С решение № 127 от 01.12.2008 г., постановено по гр.д.№ 1170/2007 г., Кърджалийският районен съд е: 1. обявил договор за покупко – продажба на недвижим имот от 23.12.2003 г., сключен с нотариален акт № 128, том ІV, дело № 932/2003 г. на нотариус Калин Димитров с район на действие – Районен съд гр. Кърджали, сключен между Мустафа Хабил Рашид и Рашид Мустафа Хабил, чрез пълномощника им Хабил Юсуф Хабил, от една страна, и Надежда Илиева Райчева и Ахмед Хабил Рашид, чрез пълномощника им Хабил Юсуф Хабил, от друга страна, за нищожен наоснование чл.26, ал.1 от ЗЗД; 2. отхвърлил предявения от Мустафа Хабил Рашид и Рашид Мустафа Хабил иск, с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, за обявяване нищожността на договор за покупко – продажба на недвижим имот от 23.12.2003 г., сключен с нотариален акт № 129, том ІV, дело № 933/2003 г. на нотариус Калин Димитров с район на действие – Районен съд гр. Кърджали, сключен между Надежда Илиева Райчева и Ахмед Хабил Рашид, чрез пълномощника им Хабил Юсуф Хабил, от друга страна, и Хабил Юсуф Хабил, от друга страна, в частта, с която Надежда Илиева Райчева и Ахмед Хабил Рашид продават на Хабил Юсуф Хабил дворно място с площ от 112 кв.м. от поземлен имот с пл.№ 163 в кв.16а в с.Люляково, общ.Кърджали, ведно с изградения през 1985 г. в североизточната част на дворното място гараж, представляващ масивна сграда на един етаж със стоманобетонна конструкция със застроена площ от 25.50 кв.м.; 3. осъдил Хабил Юсуф Хабил да отстъпи собствеността и предаде владението на Мустафа Хабил Рашид и Рашид Мустафа Хабил върху следния недвижим имот: дворно място с площ от 112 кв.м. от поземлен имот с пл.№ 163 в кв.16а в с.Люляково, общ. Кърджали, ведно с изградения през 1985 г. в североизточната част на дворното място гараж, представляващ масивна сграда на един етаж със стоманобетонна конструкция със застроена площ от 25.50 кв.м.; 4. отменил изцяло нотариален акт № 128, том ІV, дело № 932/2003 г. на нотариус Калин Димитров с район на действие Районен съд гр.Кърджали; 5. отменил нотариален акт № 129, том ІV, дело № 933/ 2003 г. на нотариус Калин Димитров с район на действие – Районен съд гр. Кърджали, в частта, с която Надежда Илиева Райчева и Ахмед Хабил Рашид продават на Хабил Юсуф Хабил дворно място с площ от 112 кв.м. от поземлен имот с пл.№ 163 в кв.16а в с.Люляково, общ.Кърджали, ведно с изградения през 1985 г. в североизточната част на дворното място гараж, представляващ масивна сграда на един етаж със стоманобетонна конструкция със застроена площ от 25.50 кв.м. На основание чл.156 от ГПК съдъ е признал, че оспорването истинността на превода от турски на български език, извършен от ЕТ «Бехи» - Кърджали на пълномощно № 45133/01.12.2003 г. на 9-ти нотариус – Бурса /Ирфан Демирлер/, е доказано и документът е неистински, като го е изключил от доказателствата по делото и е постановил същият да бъде изпратен на Районна прокуратура – Кърджали, след влизане на решението в сила. С решението съдът е осъдил Надежда Илиева Райчева, Ахмед Хабил Рашид и Хабил Юсуф Хабил солидарно да заплатят на Мустафа Хабил Рашид и Рашид Мустафа Хабил сумата в размер на 506 лева. Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Надежда Илиева Райчева, Ахмед Хабил Рашид и Хабил Юсуф Хабил, които чрез своя процесуален представител, го обжалват в срок в частта, с която Хабил Юсуф Хабил е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на Мустафа Хабил Рашид и Рашид Мустафа Хабил върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 112 кв.м. от поземлен имот с пл.№ 163 в кв.16а в с.Люляково, общ.Кърджали, ведно с изградения през 1985 г. в североизточната част на дворното място гараж, представляващ масивна сграда на един етаж със стоманобетонна конструкция със застроена площ от 25.50 кв.