Решение по дело №7/2019 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 42                                                      14.08.2020г.                                            гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  - ГЪЛЪБОВО                                                              Граждански състав

На 14.07.2020г.

В публично заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ

 

Секретар А. Д.,

 

 като разгледа докладваното от съдия Ангелов Гр.дело №7 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.

Подадена е искова молба от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Витоша, Ж.К.“М. Д.“, УЛ.“Р. П. - К.“ №*, ЕИК *********, с управител Р И М - Т, чрез пълномощник адвокат Г.И.Х. - САК против Д.Н.П. с ЕГН **********. С молбата се иска да се установи със сила на присъдено нещо, че в полза на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД съществува вземане към Д.Н.П. с ЕГН **********, за което е издадена заповед за изпълненние, на осн. чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 624/2018г. на РС – Гълъбово, а именно: за сумата от 12 314, 31 лв. - сбор от вноските по главницата за 5-годишния период преди подаване на заявлението – от м.август 2013г. до м.август 2018г., които са непогасени по давност и в размера им съгласно погасителния план, ведно със законната лихва върху тази главница, от подаване на заявлението до окончателното й погасяване; за сумата от 1877, 68 лв., представляваща възнаградителна лихва за тригодишния период преди подаване на заявлението, дължима съгласно погасителния план, а именно за периода от 22.08.2015г. до 06.08.2018г.. Претендират се направените разноски за д.т. и адвокатски хонорар в размер на 1200 лева с ДДС, а така също и сторените разноски за заповедното производство.

Ищецът твърди, че неговият праводател „Ю.Б." АД /с предходно наименование „Ю.Е.Д.Б." АД/ и ответника Д.Н.П. са сключили „Договор за потребителски кредит № FL439239 от 01.08.2008г. Съгласно чл. 1 и чл. 2 от договора банката е одобрила и предоставила на ответника, потребителски кредит в размер на 20 000 лева, за рефинансиране на съществуващ дълг и за потребителски нужди. Сумата по кредита от 20 000 лв. е била реално предоставена на ответника по негова разплащателна сметка на 06.08.2008 г. /така банково бордеро 2241987/06.08.2008г./ като съгласно приетото от страните в ал.1 на чл.2, от договора, задължението, което се рефинансира с част от процесния кредит, произтича от предходен Договор за потребителски кредит FL2607248/22.05.2007r., сключен между тях. Сумата предназначена за рефинансиране се превежда директно към предходния кредит от посочената по-горе разплащателна сметка, вече кредитирана със сумата на процесния кредит. Частта от кредита предназначена за текущи нужди останала по разплащателната сметка, блокира се от банката до датата на ефективното рефинансиране на предходния кредит и може да се ползва след тази дата, съгласно ал.2, на чл. 2 от договора.

 

Така със сума в размер на 4 266,10 лв. на 07.08.2008 г. било рефинансирано предходно поето задължение на ответника - ред трети на Извлечението от разплащателна сметка с IBAN *** /изготвено от цедента на 18.12.2018г./

Остатъкът от процесния кредит в размер на 15 310,40 лева бил усвоен от ответника с две касови операции: на 07.08.2008г., са му били изплатени на каса 300 лева и на 14.08.2008г., са му били изплатени на каса 15 000 лв.

 

След усвояване на кредита за ответника е възникнало задължението да го върне, както и да плати на банката възнаградителна лихва, в сроковете и размерите определени в подписания и приложен като неразделна част от договора погасителен план, съгласно който кредитополучателят е поел задължение да погаси усвоения кредит на 120 равни месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 298,03 лева. В чл. 6 от договора страните са уговорили, че крайния срок за погасяване на кредита е 06.08.2018г., а в чл. 18, че погасителните вноски се дължат на 6-то число всеки месец, по 06.08.2018г. Съгласно чл. 3 кредитополучателят дължи на Банката възнаградителна фиксирана годишна лихва, формирана от сбора на Базовия лихвен процент на банката плюс договорна надбавка в размер на 3,95 пункта /три цяло деветдесет и пет пункта/ и при годишен процент на разходите — 14,47 %. Към датата на подписване на договора за кредит Базовия лихвен процент бил в размер на 12,750 %.

Ответникът е погасявал вноските по кредита редовно на падежните дати до месец април 2009г., след месец май 2009г. е допускал закъснения, като последното плащане по кредита било извършено на 22.05.2014г. в размер на 330 лева, с които са погасени просрочени лихви, просрочена главница за вноски към 04.2014г. и 05.2014г.

След месец май 2014г. ответникът Д.П. е преустановил плащанията по процесния договор. С текста на чл. 18 страните са се споразумели, че банката да може да прехвърля правата си по договора за кредит на трето лице.

