Р Е Ш Е Н И Е
№……....………....…....……….2020 г.
гр. В.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл. с. ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА
при секретар ГАЛИНА СЛАВОВА,
като разгледа докладваното от мл. с. ДИМИТРОВА
въззивно гражданско дело № 691 по описа за 2020 година на ОС-В.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по въззивна жалба
на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД – гр. В., чрез адвокат В. М., срещу Решение № 5730 от 13.12.2019 г.,
поправено с решение № 559 от 6.02.2020 г., постановено по гр. дело № 10350/2019
г. по описа на ВРС, XIX
състав, с което първоинстанционният съд е приел за установено в отношенията между страните, че ищецът „К. – 1“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област В., община Д.,
с. М., ул. „П.“ № 17, не дължи на ответника „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „В. Таурс – Г“, сумата от 2971,13 лева, начислена с фактура №
**********/31.10.2018 г. за периода от 25.07.2018 г. до 22.10.2018 г., по
партида с клиентски № ********** и абонатен № 1717048, за адрес на потребление,
находящ се в с. П. общ. Д., обл. В., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят „Енерго-Про Енергийни
системи“ ЕООД счита постановеното решение за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, като моли за неговата отмяна и присъждане на разноски. Сочи, че е
спазена нормативно установената корекционна процедура и е налице правно
основание за възникване на вземането на ответното дружество, а именно чл. 48
ПИКЕЕ. Подробно излага фактите във връзка с извършената проверка на СТИ,
съставяне на констативен протокол и прилагането на корекционната процедура,
които елементи са довели до решението му служебно да начисли сумата от 2971,13
лева за периода от 25.07.2018 г. до 22.10.2018 г. Твърди, че от допуснатата по
делото СТЕ се установява констатирано нарушение и че служебно начисленото
количество ел. енергия реално може да бъде доставено и потребено от абоната,
както и че дължимата сума е математически точно изчислена от ответника. В
заключение сочи, че сумата се дължи и по силата на чл. 200, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
51, ал. 2, изр. 1 ПИКЕЕ и е налице основание за заплащането й, поради което
искът е несъстоятелен.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият
„К. – 1“ ЕООД , чрез адвокат Ц.Д., депозира писмен отговор, с който оспорва
жалбата. Твърди, че първоинстанционното решение е правилно. Подробно излага
доводи за незаконосъобразност на извършената корекционна процедура. Моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.
В молба вх. № 261037/9.07.2020 г.
въззивникът „Енерго-Про Енергийни
системи“ ЕООД, чрез адвокат В.М., представя списък на разноските по чл. 80 ГПК
ведно с договор за правна защита и съдействие, фактура и отчет по сметка. Прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на
въззиваемия в случай че надвишава минимума, определен в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В молба вх. № 261260/13.07.2020 г.
въззиваемият „К. – 1“ ЕООД, чрез адвокат Ц.Д., представя списък на разноски по
чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. Прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на въззивника в
случай че надвишава минимума, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание за въззивника
„Енерго-Про Енергийни системи“ ЕООД, редовно призован, се явява адвокат В.М., с
която се осъществява видеоконферентна
връзка. Поддържа въззивната жалба и
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
В съдебно заседание за въззиваемия „К. – 1“ ЕООД,
редовно призован, се явява адвокат Ц.Д., с когото се осъществява видеоконферентна връзка. Оспорва
въззивната жалба, поддържа отговора, както и възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от "К. - 1" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: област В., община Д., с. М., ул. „П.“ № 17,
против „Енерго-Про Енергийни услуги“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул.
„Владислав Варненчик” № 258, „В. Таурс – Г“, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата в размер на 2971,13 лева, начислена с фактура № **********/31.10.2018
г., за периода от 25.07.2018 г. до 22.10.2018 г., по партида с клиентски №
********** и абонатен № 1717048, за адрес на потребление, находящ се в с. П.
общ. Д., обл. В..
В исковата молба ищецът излага
твърдения, че в недвижим имот, находящ се в с. П. се доставя електрическа
енергия по партида с клиентски № ********** и абонатен № 1717048, която заплаща
на ответника, с който са в договорни
отношения по силата на Договор за комбинирани услуги за покупко-продажба на
електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на
мрежови услуга. Ответникът изпратил до ищеца електронна фактура с № **********/31.10.2018
г. на стойност 2971,13 лева със срок на плащане 12.11.2018 г. Сумата била
начислена като корекция на сметка за минал период. Оспорва процесното
количество ел.енергия в размер на 14850 кВтч да е доставено до обекта му, както
и че същото е потребено през процесния период. Не били спазени изцяло правилата
от разпоредбите на чл. 48, чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ, поради което неприложими били
нормите на чл. 47 /отменен/ и чл. 51 ПИКЕЕ. За ответното дружество не
съществувало потестативното право да внесе едностранна промяна в съдържанието
на договорното правоотношение между страните без съгласието на другата страна,
като при липса на доказано виновно поведение на абоната и без да е доказано
реално потребление, е начислило процесната сума. Не били спазени правилата на
чл. 48, ал. 1 и ал. 2 и чл. 50 - 51 от ПИКЕЕ. Отправя искане за уважаване на
претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че
страните са в облигационно правоотношение по Договор за комбинирани услуги за покупко-продажба
на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на
мрежови услуги № ПКСП-**********/1210 от 11.01.2018 г. Съгласно чл. 12, ал. 1
от Договора ищецът се задължавал да заплати на ответното дружество всички
дължими суми за доставената и измерена активна електрическа енергия, дължимите
суми за мрежови услуги, както и за всички други дължими нормативно и/или
утвърдени от КЕВР добавки, включително ДДС и акциз за съответния отчетен
период. В ал. 3, б. Б, страните уговорили, че в случай на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия
от съответния мрежови оператор, продавачът издава дебитно известие, като
купувачът доплаща дължимите суми в срок от 10 календарни дни от датата на
издаване на документа. На 22.10.2018 г. била извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение
Север" АД, в присъствието на двама свидетели. За извършената проверка бил
съставен констативен протокол и установено неправомерно ползване на енергия,
извършено чрез шунтиране на вход и изход на СТИ на фаза 1 и фаза 2 в ЕМТ. В
момента на проверката СТИ било замерено с еталон, при което отчетената грешка
била -31,60%. Консумираната енергия, преминала през шунтовете, не се отчитала и
заплащала. На 23.10.2018 г., „Електроразпределение Север" АД съставило
Справка за корекция № 50008_508Е за периода от 25.07.2018 г. до 22.10.2018 г.,
за 14850 кВтч, и конкретизирало размера на оспореното вземане. Поради невъзможността
неотчетената част от потребената енергия да бъде точно измерена била приложена
корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното количество енергия
за предхождащите датата на проверката 90 дни. На 26.10.2018 г. „Електроразпределение
Север" АД издало фактура № **********, с която била определена дължимата
цена на неотчетената електрическа енергия, а именно 2935,49 лева. С писма от
„Електроразпределение Север" АД до ответника били изпратени приложени
констативният протокол от техническата проверка и фактурата. „Енерго-Про Енергийни
услуги“ ЕООД заплатило на "Електроразпределение Север" АД процесната
сума. На 31.10.2018 г. „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД издало фактура №**********,
с която била определена цената на електрическата енергия, потребена от
25.07.2018 г. до 22.10.2018 г., а именно: 2971,13 лева. Процесното вземане се
дължало от ищеца на основание чл. 12 от Договора за комбинирани услуги за
покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща
група и заплащане на мрежови услуги № ПКСП-**********/1210/11.01.2018 г., вр.
чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 51, ал. 2, изр. 1 ПИКЕЕ. Ответникът настоява за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно
заседание, за ищеца „К. – 1“ ЕООД, редовно призован, се явява адвокат Ц.Д. –
Адвокатска колегия – гр. В., с представено по делото пълномощно. Поддържа
исковата молба. Оспорва отговора на ответника и заключението на СТЕ в частта че
неправомерно е използвана електроенергия по фаза 1 и 2. Представя списък по чл.
80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната
страна.
В
съдебно заседание, за ответника „Енерго-Про Енергийни услуги“
ЕООД, редовно призован, се явява адвокат В.М. – Адвокатска колегия
– гр. София, с представено по делото пълномощно. Поддържа отговора на исковата
молба. Оспорва иска. Представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Настоящият
съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно
по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от Договор за комбинирани
услуги за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна
балансираща група и заплащане на мрежови услуги № ПКСП-**********/1210 от
11.01.2018 г., както и че ищецът е титуляр на партида с клиентски № ********** и абонатен № 1717048, за адрес на потребление, находящ се
в с. П. общ. Д., обл. В..
Видно от приложен към делото Констативен протокол № 11269902, на
22.10.2018 г. от специалисти енергиен контрол към „Електроразпределение
Север“ АД била извършена техническа проверка на електромер с
фабричен № 1127031700254096, монтиран в обекта на ищеца. В протокола
е документирано, че при замерване с еталон на СТИ, отчетената грешка е над
допустимата – съответно -31,56% и -31,60% за двете фази. Констатирано е
неправомерно използване на електроенергия, извършено
чрез шунтиране на вход и изход на СТИ на фаза 1 и фаза 2 в ЕМТ, като
преминалата и потребена електроенергия през шунтовете не се e отчитала, респективно не се e заплащала. Мерките,
предприети от служителите, били премахване на шунтовете на фаза 1 и
фаза 2 – медна пластина със сечение 10 мм², след което била възстановена
нормалната схема. Протоколът e съставен в отсъствие на
упълномощен представител на абоната и e подписан от служителите
и двама свидетели. Подаден бил и сигнал на тел. 112 в 18.30 ч., но бил получен отказ да бъде изпратена
оперативна група, поради което протоколът не e подписан от представител на Полицията.
Приобщенa към
доказателствения материал по делото е и Справка за
корекция № 50008_508Е за периода от 25.07.2018г. до 22.10.2018 г., съставена на 24.10.2018
г. от „Електроразпределение Север" АД. Видно от поясненията в нея, общото
количество енергия за корекция в размер на 14850 кВтч не е реалното потребено
от абоната, а е получено чрез изчисления като функция на изчислената мощност
/въз основа на ½ от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения/ за 90 дни по 10 часа ползване на ден.
Въз
основа на горната Справка, на 26.10.2018 г. е издадена фактура № ********** от „Електроразпределение Север" АД за сумата от 2935,49 лева, с платец „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД, съгласно чл. 7, ал. 6 на Рамков
договор за заплащане на мрежови услуги за клиенти от търговец на електрическа
енергия, сключен между двете дружества. Фактурата, констативният протокол и
справката за корекция са изпратени до „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД,
приложени в писмо на 26.10.2018 г. и получени от ответното дружество на
30.10.2018 г. Съответно на 31.10.2018 г. „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД
издава от своя страна фактура № ********** с платец „К. – 1“ ЕООД за
електроенергия в размер на 14850 кВтч и дължима
сума 2971,13 лева с вкл. ДДС. За основание на процесното вземане се сочи чл. 12
от Договор за комбинирани
услуги за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна
балансираща група и заплащане на мрежови услуги № ПКСП-**********/1210, който
също е приложен към делото.
От
заключението на допуснатата пред първа инстанция СТЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено,
се установява, че документираното в Констативен протокол № 11269902/22.10.2018
г. нарушение – шунтиране на вход и изход на фаза 1 и фаза 2 в ЕМТ – се явява
неправомерно вмешателство върху измервателната схема на процесното СТИ, тип АМТ
В2Е с фабричен №1127031700254096, като това води до неотчитане на част от
преминалата от захранващия кабел към абоната електроенергия. След демонтажа на
неправомерно монтираната допълнителна медна пластина /шунт/, електромерът е
вкласа си на точност. Схемата на свързване на СТИ с електроразпределителната
мрежа не е променена. ВЛ излага, че няма техническа възможност към днешна дата
да се установи какво е точното количество неотчетена електроенергия за минал
период, затова се използва изчислителен метод. В съдебно заседание пояснява, че
ако електромерът е бил изпратен в БИМ, би могло да се установи точно с каква
грешка е отчитал, но това не е сторено. Изчисленията по корекционната процедура
са направени съгласно методиката, посочена в ОУ на ДПЕЕЕМ, и са математически
точни. По принцип е възможно определеното по корекционната формула количество
електроенергия в размер на 14850 кВтч да бъде доставено до абоната за период от
90 дни, като се имат предвид техническите параметри на присъединителните
съоръжения и допустимия продължителен ток на захранващите проводници. Във формулата, чрез която се изчислява
коригиращата сметка, параметърът време е неизвестен, определен е служебно,
затова изчисленото количество електроенергия за доплащане е предполагаемо.
С
оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Служебното
начисляване на електроенергия като едностранна корекция на сметка за минал
период по партидата на ищеца е извършено по реда и условията на обнародваните в
ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
в сила от 16.11.2013 г., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 г. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов
нормативен акт към ЗЕ, който е задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47
и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г. и към
момента на извършване на проверката на електромера на обекта на ищеца на дата 22.10.2018
год. не са част от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени
с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV о.,
обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г., следователно към момента на извършване на
проверката на електромера са били част от действащото право.
Твърдението на жалбоподателя, че направената корекция намира правно
основание в нормата на чл. 48 от ПИКЕЕ, съдът счита за несъстоятелно по
следните съображения:
От
документираното в Констативен протокол №11269902 за извършената от служители на
„Електроразпределение Север“ АД проверка на 22.10.2018 г. на обекта на ищеца е
видно, че е „констатирано неправомерно ползване на електроенергия, извършено
чрез шунтиране на вход и изход на СТИ на фаза 1 и фаза 2 в ЕМТ; в момента на
проверката СТИ е замерен с еталон, при което отчетената грешка е Е=-31,56% и
Е=-31,60%“. Т.е. наличен е електромер, макар и измерващ с грешка. В същото
време корекционната методика, според която „количеството електроенергия се
изчислява по една втора от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента със
съответната мрежа, при ежедневно 10-часово натоварване“ се съдържа в ал. 1, т.
2, б. Б, втора част на изречението на чл.48, чиято хипотеза касае единствено
случаите на липса на средство за търговско измерване. Хипотезата при наличие на
неточно измерващо СТИ е в първата част на изречението, в която количеството
електрическа енергия при корекцията се изчислява като една трета от
пропускателната способност на средството за търговско измерване. А съгласно
разпоредбата на същия член 48, ал.1, т. 2, б. А, при наличие на точен измерител
количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на
измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско
измерване. Според заключението на вещото лице по изготвената пред
първоинстанционния съд СТЕ, след демонтажа на неправомерно монтираната
допълнителна медна пластина /шунт/, електромерът е в класа си на точност –
затова и не е подменен с нов. В констативния протокол, след замерване на СТИ с
еталон, еднозначно е определена и точната грешка за всяка от фазите: Е=-31,56%
и Е=-31,60%. Следователно, методиката на ал. 1, т.2, б. А е напълно приложима
за случая. Дори ако се приеме, че замерването с еталон не е достатъчно
надеждно, приложима би била методиката по б. Б, първа част на изречението.
Категорично неприложима по изложената по-горе причина е приложената от
„Електроразпределение Север“ АД методика, по която е изготвена Справка за
корекция № 50008_508Е. Това компрометира и размера от 14850 кВтч на определеното
за корекцията количество електроенергия, тъй като при прилагането на всяка от
другите методики, той би бил различен.
Дори използваната методика на изчисление по чл. 48 ПИКЕЕ да беше
приложима за случая, след като е отменена разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, която
определя реда, по който се извършват проверките на СТИ, чл. 48 остава принципно
неприложим. При липсата на процедурни
правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, доказването на
предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества електроенергия
по партидите на абонатите за минало време не би могло да бъде осъществено.
В заключението си по СТЕ вещото лице
излага, че количеството ел. енергия за доплащане в размер на 14850 кВтч е
изчислено математически точно съгласно корекционната методика, посочена в ОУ на
ДПЕЕЕМ. Това е единствената точка от СТЕ, която съдът не кредитира, тъй като
приложената формула за изчисление се съдържа в чл. 38, ал. 3, т. 3 на ОУ, която
също касае само случаите, когато липсват средства за търговско измерване,
монтирани от „Електроразпределение
Север” АД, или се отклонява
енергия преди средствата
за търговско измерване.
Съгласно
чл. 1 ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със специалния
закон. В общите закони не се
съдържа регламентация на специалните понятия и термини, включени в ЗЕ.
Препращането към чл. 200, ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 51, ал. 2, изр. 1 от ПИКЕЕ
е неоснователно и неприложимо не само по горната причина, а и защото
задължението на „купувача” да плати „вещта”, преведено към конкретния казус, означава, че абонатът има
задължението да плати за реално потребеното от него количество електроенергия -
а в случая изчисленото количество електроенергия за доплащане, според кредитираното от съда заключение на вещото
лице по СТЕ, е само предполагаемо.
Отделно, констативният протокол
№11269902 от 22.10.2018 г., с който е
обективирана процесната проверка, доколкото не е съставен в присъствието на
упълномощен представител на ищеца и не е подписан от него, няма процесуална
стойност. По характер това е частен свидетелстващ документ, който удостоверява
само изгодни за ответника факти, и без подписа на ищеца по принцип му е
непротивопоставим. Като такъв, той не може да ангажира отговорността на абоната
и да бъде основание за корекционна процедура.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ищецът „К. – 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: област В., община Д., с. М., ул. „П.“ № 17, не дължи на ответника
„Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., бул. „Владислав Варненчик” № 258, „В. Таурс – Г“, сумата от
2971,13 лева, представляваща корекция на сметка за електроенергия за периода от
25.07.2018 г. до 22.10.2018 г., начислена с фактура № **********/31.10.2018 г.
по партида с клиентски № ********** и абонатен № 1717048, за адрес на
потребление, находящ се в с. П. общ. Д., обл. В..
Предявеният иск е основателен и като
такъв следва да бъде уважен, а решението
на първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните
разноски:
Поради съвпадащ резултат от
разглеждането на делото по същество, въззивният съд не може да преразглежда
произнасянето по отношение на разноските.
При този изход от делото,
претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските, направени за защита
във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва да бъде
уважена. Същият претендира разноски в размер на 500,00 лева, представляващи заплатено
в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и
договор за правна помощ и съдействие.
По възражението за прекомерност на
възнаграждението:
Направеното възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна в молба вх. № 261037/9.07.2020
г. от процесуалния представител на въззивника е несъстоятелно. Претендираният размер от 500,00 лева
е справедлив и адекватен на положените усилия при водене на делото. Въззивникът
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1040,00 лева с вкл. ДДС, което е два пъти по-високо от
претендираното от въззиваемия. В тази хипотеза приложение намира и практиката
на ВКС, изразена в Определение № 3 от 5.01.2015 г. по ч.гр.д. № 7153/2014 г., IV гр.о. на ВКС, според което възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е
неоснователно, когато направилата го страна сама е оценила високо фактическата
и правна сложност на делото и е поискала по-високо адвокатско възнаграждение за
своя процесуален представител.
Водим от горното, на основание чл.
271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5730 от 13.12.2019 г.,
постановено по гр. д. № 10350 по описа за 2019 г. на Районен съд – В., XIX състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД, ЕИК 131512672, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, „В. Таурс – Г“, ДА ЗАПЛАТИ на „К. – 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: област В., община Д., с. М., ул. „П.“ № 17, сумата в размер на 500,00 лева, представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни
разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.