м. Считат, че решението е порочно – нищожно и необосновано. Твърди се в жалбата, че решението е нищожно тъй като било неясно и противоречиво, като в конкретния случай волята на съда не можела да се изведе поради абсолютната неразбираемост на решението. Съдът веднъж бил отхвърлил като неоснователен предявения от Мустафа Хабил Рашид и Рашид Мустафа Хабил на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД иск за обявяване нищожността на договора за покупко – продажба на недвижим имот от 23.12.2003 г., сключен с нотариален акт № 129/2003 г., в частта, с която Надежда Илиева Райчева и Ахмед Хабил Рашид продават на Хабил Юсуф Хабил дворно място с площ от 112 кв.м. от поземлен имот с пл.№ 163 в кв.16а в с.Люляково, общ.Кърджали, ведно с изградения през 1985 г. в североизточната част на дворното място гараж, представляващ масивна сграда на един етаж със стоманобетонна конструкция със застроена площ от 25.50 кв.м., а веднага след това осъдил Хабил Юсуф Хабил да отстъпи собствеността и предаде владението на Мустафа Хабил Рашид и Рашид Мустафа Хабил на същия имот. Освен това съдът бил отменил нотариален акт № 129/2003 г., в частта, с която Надежда Илиева Райчева и Ахмед Хабил Рашид продават на Хабил Юсуф Хабил дворно място с площ от 112 кв.м. от поземлен имот с пл.№ 163 в кв.16а в с.Люляково, общ.Кърджали, ведно с изградения през 1985 г. в североизточната част на дворното място гараж, представляващ масивна сграда на един етаж със стоманобетонна конструкция със застроена площ от 25.50 кв.м. Според въззивниците се е получила правна каша, която правила решението невалидно и следвало да бъде прогласено за нищожно и върнато на първонистанционния съд за постановяване на нова разбираемо решение. В жалбата се излагат също така съображения, че съдът не е обсъдил доводите им в представената по делото писмена защита, в това число за прекъснато давностно владение от страна на ищците, за това, че претендирания гараж бил построен в по – голямата си част в имота на Ахмед Хабил Рашид и че ищецът Мустафа Хабил Рашид не бил доказал по никакъв начин пправото си на собственост върху претендираната част от дворното място. Молят съда да отмени атакуваното решение в частта, с която Хабил Юсуф Хабил е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на Мустафа Хабил Рашид и Рашид Мустафа Хабил върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 112 кв.м. от поземлен имот с пл.№ 163 в кв.16а в с.Люляково, общ.Кърджали, ведно с изградения през 1985 г. в североизточната част на дворното място гараж, представляващ масивна сграда на един етаж със стоманобетонна конструкция със застроена площ от 25.50 кв.м. и да се отхвърли искането на ищците да бъде установено оп отношение на ответниците, че те са собственици на процесния недвижим имот. Въззиваемите Мустафа Хабил Рашид и Рашид Мустафа Хабил, чрез своя процесуален представител, считат жалбата за неоснователна. Молят съда да остави в сила решението на районния съд. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка с предявените искове и подадената въззивна жалба, прие за установено следното: Пред първоинстанционния съд, при усл¯вията на обективно и субективно съединение, са предявени от Мустафа Хабил Рашид и Рашид Мустафа Хабил: 1.иск срещу Ахмед Хабил Рашид, Надежда Илиева Райчева и Хабил Юсуф Хабил, с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба от 23.12.2003 г., поради липса на представителна власт, за който е съставен нотариален акт № 128, том ІV, дело № 932/2003 г. по описа на нотариус с рег.№ 020; 2.иск срещу Ахмед Хабил Рашид, Надежда Илиева Райчева и Хабил Юсуф Хабил, с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, за обявяване нищожност на договор за покупко – продажба от 23.12.2003 г., поради липса на представителна власт, за който е съставен нотариален акт № 129, том ІV, дело № 933/2003 г. по описа на нотариус с рег.