На 18.01.2016г. по силата на „Договор за прехвърляне на вземания (цесия)“, „Ю.Б.“ АД е прехвърлило на ищеца Портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в Приложение № 4 към Договора за цесия, в който било включено и вземането си към Д.Н.П.. Прехвърленото вземане било за общо 15 684,98 лв., от които главница - 12314 лв. и 3370,67 лв. - лихви. Ответникът бил уведомен за извършената цесия съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД. Съгласно чл. 6, крайния срок за погасяване на потребителския кредит бил 06.08.2018г.

Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12 314,31 лв. - сбор от вноските по главницата за 5-годишния период преди подаване на заявлението - от месец август 2013г. до месец август 2018г., ведно със законна лихва върху тази главница, от подаване на заявлението, до окончателното й погасяване и сумата от 1877,68 лв. - възнаградителна лихва, за тригодишния период преди подаване на заявлението, дължима съгласно погасителния план, а именно от 22.08.2015 г. - до 06.08.2018г. Претендира разноски.

 

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба, като е заел позиция за неоснователност на иска. Признава наличието на „Договор за потребителски кредит“ №LF439239 от 01.08.2008г. между „Ю.Е.Д.Б.“ АД и ответника, подписан на 06.08.2008г., като са възникнали м/у дружеството и ответника облигационни отношения. Така отпуснатият кредит в размер на 20 000,00 лв. следвало да се погаси на 120 равни месечни вноски от по 298.03 лв., съгласно представеният и подписан от ответника погасителен план с начало 06.09.2008г. и край 06.08.2018г. Сумата била преведена по нарочна за целта открита на 06.08.2008г., банкова сметка № BG05 BPBI 10 82246702 на името на ответника, видно от приложеното по делото Бордеро №2241987. Признава, че ответникът усвоил така предоставеният му кредит на два пъти, а именно на 07.08.2008 г. от сметката му служебно по силата на договора е прехвърлена за предсрочно погасяване на друг потребителски кредит сумата от 4 266,10лв. и изплатена на каса сума в размер на 300лв., а на 14.08.2008г. на каса ФЦ С. Студентски град е изплатена на ответника сумата от 15 000 лв. с което кредита бил усвоен изцяло от ответника.

 

Твърди, че ответникът е депозирал по сметката месечните си задължения във връзка с договора, като редовен платец от месец 09.2008г. до 22.05.2014г. включително, като за този период от време е превел общо сумата от 22 145 лв. и впоследствие е преустановил плащанията. 

 

Сочи, че за сключения на 18.01.2016г. с „Договор за възлагане на вземания (цесия)“ между „Ю.Б.“ АД и ищеца ответникът не бил уведомен съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Следователно при липса на уведомление от страна на Банката то така направеното прехвърляне на паричното вземане не е породило своето правно действие спрямо Кредитополучателя, какъвто е и смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД.

 

Освен това в исковата молба липсвала конкретизация на кредита – не било ясно защо се претендират вноски за главница от м. август 2013 г. при положение, че ищецът сочел, че ответникът е бил редовен платец до месец май 2014г. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Правното основание на предявения установителен иск е по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.

За основателността на предявения иск ищецът следва да установи следните кумулативни предпоставки /юридически факти/: 1/ валидно възникнали облигационни правоотношения по договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание; 2/ реално предаване на сумата по договора на ответника, 3/ наличие на валиден договор за цесия и 4/ редовно уведомяване на ответника за сключения договор за цесия.

 

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е обявено за безспорно, че страните – цедентът и ответникът са били в договорни отношения по договор за потребителски кредит от 06.08.2008 г., че сумата по кредита е била реално предоставена на ответника /20 000,00 лв./ като съгласно договора с 4 266,10лв. е било рефинансирано предходно задължение, а 15 300,00 лв. са били дадени в брой на ответника, също, че ответникът е спрял плащанията през м. май 2014 г.

 

Същото се установява от Договор за потребителски кредит № FL439239 от 01.08.2008г. и погасителен план към него, платежен документ – бордеро № 2241987 от 06.08.2008г., извлечение от счетоводните книги на „Ю.Б.“ АД, - справка по чл.366 от ГПК от 18.12.2008г., договор за цесия от 18.01.2016г.

 

Представени са също по делото: договор за цесия от 18.01.2016г., потвърждение за договор за цесия от 18.01.2016г., приложение № 4 към потвърждение за договор за цесия от 18.01.2016г., пълномощни, уведомление за цесия.

 

Приложено е частно гражданско дело № 624/2018 г. по описа на Гълъбовски районен съд, по което на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 390/26.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение, за сумата 12314,31 лв. - главница по предоставен кредит; за сумата 3370,67 лв. Възнаградителна лихва върху главницата за периода от 06.07.2014г. до 06.08.2018г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда  - 30.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 313, 70 лева - разноски по делото за държавн такса, а така също и адвокатско възнаграждение в размер на 1200,66 лева.

 

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за наличието на уведомяване на ответника за извършената цесия.

 

След като по делото се установи че страните – цедентът и ответникът са били в договорни отношения по договор за потребителски кредит от 06.08.2008 г., че сумата по кредита е била реално предоставена на ответника /20 000,00 лв./ като съгласно договора с 4 266,10лв. е било рефинансирано предходно задължение, а 15 300,00 лв. са били дадени в брой на ответника, също, че ответникът е спрял плащанията през м. май 2014 г., преди да се произнесе по размера на дължимите суми по договора, следва да се даде отговор на въпроса дали надлежно е цедирано вземането на ищеца, с оглед доказателствената тежест на ищеца за установяване на този факт, от който извежда своето право /обосновава своята претенция/ и правните възражения, направени от особения представител на ответника.

По делото няма спор, че преди неговото образуване ответника не е бил уведомен за извършената цесия. Ищецът е представил в приложението към исковата си молба /т.12/ уведомление за цесия. В писмените си бележки твърди, че уведомяването за извършената цесия е направено заедно с исковата молба. Исковата молба е връчена на назначения на ответника особен представител.

Въпросът обаче дали е възможно уведомяване за извършена цесия с исковата молба да бъде прието от назначен по делото особен представител е намерил отговор в актуалната практика на Старозагорски окръжен съд обективирана в решение № 563/17.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в. гр. д. № 1325/2019 г., решение № 210/19.04.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в. т. д. № 1028/2019 г., решение № 385/25.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в. т. д. № 1237/2019 г., решение № 361/17.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в. т. д. № 1219/2019 г., решение № 371/19.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в. т. д. № 1256/2019 г., решение № 346/11.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в. т. д. № 1195/2019 г., решение № 352/12.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в. т. д. № 1163/2019 г., решение № 121/05.03.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в. т. д. № 1387/2018 г., решение № 43/22.01.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в. т. д. № 1342/2018 г. /, като е прието, че това не е възможно. От доказателствата по делото не се установява да са изпълнени изискванията на чл. 99 от ЗЗД, за да породи договора за цесия действие по отношение на длъжника, предвид на което ищецът не притежава вземане спрямо ответника и не е активно материално легитимиран по настоящия иск.

С доклада на съда, с който е разпределена доказателствената тежест между страните, на ищеца е указано, че за уважаване на иска в негова тежест е да установи наличието на валиден договор за прехвърляне на вземания /цесия/, както и съобщаване прехвърлянето на вземането на длъжника. Указано му е на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за тези обстоятелства. Не е спорно по делото и се установява от представените писмени доказателства наличието на сключен договор за прехвърляне на вземания – цесия, по силата на който вземане на „Ю.Б.“ АД спрямо ответника Д.Н.П. е преминало в полза на ищеца по делото. Цесията обаче не е породила своето действие спрямо длъжника, тъй като същия не е бил уведомен, както предвижда разпоредбата на  чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Съгласно константната съдебна практика, включително на върховната съдебна инстанция /Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение № 156/30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /, за да породи извършената цесия действие по отношение на длъжника, следва до него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедента за прехвърляне на вземането. В този смисъл е разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съгласно която предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.

Действително няма спор, че по силата на принципа на свободата на договаряне предвидена в чл. 9 от ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ може да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД /така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о.; решение № 96/17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г. о., решение № 114/07.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о. /. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Такъв е и процесния случай, доколкото по делото е представено изрично пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците от цесионера.

Спорен е въпросът достигнало ли е до длъжника Д.Н.П. с ЕГН ********** уведомлението за извършената цесия в хода на настоящото производство. Както вече се посочи в конкретния случай по делото няма данни да е налице надлежно връчване на съобщение на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането преди образуване на исковото производство. Уведомлението за сключения договор за цесия с предмет процесното вземане представлява приложение към исковата молба. При опит за връчването му връчителят е установил, че ответника не живее на регистрирания постоянен адрес и са събрани данни, че не е в трудовото правоотношение. Настоящият му адрес е в Южна Африка. На ответника е бил назначен особен представител, който притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство. Затова в конкретния случай, приложеното към исковата молба уведомление за цесия е връчено на назначения от съда /след провеждане на процедура по чл. 47, ал. 5 ГПК/ особен представител на ответника. Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 от ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект /така решение № 2350/07.04.2017 г. на Софийски градски съд по в. гр. д. № 5905/2016 г. /. Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърляне на вземането, с материалноправен ефект по  чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомлението на процесуалния представител не може да се приравни на нотифициране на длъжника, поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл. 47, ал. 6 от ГПК, представител.

