№ 2429
гр. Варна, 29.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Х.
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Х. Гражданско дело №
20243110103363 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от Ф. М. Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес в ***, съдебен адрес: *** адвокат Р. Д.,впоследствие представлява от адв. Р. В. и
адв. Й. С. срещу О.В., представлявана от Кмета на Общината с адрес за призоваване г***.
Искът е с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните , че ответникът не е собственик на Поземлен имот с идентификатор
№*** (***), одобрен съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008 година на
Изпълнителен директор на АГКК и Заповед за изменение на КККР № КД-14-03-868/08.07.2010
година на Началник на СГКК - Варна, находящ се в област Варна, О.В., град Варна, район
Аспарухово, местност „БОРОВЕЦ ЮГ", вид собственост Частна, вид територия Урбанизирана,
НТП Ниско застрояване (до 10 м), с площ от 599 квадратни метра,ведно с находящата се в него
Сграда с идентификатор №***.1 (***, точка едно) , одобрена със заповед за одобрение на КККР №
рд-18-73/23.06.2008 година на Изпълнителен директор на АГКК, вид собственост Частна,
функционално предназначение Вилна сграда - еднофамилна, брой етажи 1 и застроена площ от 33
квадратни метра, при граници на имота №10135.5403.413, №10135.5403.9700, №10135.5403.3711,
№10135.5403.9725 и №10135.5403.4727. Моли за присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът отрича правото на собственост на ответника върху Поземлен имот с идентификатор №***
(***), находящ се в област Варна, О.В., град Варна, район Аспарухово, местност „БОРОВЕЦ ЮГ, с
площ от 599 квадратни метра, ведно с находищата се в него Сграда с идентификатор №***.1 (***,
точка едно), с функционално предназначение Вилна сграда - еднофамилна, на един етаж и
застроена площ от 33 квадратни метра. Имотите са придобити от ищеца по давност, с оглед
осъществяване на предпоставките на член 79 и 69 от ЗС, доколкото след влизане в сила на общите и
специални закони за собствеността и реституцията, е упражнявал непрекъсната и несмущавана
1
фактическа власт в продължение на период по-дълъг от десет години. Фактическата власт върху
имота е осъществена от 1989 година, когато на дядото по майчина линия, е предоставено право на
ползване, а в последствие и от ищеца и е упражнявана в период повече от двадесет години и до
сега без прекъсване, след като закона е позволявал придобиването на имота по давност
(одобряването на ПНИ за местността е станало през 2002 година и 2003, но за имота няма заявени
реституционни претенции, нито са постановявани решения за възстановяване на собствеността
му). В имота, освен посочената сграда, построена от дядото на ищеца, с помощта на баща си, след
като му е предоставено право на ползване, има и множество трайни насаждения и подобрения,
включително и ограда, чийто граници не са променяни и до днес.
Правният интерес от предявяване на иска е свързан с изявления на О.В., оспорващи
собствеността, обективирани в Удостоверение №АУО32337ВН_011ВН от 29.08.2023 година, в
което е посочено, че за ПИ №*** „..има открита процедура за съставяне на акт за общинска
собственост". Към момента няма данни дали процедурата е завършена, но при всички положения
не е налице правно основание за така заявените претенции, тъй като ответната страна не е
придобила правото на собственост върху описания имот. Посоченото изявление е направено в
отговор на подадено от ищеца заявление за заверка на молби-декларации за обстоятелствена
проверка, и предвид факта, че в него се заявяват собственически права, е възпрепятствана да
довърши процедурата за издаване на констативен нотариален акт за собственост въз основа на
обстоятелствена проверка.
Счита, че в случая от страна на Община Врана напълно формално се претендира
право на собственост върху притежавания от ищеца имот, като отделен е въпросът и че никога не е
имало отнемане или прекъсване на фактическата му власт и/или тази на неговите праводатели. По
важното е, че не е налице законово основание за претендираното право от ответника, а
евентуалното издаване на АОС би се явявало неоснователно, тъй като собствеността върху имота е
придобита от ищеца, преди издаването му, въз основа на упражняваната фактическа власт с
намерение за своене в период достатъчен да произведе последиците на член 69 от ЗС. За съжаление
голословното твърдение на ответника, обективирано в издаденото удостоверение, е пречка да се
снабди с констативен акт за установяване правото му на собственост въз основа на обстоятелствена
проверка, поради което и предявява настоящия иск.
Твърди, че правото му на собственост върху описания имот с идентификатор №***
и находящата се него сграда, ведно с всички подобрения и насаждения в него произтича, въз основа
на явно, непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на почти тридесет години,
считано от 1990 година, с оглед на което го придобива по давност, независимо дали в предходен
период е било държавна, общинска или частна собственост. Преди ищеца, имотът се е владял от
неговите дядо и баба - С.А.С., който е получил право на ползване по силата на Удостоверение №172
от 09.08.1989 година на Горски стопански комбинат - град Варна, в изпълнение на Постановление
на МС и решение №5 от 30.01.1985 година на МС) и съпругата му К.М.К.. След като правото на
ползване им е било предоставено е станало и изграждането на описаната сграда въз основа на
одобрено разрешение за строеж.
От двамата е получила владението на имота след като навършва пълнолетие, в израз
на тяхно дарствено намерение, което владение упражнява и до днес. Владението е упражнявано и
лично и чрез неговите родственици - баба, баща и майка, които са помагали и са се грижили за
имота, в продължение на десетилетия. През 2022 година имат планове за застрояване на владения
от ищеца парцел, тъй като находящата се него сграда има нужда от основен ремонт и дострояване,
2
и в тази връзка, решава да се снабди с констативен нотариален акт за собственост на процесния
имот, чрез провеждането на обстоятелствена проверка. За целта, упълномощава адвокат, който да
го представлява пред институциите, но поради цитираното по-горе удостоверение, не се стига до
завършване на процедурата, което обаче не променя факта на осъществяваното от него
непрекъснато и необезпокоявано владение, довело до придобиване на правото на собственост.
Счита, че независимо, че неговите праводатели не са притежавали правото на
собственост върху имота, установяването на фактическа власт с анимус и корпус за своене, е
довело до вещно-транслативен ефект, по силата на упражняването на непрекъснато и
необезпокоявано владение в период по дългът от предвидения в закона. Това владение е
упражнявано включително и в периода преди и след до датата посочена в мораториума на НС
издаден на 02.06.2006 година, който спира давността за придобиване на имота частна общинска
собственост с обратна сила, преди влизане в сила на изменението на член 86 от ЗС , както и когато е
влязло в сила Решение №3 от 24.02.2022 година по к.д.№16/2021 на Конституционният съд за
обявяване на противоконституционна на разпоредбата на ЗОС и ЗДС, допускащи спиране на
придобивната давност, ако приемем, че в някакъв момент процесният имот е бил държавна или
общинска собственост.
С оглед на изложеното, счита, че нито с оглед предходно действалите закони за
собствеността и устройство на територията, нито с оглед на сегашните е имало законова забрана за
придобиването на процесния имот по давност.От своя страна е владял имота с намерение за своене
спрямо предходните владелци и/или собственици - физически лица и техните наследници, част от
които са негови роднини по права или съребрена линия, като владението не само не е оспорвано от
тях, но е било със знанието и съгласието им.
Видно от съдържанието на цитираното по горе удостоверение, в него не е посочено
конкретното правно основание и нормативна разпоредба за придобиване собствеността върху
имота, а длъжностното лице, не е посочило кой е закона, въз основа на който се претендира
придобиването на собствеността от страна на О.В., и счита, че такова основание не съществува, тъй
като нито в миналото, нито към момента са били налице предпоставките за обявяването на
процесния имот за държавен или общински, поради което ответникът не би могъл да придобие
несъществуващи права от съставения неправомерно АОС. Неоснователната заявка на права
обосновава правния му интерес от предявяване на настоящия иск и отричане със сила на присъдено
нещо правото на собственост на ответника.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на
исковата молба. Излага, че основанието на което се позовава ищецът, за да обоснове правният си
интерес от водене на настоящото дело е придобиване на имота след осъществено давностно
владение, за което макар да е уточнен периода, не е уточнено как страната е манифестирала
владението си пред О.В.. Въпреки твърдението си, че владее от 1998 година, а преди ищецът
имотът се е владял от неговите дядо - С.А.С., който бил получил право на ползване по силата на
Удостоверение №172 от 09.08.1989 година на Горски стопански комбинат - град Варна и съпругата
му К.М.К., присъединявайки владението на своя баща ищецът не твърди, че същият е
заявил/декларирал/ данъчно в О.В., а пред самата община собственическата си претенция е заявил
едва през 2022 г. година когато е подал молба - декларация и е внесъл в приход на общината данък
недвижими имоти /ДНИ/ и към настоящия момент. В тази връзка оспорва твърдението на ищеца за
осъществено явно владение спрямо общината. Владението дори и да е продължило в
законоустановения срок, не е „явно". Твърди също и че след като правото на ползване е било
3
предоставено е станало и изграждането на описаната сграда въз основа на одобрено разрешение за
строеж от 1983 година, но не представя нито посоченото разрешение за строеж, нито друг
документ удостоверяващ законност на сградата.
След извършена справка по плановете съхранявани в Отдел „Земеделие", се
установява, че за територията на м. „Боровец - север" има одобрен ПНИ, съгласно заповед № РД-
127706-467 от 04.12.2012 г. на Областния управител на област с административен център Варна.
В таблица на разпределение на кадастралните единици от стария план между
ползватели по новия план на с,о. „Боровец-юг" район „Аспарухово" - Общ. Варна за имот 393 по
стария план (съставляващ ПИ ***) е записан неидентифициран собственик.
В таблица на разпределение на кадастралните единици от стария план между
ползватели по новия план на с.о. „Боровец-юг" район „Аспарухово“ за имот 393 по стария план
(съставляващ ПИ ***) е записан неидентифициран собственик.
Със Заповед РД-О8-7706-268/21.08.2008 г. на Областния управител на област Варна
е новообразуван имот № 4245 (с площ 599кв.м. идентичен с ПИ ***) и е записан на
неидентифициран собственик. Излишно е да се споменава, а и не се твърди от ищеца, собственик
да е идентифициран и в кадастралната карта. Записите в разписният лист към кадастралният план
на местността удостоверят ползвател, но не и собственик с посочено правно основание.
Съгласно ПКП към ПНИ на м. „Боровец-север" и Таблицата за изчисление на
дължимото обезщетение на собствениците към ПНИ, за имот №38 (стари имотни граници) е
записан Неидентифициран собственик. Съгласно приложеното към този отговор писмо на
Областна дирекция по земеделие гр. Варна, в отговор на запитване за постъпили реституционни
претенции по ЗСПЗЗ, службата констатира, че за ПИ *** няма данни за постановени решения.
Както и по-горе сочи, ищецът, като вероятен наследник на ползватели, извежда
правния си интерес единствено с твърдение за собственост по изтекла в негова полза придобивна
давност. След изменението на ЗСПЗЗ през 1999г. индивидуализацията на земеделските земи в
територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ се извършва с плана на новообразуваните имоти, т.е. само ако този
план е одобрен и е влязъл в сила е възможно обособяването на съответните самостоятелни обекти,
съответно придобиването им, по който и да е от предвидените в закона способи - реституция по
ЗСПЗЗ, давност и пр. - в този смисъл е решение № 194/08.12.2017 г. по гр.д. № 1016/2017 г. на ВКС.
Към момента на влизане в сила на ПНИ се определя също така дали имотът подлежи на
възстановяване. Не може да започне да тече придобивна давност по отношение на този имот до
надлежното му индивидуализиране с влезлия в сила ПНИ. Следователно не може да бъде придобит
по давност изцяло или отчасти процесния имот преди влизане в сила на ПНИ, в случая 2002г.
Именно поради това докато не бъде индивидуализиран възстановения имот с ПНИ, лицата, които
го владеят, не могат да се позовават на давностно владение спрямо бившите собственици, респ.
Общината. Едва след надлежното определяне на границите на подлежащия на реституция имот с
плана на новообразуваните имоти, същият може да бъде придобит по някои от предвидените в
закона способи. Поради това давност върху ПИ с идентификатор 10135.5401.3004 може да започне
да тече едва с влизане в сила на ПНИ. Даденото разрешение касае всички лица, упражняващи
фактическа власт върху имот в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – Решение N9 49/26.07.2016 г. от гр.
дело № 5168 по описа за 2015 г. на ВКС. Видно от същият, процесният ПИ не е заявен за
възстановяване от бивш собственик и не е бил държавен, поради което е станал частна общинска
собственост при условията на чл. 19 ЗСПЗЗ след приключване на реституцията. От друга страна
4
според нормата на член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ общинска собственост представляват земеделски
земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените от закона срокове и
не са изкупени от ползватели по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост,
относно земите по член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ става по силата на закона. Константни са и доводите
на вещи лица по аналогични дела, че територията, в която попада и процесният имот е била
предназначена за земеделско ползване. По ОГП, одобрен с решение №РД0302/46/21.12.1982г. е
земеделска територия с начин на ползване за ниви и трайни насаждения, съответно земеделски е
бил и при влизането в сила на ЗСПЗЗ. При това положение той подлежи на реституция по реда на
посочения закон. За имота не са подавани заявления за възстановяване на
собствеността/удостоверено е с представено писмо от ОСЗ - приложено/. По ПНИ е записан за
собственик - неидентифициран собственик. Ищецът черпи правен интерес позовавайки се на
придобивна давност от преди 2000 година върху имота до момента. Според нормата на член 25,
алинея 1 от ЗСПЗЗ общинска собственост представляват земеделски земи, които са подлежали на
възстановяване, но не са заявени в предвидените от закона срокове и не са изкупени от ползватели
по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост, относно земите по член 25, алинея
1 от ЗСПЗЗ става по силата на закона. Имота е бил земеделска територия преди колективизацията,
като за същият не е проведена процедура по реституция по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Установените правила за придобиване право на общинска собственост по
отношение на посочените категории земеделски земи е по силата на закона. Така съгласно чл. б,
ал.2 ЗС в първоначалната му редакция (ДВ, бр. 92/1951 г.), държавата става собственик на имотите,
които придобива по силата на законите, а така също и на имотите, които нямат друг собственик.
С чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОбС, в редакцията на ДВ, бр. 44/1996 год., общинска
собственост стават и "недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може
да бъде установен".
Следователно вещно право върху имот - частна общинска собственост - не може да
се придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като течението на
давностния срок може да започне на 01.06.1996 г./ а в конкретният случай 2012 -та година/, но е
спряно в последния ден от срока - 31.05.2006 г. с § 1 от ДР на ЗДЗС за определен период от време,
който е удължен впоследствие до 31.12.2022 г. Тоест, предвиденият в член 79, алинея 1 от ЗС
десетгодишен давностен срок не е изтекъл за ищеца и съответно липсва и втората предпоставката
за трансформиране на владението собственост. Същото не само не явно, но не е продължило и в
установеният в закона минимум.
В конкретният случай е налице и алтернативна пречка за придобиване по давност на
конкретният имот. Същият попада в територия предмет на последващо устройствено планиране.
Със свое решение № 2134-8 по Протокол № 21 от заседание проведено на 24.03.2010 г. Общински
съвет Варна е одобрил ПУП - ПУР на СО „Боровец – Юг“. На първо място, по този план не са
урегулирани отделни имоти, поради което той няма незабавно отчуждително действие и няма
благоустройствена пречка за придобиване по давност на целия процесен имот. Реална част от него
може да се придобие само при условията на чл. 200, ал. 2 ЗУТ.
Всичко изложено по - горе обосновава и неоснователност, на първо място на
претенцията за установяване по отношение на ищцата за признаване на установено между
страните, и в частност спрямо мен ищеца, че О.В. не е собственик на поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор №***, находящ се в град Варна, район Аспарухово, местност „БОРОВЕЦ ЮГ“ с
5
площ от 599 квадратни метра, ведно с находящата се в него вилна сграда с идентификатор №***.1
по КК, със застроена площ от 33 квадратни метра.
Моли съда да отхвърли предявеният иск, като неоснователен, което ще докаже в
хода на настоящият процес.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуални представители адв. В. и адв. С.
поддържа иска. По съществото на спора, процесуалните представители на страната молят съда да
постанови решение, с което да уважи иска, както и да й присъди сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез проц.представител юк.Бойчевски поддържа
отговора на исковата молба. По съществото на спора, претендира от съда да постанови решение, с
което да отхвърли иска,както и да му присъди разноски.
По допустимостта на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК:
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. А за да е налице такъв интерес е достатъчно да се оспорва
претендираното или да се претендира оспорваното от ищеца право. Наличието на правен интерес
се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, като от преценката на ищеца зависи в
какъв обем ще потърси искова защита. В настоящия случай правния си интерес от иска ищецът
извежда от липсата на документ за собственост на владения от него имот, и предвид формалното
легитимиране на ответника , като собственик с Удостоверение №АУО32337ВН_011ВН от
29.08.2023 година, в което е посочено, че за ПИ №*** „..има открита процедура за съставяне на акт
за общинска собственост", какъвто в хода на производството по делото е представен.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
ОТ приетото по делото удостоверение №172 от 09.08.1989 г. на Горски стопански
комбинат - град Варна се установява, че в изпълнение на Постановление №11 от 02.03.1982год. на
МС с решение №5 Стоп.съвет от 30.01.1985год. на ГСК е предоставил право на ползване на С.А.С.
на хавра от 0.600кв.м., находяща се в град Варна, местност Галата.
По искане на ищцата към доказателствата по делото са приети скица на поземлен
имот №15-119415-03.02.2023г. с идентификатор №***; скица на сграда №15-119417-03.02.2023г. с
идентификатор №***.1; удостоверение №АУО32337ВН_011ВН от 29.08.2023г.; удостоверение рег.
№МД-22011509ВН от 04.11.2022г.; уведомително писмо рег.№АУ032337ВН_009ВН от 31.05.2023г.;
молба-декларация от Ф. М. Х.; удостоверение от 31.08.2023г; приходни квитанции – 2 бр.;
съобщение от О.В. за задължения към 28.02.2023г. на Ф. М. Х., удостоверение рег.№АУ030774АС
от 26.03.2024г. за идентичност на лице с различни имена - Исмаил Али Кадир и С.А.С.; разрешение
за строеж №158 от 05.11.1990г.; удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на Ф. М. Х. с изх.
№АУ030772АС; удостоверение за наследници на Исмаил Али Кадир с изх.№АУ028762АС от
21.03.2024г.
Приобщени към доказателствата по делото по искане на ответника са следните
писмени документи: решение № 21 от 24.03.2010 г. на ОС – Варна за одобряване на ПУП – ПУР на
СО „Боровец-юг“; конст. протокол от 28.06.2024 г. , ведно с Приложение № 1; писмо peг. №
ОСИСД22005412ВН_005АС/20.12.2022 г.; заповед № Р -359/1996 г. на Кмет на общ. Варна; извадка
6
от КП на „Боровец - ЮГ 1996 г.; разписен лист към КП; извадка регистър на имот 4245; извадка
регистър на имот 3703; извадка от КП за имот 4245; извадка ОУП - за ***; заповед № РД 08-4706-
268/21.08.2008 г. на ОУ – Варна; писмо ОСИСД22005412ВН_002АС/06.12. 2022 г.; извадка ПУП -
ПУР, одобрен с Решение № 21 от 24.03.2010 г. на ОС – Варна; копие на извадка от КП 1991 г. за
Боровец - Юг; разписен лист КП -1991 г.; извадка КП 1979 г. за м-ст Боровец – Юг; показатели за
устройство и застрояване - Приложение №1, Акт №10983 от 25.03.2024год. за частна общинска
собственост на имот с идентификатор ***.
В полза на ищцата са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на
свидетелите Тодор Добрев Карагьозов и Г.К.С..
От показанията на свидетеля ТОДОР ДОБРЕВ КАРАГЬОЗОВ, без родство и дела
със страните се установява следното:
Познава Ф. Х., тя му е комшийка по место на Боровец – Юг. Отдавна са комшии, от
20 години. Знае, че дядо й го е прехвърлил имота. В това място е може би повече от 20 години, не е
сигурен. Той живее през две места над нейното място. Той е № 11, тя е може би №13, 14 не знае
точно. Нейното място е оградено много отдавна, откакто дядо й и баба й вземат мястото. Те си го
ограждат първо и тогава строят. Горското раздава местата някъде 1985г., 1986г. Имотът е заграден с
бетонни стълбчета, мрежа, синджир, катинар. В имота има едноетажна постройка, не много голяма.
Мястото е голямо около 600 кв.м., те там са еднотипни. Има ток и вода. Има засети фиданки. Има
назад във времето лозе, но Ф. и съпругът й ги премахват и сега има фиданки. Те ги засявят. Не знае
някой друг да е имал претенции за мястото. Не е виждал други роднини на Ф. да ходят там. Ф.
ползва мястото може би след 1990г. Той живее на това място. Последно вижда Ф. на мястото март
месец. Не знае колко често посещава мястото, не е обърнал внимание. Едноетажната къща е горе-
долу седем, пет метра на шест метра, нещо от този род.
От показанията на свидетеля Г.К.С., без родство и дела със страните се установява
следното.
От 1994г. е на Боровец, с Ф. се запознават около 1995г., 1996г. Тя идва почти редовно
на Боровец и я вижда. В мястото има изградена едноетажна постройка, заградено е мястото с
ограда, има порта, която се заключва. Той през 1994г., когато отива на Боровец това е построено още
тогава. Живее на около 180 – 200 м. от нея. Мястото на Ф. е около 600 кв.м. Има ток има и вода. Той
е председател на кооперацията за тока, така че знае, че има. Тя е член на кооперацията. Не му е
известно някой да е имал претенции за нейното място, не е чувал такова нещо. В мястото има
засадени плодни дръвчета, но какви са точно не може да каже. Не е виждал други роднини на Ф. да
ходят там. Мястото от Горското са го дали навремето на дядото на Ф.. Той, когато отива 1994г. на
Боровец Исмаил и Фатмата са там, живеят тогава там. И след като идва Ф.то 1996 – 1997г. те се
изместват и само Ф.то остава. Мисля, че около март месец тази година я вижда. В последно време
като мине покрай мястото вижда, че има засят разсад домати, цветя.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Спецификата на предявения установителен иск в качеството му на отрицателен
такъв обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса досежно
установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В качеството му на страна,
заявяваща право на собственост върху имота, ответникът следва да установи по пътя на главното и
пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно
7
основание. Именно установеността на правото на собственост на ответника към момента на
приключване на устните състезания по делото определя изхода от спорното правоотношение,
респективно – преодоляването на евентуалната колизия на права между страните.
С оглед предприетото от ищеца оспорване на материалноправната легитимация на
ответника, в негова тежест е задължението да проведе главно и пълно доказване, досежно
основанието, въз основа на което твърди да е собственик.
В разглеждания случай, материалноправната защита на ответника по насочения
срещу него иск е основана на съставения акт за частна общинска собственост №10983 от
25.03.2024год., съгласно който процесния имот е актуван като частна общинска собственост.
Заявявайки собственически права, Общината се позовава на нормата на чл.2,ал.1,т.7 от ЗОС.
Съгласно чл.5, ал.2 ЗОС, актът за общинска собственост е официален документ
съставен от длъжностно лице по ред и форма определени от закона и като такъв има обвързваща за
съда доказателствена сила относно изложеното в него, т.е. има качеството на официален
свидетелстващ документ. Същевременно, без да има правопораждащо действие, той единствено
констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно
придобивно основание, при наличие на което, на акта следва да се признае легитимиращо
действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на
противното. Затова, при спор за собственост, оспореният АОС не е годно доказателство за
установяване правото на собственост и именно легитимиращият се с него следва да установи
основанието, на което и издаден. Т.е ответната община следва да установи в процеса пълно и
главно, че са настъпили конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен
способ. Видно от записването в АОС е, че като основание за придобиване на имота е посочена
нормата на чл.2,ал.1,т.7 от ЗОС. Съгласно тази разпоредба Общинска собственост са: имотите и
вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в
закон. Ответникът сочи хипотеза, която включва противопоставяне и доказване на факти, които в
случая препятстват възникването правата на ищеца. Позоваването на общо нормативно основание
за трансформиране на собствеността в общинска не сочи удостоверяване на конкретно фактаческо
състояние./Реш.№271/30.10.2012год.по гр.дело №477/2012год. на ВКС ,втора г.о. и др./. Общината
не твърди, че е собственик на имота на основание правна сделка или по давност, а твърди, че е
станала собственик по друг начин, определен в закон, като не сочи точно по какъв начин. Т.е. от
така съставеният акт за частна общинска собственост,за общината няма създадени права върху
процесния имот, независимо че в него формално е посочено основание,въз основа на което е
съставен.
В същото време ищцата категорично установява материлно-правната си
легитимация , относно принадлежността на спорното право. Съгласно съдебната практика,
установена с Р № 249/04.07.2011г. по гр.д. № 621/2010г., I ГО, Р № 488/19.12.2011г. по гр.д.
№1403/2010г., I ГО, Р № 88/17.07.2015г. по гр.д.№ 6225/2014г., I ГО, Р № 109/25.05.2016г. по гр.д. №
356/2016г. на ВКС, I ГО е прието, че могат да бъдат придобивани по давност имоти,за които е
запазено владението в реални граници, защото владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, не са
изгубили реалните си граници, респ. върху тях не е установено кооперативно земеползване, поради
което такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. за тях не се прилага и
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ. Щом тези земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ,
те не могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
8
В настоящия случай ответникът , който носи доказателствената тежест не удтанови,
че процесният имот е включван в ТКЗС или ДЗС, че е издавана Заповед по пар.4к,ал.7 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ и процесният имот съставлява земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. Тъй като имотът не съставлява
земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, по отношение на него не съществува забрана за придобиването му по
давност.
Безспорно от съвкупната преценка на приетите по делото доказателства се
установяват твърденията на ищцата за придобиване на имота с оглед осъществявано
непрекъсното,явно и спокойно владение повече от двадесет години, отпочнато след 1990год. ,
някъде около 1996год. до настоящия момент.
В тази насока са показанията на разпитаните в полза на ищцата свидетели. Така
свидетелят Тодор Добрев Карагьозов сочи,че ищцата е в това място повече от 20 години. Той живее
през две места над нейното място. Той е № 11, тя е може би №13, 14 не знае точно. Нейното място е
оградено много отдавна, откакто дядо й и баба й вземат мястото. Те си го ограждат първо и тогава
строят. Горското раздава местата някъде 1985г., 1986г. Имотът е заграден с бетонни стълбчета,
мрежа, синджир, катинар. В имота има едноетажна постройка, не много голяма. Мястото е голямо
около 600 кв.м., те там са еднотипни. Има ток и вода. Има засети фиданки. Има назад във времето
лозе, но Ф. и съпругът й ги премахват и сега има фиданки. Те ги засяват.В същата насока са и
показанията на свидетеля Г.К.С., който пред съда заявява , че от 1994г. е на Боровец, с Ф. се
запознават около 1995г., 1996г. Тя идва почти редовно на Боровец и я вижда. В мястото има
изградена едноетажна постройка, заградено е мястото с ограда, има порта, която се заключва. Той
през 1994г., когато отива на Боровец това е построено още тогава. Живее на около 180 – 200 м. от
нея. Мястото на Ф. е около 600 кв.м. Има ток има и вода. Той е председател на кооперацията за
тока, така че знае, че има. Тя е член на кооперацията. Не му е известно някой да е имал претенции за
нейното място, не е чувал такова нещо. В мястото има засадени плодни дръвчета, но какви са точно
не може да каже. Не е виждал други роднини на Ф. да ходят там. Мястото от Горското са го дали
навремето на дядото на Ф.. Той, когато отива 1994г. на Боровец Исмаил и Фатмата са там, живеят
тогава там. И след като идва Ф.то 1996 – 1997г. те се изместват и само Ф.то остава.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че ищцата повече от
10 години владее имота, упражнява фактическа власт,като се грижи за него, обработва го. Никой
не оспорва правата й, респ. не е заявявал собственически такива. За промяна в намерението на
своене като собствен се извежда извод от отпочната процедура по снабдяване с КНА. Т.е
владението е осъществявано явно,трайно и несъмнено. В същото време АЧОС на който общината
се позовава няма вещно прехвърлително действие, тъй като общината не установява конкретно
основание въз основа на което да се пораждат права за нея.
С оглед горното настоящият съдебен състав приема, че е оборен легитимиращият
ефект на АЧОС, въз основа на който ответникът заявява собственически права върху имота.
Исковата претенция следва да се уважи.
Съобразно изхода на спора сторените от ищеца разноски следва да се поемат от
ответника, на основание чл.78, ал.1 ГПК.Същите съгласно списъка на разноски, възлизат в общ
размер от 2167.70лв. и се изразяват в следното 120лв. държавна такса, 31.60лева такса за заверени
препис, 16.00лева такса за вписване на ИМ и 2000лв. адвокатско възнаграждение. Възражението
на ответника за прекомерност на адв.възнаграждение , съобразно правната и фактическа сложност
на детето, както и размера на иска, се явява основателно. Предвид на това съдът го намалява от
9
5000лева на 2000лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Ф. М. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ***, представлява от адв. Р. В. и адв. Й. С. със служебен адрес на
двамата адвокати: *** от една страна и ответника О.В., БУЛСТАТ *** с адрес: ***,
представлявана от Б. К. в качеството му на кмет от друга страна , че ответникът не е собственик
на следния имот : Поземлен имот с идентификатор №*** (***), одобрен съгласно Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008 година на Изпълнителен директор на АГКК и Заповед
за изменение на КККР № КД-14-03-868/08.07.2010 година на Началник на СГКК - Варна, находящ
се в област Варна, О.В., град Варна, район Аспарухово, местност „БОРОВЕЦ ЮГ", вид собственост
Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), с площ от 599 квадратни
метра,ведно с находящата се в него Сграда с идентификатор №***.1 (***, точка едно) , одобрена
със заповед за одобрение на КККР № рд-18-73/23.06.2008 година на Изпълнителен директор на
АГКК, вид собственост Частна, функционално предназначение Вилна сграда - еднофамилна, брой
етажи 1 и застроена площ от 33 квадратни метра, при граници на имота №10135.5403.413,
№10135.5403.9700, №10135.5403.3711, №10135.5403.9725 и №10135.5403.4727, на твърдяното
придобивно основание от ответника - АЧОС №10983 от 25.03.2024год., на основание чл.124,ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА О.В., ЕИК *** със седалище в гр.Варна и адрес на управление: бул.Осми
приморски полк, № 43, представлявана от Б. К. в качеството му на кмет ДА ЗАПЛАТИ на Ф. М.
Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, представлява от адв. Р. В. и адв. Й. С. със служебен
адрес на двамата адвокати: ***, сумата от 2167.70лв.,представляваща сторени по делото разноски,
които се изразяват в следното: 120лв. държавна такса, 31.60лева такса за заверени препис,
16.00лева такса за вписване на ИМ и 2000лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на
основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10