№ 967
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валентин Т. Борисов
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Валентин Т. Борисов Гражданско дело №
20211100114034 по описа за 2021 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439
вр. чл. 124, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на В. ХР. Д. ЕГН **********, със
съд. адрес гр. Пловдив, ул. ****, чрез адв. М., срещу "Х.А.Б." ЕООД, с предишно
наименование „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със съд. адрес гр. София, Район
Оборище, ул. ****, за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сума
от общо 22 158.33 евро, от която 15 376.56 евро, представляваща вземане по запис на
заповед, издаден на 14.10.2008 г., с падеж 01.11.2008 г., съгласно изпълнителен лист
издаден по ч.гр.д. № 1168/2010 г. по описа на РС Пловдив, както и 6 781.77 евро,
представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 14.03.2008 г., с падеж
01.04.2009 г., съгласно изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 1305/2010 г. по описа
на РС Пловдив, за чието принудително изпълнение е образувано изп. дело № 139/2010
г. по описа на ЧСИ С.Г., с район на действие ОС Пловдив, поради изтекла погасителна
давност.
Ответникът „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД е депозирал писмен отговор на исковата молба
по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК. Оспорва исковете като неоснователни.
Твърди, че за периода от образуване на процесното изпълнитгелно дело на 01.04.2010
г. до 28.05.2020 г. за извършвани множество изпълнителни действия, които са
прекъснали изтичането на давността, поради което исковете са напълно неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе
1
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложен по делото изпълнителен лист от 02.22.2010г., издаден по
ч.гр.д.№ 1168/2010 г. по описа на РС Пловдив, издаден по заповед по реда на чл. 417 от
ГПК ищеца В. ХР. Д., в качеството му на авалист, е осъден да заплати на „Х.А.Р.А.Б.“
ЕООД /с предишно име „Х.-А.А.А.” ЕООД/ сумата от 15 376.56 евро, представляваща
вземане по запис на заповед, издаден на 14.10.2008 г., с падеж 01.11.2008 г., както и да
заплати, в качеството му на издадател на запис на заповед, сума в размер на 6 781.77
евро, представляваща вземане по 2 бр. записи на заповед, издаден на 14.03.2008 г., с
падежи съотв. 01.04.2008 г. и 01.04.2009 г., съгласно изпълнителен лист издаден на
08.02.2010 г. по ч.гр.д. № 1305/2010 г. по описа на РС Пловдив.
Видно от данните по приложеното изп.д. № 139/2010 г. по описа на ЧСИ С.Г., с
район на действие ОС Пловдив, то е образувано по молба на „Х.-А.А.А.” ЕООД с вх.
№ 03904 от 01.04.2010 г., срещу длъжника В. ХР. Д., като взискателят е възложил на
съдебния изпълнител извършването на изпълнителни действия по реда на чл. 18 от
ЗЧСИ. С разпореждане от 27.07.2010 г. на ЧСИ е наложен запор на откритите банкови
сметки на длъжника в ТБ Инвестбанк АД, наложен е запор и на лек автомобил
„Фолксваген голф” рег. № ****, като е насрочен и опис, включително и на движими
вещи, собственост на длъжника. Наложен е и запор на 50 % от дружествените дялове
на длъжника в „П.Ф.Д.” ООД, както и „Б.с.” ООД. Впоследствие на 23.04.2012 г. е бил
наложен запор на банковите сметки на длъжника, открити в „Банка Пиреос България”
АД. С молба от 10.02.2014 г. взискателят „Х.-А.А.А.” ЕООД е поискал запор на
банковите сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк” АД, който е наложен с
разпореждане от 27.04.2014 г.
С молба от 08.02.2016 г. взискателят „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД е поискал налагането
на запор на банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК” ЕАД, който е наложен с
разпореждане от 29.02.2016 г. Впоследствие с молба от 01.02.2018 г. взискателят
„Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД е поискал налагането на запор на банковите сметки на длъжника в
„Първа инвестиционна банка” АД, а с молба от 01.03.2018 г. – налагане на запор на
трудово възнаграждение, както и запор врху дружествените дялове на длъжника в „Ди
концепт дизайн” ООД, който е наложен на 05.06.2018 г. На същата дата е наложен
запор и на банковите сметки, открити в „Първа инвестиционна банка” АД и „Българо –
американска кредитна банка” АД.
С разпореждане от 15.01.2020 г. на ЧСИ е присъединен взискателят „Ф.И.А.”
ЕООД, а с молба на взискателя „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД от 28.05.2020 г. същияе поискал
налагането на запор на банковите сметки на длъжника.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
2
Страните не спорят, че ищеца В. ХР. Д., в качеството му на авалист, е бил
поръчител по запис на заповед, издаден на 14.10.2008 г., с падеж 01.11.2008 г., за
сумата от 15 376.56 евро, както и е бил издател на 2 бр. записи на заповед, издадени на
14.03.2008 г., падежи съотв. 01.04.2008 г. и 01.04.2009 г., за сума в размер на 6 781.77
евро, както и че не е върнал исковата сума в общ размер на 22 158.33 евро на
уговорените падежи.