№ 020, в частта, с която Ахмед Хабил Рашид и Надежда Илиева Райчева продават на Хабил Юсуф Хабил дворно място с площ 112 кв.м. от поземлен имот с кад.№ 163 в кв.16а по плана на с.Люляково, общ. Кърджали, ведно с изградения в североизточната част на дворното място гараж, представляващ масивна сграда на един етаж със стоманобетонна конструкция със застроена площ от 25.50 кв.м; 3. иск срещу Ахмед Хабил Рашид и Надежда Илиева Райчева, с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, за установяване по отношение на последните, че ищците са собственици на процесния недвижим имот, представляващ дворно място с площ 112 кв.м. от поземлен имот с кад.№ 163 в кв. 16а по плана на с.Люляково, общ. Кърджали, ведно с изградения в североизточната част на дворното място гараж, представляващ масивна сграда на един етаж със стоманобетонна конструкция със застроена площ от 25.50 кв.м; 4. иск срещу Хабил Юсуф Хабил, с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване владението на описания по – горе недвижим имот. На основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ се иска отмяна на нотариален акт № 128/2003 г. и нотариален акт № 129/2003 г., в частта, легитимираща Хабил Юсуф Хабил като собственик на недвижимия имот, предмет на исковата молба. С нотариален акт за констатиране собственост на недвижим имот № 194 от 17.12.2003 г., том І, дело № 897/2003 г. по описа на нотариус с рег. № 20, Мустафа Хабил Рашид е бил признат за собственик на дворно място с площ 112 кв.м., придобито чрез заплащане, като придаваем недвижим имот към собствен поземлен имот с кад.№ 163 за урегулиране на УПИ ІІІ-163 в кв.16а в с.Люляково, общ. Кърджали, ведно с изградения през 1985 г. в северната част на дворното място гараж, съдържащ една гаражна клетка, представляващ масивна сграда на един етаж със застроена площ 25.50 кв.м., при съответни граници. Видно от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 128 от 23.12.2003 г., том ІV, дело № 932/2003 г. по описа на нотариус с рег. № 20, Мустафа Хабил Рашид и Руси Миленов Русинов, чрез пълномощника си Хабил Юсуф Хабил /третия ответник/, продават на Надежда Илиева Райчева и Ахмед Хабил Рашид /първите двама ответници/, чрез пълномощника им Хабил Юсуф Хабил /трети ответник/, дворно място с площ 112 кв.м., придобито чрез заплащане, като придаваем недвижим имот към собствен поземлен имот с кад.№ 163 за урегулиране на УПИ ІІІ-163 в кв.16а в с.Люляково, общ. Кърджали, ведно с изградения през 1985 г. в северната част на дворното място гараж, съдържащ една гаражна клетка, представляващ масивна сграда на един етаж със застроена площ 25.50 кв.м. С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 129 от 23.12.2003 г., том ІV, дело № 933/2003 г. по описа на нотариус с рег. № 20, Надежда Илиева Райчева и Ахмед Хабил Рашид, чрез пълномощника им Хабил Юсуф Хабил, продават на Хабил Юсуф Хабил дворно място с обща застроена и незастроена площ 251 кв.м., състоящо се от дворното място в поземлен имот с кад.№ 165 с площ 139 кв.м. и дворно място с площ 112 кв.м. от поземлен имот с кад.№ 163, и двата имота в УПИ ІІІ-163 в кв.16а, в с.Люляково, общ.Кърджали, ведно с изградения през 1985 г. в североизточната част на дворното място гараж, представляващ масивна сграда на един етаж със стоманобетонна конструкция със застроена площ 25.50 кв.м., съдържаща една гаражна клетка и масивна стопанска постройка на еди етаж, изградена с дървен гредоред със застроена площ 63.20 кв.м. през 1968 г. северно от гаража. От представения по делото като доказателство нотариален акт за собственост на недвижим имот по чл.483, ал.1 от ГПК, № 161 от 07.05.2007 г., дело № 720/2007 г. по описа на нотариус с рег.№ 20 се установява, че ищецът Мустафа Хабил Рашид е бил признат за собственик на част от поземлен имот с пл.№ 163 в кв.16а, с площ 520 кв.м., за който се отрежда УПИ ІІІ, с площ 632 кв.м. по плана на с.Люляково, общ. Кърджали, одобрен със заповед № 174/20.02.1968 г. ведно с построената в него по одобрен архитектурен проект от 15.03.1966 г. и строително разрешение № 92/18.03. 1966 г. масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 72 кв.м., при посочени граници. По делото е представен като доказателство Протокол за оценка на предаваеми се по регулация недвижими имоти съгласно Закона и Правилника за изграждане на населените места от 21.04.1981 г., с който е оценено държавно място от 112 кв. м., придаваемо се по регулация към парцел ІІІ в кв.16 по плана на с.Люляково, на Мустафа Хабилов. Представена е и вносна бележка, видно от която Мустафа Хабилов Рашидов е заплатил по сметка на Окръжен народен съвет гр. Кърджали стойността на придаваемото се по регулация към парцел ІІІ в кв.16 по плана на с.Люляково държавно място от 112 кв.м. По делото е прието като доказателство и Разрешение за строеж № 186/18.10.1985 г., с което се разрешава на Милен Хубенов Русев да изгради гараж в парцел ІІІ кв.16 по плана на с.Люляково, съгласно одобрен проект от 17.09.1985 г. Прието е като доказателство и пълномощно № 45133/01.12.2003 г. по описа на Девети нотариус на гр.Бурса, Република Турция /л.10 от първоинстанционното дело/, представено в надлежно заверен превод от турски на български език, съгласно което Мустафа Хабил Рашид и Руси Миленов Русинов са упълномощили третия ответник Хабил Юсуф Хабил да стопанисва като работно място собствения им недвижим имот, представляващ гараж и стопанска сграда, построени в кв.165, находящи се в с.Люляково, № 16а, общ. Кърджали, да развива стопанска дейност, да поддържа и ремонтира сградите, да се снабдява със съответни разрешителни от съответните органи, да подписва от тяхно име всякакви документи при получаване на разрешително, а при положение, че стопанисва и развива стопанска дейност в техния неõвижим имот, да подава от тяхно име всякакви документи, да подписва вместо тях данъчни декларации и да плаща данъците на имота. Видно от два броя удостоверения за идентичност на лице с различни имена - № 57/09.07.2007 г. и № 58/09.07.2007 г., и двете на кметство с.Люляково, общ. Кърджали, имената на Мустафа Хабил Рашид и Милен Хубенов Русев, както и имената на Рашид Мустафа Хабил и Руси Миленов Русинов, са имена на едни и същи лица. По делото са изискани и приложени като доказателство и преписките по цитираните по – горе: нотариален акт № 128, том ІV, дело № 932/2003 г., нотариален акт № 128, том ІV, дело № 932/2003 г. и нотариален акт № 161, том ІV, дело № 720/ 2007 г., и трите по описа на нотариус с рег.№ 20. Видно от преписката по нотариален акт № 128, том ІV, дело № 932/2003 г., в същата се съдържа заверен превод от турски на български на цитираното по – горе пълномощно № 45133/01.12.2003 г., въз основа на който превод е изповядана сделката с нотариален акт № 128/2003 г. и съгласно който ищците Мустафа Хабил Рашид и Рашид Мустафа Хабил /Руси Миленов Русинов/ са упълномощили третия ответник Хабил Юсуф Хабил с правото „да продава и прехвърля на свое име” притежаваните от тях гараж и сгради, построени в с.Люляково, обл.Кърджали, район 165, № 16а, като по отношение на така цитирания превод е открито производство по оспорване на истинността му. В тази връзка от назначената по делото съдебна експертиза, която не се оспорва от страните и се възприема изцяло от съда като компетентна, се установява по един несъмнен начин, че в цитирания превод на пълномощно № 45133/01.12.2003 г., извършен от ЕТ „Бехи – Бехиде Чаушева” гр. Кърджали, не фигурира изразът „…да ги продава и прехвърля на свое име…”. При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорването истинността на така извършения превод на пълномощно № 45133/01.12.2003 г. е доказано и законосъобразно го е изключил от доказателствата по делото, като е постановил изпращането му на Районна прокуратура – Кърджали. От гореизложеното се установява по един безспорен начин, че сключения на 23.12.2003 г. с нотариален акт № 128/2003 г. договор за покупко – продажба от третия ответник Хабил Юсуф Хабил, като пълномощник на ищците Мустафа Хабил Рашид и Рашид Мустафа Хабил /Руси Миленов Русинов/, по силата на който последните прехвърлят на първите двама ответници Надежда Илиева Райчева и Ахмед Хабил Рашид, представлявани от Хабил Юсуф Хабил, процесното дворно място от 112 кв.м., представляващо придаваема част към имот с пл.№ 163 в кв.16а по плана на с.Люляково, ведно с изградения в северната част на дворното място гараж, е сключен при липса на надлежна представителна власт на пълномощника Хабил Юсуф Хабил за разпореждане с имота. Това е така, тъй като както от надлежно заверения превод на пълномощно № 45133/01.12.2003 г. /л.10 от първоинстанционното дело/, така и от назначената по делото съдебна експертиза се установява, че с цитираното пълномощно Мустафа Хабил Рашид и Рашид Мустафа Хабил /Руси Миленов Русинов/ не са упълномощили третия ответник Хабил Юсуф Хабил да се разпорежда с дворното място от 112 кв.м., ведно с изградения в УПИ ІІІ-163 гараж, прехвърлени на първите двама ответници с нотариален акт № 128/2003 г. Не установява надлежно упълномощаване, нито последващо потвърждаване на извършеното с нотариален акт № 128/2003 г. разпореждане и приетото по делото като доказателство пълномощно с рег. № 1235/05.05.2005 г., с което Мустафа Хабил Рашид и Ахмед Хабил Рашид упълномощават Хабил Юсуф Хабил да се разпорежда с техните идеални части от всички имоти, които притежават по нотариален акт № 160/1998 г. и нотариален акт № 145/1998 г. Това е така, тъй като видно от цитираните нотариални актове - № 160/1998 г. и № 145/1998 г., приети по делото като доказателство, същите не касаят недвижимите имоти, предмет на нотариален акт № 128/2003 г., а се отнасят до възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи. С други думи, от гореизложеното се установява, че Хабил Юсуф Хабил не е бил упълномощен от лицата, от чието име е договарял, а именно – ищците Мустафа Хабил Рашид и Рашид Мустафа Хабил, да се рÓзпорежда с имотите, предмет на договора, респективно – действал е като страна по договора без представителна власт, поради което същият е нищожен на основание чл.42 от ЗЗД във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД. Касае се за висяща недействителност и тъй като ищците по делото, от чието име е сключен договора, не са го потвърдили, договорът е нищожен и като такъв не е породил желаните правни последици – прехвърляне на собствеността върху процесните имоти на първите двама ответници. Това е така, тъй като извършеното от чуждо име без представителна власт или при превишаване на нейния обем, не поражда правни последици за мнимо представлявания, нито поражда такива последици в отношенията между мнимия представител и третото лице, с което той е договарял. Ето защо искът за обявяване нищожността на договора за покупко – продажба от 23.12.2003 г., сключен с нотариален акт № 128/2003 г., е основателен. Като е приел горното и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД го е обявил за нищожен, районният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила в тази му част. Предвид обстоятелството, че договорът за покупко – продажба от 23.12.2003 г., сключен с нотариален акт № 128/2003 г., е нищожен, същият не е породил желаните правни последици – прехвърляне на собствеността върху процесните имоти на първите двама ответници, поради което и последните не биха могли да прехвърлят собствеността върху имотите на третия ответник с последващата сделка, сключена с нотариален акт № 129/2003 г. И това е така, тъй като никой не може да прехвърли повече права, отколкото има той самия, респективно – третия ответник Хабил Юсуф Хабил не би могъл да придобие с тази сделка права, които праводателите му – първите двама ответници, нямат. От друга страна, видно от нотариален акт № 194/17.12.2003 г., ищецът Мустафа Хабил Рашид е бил признат за собственик на процесното дворно място от 112 кв.м., придобито чрез заплащане, като придаваем недвижим имот към собствен поземлен имот с кад.№ 163 за урегулиране на УПИ ІІІ-163 в кв.16а по плана на с.Люляково, ведно с изградения през 1985 г. в северната част на дворното място гараж. Цитираният нотариален акт се ползва с формална доказателствена сила относно съдържащите се в него констатации, която не е опровергана от събраните по делото доказателства. Напротив, в подкрепа на собствеността на ищеца Мустафа Хабил Рашид са обсъдените по – горе доказателства: Протокол за оценка на предаваеми се по регулация недвижими имоти съгласно Закона и Правилника за изграждане на населените места от 21.04.1981 г., с който е оценено държавно място от 112 кв. м., придаваемо се по регулация към парцел ІІІ в кв.16 по плана на с.Люляково, на Мустафа Хабилов, както и вносна бележка, видно от която Мустафа Хабилов Рашидов е заплатил по сметка на Окръжен народен съвет гр. Кърджали стойността на придаваемото се по регулация към парцел ІІІ в кв.16 по плана на с.Люляково държавно място от 112 кв.м. В тази насока е и приетото по делото като доказателство и обсъдено по – горе Разрешение за строеж № 186/18.10.1985 г., с което се разрешава на Милен Хубенов Русев /Мустафа Хабил Рашид/ да изгради гараж в парцел ІІІ кв.16 по плана на с.Люляково, съгласно одобрен проект от 17.09.1985 г., както и нотариален акт № 161/07.05.2007 г., с който Мустафа Хабил Рашид е признат за собственик на част от поземлен имот с пл.№ 163 в кв.16а, с площ 520 кв.м., за който се отрежда УПИ ІІІ, с площ 632 кв.м. по плана на с. Люляково, общ. Кърджали. Ирелевантно в тази връзка е становището на вещото лице в т.1 от заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза, доколкото експерта си е позволил да даде становище по правен въпрос, още повече, че такъв въпрос, видно от поставените му задачи, не му е бил задаван. Предвид гореизложеното, ирелевантен е и довода на процесуалния представител на ответниците /въззивници пред тази инстанция/ за прекъснато давностно владение от страна на ищците, доколкото Мустафа Хабил Рашид е бил признат за собственик на процесното дворно място от 112 кв.м. на основание чл.483, ал.1 от ГПК /отм./ - с констативен нотариален акт за собственост № 194/2003 г., чиято формална доказателствена сила не е опровергана, а не на основание чл.483, ал.2 от ГПК /отм./ - по давност въз основа на обстоятелствена проверка. Що се касае до довода, че част от гаража попада в имот с пл.№ 165 – обстоятелство, което се установява от назначената по делото съдебно – техническа експертиза, то следва да се отбележи, че с разрешението за строеж № 186 от 18.10.1985 г. процесния гараж е разрешен за строеж не в имот, а в УПИ ІІІ, отреден за имот с пл.№ 163, собственост на Мустафа Хабил Рашид. Ето защо неоснователен е довода, че ищецът Мустафа Хабил Рашид не е собственик на гаража. При така установената, от събраните по делото доказателства, фактическа обстановка основателен се явява и предявения срещу Хабил Юсуф Хабил реивандикационен иск за собственост на процесното дворно място от 112 кв.м. и гараж. За да се уважи иска за собственост, с правно основание чл.108 от ЗС, е необходимо ищецът да е собственик на имота и същият да се владее без основание от ответника. В тази връзка от гореизложеното се установи, че Мустафа Хабил Рашид е собственик на имотите, като същите се владеят от ответника Хабил Юсуф Хабил. Обстоятелството, че процесните дворно място и гараж се владеят от ответника Хабил Юсуф Хабил се установява както от събраните по делото писмени доказателства – нотариална покана с рег.№ 5783/21.09.2007 г., нотариален акт № 129/2003 г., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 184/2004 г., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 91/2005 г., така и от разпитаните по делото свидетели, а също и от признанието на самия ответник, направено в съдебно заседание от 25.01.2008 г. Ето защо като е приел горното и е уважил реивандикационния иск за собственост, предявен от Мустафа Хабил Рашид, районният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила в тази му част. Що се касае до предявения от втория ищец Рашид Мустафа Хабил реивандикационен иск за собственост, то от доказателствата по делото не се установява същият да е собственик на процесните дворно място от 112 кв.м. и гараж. Така от обсъдените по – горе доказателства се установи, че мястото от 112 кв.м. представлява придаваем имот към имот с пл.№ 163, записан като собствен на Мустафа Хабил Рашид. Следва да се отбележи, че придаваемите по регулация части от недвижими имоти, макар и придобити по време на брак, не стават съпружеска общност, а са собственост на лицето, чиято собственост е имота към който се предават. И доколкото по делото не се установява дали имот с пл.№ 163, към който се придават процесните 112 кв.м., е бил лична собственост на ищеца Мустафа Хабил Рашид или съпружеска имуществена общност, следва да се зачете формалната доказателствена сила на представените по делото нотариални актове - № 194/2003 г. и № 161/2007 г., съгласно които собственик както на процесните 112 кв.м., които са придадени по регулация към имот с пл.№ 163, така и на останалата част от имот с пл.№ 163, е Мустафа Хабил Рашид. Още повече, че цитираните констативни нотариални актове за собственост са съставени след смъртта на съпругата на ищеца – Анна Иванова Русева, майка на Рашид Мустафа Хабил. При това положение съдът намира, че искът с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от Рашид Мустафа Хабил, е неоснователен. Ето защо следва да се отмени решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е осъдил Хабил Юсуф Хабил да отстъпи собствеността и предаде владението на процесните 112 кв.м. и гараж на Рашид Мустафа Хабил, като се отхвърли така предявения от последния иск. Що се касае до направения във въззивната жалба довод за нищожност на решението, като неясно, неразбираемо и противоречиво, то същият е неоснователен. Като основание за нищожност на решението процесуалният представител на въззивниците сочи, че от една страна съдът е отхвърлил предявения иск за обявяване нищожността на нотариален акт № 129/2003 г. в претендираната част, а от друга е уважил иска, с правно основание чл.108 от ЗС, по отношение на Хабил Юсуф Хабил и е отменил нотариален акт № 129/2003 г. в същата част. Неразбирането на решението в случая не се дължи на неговата неразбираемост и противоречивост, а на невнимателен прочит на мотивите на районния съд. Така изрично в мотивите си първоинстанционният съд, приемайки, че нотариален акт № 128/2003 г. е нищожен, е посочил, че сделката, сключена с нотариален акт № 129/2003 г. в частта й относно дворното място от 112 кв.м. и гаража не е нищожна, тъй като законът не е обявил продажбата на чужда вещ за нищожна. Приел е също така обаче, че независимо, че сделката в тази й част не е нищожна, същата не поражда вещноправния ефект по прехвърляне на собствеността, доколкото праводателите – Ахмед Хабил Рашид и Надежда Илиева Райчева /първите двама ответници/, поради нищожността на нотариален акт № 128/2003 г., не са станали собственици на процесните недвижими имоти и не биха могли да прехвърлят собствеността им на третия ответник, респективно – последният не е станал техен собственик. Ето защо съдът е отхвърлил иска за обявяване нищожността на нотариален акт № 129/2003 г., но е уважил предявения срещу Хабил Юсуф Хабил реивандикационен иск за собственост на процесните недвижими имоти. И като последица от уважаване на този иск, на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, е отменил нотариален акт № 129/2003 г. Тук следва да се посочи, че съдът неправилно е отменил на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ и нотариален акт № 128/2003 г., след като изрично е прогласил неговата нищожност. Ето защо следва да се отмени решението на първоинстанционния съд, в частта, с която, на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, нотариален акт № 128/2003 г. е отменен, като се отхвърли искането за неговата отмяна. При този изход на делото следва да се отмени обжалваното решение в частта относно присъдените разноски, за разликата от 349 лева до 506 лева или за 157 лева, представляващи направени от втория ищец разноски по първоинстанционното дело, които с оглед изхода на делото не се дължат от ответниците на същия. С оглед обстоятелството, че за въззивната инстанция разноски не са поискани такива не следва да се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК /отм./, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 127 от 01.12.2008 г., постановено по гр.д.№ 1170/ 2007 година по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която: 1. е осъден Хабил Юсуф Хабил, с ЕГН **********, да отстъпи собствеността и предаде владението на Рашид Мустафа Хабил, с ЕГН **********, върху дворно място с площ от 112 кв.м. от поземлен имот с пл.№ 163, в кв.16а, в с.Люляково, общ. Кърджали, ведно с изградения през 1985 г. в североизточната част на дворното място гараж, представляващ масивна сграда на един етаж със стоманобетонна конструкция със застроена площ от 25.50 кв.м.; 2. е отменен изцяло нотариален акт № 128, том ІV, дело № 932/2003 г. на нотариус Калин Димитров с район на действие Районен съд – Кърджали и 3. са осъдени Надежда Илиева Райчева, с ЕГН **********, Ахмед Хабил Рашид, с ЕГН ********** и Хабил Юсуф Хабил, с ЕГН **********, да заплатят солидарно на Мустафа Хабил Рашид, с ЕГН **********, разноски по делото, за разликата от 349 лева до 506 лева, както и в частта, с която са осъдени Надежда Илиева Райчева, Ахмед Хабил Рашид и Хабил Юсуф Хабил да заплатят солидарно на Рашид Мустафа Хабил разноски по делото, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Рашид Мустафа Хабил от с.Люляково, общ. Кърджали, с ЕГН **********, срещу Хабил Юсуф Хабил от с.Люляково, общ. Кърджали, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на дворно място с площ от 112 кв.м. от поземлен имот с пл.№ 163, в кв.16а в с.Люляково, общ. Кърджали, ведно с изградения през 1985 г. в североизточната част на дворното място гараж, представляващ масивна сграда на един етаж със стоманобетонна конструкция със застроена площ от 25.50 кв.м., като неоснователен. ОТХВЪРЛЯ искането за отмяна, на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, на нотариален акт № 128, том ІV, дело № 932/2003 г. на нотариус Калин Димитров с район на действие Районен съд – Кърджали. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |