
на децата им, осъществява състав на дисциплинарно нарушение по чл.187,
ал.1, т.7 от КТ, както е прието и в атакуваната заповед. При това е
ирелевантно за този извод в каква степен е било нараняването на пострадалото
дете и имало ли е по-трайни последици.
Относно приетото от работодателя за извършено нарушение на
трудовата дисциплина на 26.06.2024г. се установи от показанията на
свидетелите Б.И. и М. М., че лично са видели ищцата, когато е дошла на
работа със закъснение и усетили, че същата миришела на алкохол.
Поведението й им изглеждало неадекватно, т.к. влязла в кухнята и започнала
да яде от доматите, които режела ***ката, както и говорела на висок тон. Това
провокирало свидетелките да подадат сигнал до директорката.
Както се посочи по-горе, съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели, като кореспондиращи помежду си и неопровергани от други
доказателства, като не са налице основания за съмнение в тяхната
достоверност.
Поради това приема за установено, че ищцата се е явила на 26.06.2024г.
след употреба на алкохол. Наличните доказателства – само гласни,
установяващи отделяна миризма на алкохол при говор, не позволяват
преценка за концентрация на алкохол в кръвта. Такава преценка не може да се
направи и въз основа на описаното поведение на служителката.
Съдът обаче приема, че с оглед заеманата длъжност и изпълняваните
трудови функции – учител в детска градина, явяването на ищцата на работа
след употреба на алкохол нарушава тежко трудовата дисциплина. Това е така,
9
т.к. работата с деца на такава възраст изисква в пълна степен концентрация и
внимание, които несъмнено се повлияват негативно от употребата на алкохол.
В състояние след употреба на алкохол не само, че е трудно ефективното
изпълнение на следващите се от длъжността на ищцата трудови функции, но и
се създава риск за здравето на поверените й деца.
Както приема ВКС в практиката си няма същностна разлика между
нарушението, състоящо се в употреба на алкохол по време на работа и
нарушението, състоящо се в явяване на работа след употреба на алкохол. И в
двата случая състоянието на работника пречи за осъществяване на
възложените му задачи и нарушението е толкова по-тежко, колкото по-голяма
е степента на опиянение. Работниците, които изпълняват рискови професии,
без съмнение нарушават тежко трудовата дисциплина и при тях явяването на
работа след употреба на алкохол или употребата на алкохол по време на
работа е по-укоримо (Решение № 52 от 6.03.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3636/2018 г., IV г. о., ГК).
С оглед горното, съдът приема, че осъществено от ищцата деяние на
26.06.2024г. изпълва състав на нарушение по чл.187, ал.1, т.2 от КТ, както е
счел и работодателя.
Налице е и приетата от работодателя системност в нарушенията на
трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 от КТ. Ищцата е
осъществила на 20.06.2024г. и 26.06.2024г. две нарушения на трудовата
дисциплина, като е наказана и с влязла в сила заповед №85/05.01.2024г. за
извършено на 21.12.2023г. нарушение на трудовата дисциплина, изразило се в
употреба на алкохол по време на работна смяна. Съгласно трайно
установената съдебна практика (решение № 162/18.05.2010 г. по гр. дело №
299/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 44/22.02.2018 г. по гр. дело №
2306/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 55/01.03.2011 г. по гр. дело
№ 1972/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 117/05.04.2012 г. по гр.
дело № 1306/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 441/13.12.2011 г. по
гр. дело № 1681/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и пр.), системни нарушения
на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, са три или
повече дисциплинарни нарушения, поне за едно от които да не е наложено
преди това дисциплинарно наказание (да не е санкционирано с предходна
заповед на работодателя), като по отношение на вече санкционираните
10
нарушения – наказанията следва да не са заличени.
Както е прието в Решение №29 от 10.03.2015г. по гр.д.№3149/2014г. на
ВКС, III г.о. при установена системност на дисциплинарните нарушения,
съдът трябва да прецени съответствието между нарушение и наказание на
базата на всички посочени нарушения в тяхната последователност и цялост, а
не само въз основа на последното дисциплинарно нарушение. Това е така, тъй
като при системност на нарушенията се проявява устойчивост в
неправомерното поведение на работника или служителя, който не може или не
желае да го коригира. Това негово поведение нарушава в значителна степен
отношенията на доверие между работник или служител и работодател, с които
се характеризира трудовоправната връзка и които трябва да съществуват при
изпълнението на трудовите задължения.
И в случая, съобразявайки обстоятелствата, при които са извършени от
ищцата нарушения на трудовата дисциплина, в това число нарушението, за
което е санкционирана със заповедта на работодателя от 05.01.2024г. –
свързани пряко с осъществяваните трудови функции на работа с деца, съдът
приема, че тежестта на наложеното наказание съответства на тежестта на
извършените нарушения.
По изложените съображения, съдът счита, че процесната заповед, с
която на ищцата е наложено наказание „уволнение“ се явява законосъобразна,
а предявената искова претенция за отменяването й следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Основателността на този конститутивен иск се обуславя от уважаването
на иска за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповедта за
уволнение. Предвид на това, че главният иск е неоснователен и недоказан, то
такъв се явява и акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ и също следва да се
отхвърли.
По иска по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ.
Искът за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа се обуславя от уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от
КТ, поради което съдът намира, че и този иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Воден от горното, съдът
11
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Л. Д. с ЕГН ********** против ***,
представлявана от директора В.Д., искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,
т.2 и т.3 от КТ за признаване за незаконно и отменяване на уволнението на
ищцата, извършено със заповед № 211/02.07.2024г., за възстановяване на
работа на длъжността “***” и за присъждане на сумата от 10 200 лв.,
представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставане на ищцата без
работа за периода от 02.07.2024г. до 02.01.2025г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 18.10.2024г.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12