Между страните не е налице и спор, че по влязла в сила заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1305/2010 г. по описа на
РС Пловдив ищеца В. ХР. Д., в качеството му на авалист, е осъден да заплати на
„Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД /с предишно име „Х.-А.А.А.” ЕООД/ сумата от 15 376.56 евро,
представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 14.10.2008 г., с падеж
01.11.2008 г., както и да заплати, в качеството му на издадател на запис на заповед,
сума в размер на 6 781.77 евро, представляваща вземане по 2 бр. записи на заповед,
издадени на 14.03.2008 г., падежи съотв. 01.04.2008 г. и 01.04.2009 г., съгласно
изпълнителен лист издаден на 08.02.2010 г. по ч.гр.д. № 1305/2010 г. по описа на РС
Пловдив.
По отношение на допустимостта на иска съдът намира, че доколкото ищецът
оспорва дължимостта на претендираните от ответника суми, включително и в
настоящото производство, искът се явява допустим.
По твърдението на ищеца за недължимост на сумите поради погасяване по
давност на вземането на ответника:
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Съгласно чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се прекъсва с
предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае съдебният процес
относно вземането, давност не тече според разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. “ж” от
ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия
за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на
давността започва да тече нова давност. В случая давността е прекъсната с депозиране
на заявлението по чл. 417 от ГПК съответно на 29.01.2010 г. по ч.гр.д. № 1168/2010 г.
по описа на РС Пловдив г., и на 02.02.2010 г. по ч.гр.д. № 1305/2010 г. по описа на РС
Пловдив, а и с влизане в сила на заповедите по реда на чл. 417 от ГПК. Следващото
действие, което е от естество да прекъсне давността е извършено на 27.07.2010 г.,
когато ЧСИ е наложил запор на откритите банкови сметки на длъжника в ТБ
Инвестбанк АД, наложил е запор и на лек автомобил „Фолксваген голф” рег. № ****.
В тази насока следва да се има предвид, че според ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ по
т.д. № 2/2013 г. от 26 юни 2015 год., прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
3
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. По
конкретното дело такива действия, прекъсващи давността, са още молбата от
10.02.2014 г. взискателят „Х.-А.А.А.” ЕООД, с която е поискал запор на банковите
сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк” АД, който е наложен с разпореждане от
27.04.2014 г., молба от 08.02.2016 г., с която взискателят „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД е поискал
налагането на запор на банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК” ЕАД, който е
наложен с разпореждане от 29.02.2016 г., молба от 01.02.2018 г., с която взискателят
„Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД е поискал налагането на запор на банковите сметки на длъжника в
„Първа инвестиционна банка” АД, молба от 01.03.2018 г. за налагане на запор на
трудово възнаграждение, както и запор врху дружествените дялове на длъжника в „Ди
концепт дизайн” ООД, който е наложен на 05.06.2018 г., както и наложения запор и на
банковите сметки, открити в „Първа инвестиционна банка” АД и „Българо –
американска кредитна банка” АД, разпореждане от 15.01.2020 г. на ЧСИ, с което е
присъединен взискателят „Ф.И.А.” ЕООД, а с молба на взискателя „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД
от 28.05.2020 г. същия е поискал налагането на запор на банковите сметки на
длъжника.
Съгласно чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД, давността спира да тече докато трае
съдебният процес относно вземането, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на
давността започва да тече нова давност, която в случая е тригодишна, с оглед
разпоредбата на чл. 537, вр. чл. 531, ал. 1 от ТЗ. Следователно от 28.05.2020 г., когато е
последното валидно изпълнително действие, започва да тече давност в размер на 3
години, която не е изтекла не е изтекла, поради което вземането за процесните суми не
се явява погасено по давност, а предявените искове се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и изричните претенции на страните, на основание чл.
78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
4
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал.1 ГПК, предявени
от В. ХР. Д. ЕГН **********, със съд. адрес гр. Пловдив, ул. ****, чрез адв. М., срещу
"Х.А.Б." ЕООД с предишно наименование „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със съд.
адрес гр. София, Район Оборище, ул. ****, за признаване за установено, че ищеца не
дължи на ответника сума от общо 22 158.33 евро, от която 15 376.56 евро,
представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 14.10.2008 г., с падеж
01.11.2008 г., съгласно изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 1168/2010 г. по описа
на РС Пловдив, както и 6 781.77 евро, представляваща вземане по запис на заповед,
издаден на 14.03.2008 г., с падеж 01.04.2009 г., съгласно изпълнителен лист издаден по
ч.гр.д. № 1305/2010 г. по описа на РС Пловдив, за чието принудително изпълнение е
образувано изп. дело № 139/2010 г. по описа на ЧСИ С.Г., с район на действие ОС
Пловдив, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА В. ХР. Д. ЕГН **********, със съд. адрес гр. Пловдив, ул. ****, чрез
адв. М., да заплати на "Х.А.Б." ЕООД, с предишно наименование „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД,
ЕИК ****, със съд. адрес гр. София, Район Оборище, ул. ****, сума в размер на 300
лв., представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5