Р Е Ш Е Н И Е
№ 1102/2.6.2021г.
Град Пловдив, 02.06.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито
заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Административен съдия:
Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1493 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.215, ал.1 ЗУТ.
Образувано е по жалба на З.Н.К., В. Н. Д. и М.К.Т.,***, против разрешение
за строеж № 50 от 28.05.2020 г. на главния архитект на район „Централен“, град
Пловдив, с което на собствениците на жилищната сграда с адрес: град Пловдив,
ул. „Цар Асен“ № 30, е разрешено извършването на строеж на обект: „Асансьор към
съществуваща жилищна сграда с идентификатор **********по КККР на град Пловдив“
в УПИ ****, кв.330 по плана на Трета градска част, град Пловдив, поземлен имот с
идентификатор 56784.523.1584.
Според жалбоподателите оспореното разрешение за строеж е незаконосъобразно
поради нарушение на материалноправните разпоредби и липса на основания. Иска се
отмяна на разрешението за строеж и присъждане на съдебните разноски.
Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на 13.05.2021
г. писмена защита.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да
се отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни М. и Б. Г. оспорват жалбата и молят тя да се
отхвърли като неоснователна и недоказана по съображенията, изложени в представената
на 05.05.2021 г. писмена защита и отговора на жалбата
от 11.09.2020 г.
Заинтересованата страна Б.Г. счита жалбата за неоснователна. Подробни
съображения са изложени в писмено становище от 12.01.2021 г.
Заинтересованата страна К.П. се присъединява към казаното от адв. Б..
Съображения по съществото на спора са изложени и в представения на 25.08.2020
г. от Е. и К. Палазови отговор на жалбата.
Останалите заинтересовани страни не вземат становище по основателността на
жалбата.
В писмено становище от 10.05.2021 г. Н.Г. твърди, че е собственик на имот в
сградата, но не е бил призован по делото и прави възражения по отношение на
законосъобразността на разрешение за строеж № 50 от 28.05.2020 г., както и
искания за събиране на доказателства.
Съдът констатира, че действително Н.Г.Г. не е бил
конституиран като заинтересована страна по делото, но същият не е посочен и
като собственик на имота или на самостоятелен обект в жилищната сграда
представената извадка от кадастралния регистъра на недвижимите имоти (л.45-49).
Т.е., собственикът не е изпълнил задължението си да бъде отразен като такъв в
кадастралните регистри (по аргумент от чл.38, ал.1, т.3 и чл.41, ал.5 ЗКИР),
няма данни да е упражнил в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването правото
си жалба против разрешението за строеж, с каквото право разполага по силата на
чл.149, ал.2, т.1 ЗУТ, поради което е недопустимо в настоящия момент да прави
искания за събиране на нови доказателства в производство, по което не е
конституиран като страна, с цел да реализира по този начин неупражненото си
право на жалба. Обстоятелството, че законът предоставя право на жалба против
разрешението за строеж на всички собственици в поземления имот, в който ще се
осъществява новия строеж, не означава, че те могат да упражняват това свое
право неограничено дълго във времето, защото упражняването на правото на жалба е
обвързано с преклузивен срок, след изтичането на който се погасява самото право
да се сезира съд. В този смисъл след като собственикът не може да сезира съд поради
погасяване на правото му на жалба, липсва всякакво основание да му се признава
право на участие в друго производство, черпейки права от собственото си
неправомерно поведение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирани лица от кръга
на лицата по чл.149, ал.2, т.1 ЗУТ, собственици на самостоятелни обекти в
сградата, в която е предвидено изграждането на асансьор. Жалбата е подадена в
преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено по реда на § 4 ДР ЗУТ
чрез залепване на съобщение на имота на 29.05.2020 г. (л.11) и чрез
пълномощника К.П.), и е срещу разрешение за строеж, което съгласно нормата на
чл.215, ал.1 ЗУТ може да се обжалва пред съответния административен съд по
местонахождението на недвижимия имот. Всичко изложено налага извод, че жалбата
е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните
съображения:
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че производството по издаване на
оспореното разрешение за строеж е инициирано от собствениците на жилищната сграда с идентификатор **********по КККР на град Пловдив
(заявление от 13.05.2020 г. – л.15) за одобряване на техническия инвестиционен
проект за обект: „Асансьор към съществуваща жилищна сграда в УПИ ****, кв.330
по плана на ІІІ-та градска част, гр. Пловдив“ и издаване на разрешение за
строеж.
Техническият
проект е разгледан от РЕСУТ при район „Централен“, община Пловдив, който с
решение по протокол № 10 от 21.05.2020 г. е приел проекта без забележки и е
предложил на главния архитект на района да издаде разрешение за строеж. На
28.05.2020 г. е издадено процесното разрешение за строеж № 50 – предмет на
настоящото съдебно производство.
В хода на
съдебното производство е допуснато извършване на съдебно-техническа експертиза,
чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и
кореспондиращо със събраните писмени доказателства.
Вещото лице е констатирало,
че процесната жилищна сграда е изпълнена съгласно одобрените на 19.07.1995 г.
проекти и разрешение за строеж № 105 от 08.08.1995 г.
и че при изпълнението не са допуснати съществени отклонения. Констатирало е
още, че на 23.03.1998 г. от район „Централен“ са заверени екзекутиви, съгласно
които промени са настъпили само в избения етаж и те не касаят процесния строеж.
По време на строителството са одобрени проекти за преустройства в сградата –
преустройство на магазин № 1 в магазин за пакетирани хранителни стоки, за което
е издадено разрешение за строеж № 149 от 21.04.2003 г., и преустройство на
гараж в склад за хранителни добавки, за което е издадено разрешение за строеж №
68 от 20.02.2004 г., но тези преустройства според вещото лице нямат отношение
към елементите на сградата, засегнати от одобрените проекти по обжалваното
разрешение за строеж.
Вещото лице е
извършило оглед на място и посочва, че в зоната, където е ситуиран
асансьорът, не е изпълнена дадената в одобрения през 1995 г. проект метална
куполна форма при корниза на кота +14,40 м, който купол е представлявал
декоративен архитектурен елемент и вероятно изобщо не е изпълнен при
строителството, защото вещото лице не е открило следи от демонтаж на стоманена
конструкция на мястото. Вещото лице посочва, че в одобрените проекти за
асансьора в това пространство ще преминава конструкцията му, завършваща на кота
+16,65 м. Вещото лице е констатирало също, че по време на строителството не е
изпълнена металната козирка над входа за жилищната част на сградата, където
сега също е предвидено да премине конструкцията на асансьора. При огледа вещото
лице е установило, че козирката на входа е бетонова, излиза пред строителната
линия на сградата на 0,80 м над тротоара и височина 3,00 м от него, с чупка
нагоре над входните стъпала достига височината на входната площадка пред
вратата на входа също 3,00 м и така козирката се пресича от конструкцията на
асансьора.
Измерването на
място, направено от вещото лице, е показало, че входните стъпала са изпълнени
точно по одобрения през 1995 г. архитектурен проект – първо стъпало с ширина 60
см (на място 55 см) и след това 6 стъпала с ширина 30 см и височина 15 см – и
така общо се преодолява височина 1,05 м от тротоара и дължина 2,10 м по проект
(на място 2,05 м). След стъпалата разстоянието да входната врата на място е
1,21 м и отговаря точно на одобрения проект (1,20 м). Вътре в стълбищната клетка от вратата до първото стъпало за качване
нагоре разстоянието е 1,27 м и точно съответства на проекта на сградата. Вещото
лице посочва, че измерените на място разстояния не отговорят на размерите,
дадени в архитектурното заснемане към одобрените проекти за асансьора, където
дължината на стъпалата общо е дадена 1,50 м вместо 2,06 м, площадката пред
вратата е показана 1,65 м вместо 1,21 м, разстоянието от вратата до първото
стъпало е котирано 1,43 м вместо 1,23 м. В архитектурното заснемане не е
правилно отразена и стълбата за подземния етаж.
Вещото лице е
констатирало, че в мазе № 10, в което се просичат 4 стоманобетонови колони за асансьора,
е изпълнено с размери точно по одобрения през 1995 г. проект и вратата му е
монтирана на даденото по проекта място, но в архитектурното заснемане към
проекта за асансьора вратата е изместена, а светлото разстояние вътре в
избеното помещение от стената на тази врата до преградния зид на чупката в
избата е дадено 1,63 м вместо 1,44 м по проект и 1,38 м измерено на място.
Според вещото
лице вратите на достъпните помещения и на пространствата за общо ползване
отговарят на изискванията на чл.53, ал.2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията
за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, изискваща
входна врата с минимални размери 80/210 см, като в проекта е предвидена врата с
размери 120/240 см. Според вещото лице е спазено изискването на чл.39, защото
входът има козирка и е осигурено осветление. По отношение на хоризонталната
площадка вещото лице посочва, че тя е с размери 120/165 см и не е спазено
изискването на чл.40, съгласно който размерите са най-малко 150/180 см. По
отношение на преодоляването на височината от 105 см от нивото на тротоара до
нивото на хоризонталната площадка, за което в проекта не е указано нищо, според
вещото лице ще е необходима рампа (подвижна, временна или друга), както не е
указано и осигуряването на достъпен маршрут от всяка междинна стълбищна площадка, където се намира спирка на асансьора,
до входа на всяко жилище, където също следва да са предвидени рампи върху стълбищните рамена, нагоре или надолу до етажното ниво с
вход за жилище. Вещото лице посочва още, че е спазено изискването на чл.50,
ал.2 от Наредба № 2 от 08.06.2009 г. за избор и проектиране на асансьорни уредби в жилищни и общественообслужващи
сгради и вратата на асансьорната кабина е с ширина
100 см при изискване от 90 см.
Вещото лице е
констатирало несъответствие между архитектурния проект и част ЕЛ в броя на
спирките (3 според част ЕЛ и 4 според архитектурния проект). Вещото лице
посочва, че избраният от инвеститора тип Б на асансьора е допустим съгласно
чл.9 от Наредба № 2 от 08.06.2009 г., а проектираната кабина с площ 1,86 кв.м е
по-голяма от минималната полезна площ от 0,98 кв.м съгласно чл.17 от наредбата.
Вещото лице е измерило разстояние от 1,45 м на площадката пред асансьора вместо
котираното в проекта разстояние от 1,50 м от шахтата на асансьора до първото
стъпало, съответно на място площадката е широка 1,20 м. Вещото лице е
констатирало, че са спазени минималните изисквания за височина на кабината
(2,20 м), дълбочина на шахтната яма (1,40 м), горна
част на шахтата (3,60 м) и врата на шахтата (0,80 м), а наредбата няма
предвидени изисквания за избрания тип асансьор относно вътрешните размери на
шахтата.
Вещото лице
посочва още, че шахтата на проектирания асансьор не се намира до спални
помещения, разположена е до магазин на първия етаж, лоджии
на горните етажи и работно помещение на мансардата. Проектираният асансьор е
без машинно отделение, задвижването се осъществява чрез безредукторен
повдигателен механизъм с честотно регулиране (синхронен двигател и полиуретанови ремъци, цялото оборудване на асансьора е
разположено в самата шахта под нейния таван и не е необходимо изграждането на
допълнително машинно отделение. Според вещото лице този тип асансьор съчетава
нисък шум на работа и липса на вибрации по време на движение.
Вещото лице
посочва, че монтажът на кабината на асансьора ще попадне в участъка, където е
монтирано таблото със звънци за апартаментите, което трябва да се измести и
линиите на кабелите да се преработят за ново място, съответно в част ЕЛ на
проекта на кота +0,90 м са разработени линиите само на новите кабели и не е
предвидено изместване на таблото на звънците и преработка на техните кабели.
Вещото лице
посочва, че без да е избран конкретен модел асансьор не може да се определи
евентуалният шум, който той би създал, но на пазара се предлагат асансьори с
нива на шум до 5-10 dB при максимално ниво от 35 dB съгласно Наредба № 4 от 27.12.2006 г. за ограничаване на вредния шум
чрез шумоизолиране на сградите при тяхното
проектиране и за правилата и нормите при изпълнението на строежите по отношение
на шума, излъчван по време на строителството.
Вещото лице е констатирало разлики между съществуващите на място елементи
и проекта по отношение на входните стъпала на сградата – по проекта стъпалата
са с обща дължина 1,50 м, а на място тази дължина е 2,05 м и шахтата на
асансьора попада върху тях, което според вещото лице няма да компрометира целия
монтаж на асансьора и да доведе до невъзможност за изпълнение, единствено ще
трябва да са се насипе и изравни площадка върху стъпалата, засегнати от
асансьора. Несъответствията в размерите на първия етаж според вещото лице нямат
отношение към асансьора. Разликата между проекта и съществуващите избени
помещения изисква при изпълнение на асансьорната
шахта да се измести вратата. Несъответствието в ширината на стълбищните
площадки (125 см по проект и 120 см в действителност) може да се преодолее чрез
изпълнение на 5 см бетонова доливка. Според вещото
лице разликите между одобрения проект и съществуващите на място елементи могат
да бъдат коригирани по време на строителството и отразени като екзекутив в
строителните книжа за процесния строеж, защото отклонения от 5-6 см не
компрометират проекта.
Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се установяват нови
факти от значение за настоящия спор. Действително вещото лице е констатирало
известни несъответствия между действителните размери на място и отразените в
одобрения проект за изграждането на асансьора, което е несъществено отклонение,
още повече, като се има предвид, че асансьорът ще се монтира в съществуваща
жилищна сграда, изградена и въведена в експлоатация съгласно одобрени
инвестиционни проекти, разрешение за строеж и екзекутиви. Важно за настоящия
спор е заключението на вещото лице, че проектът може да бъде реализиран във
вида, в който е одобрен.
Относно оспорването на заключението, направено от процесуалния
представител на жалбоподателите, съдът намира, че то цели единствено шиканиране
на процеса, защото извършването на нова експертиза от друго вещо лице няма да
доведе до нови и различни констатации. Оспорването е общо и неконкретно,
направено с единствената цел да се забави приключването на съдебното
производство. От друга страна, съответствието на одобрения технически проект с
нормативните изисквания е правен въпрос и изслушването на съдебно-техническа експертиза
с подобна задача е недопустимо.
При тези
доказателства съдът намира, че оспореното разрешение за строеж е
законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна.
Разрешението за
строеж е издадено от компетентен орган – главния архитект на район „Централен“,
на когото със заповед № 173ГА3 от 21.02.2017 г. и заповед № 173ГА15 от
18.07.2017 г. (л.35-36, л.60-61) на главния архитект на община Пловдив са били
делегирани функции по ЗУТ за цялата на територията на район „Централен“,
включително правомощие да издава извършва всички административни действия и
издава съответните административни актове по отношение на съгласуване и
одобряване на инвестиционни проекти и екзекутивна документация, да издава
разрешения за строеж за всички видове сгради без значение от тяхната категория
съгласно чл.137 ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на
видовете строежи, за които се изпълняват мерси за енергийна ефективност и се
извършва енергийно обновяване на съществуващи сгради.
Съгласно чл.148,
ал.2 ЗУТ разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината. А
съгласно § 1, ал.4 ДР ЗУТ главният архитект на общината може да предостави свои
функции по този закон на други длъжностни лица от общинската администрация,
притежаващи пълна проектантска правоспособност или които имат необходимия стаж
за придобиването й. Т.е., делегацията на правомощия е разрешена от закона и
издаденото разрешение за строеж в условията на делегация се явява издадено от
компетентен орган.
Оспореното
разрешение за строеж е издадено в предвидената писмена форма и съдържа
специфичните реквизити за този вид административни актове, с който се дава
разрешение за извършване на конкретен строеж с достатъчна информация за вида и
обема на предвиденото строителство, разработено в техническия инвестиционен
проект, представляващ фактическо основание за издаване на самото разрешение за
строеж.
Макар заявлението
от 13.05.2020 г. за одобряване на инвестиционния проект и за издаване на
оспореното разрешение за строеж от (л.15) да е подадено от К.П. и Мария Г.,
решението за изграждане асансьор в общите части на жилищната сграда и на нова
входна врата е взето единодушно на общо събрание на етажните собственици,
проведено на 10.07.2019 г. (л.20-22), на което жалбоподателите не са
присъствали. Тяхното отсъствие от събранието, съответно тяхното несъгласие с
това решение, не означава, че решението на общото събрание не е задължително за
тях. Напротив, като орган на управление на етажната собственост решенията на
общото събрание са задължителни не само за етажните собственици (по аргумент от
чл.6, ал.1, т.8 ЗУЕС), но и за нови собственици, ползватели и обитатели на
самостоятелни обекти в етажната собственост (чл.11, ал.4 ЗУЕС).
Към заявлението от
13.05.2020 г. е приложен протоколът от общото събрание, поради което може да се
предположи, че арх. П. е действал като представител на етажната собственост
макар и без изрично упълномощаване в тази насока. От друга страна, съгласно
чл.184, ал.3 ЗУТ за изграждането или поставянето на съоръжения по ал.1 (за
достъпна среда) в съсобствен имот или в
общите части на сгради в режим на етажна собственост не се изисква съгласието
на останалите съсобственици в имота, съответно на собствениците на
самостоятелни обекти в етажната собственост. Следователно правилно оспореното
разрешение за строеж е издадено на името на всички етажни собственици. Още
повече, че асансьорът е обща част на сградата съгласно чл.38, ал.1 ЗС и
следователно обща собственост между всички етажни собственици по определение,
т.е., при всички случаи главният архитект следва да издаде разрешението за
строеж на името на всички етажни собственици.
Не се споделя
възражението на жалбоподателите, че за извършването на настоящия строеж е
необходимо издаването на скица-виза или одобряването на нарочен план за
застрояване, защото се касае за строеж на асансьор –техническо съоръжение, предназначено
да превозва хора и товари във вертикална посока, което ще бъде част от
съществуващата жилищна сграда. Противно на застъпеното от жалбоподателите
становище, това не е строеж по чл.41, ал.2, чл.133, ал.6 и чл.134, ал.6, 7 и 8 ЗУТ, защото не отговаря на характеристиките за допълващо или основно
застрояване, за които е необходимо изработването на план за застрояване.
Недоказано остана
твърдението на жалбоподателите за несъответствия в съдържанието на проекта с
изискванията на Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за
населението, включително за хората с увреждания (отм., нова Наредба №
РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален
дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на
сградите и съоръженията, ДВ, бр. 12 от 12.02.2021 г., в сила от 13.03.2021 г.).
Инвестиционният
проект е разработен от лица с пълна проектантска правоспособност, за което са
представени удостоверения. Обстоятелството, че в обяснителната записка към
инвестиционния проект липсва самостоятелен раздел „Решения за достъп“, в случая
е без правно значение, доколкото предвиденият асансьор като съоръжение се
изгражда с тази цел – да осигури достъпна среда за хора с увреждания. Законът допуска
за достъпната среда на съществуващи сгради и съоръжения, при които не може да
се спазят изцяло изискванията за достъпност на наредбата по чл.53, ал.3 към
отделни строителни елементи или това обременява излишно и непропорционално
околните, достъпността да се осигурява чрез прилагане на технически и/или
организационни мерки и/или чрез спомагателни средства и пособия за определени
групи хора с увреждания, когато това се налага, като прилагането на тази
възможност се определя и доказва мотивирано в инвестиционния проект, изготвен
по реда на ЗУТ, или в доклада за резултатите от обследването при извършване на
обследване по реда на наредбата по чл.176а, ал.6 ЗУТ. В случая инвестиционният
проект е съобразен със сградата във вида, в който е изградена и въведена в
експлоатация, с минимално засягане на общи части и избени помещения (които не
са собственост на никой от жалбоподателите, а техните собственици не са се
противопоставили на изграждането на асансьорната
шахта), в каквато насока е заключението на вещото лице. Т.е., не са налице
твърдените от жалбоподателите нарушения на материалния закон.
Видът на
асансьора, който ще се монтира, е въпрос на избор, който етажните собственици следва
да направят и който не влияе по никакъв начин върху разработката, касаеща единствено и само изграждането на самата асансьорна шахта като обем и вид строително-монтажни работи.
Съответно при избора на конкретен модел асансьор етажните собственици следва да
се съобразят в размерите на шахтата, заложени в проекта.
Недоказано остана
възражението на жалбоподателите за наднормено шумово замърсяване. В тази насока не бяха
ангажирани никакви доказателства, а заключението на вещото лице е, че на пазара
се предлагат асансьори с нива на шум до 5-10 dB при максимално ниво от 35 dB съгласно Наредба № 4 от 27.12.2006 г. Т.е., при избора на конкретен модел
асансьор етажните собственици следва да се съобразят с допустимото максимално
ниво на шум и избраният от тях модел не трябва да превишава това ниво.
Не следва да бъдат коментирани нарушенията на правото на собственост и
авторското право, доколкото това са права на трети лица, различни от
жалбоподателите, и защитата им се осъществява от техните носители по различен
ред.
С оглед всичко изложено
съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. При този
изход на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва
да се уважи и да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят на община Пловдив
сумата 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.143,
ал.3 АПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на З.Н.К., ЕГН **********, В. Нанев Д., ЕГН **********, и М.К.Т., ЕГН
**********,***, със съдебен адрес:***, против разрешение за строеж № 50 от
28.05.2020 г. на главния архитект на район „Централен“, град Пловдив, с което
на собствениците на жилищната сграда с адрес: град Пловдив, ул. „****, е
разрешено извършването на строеж на обект: „Асансьор към съществуваща жилищна
сграда с идентификатор **********по КККР на град Пловдив“ в УПИ ****, кв.330 по
плана на Трета градска част, град Пловдив, поземлен имот с идентификатор
56784.523.1584.
ОСЪЖДА З.Н.К., ЕГН **********, В. Нанев Д., ЕГН **********, и М.К.Т., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, солидарно да заплатят на община Пловдив сумата 200
(двеста) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: