№ 87
гр. Варна, 10.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20213100503088 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от АНГ. Т. К., Р. ИВ. К. и Р.
Т. К., чрез адв. М. (САК) срещу определение №3597/23.7.2021г., по ЧГД 10711/2021 на
ВРС(електронно дело 20213110110711 от ЕИСС), с което е било допуснато обезпечение в
полза на НД-ХЕЛИКОМ ЕООД ЕИК ********* със седалище в гр. Варна по бъдещ
осъдителен иск за заплащане на парична сума от 10 000 евро чрез наложена обезпечителна
мярка възбрана върху недвижим имот.
Жалбата е регистрирана с вх. № 31731/20.09.2021г. след приемането й като пощенска
пратка с клеймо на изпращане от 17.09.21г, в рамките на преклузивен срок, считано от
уведомяване на длъжник за наложена мярка от съдията по вписванията не по-рано от
10.09.21г. Подателят на жалбата е надлежно упълномощен от тримата длъжници.
Авансовата такса за обжалване е внесена в изискуемия по закон размер. Жалбата е
надлежно администрирана и разглеждането й по същество е допустимо.
Жалбоподателите, действащи съвместно чрез общият им пълномощник адв. М. (САК)
излагат оплаквания за неправилно установени от първата инстанция предпоставки за
допускане на обезпечителната мярка, като сочат че е обезпечен недопустим иск, без
обосноваване на факти по неизпълнение на договор, пораждащи вземане за неустойка и без
представяне на убедителни доказателства за такива факти. Оспорват и доказателствена
стойност на посочените от кредитора документи, като отделно възразяват и по
действителността на поемането на задълженията, евентуално прекратяването на действието
на договора и се позовават на неизправност на самия молител и неточност на предлагано от
него изпълнение на начален етап от договорените отношения по инвестиционно застрояване
на собствения им имот. Освен липсата на обезпечителна нужда по неоснователната
претенция, жалбоподателите сочат и че поисканата мярка не е адекватна, тъй като
1
възбранения имот многократно надхвърля по стойност търсената сума и ограниченията,
наложени им от обезпечението са несъразмерни с интереса на кредитора. Считат, че
мярката, допусната по неоснователен и недоказан убедително иск им вреди в обем, който
не би могъл да се покрие с явно недостатъчно определена от съда гаранция в тяхна полза.
Молят за отмяна на неоснователно допуснато обезпечение, евентуално за завишване на
събраната от съда сума за обезпечаване на вредите им поне до 30 % от спорния дълг.
Обезпеченият кредитор, чрез пълномощника си адв. Д. (БлАК) счита, че
предприетата от длъжниците защита се основава на доводи, които имат отношение към
спорната претенция и съответно остават извън контрола в настоящото производство.
Обосновава допустимост на претенция, очертана по твърдения на кредитор за възникнало
вземане, като сочи, че както доводите за изправността на всяка от насрещните страни по
договора, така и възраженията за действителността и развалянето му могат да бъдат предмет
само на бъдещия процес по същество. Подробно излага и становище по твърденията и
доказателствената стойност на документите. Обосновава обезпечителната нужда на
кредитора с реална опасност за накърняване на интересите му при разпореждане с актива,
чиято стойност е била повишена именно поради предприетите от строителния предприемач
подготвителни действия. Позовава се на възприети в съдебната практика критерии за
съпоставка на интереса на кредитора с парично вземане и стойност на обекта на
обезпечителната мярка, както и за определянето на гаранция за евентуално нанесени на
длъжници вреди. С доводи за изцяло законосъобразна преценка на съда, моли допускането
на обезпечението да бъде изцяло потвърдено.
Въззивният състав на Варненски окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е било образувано по молба на строителен предприемач за
обезпечение на бъдещата му претенция срещу собственици на инвестиционен имот, поели
задължение да учредят вещни права на строеж за конкретни обекти от бъдеща сграда,
проектирана и изпълнена от инвеститора срещу задължението му за своя сметка да
организира и извърши цялостното строителство, включително и на избрани обекти( до 25%
от РЗП на сградата), които да останат притежание на собствениците като насрещна
престация срещу прехвърлената собственост. Търговецът е изложил твърдения за нарушение
на задължение на собствениците по този предприемачески договор(наименован от страните
като предварителен договор за проектиране, издаване на разрешително за стоеж и запазване
на право на строеж, извършване на строеж, завършване на сграда, прехвърляне на ид. части
от застроявания поземлен имот и въвеждане на сградата в експлоатация), което е било
обезпечено с неустоечна клауза в чл.18.2 и съответно е описал бъдещия си иск като
претенция за присъждане на изискуемо парично вземане за сумата от 10 000 евро, уговорена
като неустойка за понесени от строителя вреди от отказ на собствениците да сключат в
нотариална форма уговорената сделка по прехвърляне на право на строеж. Конкретно е
посочил, че след като изготвил проектите за строежа, съгласувани с доставчици според
2
изисквания на собствениците и предложил избор на проектирани обекти, ответниците са
посочили конкретните апартаменти, ателиета и паркоместа по одобрения инвестиционен
проект до договорения за тях общ обем, но въпреки организираната сделка, за която били
поканени изрично, отказали да се явят пред нотариус за да учредят права на строителя за
останалите обекти и така застрашили интересите му от довършването на изпълнението на
следващите етапи от строителството. Така очертаните факти изцяло кореспондират на
твърдяно нарушено материално право, пораждащо процесуално право на осъдителен иск за
присъждане на компенсаторна неустойка, уговорена в договор, сключен между насрещните
страни. Притезанието, възникнало при неизпълнение на договорно задължение, предвидено
като основание за неустоечно обезщетение е напълно индивидуализирано и съответства на
искането, посочено като бъдеща защита. Оплакванията на жалбоподателя са напълно
неоснователни, доколкото изцяло се основават не на твърденията за спорното право, а на
оспорването им и на въвеждане на други насрещни твърдения, което обаче е съответно на
защита по същество. Дори и да има нужда от допълнително конкретизиране или поясняване
на някои от детайлите относно конкретното съдържание на правата и задълженията на
насрещните страни и сроковете за изпълнението им, те не могат да разколебаят извода за
редовно предявена бъдеща претенция, доколкото подлежат на изясняване в хода на исковия
процес, включително и служебно с въпроси по чл. 145 ГПК преди окончателен доклад по
разменени книжа.
Всички доводи извън индивидуализацията на спорното материалното право и
основаното на него право на иск остават извън преценката на съда, сезиран с искане за
допускане на обезпечение на бъдещ иск. Съществуването на правото на ищеца не може да се
проверява на този предварителен етап от защита, насочена към временно съхраняване на
правното положение до приключване на правния спор с акта по същество.
Кредиторът е посочил в подкрепа на своите твърдения за възникване на
задължението както договорът, сключен с жалбоподателите, така и изготвения от него
инвестиционен проект (част архитектура на фаза идеен проект), внесен и одобрен от името
на собствениците, предоставили пълномощно, както и потвърден с електронен документ
избор на конкретни обекти по този проект и изготвено площообразуване. Посочени са
констативен протокол за осуетена поради неявяване на поканените собственици нотариална
сделка, подготвена с проект на нотариален акт и данъчна оценка на правото на строеж на
отделни обекти от проектираната сграда. Въз основа на тази документи въззивният съд
споделя извода на първата инстанция за наличие на вероятност допустимия осъдителен иск
да бъде уважен след разглеждане на спора. Оплакванията на жалбоподателя по
доказателствената стойност на тази документи няма отношение към обезпечителния интерес
на кредитора. Само по себе си нито оспорването на факти, нито възраженията срещу дълга
не са достатъчни за да се отрече обезпечителната нужда на ищец с допустима претенция.
Само в случая когато кредиторът е представил доказателства, които не подкрепят, а
напротив убедително опровергават твърденията му, обезпечение не следва да се допуска
(Определение № 275 от 13.05.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2450/2014 г., I г. о., ГК). Не е
3
такава обаче настоящата хипотеза, тъй като правоизключващата защита се основа доводи по
същество за неизправност на самия строител и възражения по правото му да търси
обещаното прехвърляне на собственост, които според отговора по жалбата не са безспорни и
не може да се възприемат категорично в полза на ответниците преди да е разрешен спор
относно самото пораждане на задължението на собствениците за явяване на конкретна дата
за изпълнение на същественото им задължение по договора. Такива въпроси обаче могат да
се разглеждат само в бъдещия исков процес. В заключение въззивният съд не следва да
разглежда и да се произнася по доказателствена стойност на писмените доказателства,
представени от всяка от спорещите насрещни страни, а само да констатира понижената
убедителност на тезите на всяка от тях, доколкото не са подкрепени с неоспорени или
неоспорими писмени документи. Сама по себе си обаче неубедителността на доказването не
изключва обезпечителния интерес, тъй като опасността от допускане на предварително
обезпечение по неоснователна претенция се избягва с изрично предвидено в
обезпечителното производство насрещно предварително покриване на отговорност за
причинени на насрещна страна вреди.
Обезпечителната нужда на молител по парична претенция винаги е налична поради
опасност длъжника му да се разпореди с имуществото си и да укрие прихода за да осуети
изпълнение на изискуем дълг. Целта на мярката е да подготви принудителното изпълнение
на дълга като предварително съхрани предпочитан от кредитора актив на длъжника,
представляващ известен елемент от общото обезпечение по смисъла на чл. 133 ЗЗД. Затова
за интереса на ищец по осъдителен иск няма значение каква е стойността на вещта, а само
възможността за насочване на бъдещото принудително изпълнение. Оплакването за
неадекватност на мярката в този смисъл е неоснователно. Сама по себе си обезпечителната
възбрана е изцяло идентична с подготовка на прилагане на способ на принудително
изпълнение за събиране на паричен дълг и затова е най-адекватната мярка за обезпечаване
на бъдещи парични претенции. Действието на възбраната не може да надхвърли по стойност
събираемия дълг, а на този предварителен етап не може да се преценява
„свръхобезпечаване“, тъй като възбраната не гарантира за в бъдеще приоритетно положение
на кредитора върху цена, която би могла да бъде получена при продажба на възбранен имот.
Тя само предпазва кредитора от недобросъвестни опити за разпореждане. Неоснователно е и
оплакването за неадекватно обременяване на правната сфера на собствениците, лишени от
възможност свободно да се разпореждат със своя инвестиционнен имот. Самото пораждане
на спора за неуредени задължения с конкретен кредитор вече е ограничило правната сфера
на спорещите и докато не решат спора, респективно не предоставят на спорещия кредитор
друго обезпечение, жалбоподателите по необходимост следва да се въздържат от действия, с
които биха осуетили удовлетворяване на кредитора си(по арг. от чл. 135 ЗЗД). В тази връзка,
ако действително собствениците възнамеряват да сключат изгодна сделка, която се осуетява
поради възбраната(за да търпят значителните затруднения, които сочат в жалбата си), те
биха могли да поискат замяна на избрания от бъдещия взискател способ, като предложат
залог на парична сума в размер, достатъчен да покрие претенцията и така да се освободят
изцяло от наложените им ограничения.
4
По тези съображения и в практиката си съдилищата отчитат като сигурно причинени
от неоснователно обезпечаване само вредите, които ответниците биха понесли, за да
заместят блокираните с възбрана имоти с друго парично обезщетение. Размерът на тези
вреди е съответен на разходите, които следва да се направят за осигуряване на допълнително
парично финансиране от външен източник или на пропуснати доходи от притежавани
свободни наличности, чието ползване ще се осуети при блокиране с учреден залог като
заместващо обезпечение. И в двата случая вредите са измерими с лихвата върху парични
суми и затова определените 10 % (съответни на законна лихва) или 2000лв са напълно
достатъчни да ги покрият. Оплакването по размера на определената от съда гаранция в
полза на жалбоподателите не е основателно, тъй като при преценката на потенциалните
вреди съдът достига до сходен извод.
С оглед на изложеното, при съвпадение на мотивите на двете инстанции след
преценка на доводите на длъжника, обжалваното определение следва да се потвърди в
цялост.
По тези съображения и на осн.чл. 278 ал.4 вр. чл.272 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3597/23.7.2021г. по ЧГД 10711/2021 на
ВРС(електронно дело 20213110110711 от ЕИСС), с което е било допуснато обезпечение по
бъдещ иск чрез наложена обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5