№ 1565
гр. Пловдив, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20225330202274 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
21-1030-008279 от 26.08.2021 г., издадено от Началник група, сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР Пловдив, с който на А.К.Й. с ЕГН ********** на основание чл. 182,
ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание – глоба в размер на 900 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-
2539 от 17.12.2012 г. на водача се отнемат 12 точки.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, като се
излагат възражения за допуснато процесуално нарушение при издаване на АУАН, като
не бил предявен за запознаване на жалбоподателя и неспазване на предвидените в чл.
34 от ЗАНН срокове. Предвид изложеното, моли се атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Г.Н., която
поддържа жалбата и претендира плащането на разноски по делото.
Въззиваемата страна е взела писмено становище по жалбата с писмото, с което
преписката е изпратена на съда за разглеждане. Не изпраща представител в съдебно
заседание. Поддържа законосъобразността от процесуална и материална страна на НП
и моли да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
На 05.02.2021 г. около 16:16 ч. в гр. Пловдив на ул. „Асеновградско шосе“ № 83,
с посока на движение от север към юг, при въведено ограничение на скоростта за
населено място от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в
ползва на водача МПС, лек автомобил, „БМВ Х 5“ с рег. № ***, собственост на К.А. Й.
се е движило със скорост от 122 km/h, като е превишил максимално допустимата
скорост и това е установено с автоматизирано техническо средство или система
(АТСС) CORDON-M2 № MD 1196. Установява се преди отчетения толеранс да е
регистрирана скоростта от 126 km/h.
Автоматизирано техническо средство или система CORDON-M2 № MD 1196 е
вписано под № В-46 в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, съгласно писмо на БИМ, Дирекция „Изпитване на средства за измерване,
устройства и съоръжения“. Същото е минало първоначална техническа проверка на
21.02.2020 г. със заключение за съответствие с метрологичните изисквания, за което е
съставен протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г. от Българския институт по
метрология (БИМ), като срокът на валидност е една година.
За констатираното нарушение е подадена декларация от собственика на МПС
К.А. Й. по чл. 188 от ЗДвП за това, че на 05.02.2021 г. за датата и часа на нарушението
автомобилът е бил управляван от А.К.Й..
За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия АВ бл. № 012291/06.08.2021 г., в който е
описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът му бил предявен за
запознаване с неговото съдържание, за което го подписал без да отрази възраженията
си. Било му връчено и копие от него.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 900 лв. и бил лишен от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на З.Г. – актосъставител, и от писмените доказателства по делото – протокол
за използване на АТСС рег. № 1030р-4090 от 08.02.2021 г., снимков материал на
разположението на АТСС, протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г. от БИМ,
писмо от БИМ от Дирекция „ИСИУС“, снимковия материал от автоматизираното
техническо средство към АУАН, справка от информационните масиви на КАТ за
служебна промяна на регистрацията на превозното средство, декларация по чл. 188 от
ЗДвП, покани до собственика на автомобила К. Й. и до З. Й. за съставяне на АУАН,
справка и докладна записка относно връчване на НП на А.Й., справка за
нарушител/водач, оправомощителни заповеди рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. и рег. №
8121з-825/19.07.2019 г. на МВР.
Разпитан в съдебно заседание актосъставителят потвърждава авторството на
АУАН. Потвърждава установено превишаване на допустимата скорост в населено
място въз снова на снетия от АТСС снимков материал. Посочва, че собственика на
автомобилът К. Й. попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП с което било установено,
че водач на автомобила на процесния ден и час е бил А.К.Й.. Г. призовал
жалбоподателят и след запознаването му с преписката съставил АУАН.
Актосъставителят потвърждава, че водачът е бил запознат със съдържанието на акта и
изготвения снимков материал, преди неговото съставяне, както и със съдържанието на
акта след съставянето му. Получил препис от акта, като не пожелал да изложи
възражения.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични,
2
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства, поради което им дава
вяра като достоверен източник на информация. Те се потвърждават от приетите по
делото писмени доказателства и веществените доказателствени средства и по-
конкретно снимковия материал на МПС от използването на АТСС, протокола за
използване на АТСС, справката за регистрация на МПС и попълнената от водача
декларация по чл. 188 от ЗДвП.
Относно приложението на процесуалните правила:
В настоящия случай правилно и законосъобразно е съставен АУАН, а не е
преминато към производство по издаване на електронен фиш. Съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител с налагане
на глоба в размер, определен за съответното нарушение. За обсъжданото нарушение –
управление на МПС със скорост, превишаваща с над 50 km/h разрешената максимална
такава в населено място, освен наказанието глоба е предвидено и три месеца лишаване
от право да се управлява моторно превозно средство. В настоящия случай процедурата
е била спазена, тъй като превишаването на разрешената максимална скорост в
населеното място е със 72 km/h, поради което и следва да се издаде АУАН и да се
наложи наказание с НП, както е сторено.
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и
актосъставителя следва от така представените Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и
Заповед рег. № 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР. В този смисъл оспорването от страна
на жалбоподателя на компетентността на контролния и санкционния орган е
неоснователно.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на
АУАН, които да са съществени, като опорочават административнонаказателното
производство и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Актът е съставен при спазване на процедурата за съставянето му
по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Бил предявен за запознаване със съдържанието му, за което се
е и подписал. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за скоростта на движение в
населени места. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 % km/h в полза на
водача. На приложената снимка е посочена измерената скорост от 126 km/h, както е
посочено и в постановлението и която е отчетена преди толеранса. Посочени са в
3
снимката и ограничението на скоростта, посоката на движението и мястото на
нарушение и координатите му.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на
НП. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. В случая нарушението е
извършено на 05.02.2021 г. В този момент, чрез заснетия видеоклип на
административнонаказващия орган са били известни елементите от обективната страна
на деянието, но все още е нямало информация за нарушителя. В тази връзка следва да
се отбележи, че тримесечния срок за съставяне на АУАН важи за нарушенията, при
които нарушителят е бил известен. Настоящото нарушение не е от тази категория, тъй
като по същността си при установяване на нарушения от видео-радарни системи за
наблюдение, авторството на нарушението се предполага от закона и се придава на
собственика на МПС до изпълнение на предвидената в закона процедура за посочване
на действителния нарушител. В случая не може да бъде съставен електронен фиш и
автоматично да се ангажира отговорността на собственика на автомобила, поради
което следва да бъде установено авторството на нарушението. Същото е осъществено
чрез попълване на нарочна декларация от страна на собственика от дата 06.08.2021 г.,
от който момент следва да се приеме, че нарушителят е бил известен. АУАН е съставен
на същата дата и според изложените съображения тримесечният срок по чл. 34 от
ЗАНН, броен от откриване на нарушителя, а нарушителят е открит след попълване на
декларацията, че А.Й. е управлявал МПС, е спазен. Същевременно актът е бил
съставен в едногодишния срок от извършване на нарушението, а НП в шестмесечен
срок от съставяне на АУАН. Предвид на изложеното съдът намира за неоснователно и
това възражение на жалбоподателя.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените стойности на скоростта в km/h, като за населено място за ППС
от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно установено е, че лек автомобил „БМВ Х 5“ с рег. № *** се е движил в
гр. Пловдив на бул.„Асеновградско шосе“ № 83 в посока на движение от север към юг
със скорост от 122 km/h, като е превишил максимално допустимата от 50 km/h за
градски условия със 72 km/h.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя като лице управлявало процесния автомобил в конкретното време и
място, съгласно писмена декларация от 06.08.2021 г. Извършвайки деянието,
жалбоподателят виновно не се е съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване, т.е. извършил го е при пряк умисъл.
Нарушението е установено с видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2, което предвид легалното определение за АТСС и техните
видове, посочено в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, се явява „мобилно“ по своя характер. За
същото се доказа, че е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване и е преминало първоначална проверка със заключението, че
4
отговаря на метрологичните изисквания, видно от приложените по преписката писмо
на БИМ, Дирекция „ИСИУС“ и Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г., а
самото нарушение е заснето в срока на валидност на измерванията.
За да е законосъобразно използването на мобилното техническо средство следва
да са изпълнени изискванията, разписани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата) и в частност разпоредбите
на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от същата, касаещи попълване на протокол за всяко използване
на мобилно АТСС, съпроводен със снимка на разположение на уреда. В случая към
материалите по делото е приложен протокол от 08.02.2021 г. за използваното на
05.02.2021 г. на АТСС, тип „Cordon M2“ № MD 1196, който съдържа нормативно
изискуемите реквизити и е доказателство относно мястото и датата за контрол,
посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, номер на
служебния автомобил, необходими да бъде извършена преценка за
законосъобразността на издаденото НП. По делото е представена и снимка на
разположение на средството за измерване, с което е изпълнено изискването на ал. 3 на
чл. 10 от Наредбата.
По наказанието:
При основателното ангажиране отговорността на жалбоподателя правилно му е
наложено наказание на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, който предвижда
административно наказание „глоба“ в размер от 700 лева за водач, превишил
разрешената скорост над 50 km/h и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай разрешената максимална скорост за
движение в населено място е 50 км/ч., като санкционираната скорост е 122 km/h, т.е.
разрешената скорост е превишена с 72 км/ч, поради което правилно е била наложена
глоба в размер на 900 лв., доколкото превишението е с четири пъти по 5 km/h, т.е. 200
лв. над определения минимум. Наказанието в неговата цялост е фиксирано, поради
което и същото не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване са от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
участници в движението, без въобще да се споменава отчетените параметри на
превишението на допустимата скорост. Установеното превишаване на скоростта
накърнява именно тези отношения, като нито деянието, нито личността на нарушителя
се установиха да се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на същото нарушение.
По аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение, на съдебен контрол не подлежи преценката
за отнемане на контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
Съдът не следва да се произнася по разноските, тъй като такива от
правоимащата страна с оглед изхода на спора не са претендирани.
5
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
наказателноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени
задължителните формални изискания за използването на АТСС, съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава
основание наказателното постановление да се прецени като законосъобразно и
последицата от това – да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-008279 от 26.08.2021
г., издадено от Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с
който на А.К.Й. с ЕГН ********** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в
размер на 900 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012
г. на водача се отнемат 12 точки.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му на
страните пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6