Като взе предвид изложеното, съдът стига до извода, че длъжника не е валидно уведомена от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов кредитор – ищецът, поради което правата на последния да търси вземанията си от длъжника по процесния договор не са консолидирани, непротивопоставими са на нея и цесионерът не може да претендира изпълнение на задълженията по процесния договор за кредит. Настоящият съд намира, че не е осъществено връчване на уведомление до ответника за прехвърляне на вземанията в хода на производството с материалноправния ефект по  чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, като част от приложенията към исковата молба е получено от назначения от съда особен представител и предаването му не може да се приравни на нотифициране на длъжника предвид особения характер на представителството от назначения от съда по чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия /така и решение № 60/06.03.2019 г. на Сливенски окръжен съд по в. гр. д. № 64/2019 г. /. Последният не представлява упълномощен да получава материално-правни изявления представител на ответника. Правомощията на особения представител се изчерпват с процесуално представителство по конкретното дело, имащо за цел осигуряване защита на интересите на ответника в исковото производство. Същите не обхващат получаването на материалноправни изявления, адресирани до него. Предвид на това получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в материално правоотношение, каквото е заменянето на предходния кредитор с нов, не може да произведе ефект. Длъжника не е валидно уведомен за прехвърлянето на вземанията към него на нов кредитор - ищцовото дружество, поради което правата му да търси вземанията си от него са непротивопоставими на длъжника, спрямо който цесията има действие от момента, в който прехвърлянето на вземанията бъде съобщено от предишния кредитор или от упълномощено от него лице /така решение № 74/27.07.2017 г. на Бургаски апелативен съд по в. т. д. № 154/2017 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 567/18.09.2018 г. на ВКС по т. д. 3153/2017 г., II т. о., както и актуалната практика на Старозагорски окръжен съд подробно описана по-горе в настоящото решение. В рамките на осъществените действия по чл. 47 от ГПК не може да се изведе надлежно известяване на ответника, тъй като тази норма не замества изискването на  чл. 99, ал. 4 ЗЗД /така решение № 89/13.03.2019 г. на Хасковски окръжен съд по в. гр. д. № 51/2019 г., решение № 269/05.03.2019 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. № 2699/2018 г. /. В конкретния случай исковата молба е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и ответника се представлява от особен представител, на когото са връчени съдебните книжа. При това положение връчване на книжата, а от там и на уведомленията за прехвърлянето на вземането по смисъла на  чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, не се е осъществило /така решение № 62/22.03.2019 г. на Ловешки окръжен съд по в. гр. д. № 18/2019 г. /.

Горното води до извод, че договорът за цесия, с който дружеството - ищец се легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо ответника – длъжник. Следователно ищецът не е активно материално-правно легитимиран да търси изпълнение по отношение на спорното право, което води до неоснователност на предявените от него искови претенции, които следва да бъдат отхвърлени /определение № 274/26.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 2748/2014 г., II т. о. /.

С оглед изхода на спора, неоснователно се явява искането на ищеца за присъждане на направените в настоящото производство разноски, а на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените от него разноски. Доколкото по делото не са претендирани и не са представяни доказателства за направени такива от назначения особен представител, разноски не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения, предявеният иск се явява неоснователен и като такъв, следва да бъде отхвърлен.

Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 от ГПК, Гълъбовски районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, за установяване със сила на присъдено нещо, че в полза на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД съществува вземане към Д.Н.П. с ЕГН **********, за което е издадена заповед за изпълненние, на осн. чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 624/2018г. на РС – Гълъбово, а именно: за сумата от 12 314, 31 лв. - сбор от вноските по главницата за 5-годишния период преди подаване на заявлението – от м.август 2013г. до м.август 2018г., които са непогасени по давност и в размера им съгласно погасителния план, ведно със законната лихва върху тази главница, от подаване на заявлението до окончателното й погасяване; за сумата от 1877, 68 лв., представляваща възнаградителна лихва за тригодишния период преди подаване на заявлението, дължима съгласно погасителния план, а именно за периода от 22.08.2015г. до 06.08.2018г.. Претендират се направените разноски за д.т. и адвокатски хонорар в размер на 1200 лева с ДДС, а така също и сторените разноски за заповедното производствокато неоснователен.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл.7, ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/